Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра

[Skyward]

Индивидуалност и личност

Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра

Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".

Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.

И той се изказа така:

Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.

Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.

Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.

А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.

Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...

Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".

Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.

Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.

И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.

Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.

Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.

Тя никога не мрази личното.

Защото е познала, че то е нереално...

То е станало за нея подобно "ролята" на актьор. -

Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.

Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.

Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".

Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.

Личността е тясно ограничена!

А индивидуалността е безкрайна по време и пространство.

Ни една индивидуалност не може да попречи на друга да се развива.

Затова всяка си има своето безкрайно царство!

Съединена с другите индивидуалности, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.

Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.

И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.

Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.