Тихият глас

[Hristo Vatev]

Тихият глас

Днес е един от онези светли дни на планината, когато Мирът слиза на Земята. Природата е особена в такива дни. Невидимо присъствие обединява всичко в един голям живот, в един голям свят, изпълнен с красота и хармония.

 

На Яворови присои е като празник. Небето е ясно синьо, тревите са свежи и високи, изпъстрени изобилно с цветя. Имахме чуден слънчев изгрев, след който цялата картина се оживи. Първите лъчи позлатиха скалите на Резньовете. Птичият хор се засили. Цялата природа тържествуваше радостна.

 

След молитвите изпълнихме Паневритмията, после всички поздравихме Учителя. Започна разговор:

 

- Бог е говорил на хората във Всички Времена. Не е било Време, когато Бог да не е говорил.

 

Някои мислят, че могат сами да се учат. Винаги някой е учил човека, но той е забравил това. Бог е говорил на Всички, но едни са чули всичко и са запомнили, а други са забравили. На някои Бог говори по особен, специфичен начин, но не на всички. Бог говори общо на всички, а специфично говори на онези, които са готови. Тихият глас, който е говорил на Илия, е специфичен глас. Всички не могат да чуят този глас. Ако хората се бият, Бог не им говори с тихия глас, те са глухи за него. Свържете се с Бога така, че където и да минете, да чувате Неговия тих и сладък глас.

 

Като чуеш гласа на Бога, спри се!

 

Бог е, Който прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни. Той помага на всички. От Бога сме илезли, в Бога живеем. Бог е, който работи в човека, желанието е от Него. Бог е във Вашите желания. Значи, когато човек желае нещо хубаво, красиво, Бог е, който събужда това желание.

 

Слушайте Господа, за да се прояви Той в малките подтици вътре у вас.

 

Пазете едно правило: Използвайте и най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идват. Защото всички хора имат желание да се проявят в големи подтици, да направят големи неща. И то ще дойде някога, но всички тези големи неща ще дойдат, ако човек е използвал малките Възможности. В малките условия и Възможности трябва най-първо да се прояви човек; който не се е проявил в тях, и в големите не може да се прояви. Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга?

 

Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване. Така и Духът, когато се докосне до човешката душа и тя отговаря на неговите подбуди, това показва, че душата е готова. Не всички имат тази чувствителност, някои не са дошли до там - имат стремеж, но нямат прозрение. Те не са дошли до положението да разбират. Сега малкото, което имат, трябва да се разработва.

 

Бог непрестанно ви говори. Направите една погрешка, Той казва: „Това не е право". Нарисувате една картина, Той казва: „Не е сполучлива, направи друга". После втора, трета - ще нарисувате много картини, докато най-(сетне направите една хубава и Той я одобри. Бог не Ви критикува. Казва: „Направи нова картина". Оцапаш дрехите си, Той казва: „Свали ги, облечи други". Докато се научите най-после да не правите погрешки. Дойде Ви някоя мъчнотия - не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във Вас ще я разреши. Няма да се мине много Време и ще Видите, че задачата е разрешена.

 

Като сгрешите, вслушайте се В тихия глас на Бога, който Ви нашепва: „Обхождайте се с всеки човек тъй, както Аз се обхождам с вас!"

 

По време на разговора стана дума за това, какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя обясни:

 

- Да си послужим със следната аналогия: Върху една стена хвърлят светлина през призма. На стената има цветове. Извод: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват.

 

Като помислиш за Бога, животът идва, нещата стават реални.

 

Там е тайната -да имаме за Бога една идея, най-възвишената идея!

 

Ако на един човек му е тъжно, да мисли за ангелите. Ако и тогава му е мъчно, да мисли за Бога. Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да бъде разрешена, ще се разреши!

 

Като мислиш за Бога, Всичкото смущение да изчезне от теб, Всичко да ти светне. Болният като помисли за Бога - да оздравее! А ако помисли за Бога и не оздравее, той е още слаб. Силната Вода кара Воденицата...

 

Това, за което мислиш, ти се приближаваш към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се до Него. Като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него.

 

Като не мислиш за Бога, не влиза живот в тебе и ти остаряваш. А като мислиш за Бога, влива се живот в теб и се подмладяваш.

 

Човек трябва да мисли за Бога, за да стане щедър. Мислете за божията щедрост!

 

Ако не мислиш за Бога, как ще станеш човек? Ще станеш животно! Човек трябва да мисли за Бога, за да стане човек.

 

Някой казва: „Аз толкова години служа, и работите ми не са оправени!"... Всички, които вървят по Божия път, работите им в края на краищата влизат в правия път.

 

Човек не е само един божествен лъч, човек е живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.

 

Не се е случило още праведен да проси. Предположете, помислете, че вашето име е познато в английската банка. Ще се страхувате ли тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без необходимото.