Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_02_22 И пишеше на земята22 февруари 1925 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 02:26

Аудио - чете Ирена Даскалова

И пишеше на земята (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.
Седма серия (1924–-1925). Том II.
Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

неделна беседа

И пишеше на земята


„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята“. (Иоана 8:8)

Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.

Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.

Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.

Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.

Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.

Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.

И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.

Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.

Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?

Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!

И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.

Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.

Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!“

Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.

Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.

Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това? Безъ Христа ли?

Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.

И Христосъ се наведе долу на земята и пишеше.

Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!

Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.

И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!

И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.

Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!

Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 22 февруари, 1925 г. въ гр. София.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 16 май 2013 - 12:29

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.
Седма серия (1924–-1925). Том II.
Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Последното място". Неделни беседи. издание от 1925 г., Русе
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", том 9,  неделни беседи изнасяни от 19 октомври 1924 г. до 15 март 1925 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.
Книгата на PDF за теглене
Съдържание

И пишеше на земята




''Беседа, държана от Учителя на 22 февруари, 1925 г. в гр. София.''

„И пак се наведе долу и пишеше на земята“. *)

Съвременният културен свят, или културните хора на 20 век, желаят всичко да им е понятно. Някои даже мислят, че всичко знаят. Ако попитате видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за тайните на Бога; в колко лица е Той; как е станало изкупването на човечеството; как е слязъл Христос на земята и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте, какво е писал Христос на земята, не знаят. Единственият отговор, който ще ви дадат, е, че това не влиза в плана на спасението, следователно за него не трябва да се говори. И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма. Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.

Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.

Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме. Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.

Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.

В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.

Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.

И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.

Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?“ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха!“ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост. Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа. Как така не може без лъжа? Какво добро е внесла лъжата в света? Какво добро е внесъл грехът в света? Но казва някой, че ако излъже, няма да изгуби имането си. Питам: Кой е спечелил своето имане чрез лъжа? Не изгубва ли човек чрез лъжа всичкото свое имане? Ние засягаме принципно въпроса. Аз не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципна лъжа, за която се съди човек, а именно за лъжливите ни отношения към Бога. Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. Нима мислите, че много от нашите мисли, които имаме, не са от тия лъжливите, от тия, които ви заблуждават? Много от нашите фарисеи и садукеи ни донасят такива мисли и ни казват: Ти си учител, хвърли тия мисли за Бога навън! Тогава вие казвате: Тъй е писано според Мойсеевия закон.

Съвременните християни казват: Като не може човек да живее по Бога, нека поне удари нашироко! Защо? Защото съгреших, напих се. Че какво от това? Може да си се напил един път, но повече не пий! Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи. Станеш ли господар на своя недъг, това е, което те похвалва пред тия твои Братя. Всеки недъг, който имаме, е грях. Този именно грях, който седи в тебе, те ограничава. Ти ще се покажеш на света, че съзнаваш какво[как; че?] зад тебе седи една реалност, зад която се крие Бог и че ти имаш сила да се поправиш, да надделееш този недъг. Религиозните хора казват: Само Христос може да ни помогне, само Христос може да ни спаси, затова ние ще седим и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане от 2000 години? Например, ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: Стани! В това време именно Христос пише вътре в тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, те биха хвърлили такава светлина върху вас, че умът ви ще просветне, ще се изпълни с необикновена светлина; душата ви ще се изпълни с необикновена радост и вие щяхте да разберете дълбокия смисъл на това, което Христос е писал. Не само е писал Той, но и мислил. И не само тогава е писал Христос, но и сега Го виждаме често, често да пише. Аз Го виждам да пише на земята все същия стих. Ще кажете: Какво пише Той? Когато слънцето изгрява сутрин, какво пише Той? Били ли сте на изгрев, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: А, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходим на изгрев. Хубаво, на обед поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята светлина всеки ден?

После, аз ви запитвам друг съществен въпрос: Защо трябва да ядете? Казвате: Е, трябва да се живее. Не може ли човек без ядене? Заключението, което можем да извадим от сегашното си състояние е, че не можем без ядене. Можете ли вие да обясните какво значи яденето, пиенето на вода, мисленето, чувстването и действането? Това са все формули, които трябва да се преведат и осмислят. Какво значи яденето? Когато един човек осмисли яденето, той ще разбере основния закон, който е вложен в него. При яденето важно е това, че ти трябва да имаш 32 зъба и да дъвчеш. Ами ако съществуваше в света един закон, според който всеки, който яде, да се накаже със смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и в тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядат. У нея имаше едно желание да изяви своята любов, да си има един мъж, както и всички други жени, да си роди едно дете. Тя имаше едно желание в себе си, турено ѝ от природата, но туй желание беше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убият. Сега, ако бихте турили този закон за смъртното наказание и при случая, когато някой човек преяде, вие трябваше да кажете: „Учителю благи, ние намерихме един човек, който е преял, а според Мойсеевия закон се казва, че всеки такъв човек трябва да се убие с камъни, ти какво ще кажеш?“ Христос казва: „Този от вас, който не е преяждал, нека хвърли камък върху него!“ Питам: „Има ли смисъл да се накаже такова едно престъпление със смърт?“ Не, Христос даде на тази жена нещо ценно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа!“ Христос не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осъди ли те някой, жено?“ – Никой, Господи! „Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече!“ Христос разбираше великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрешавай повече!“ То значи: иди и възлюби Господа!

И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов. Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.

Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.

Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!“

Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.

Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.

Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това? Без Христа ли?

Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече!“ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ. Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.

И Христос се наведе долу на земята и пишеше.

Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: Е, като отидем на онзи свят! Че онзи свят е този свят! В дадения случай ти си в онзи свят! Господ ти казва: Покажи любовта си към онзи твой брат!

Вие, като излезете от тука, казвате: Имаше някои философски работи, но бяха много забъркани, та не разбрахме какво искаше да каже. Ще ви кажа какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже! Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: Колко искаш, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човек, но спаси живота на дървото. Покажете любовта си! Ще кажете: А, с такива работи ще се занимаваме! Ами с какви? Това е великото в света, за което Господ се радва. Такъв трябва да бъде нашият живот! – Живот на чистота, живот на святост, живот на любов, живот на знание и мъдрост, живот на свобода и истина, живот на справедливост, живот на доброта и красота, живот, който обема всичката пълнота.

И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:?] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!

И колко пъти, като срещна някой добър брат евангелист, прибързва да ме пита: Ти вярваш ли в Христа? Вярваш ли в Господа нашего Исуса Христа? Казвам му: Знаеш ли, какво пише Христос на земята? Срещне ме някой свещеник, пита ме: Ти защо не идваш в църква? Свещи трябва да палиш! Казвам: Братко, аз се радвам на това изкуство, но вие го знаете много по-добре от мене. Едно време и аз палих свещи, но сега искам да науча друго нещо: искам да науча изкуството всички свещи, които се палят в църква, да не гаснат вече; и кандилата също да не гаснат. И друго: всички свещи, които горят в църква, да не димят; и всички кандила, които се палят, също да не димят. Всички свещи и кандила да горят, без да гаснат и без да димят – това е най-важното изкуство! Това наричам аз истинско палене на свещи и на кандила! Като запалиш една свещ, какъвто вятър или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човек може ли да направи – човек е. Това проповедник може ли да направи – проповедник е. Това свещеник може ли да направи – свещеник е. Това верующ може ли да направи – верующ е. Това ученик може ли да направи – ученик е.

Когато човек иска да се жени, нека запита своя възлюблен: Можеш ли да запалиш една свещ, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъв вятър, ожени се за този човек, не се бой, ти ще можеш да живееш с него добре през целия си живот. Не може ли да запали такава свещ, това вече не е женитба, това е продажба. Изгасва ли свещта на когото и да е от вас, общо правило е: не се женете, не е позволено от Бога! Като казвам да не се жените, подразбирам да не се жените по човешки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото аз не вярвам в свещи и кандила, които гаснат и димят. Аз вярвам в свещи, които не гаснат. Аз вярвам в кандила, които не гаснат. Аз вярвам в хора, които като палят свещи, свещите им не гаснат. Аз вярвам във всички свещеници, проповедници, във всички хора по целия свят, по цялото земно кълбо, на които свещите не гаснат. Казвам им тогава: Братко, аз вярвам в тебе, защото ти си научил великия закон на земята. Аз вярвам в твоята душа. И казвам: Отсега нататък правете опити, научете се да запалите поне една свещ, която да не гасне!

Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!

''Беседа, държана от Учителя на 22 февруари, 1925 г. в гр. София.''

----
*) Иоана 8:8.






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни