Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_11_29 Той знаеше29 ноември 1925 г., Неделни беседи, София

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 13:35

Аудио - чете Кирил Кирилов

Той знаеше (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926),
Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926),
Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата"Сила и живот", том 10,  неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,
Книгата на PDF за теглене
Съдържание


неделна беседа

Той знаеше



Беседа, държана от Учителя на 29  ноември, 1925 година в гр. София.

„Защото си знаеше какво щеше да прави“.  
Йоан 6:6

Изобщо всички същества, от най-малките до най-големите все знаят, какво да правят. В това отношение, малките същества даже превъзхождат големите, защото те знаят по-добре от тях да си вършат работата.

Казва се, че Христос искал да ги изпита, за да види, дали знаят, какво трябва да правят. Това е един велик закон в природата; тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят, какво трябва да правят. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошият навик. От лошият навик се ражда мързела в света, а мързелът спъва всяка култура. Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съвременни хора изобщо имат мързел, и всички се стремят към мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече. Когото и да запиташ, все казва, че иска да се осигури. Защо иска да се осигури? — Иска да стане мързелив, нищо да не работи. Това нещо се забелязва у лекарите, у художниците и другаде. Някой лекар, щом поработи няколко години и си създаде добра клиентела, отпуща се. Някой художник, щом нарисува 5—6 картини, казва: човек не трябва да работи. Защо? — За да не се изтощава. Какво ще се изтощи един човек, който с четката си маже върху платното? Пък жената казва: не трябва много да се маже в къщи, защото като се маже много, може да се скъса никоя жилка. Други казват: разходки не трябва да се правят, защото човек може някак да пострада и да си изгуби живота. Всички се стремят към този вечен живот и казват: блажени мъртвите, починали в Господа. Облажават мъртвите, защото са пред лицето на Бога.

Значи, ние сме научили закона на мързела, знаем го. То не е нищо ново. Всички животни също  се трудят, за да се осигурят.

Ще ви приведа два примера из руския живот, из живота на двама професори, видни личности — професор Велмиров и професор Пастовски — това са псевдонимите им, аз не давам същинските им имена. И двамата са знаменити руски естественици и химици, писали видни съчинения. Обаче, след десет годишен труд, един чичо на професор Пастовски умира и му оставя наследство от 10 милиона лева. Той веднага закачва естествените науки и химията на един гвоздей и казва: безсмислено е да се занимава човек с естествените науки и химията. Защо са станали безсмислени естествените науки и химията? — За 10-те милиона лева. И професор Велмиров наследил едно богатство от 15 милиона и повече, но той продължава да се занимава с науката. Питам сега: защо единият престава да се занимава, а другият не престава?


Аз зная друг пример за един американец в Америка, който наследил 15 милиона лева злато, но ги раздал всички, а сам той пак си остава метач по улиците. Този човек може да го вземете като образец на характерен човек.

От това състояние, от този стремеж към покой, към мързела произлиза смъртта. Тук се ражда смъртта, понеже няма условия за живота. Ако в покоя имаше живот, нямаше защо да се създава светът. Следователно, всяка вселена, след като седи милиарди години в покой, най-после излиза от този покой и по такъв начин от покоя, от мързела излиза животът. Туй е на човешки език казано. Но какво може да добие човек от един мързелив живот, като не работи, като си почива? Е, казват някои, човек трябва да си поспива. Добре, какво се добива от съня? Наистина, човек все трябва да спи, но какво се добива от съня? — Почивка е, казват. Човек трябва да яде. Добре, какво се добива от яденето? Всяко нещо трябва да има смисъл. Следователно, истинското знание седи в друга посока, да знае човек да служи. На какво? — На Истината. Аз ще употребя думате „да служи на Истината“. Някои ще кажат: ние знаем, какво нещо е Истината. Вярвам, че някога сте я знаели, но сте я забравили и сега не знаете. какво нещо е Истината. Вие даже не можете да произнесете думата „Истина“. Ами че от хиляди години насам се произнася на български език думата „любов“, но кой българин до сега е произнесъл тази дума на нейния език? Защото всеки народ, всеки мислител, всеки гений като е създавал една дума, той имал ключа на тази дума. Я ми кажете, кой е ключът на думата “любов”? Извадете от една пиеса ключа сол и вижте, как ще свири по нея цигуларят. Най-после махнете и тактовете, оставете, само нотите. Какво ще излезе от тази пиеса? Сегашните хора говорят без ключ и без такт. Казват някои: отличен музикант е той. Отличен философ е, философски работи говори. Казвам: философски работи говори без ключ и без такт. Няма никакъв ключ, никакъв определен такт.

Някой казва: знаеш ли какво нещо е любовта? Казвам: любовта е нещо направено от картошки. Той казва любовта носи живот. Хубаво, как се проявява животът? – В живота има движение. Вярно е, че движението е качество на живота; то произвежда живота. Значи, може да става пренасяне на материали, но в живота има друго нещо съществено. Същественото в живота, това е разумното, това е светлината. От това гледище, във вселената няма абсолютно никакво движение. Това нещо може да ви смути малко. Ще кажете: как във вселената няма движение? — Във вселената има само едно малко мърдане. Всяка частица се мърда на мястото си. Тя трепти и никъде не отива. От слънцето, запример, не идват никакви частици. Всяка негова частица само трепти на местото си и туй наричат движение. Вие ще кажете: че как, аз ходя от едно място на друго, аз дойдох от къщи тук. Това са философски твърдения, които трябва да се докажат. Може ли да се разберат? В тази мисъл има едно крайно противоречие. На пръв поглед това противоречие е грамадно. Вие казвате: аз се движа, а той иска да ни докаже, че няма движение. Допуснете сега, че нашата вселена, колкото и да е голяма, има свой радиус, в вид на права линия, която се движи. Представете си, че тази линия е материална, дълга няколко трилиони километри, и по нея са наредени живи същества. Да кажем, че завъртите тази линия с такава скорост, че да може в 24 часа да обиколи един път цялата вселена. Можете ли да изчислите крайната точка на това движение? Когато цялата линия, целият радиус направи едно голямо обръщание, точката, в която радиуса е опрян, няма да направи никакво движение, тя само ще се мърда на едно място. Ако това е само една проекция на нашия ум, то ние само мислим, че има движение. Например, вечерно време когато спиш, ти ходиш по планини, по гори, на гости тук-там, а тялото ти седи на едно место. С какво ходиш? Ти казваш: аз ходих на слънцето и се върнах. Питам: действително, ходил ли си на слънцето? Но, тези неща не са съществени. Въпросът е, дали има движение. В света има движение, има и далечина, така е. В психологията, обаче, има други едни състояния, които ние определяме. Човек някой път казва: аз съм паднал, потънал съм много долу. Къде си паднал? — Тъй дълбоко съм потънал, че едва ли ще мога някога да изляза навън. Туй падане за него е тъй реално, че той вярва в това. Друг път човек казва: аз съм високо, горе на небето. Питам: как е възможно сега този човек да падне в една такава голяма дълбочина, с милиони метри надолу и да говори с мен в тоз момент, и как е възможно при друг случай този човек да е толкова високо, горе на небето и пак да се разговаря с мен? Как да обясним тези неща? Знания трябват! В хората трябва да се създадат съответствуващи органи. И действително, някои учени, някои окултисти забелязват, че в човешкия мозък почват да се образуват бели нишки, образуват се формите на известни нови органи за бъдещето ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и съща. И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което няма абсолютно никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправен на молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой истукан? Ако се изправя на молитва в църква, някои ще кажат: какво бъбри този там? Кажат ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемеш, който те наблюдава, все ще си направи някакво криво тълкувание; ако си много весел ще дадат друго тълкувание. Това, че човекът се смее, туй още не е истинският човек. Ако плаче, и това не е човекът. Ама той е много замислен! Че коя е формата на истинската мисъл? Де е онази характерна черта на мисълта? Ама той е благороден. Де е тази линия на благородството, която не се мени. Щом се мени, тя не е благородство. Следователно, линиите в истинският свят, всякога имат еднаква интензивност.

В този свят човек може да бъде едновременно навсякъде. От това гледище движението е тъй бързо, че няма никакъв промеждутък и изглежда, че човек не се движи. В другите светове, дето материята е по тънка, човек по-лесно се движи и едновременно той може да бъде на много места. Ето например, тия ангели, които имат 6 милиона криле, в една минута могат да обходят всичките слънца на нашата вселена и да се върнат със знания и с факти. Вие ще кажете: как е възможно, за една минута отгоре да се измине такова голямо пространство? Ами че това време от една минута може да се разпредели на още по-малки части. Съвременните учени хора са почнали да доказват, че една секунда от времето може да се раздели на няколко милиарда части, и в това време всека частица направила няколко трилиона обръщания. Туй казват учените хора. Ако го каже някой религиозен  човек, ще кажат, че той е изветрял. Какво ще бъде туй пространство, което тази частица ще измине, като се движи с такава голяма бързина? Казвате: това са предположения. Не, има един закон, според който човек никога не може да каже туй, което не съществува. Следователно, учените хора са в права посока. Аз казвам: една частица може да се движи не само с бързина няколко трилиона обръщения в секундата, но и още по-бързо. Тази бързина, с която тази частица се движи, в невидимия свят е бързината на охлюва. Какво ще кажат тези учени професори и философи? Ще кажат, че не може. Може, човек не ложе да предполага неща, които не съществуват. Следователно, ние никога не можем да измислим и не можем да кажем неща, които не съществуват. Кога се казват глупави неща? Когато се въздържаме да казваме Истината, ние казваме глупави неща. Глупавите неща не са нищо друго, освен отричане на реалния живот. Някой казва: няма Бог в света! Казвам: не, това е една квадратна глупост. Щом казва някой, че няма Бог, това значи, че той признава друг някой Господ. Той сам ще стане Господ на себе си. И всички онези хора, които отричат Бога, те са богове на себе си и казват: ние трябва да бъдем силни, богати хора, да се наложим на света. Казват: да се наложим на света! Добре, каква разлика има между онези, които се налагат и онези, които не се налагат? В края на краищата и едните, и другите свършвате еднакво. Аз бих желал да видя как свършват някои, които не се налагат на света. Няма какво да се налагаме! В този смисъл реалността не позволява да се налагаме.

Та ние казваме: сега трябва да се върнем към онова истинско разбиране на живота, ако искаме да бъдем щастливи. За да бъдем щастливи, хората, с които дружим трябва да бъдат щастливи, разумни, всичките техни частици, всички техни клетки трябва да бъдат разумни. Всички клетки на един разумен човек, трябва да бъдат разумни. И докато хората не почнат да мислят с краката си тъй, както с главата си, светът няма да се оправи. Аз мисля, че в света ще дойде една раса, на която и краката ще мислят, както и нашити мозъци. Питам тогава: краката ще ходят ли по земята? Не, няма да ходят. Аз ви казвам, че първата култура, която се роди, влезе да живее във водата, за да избегне да се хроникирват всички престъпления, да не стане нещо известно за живата природа. Онези които създадоха тази култура, направиха всички същества безгласни. Никакъв език, никакъв глас няма там. За всички престъпления, които се вършат там, нищо не се знае. Там е цял ад, там всички се гълтат. Всички тия големи сомове, всички големи шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, са все философи на миналото. Те създадоха една баснословна култура, за която няма да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния предел, казаха си: няма да се мине така, няма нищо да научим. Като мислиха дълго време, казаха: трябва да излезем от този ад, да си създадем свой език. Тогава тези  учени риби предизвикаха едно излизане от водата, пилигрими станаха и се превърнаха на птици. Като риби, те нямаха домове, семейства. Като посеяха 200 — 300,000 семена, свои деца, оставяха ги на произвол и казваха: Господ да се грижи за тях! И знаете ли какъв разврат е във водите? Всичките риби измряха от разврат. И Бог като видя, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише. Тогава питам аз: защо трябва толкова сол на океана? За да не се вмирише тази култура, та да поквари всичко наоколо. Това е мое тълкувание, което учените могат да отрекат. Като излязоха тия риби от там и се превърнаха в птици, те имаха богата опитност и минаха в една по-висока стадия. И като птици, те разрешиха семейния въпрос тъй, както и хората не са го разрешили. Умно го разрешиха те! Направиха си хубави перца, направиха си хубави крилца и литнаха с тях високо из въздуха, като с аероплани. Туй, което ги отличава от хората е, че разрешиха семейната проблема. Те казаха: туй, което беше във водата, няма да го продължаваме повече.

Сега, дойдоха тия два противоположни полюса, мъжът и жената, направиха си гнездо, полочка, снасяха си там яйцата и като си свършваха работата, излизаха си навън. Между тях няма бой, няма тояги, кой да управлява дома. Тук мъжът не казва на жената: хайде навън! И в тях има разводи, но те са честни помежду си. Като карат заедно една година, на другата година едната от тях си избере друга другарка и казва на първата: аз си избрах нова другарка.
Единствената птица, която води еднобрачен живот, това е орелът. Той като се ожени един път, вторият път не се жени. Другите се женят по няколко пъти. На едната умряла другарката, ожени се втори път. И тя умре, ожени се трети път. В семейния живот на птиците нима никаква лъжа. Като си свършат взаимно работата, те си казват: аз мога сега да обикна и друга някоя птица. В тях има голяма искреност. Обаче как е между хората? Вие ще кажете: не трябва да се говори тъй! Че как трябва да се говори? Ами да се не съблазняват хората! Ами онзи сарафин, който е изложил парите си там на улицата, не съблазнява ли хората? Ами онзи търговец, който окачил хубавите дрехи и шапки не съблазнява ли хората? Ами онзи там, който е окачил саламите във витрината на своя дюкян, не съблазнява ли хората? Ами онзи касапин, който окачил прасетата, за краката не съблазнява ли хората? И съвременните хора отгоре на това минават за много големи моралисти! А, зная къде седи моралът. Аз ще дам една нова форма за морал. Ще разгледам как постъпват лекарите, те нека да се сърдят. Ще ги изкарам, не да ги съдя, а само да покажа, как седят работите. Разболее се Иван, Стоян, трети, скоро викат лекаря. Лекарят се зарадва, отиде там. Благодетел ли е лекарят? Не, той ще си вземе за визитата 100 — 200 — 300 лв., според това, до колко е важен някой лекар. Колкото е по-учен, толкова повече взима. Колкото е по-неучен, по-невежа, толкова по-малко взима. Най-после той изцери болния и му казва: трябва да знаеш, какво стори моята наука заради тебе! Болният си казва: да не бяха моите пари, аз зная, какво щеше да сториш ти заради мене. Той си мисли това, не казва нищо нему, мълчи  си.

Ще дойда сега до свещениците, до проповедниците, нали ги има навсякъде в света. Аз не говоря специално за тукашните, принципално говоря, за тия и в Индия, и в Япония, и в Германия, и в Америка, навсякъде. Дойде някой при свещеника, казва: Стоян еди-кой си се поминал. Свещеникът се зарадва, вземе си епатрахила, кадилницата, Евангелието, отиде, чете му молитви и все за Господа върши това. Казва: ама ще платите! Мисли си после: извърших волята Божия. На втория ден дойдат при него, кажат му, че еди-къде си се родило дете. Отиде да кръщава той, но пак му плащат. На третия ден го викат да венчава. Венчава, но пак му плащат. Питам: де е моралният кодекс, по който трябва да се служи на Бога? Де е онова безкористие, с което ние трябва да служим на Бога? Казват: християнска култура! Та християнската култура в това отношение е такава, каквато е и у езичниците. Действително ние не сме толкова груби, колкото езичниците, но според светлината, която имаме, нашите малки погрешки могат да имат по-лоши последствия, отколкото на езичниците. Техните грешки са по малки, отколкото на съвременните моралисти. Дойдат в Америка видни проповедници, проповядват, но им се плаща. И аз сега съжалявам, че няма да ми платят. Както и да е, но казвам, че на тия видни проповедници от Америка им плащат на една проповед по 100 доларчета, това са 500 златни левчета. Всеки златен лев на българска валута е 30 лв.; значи 15,000 лева гори — долу на седмица. Как мислите, не биха ли говорили красноречиво тия проповедници, като вземат 15,000 лв. С какво въодушевление биха говорили! Като взимат  15,000 лв. всяка седмица, за месец правят 60,000 лв. в една година колко ще станат? — Близо 600—-700,000 лв. Да, но според мене това не е култура. Това е натрупване на материал. Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята душа, и там се натрупва един тънък пласт от една материя много фина, но много отровна и вредна за този свят. Знаете ли колко е тънък този пласт? Той по дебелина съставлява една десетомилиардна частица от милиметъра. Толкова е тънък този слой, с микроскоп не може да го видите. Но като се натрупа тази материя, тя вече създава едно недоволство. Например, ако аз погреба един човек, безразлично, дали съм светия или престъпник, и му взема 100 лева за молитвите, като се върна у дома, всичкото благородство от мене ще изчезне. Не само това, но някои казват: хората трябва да ни видят, като се молим. Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те, виждат, като се молиш. От това гледище, светът не трябва да знае, когато се молим. Съвременният свят разбира само езикът на мотиката. Щом вземеш мотиката и отидеш с нея на нивата, ще те питат: какво правиш? — Копая. Много добре правиш. Вземеш чука, питат те: какво правиш? — Чукам. Много добре правиш. Но ако седнеш някъде в размишление, казват: този будала какво е седнал там? Цял ден седи като някой истукан. Туй са схващания! И всички хора, които работят, все за будали минават. Защо? Днешните хора мислят, че религиозните хора не работят. Не е тъй. Истинската работа е само в служене на Бога. Е, кое е по-хубаво? И аз мисля, че ако някой светия разоре някога само един декар земя, то житото, което ще се роди, ще има зрънца, подобни на кокоши яйца. И като ядеш, това жито ще мяза на такава хубава паста, каквато никой не може да ти направи и в устата си ще изпитваш такава, приятност, която ще те ободри и ще ти държи сито за цяла седмица. Питам: след това няма ли да се разреши въпросът за хляба? Днес казвате: хлебец, хлебец! И — по три пъти на ден ядете. И въпросът за хляба пак не се разрешава.

„Защото си знаеше, какво щеше да прави“.

Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време.  Тя  отваря  лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала.

Така и ние, когато дойдем в живата природа, взимаме да разместваме всичките шишенца. И знаете ли, колко време на професор Блякстон отнело новото нареждане на лабораторията? Някой път и ние, като тази слугиня, тъй нареждаме своите мисли. Ние имаме особени понятия за морала. Ние имаме особени понятия за молитвата. Да се молиш без да те види някой? Не външно, но в душата си да нямаш абсолютно никакво желание и да се усещаш абсолютно самотен. И за в бъдеще светиите няма да се молят тук на земята, Истинският светия, когато се моли, се качва горе. Оставя тялото си тук, а се дига на височина най-малко 12,000 км. и там се моли. Вие молили ли сте се така? Излизали ли сте  12,000 км. над земята? Трябва да попитате съвременните авиатори, какво изпитват, когато се издигат на известни височини из въздуха? Ами какво ще е на височина 12,000 км. Някой казва: аз принесох на Бога една гореща молитва. Аз бих желал да пренесеш твоята гореща молитва на 12,000 км., че тогава да видиш, каква е тя. Ако се качите на 12,0.00 км. височина, знаете ли какъв студ ще има там? Ако тъй прогресивно се увеличава студът и с хиляди градуси студ може да има. Някои учени казват, че под 200 м. надолу нямало студ. — Има. Казват, че най-големият студ могъл да бъде -270°. Не, и с хиляди градуси има студ. И -10,000° студ има. Ние сме в разрез със съвременните учени. Някои учени казват, че ако се дойде до -270° студ, цялата вселена щяла да изчезне. Тези учени хора разсъждават като онази българска баба, която повикала няколко свои съседки и им казала: с вяра аз мога всичко да направя. Молитвата ми е тъй силна, че вие ще видите, тази чукара няма да я има до утре сутринта. Стават сутринта, чукарата си е на местото. Обаче, тя изхитрила и им казала: чукарата си е на място, защото се смилих над вас, боях се да не ви стане нещо от учудване. Тя съзнавала, че с думи само чукарата не може да се мести. Някои мислят, че с думи могат да преместят планина. Някои даже мислят, че с думи могат да преместят и земята. Да, може, обаче човек, който работи с вяра, не с простата вяра; такъв човек трябва да има абсолютни познания. Вярата подразбира Христос.

Някой казва; аз повярвах в тебе. Е, какво повярва? — Че всичко можеш да направиш. Какво ме интересува, че ти вярваш, какво аз мога да направя всичко? Ти какво можеш да направиш! Това, което аз мога да направя, то е, което ме подига в моите очи, но ако ти вярваш, че мога да направя нещо, а не стане, тогава падам в твоите очи. Хубаво, аз не казвам, че трябва да мислим така, но важното сега за нас хората, които сме вече до прага на новата култура е, да излезем от старата култура тъй, както рибите излязоха от водата навън. И ще излезем! Писанието казва: „Всички ще бъдат грабнати горе, във въздуха“. Ще излезем из гъстата среда на този живот, както рибите, и ще разрешим един важен въпрос в света — братство и Любов. Този въпрос ще се разреши само в новата култура. Важният въпрос за нас не е този за спасението, както проповядват някои. Спасението не е въпросът то е едно състояние на земята. За нас важен въпрос е новият живот, който Бог внася в света. Защото желанието на Бога, Който е направил света и хората, е всички негови чада да не умират. В Писанието се казва: „Бог не благоволява в смъртта на своите чада. Той има за цел, всички тия деца да  живеят“.

Сега Христос изпитва своите ученици, могат ли тия всички хора да се нахранят с пет хляба и две риби? Казва един от учениците Му: „И 200 динарии няма да стигнат на тези хора за хляб“.

„Христос знаеше, какво щеше да прави“.

Казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се учил в Египет, Индия и др. Не, великите Учители изобщо, не се учат на земята. Някои от тях ходят, може би само за 5 — 6 години на слънцето да се учат и после идват на земята. Ако някои казват, че великите Учители се учат тук на земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате, по кой начин те отиват на слънцето. Това нещо един ден вие ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една Истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитающи, както млекопитающите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това. Същественото за нас не е да доказваме всичко това, но да имаме един език,с който можем да се споразумяваме.

Сега, например, като ви говоря, вие разбирате ли, вярно ли е всичко това, или не е вярно? Говоря ли ви Истината? Някои неща са верни, някои са преувеличени. Аз ще ви кажа кои неща са преувеличени. Има някои неща преувеличени, само за да събудят мисълта ви. Запример аз от толкова време ви говоря за Любовта, но същественото за Любовта още не съм засегнал. Аз съм още в предисловието на Любовта. Ако бих произнесъл думата любов, както трябва, знаете ли какво щеше да стане с вас? Най-първо от вас ще почне да се дига дим, всичко у вас ще изгори и ще останете голи. Като произнеса втори път думата любов. Тялото ви ще почне да се нажежава, от него надалеч ще се разнася една топлина, но не като обикновената, а като произнеса трети път думата любов, вие ще светнете, ще станете светещи същества и ще се облечете в ангелски форми. Този салон, в който се намирате, ще изчезне, не че ще изгори, но вие ще бъдете вън от салона. Хубаво, готови ли сте за едно такова състояние? Мнозина са толкова готови, колкото е готова онази младата мома, за която момъкът иде вече. Дойде младият. момък, казва й: ела с мене! Тя му казва: ти готов ли си да ме осигуриш, да не си някой бедняк? Всяка мома си мисли за царския син и за него се готви. Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа! Няма нещо по-отвратително от лъжата! Най-първо ние трябва да ликвидираме с лъжата. Всеки от вас трябва да види, какви са неговите чувства, постоянни ли са те или изменчиви. Защото ако те са променчиви, един ден ще ни причиняват вреда.

Защо Христос нахрани толкова хиляди души не можа ли да ги изпрати някъде? Този народ, тия хора, които бяха събрани около Христа, бяха жаждующи души, бъдещи ученици, които Той трябваше да нахрани. Тия души, които Христос нахрани, Го помнят от преди 2,000 години и до днес. Тия души нахранени по този начин от Христа, никога няма да Го забравят. Те се нахраниха духовно, за това в тях има един вътрешен копнеж. Казва Христос на едно място: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко живо слово”.

И тъй, има една фаза, в която сега живеем, тя е стремежът на душата към Божественото, към Бога. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот, защото в света всичко изведнъж не може да стане. Преходни периоди, прескачания няма в живота. Живата природа обича последователността, тя никога не бърза. Туй ще помните! Това е един от нейните методи — тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите не са в такова изобилие в каквото е времето. Следователно вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина онези хора, които не живеят според както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. В това отношение природата не жертвува силите си. И когато искаш да живееш по-дълго време, трябва да се намери някое любящо същество, което да ти даде на заем от своите сили. Затова, за да продължим живота си, ние не трябва да бързаме. В това отношение, аз смятам добродетелта в света като икономия на живата природа. Като ме пита някой, що е добродетелта отговарям: добродетелта е икономията в живата природа, да знаеш, как да икономисваш силите й. Според тази икономия, и свещеникът, и писателят, и бащата, и майката трябва да знаят, как да работят. Като схванете живота тъй, няма по-добри методи за икономия от добродетелта. Когато някой каже, че за в бъдеще трябва да се изучава икономията, аз казвам: трябва да се изучи добродетелта като икономия в природата.

„Защото си знаеше, какво щеше да прави“.

Каква била интимната мисъл на Христа? В Христа нямало никакво желание да привлече хората при себе си. Неговата интимна мисъл била да извърши волята Божия, да служи на Бога без-заветно, без никаква заплата. Някои казват: все трябва да ни платят. Питам тогава: ако богатият човек, ако някой цар, които имат всички средства, работят, за какво трябва да работят, да спечелят повече нещо ли? Аз казвам: когато най-богатите хора в света почнат да работят, те ще работят безкористно. Когато най-добрите хора в света почнат да работят, те ще работят безкористно. Следователно, ние не можем да работим безкористно, докато не станем добри. Щом станем добри, от нас ще изчезне всякаква тревога, завист, злоба, омраза. Някой казва: аз не мога да търпя еди-кого си, не го обичам. Защо? Ами че Бог го търпи! Щом Бог го търпи, как така ти да не можеш да го търпиш? Може да има нещо в него, но Бог го търпи. Когато Бог го търпи, и ти ще го търпиш. Когото Бог учи, и ти ще внимаваш в този морал. Ти може да си недоволен от него, пък други са недоволни от тебе. Много ангели са недоволни от хората. По някой път и у ангелите, които са толкова напреднала в своята култура, се заражда едно отвращение, едно желание Господ да им позволи да ометат хората, да създадат нещо по-хубаво. Господ ги възпира, казва им да почакат. Сега, ако ме попитате, какво правят ангелите, ще ви кажа, че те точат своите огнени ножове. И като дойдат на земята, в една минута отгоре цялата съвременна култура ще стане на прах. Те, без всякакви оръжия ще извадят хората от техните черупки и всички ще тръгнат след тях много смирено, както цели полкове войници вървят смирено след своя началник. Това ще бъде! И царе, и владици, и патриарси, и проповедници, всичка тия величия, които са лъгали през всички времена, от памтивека до сега, на всички тия лъжи в името Божие, на цялата тази лъжлива култура трябва да се тури кръст. Това ще стане! Майката не трябва да се гневи на дъщеря си, но от дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът! Музикантът като повика ученика си, как му дава ключа? Майката ще започне да произнася пред дъщеря си думата любов. Ще я произнесе първи път, за да се задимят дрехите й. После втори път, да изгорят дрехите й и да остане гола. След това трети път, да се нажежи тялото й, да свети и да изпуша топлина, та да познае, че нищо не знае, но да остане в нея онова велико желание да намери Истината. Това е истинската придобивка. Когато тялото й почне да се стопля отвътре тогава ще се зародят в нея онези най-възвишени чувства. След туй ще дойде светлината, т.е. тогава ще дойде онова истинско цъфтене на душата. Когато душите цъфнат, тогава ще се опознаем. Казват: защо цъфна този цвят на слънчевите лъчи? Цветът познава онези слънчеви лъчи, които носят живот в себе си. В дадения случай и душата познава онези Божествени лъчи, които носят живот в себе си. Тогава няма да бъдем тъй своенравни, тъй ексцентрични, както сме сега: Ако ти имаш този Божествен Дух в себе си, когато някой човек иде при тебе, още от 1/2 км. разстояние неговата мисъл ще се измени, и като погледнеш този човек ще му изпратиш тази Божествена светлина.

Казва се в Писанието: „Христос знаеше, какво щеше да прави“. Някои казват: едно време Христос е знаял, обаче, ако Той дойде сега, в наши дни, няма да знае, какво да нрави, Той не беше много учен човек. Не обратното е: първите хора, които дойдоха на земята, бяха много учени; последващите бяха малко глупави, а ние сега сме най-глупавите. Обратен процес на еволюция. Първите хора, които дойдоха създадоха земята; вторите създадоха само градините, третите, които излязоха от рая, научиха се да орат; четвъртите — да се бият, а петите научиха мързела. Сегашната култура аз наричам „култура на духовния мързел“. Всеки човек работи, бърза да забогатее и като добие пари, удари го на широко, на живот. Питам: това работа ли е? — Не е работа. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Аз казвам: в света, в нас трябва да има само един материален обект —- Мъдростта. Тя ще дойде като сила, която ще ни направи свободни, самостоятелни срещу несгодите в този живот. По този начин ще опитаме Любовта в света. Някой казва: ние знаем това, но утре трябва да ядем. Кой не знае, че трябва да яде? Аз не казвам, че не трябва да се яде. Някой казва: не можа ли Господ да направи света по друг начин? — Може, аз не мисля, че не е могъл да го направи по друг начин, но направен е вече така. Какво лошо има в яденето? Ако човек прояде умира, и ако много пости — пак, умира. Това са две. крайности. Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече това ще бъде за него отрова. И в природата трябва да бъде така. Дойдеш ли до най-високия връх, дето добиваш  най-голямото  задоволство, спри там.

Сега, мнозина искат да отидат при ангелите, какво ще научиш? За да отидеш при ангелите, трябва да имаш техните органи. Казвате: ами като отидем при тях, ще ни посрещнат ли? Ами ти можеш ли да възприемеш тяхната Любов? Един ангел може да се спре при тебе само ако разбираш, неговия език. И при Бога е същото. С този език никъде няма да ни приемат. Като проповядвам Божията Любов, подразбирам, че трябва да научим Божествения език. Като научим този език, само тогава ще влезем във връзка с Бога. Някой казва: аз трябва да се науча да се моля. Да, ще се молиш, но затова трябва да научиш свещения език на молитвата. Само една свещена дума е останала от молитвата — „амин“. И египтяните имали думата „амин“. В това време имало някои фараони с това име „амен“. Индусите имат същата свещена дума  „аум“. Те произнасят тази дума преди служенето, а християните, като четат „Отче наш“ всякога на края казват „амин“. Какво подразбират под тази дума? Когато някой индус чете свещената книга на ведите, той започва с думата „аум“. Какво означава тази дума? Тя е свещена дума, останала от една възвишена култура. Всички казват „амин“, „да бъде така“. Само тази свещена дума е останала от свещения език. И сега трябва да се повърнем назад, да възстановим всички свещени думи на този свещен език, да разберем, как са започнали нещата, и тогава ние ще бъдем послушни към Бога. А сегашната култура ще се измени. Сегашните думи, които произнасяме, носят разврат в себе си. Почнете да говорите на кой да е българин за Любовта, той ще се съблазни. Например някой казва: аз те обичам много. Тия думи веднага произвеждат смут. Някоя сестра е свободна в отношенията си към някой брат, но заговори ли й той за любов. произнесе ли тази дума пред нея, тя става вече малко сериозна, студена. Къде отиде любовта? Ти изговаряш думата, а любовта я няма. Значи, думата „любов“ е опетнена. Ако пък произнесеш думата „омраза“, тя има обратен ефект. Кажеш ли никому „аз те мразя“, тази дума има обратна сила. Като срещнеш този човек втори път, той вече е по-топъл, гледа да ти услужи, отваря се към тебе. Значи, като си произнесъл думата „омраза“, произнесъл си я по-правилно, отколкото думата „любов“. Питам: де е силата на тази любов? Има нещо особено в човешката душа, има един вътрешен език, на който ние трябва да си говорим. Аз считам това нещо за едно от най-добрите качества — то е почитанието. Като срещна някой човек и го погледна, да познае, че му го говоря Истината. Не той да ми казва: кажи ми Истината! Казвам: ти готов ли си да ме разбереш? Аз ще ти кажа само една дума: „аум, аумен“. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш. „Аумен амин“ — тази дума съдържа всичко в себе си. „Аумен“   —  това е  ключът.

Ще ви преведа тази дума на наш език със следното сравнение. Ти си пътник, пътувал цяла седмица и замръкнал всред пътя в една тъмна, бурна нощ, сняг, виелица, краката ти замръзнали, едва се държиш на тях. Аз те срещна, казвам ти: вземи този ключ, там на 100 крачки от тук има едно здание, един великолепен палат, отключи си и като влезеш вътре ще намериш ядене, пиене, топлина, баня, библиотека — всички удобства — никой друг няма да намериш там. „Аумен“ — това е ключът — човекът, който е избавен от всички несгоди на този живот. Ще отключиш и ще влезеш в палата. Щом почнеш да ме питаш: ама по кой начин да отворя, ръцете ми измръзнаха, не мога да държа ключа — тогава аз ще дойда с тебе, но няма да ти кажа „аумен“. Няма да чуеш тази дума, а ще чуваш само „кръц-кръц“. И сега, вие не произнасяте думата „аумен“, друг някой я произнася заради вас, а вие чувате само „кръцъ-кръцъ“. Вие казвате: “амин — така да бъде!“ Аз ви казвам: ще ви завещая една голяма къща.  — Амин! Ще ви оставя 10 милиона наследство. — Амин! Не, вие требваше да кажете „амин“ преди да започна аз. Учениците запитаха Христа: „Този народ, който дойде тук, може ли да бъде нахранен?“ — Може. Христос произнесе една свещена дума. Защо Христос се молеше всякога вечерно време? Той денем никога не се молеше. Считаха Го малко еретик. Той се молеше вечерно време, за да не Го види никой. При това, всякога предпочиташе облачни, тъмни нощи. Даже вечерно време когато имаше месечина, Той никога не се молеше на месечина. Тъмните нощи обичаше! Казвам: ами по-голяма тъмнина от скръбта има ли?

Някой пита: защо е скръбта? — За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен! Господи, обичам те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсипвал и ограждал. Единственото същество в света, което ни обича, това е Бог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спрем и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали. Щом кажа това нещо, ама себе си, в тайно, по същия скрит начин трябва и да му помогна. В душата ми и след това трябва да остане една свещена радост. Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега, кога очакват хората да направят най-големите добрини? — Когато са радостни. Това не е правият път.

И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.

Сега как ще разберете този живот? Вие, понеже мислите по човешки, ще кажете: Господи, не виждаш ли страданията ми? Вие мислите, че Господ се грижи само за вашите малки страдания. Той вижда всичко. Тъй и при Христа едно време дойдоха всички тия хора и Той каза: „Хляб трябва да се даде на тези хора!“ Христос и днес вижда всички несгоди и страдания на учените хора, на лекарите на болните, на страдащите на умиращите. Казвам: всички вие трябва да разбирате ключа на Любовта, и когато намерите този ключ и произнесете тази дума, и в най-лошото състояние на душата си да се намирате, тя ще я тонира. Някой път сте близо, много близо до това състояние на радост, но лесно го изгубвате и с години го няма.

Та време е сега, време е някои от вас да учите този свещен език. После, казвам на тези, които мислят, че са се родили от Духа Божий, позволено е вече за тях да учат този свещен език на Любовта и да се учат да служат на Бога. Дойдем ли до това служене, ние ще разбираме този свещен език, между нас ще се роди тази вътрешна връзка и ще се познаваме. Тогава няма да казваме: направи това, или онова. Всеки ще знае сам, какво ще трябва да прави. Не, вие трябва вече да живеете в новия живот. Казвам: новият морал е абсолютно безкористно, не бездействие, не безработица, но работа чиста, благородна, възвишена, без да се спъваме от сегашните мъчнотии. Сегашните, мъчнотии са предшественици на нещо велико в света. Ние сме дошли до крайния предел на съвременния свят. Няма да се мине дълго време, и ние ще влезем в една нова вълна, в едно трансформиране, затова трябва да бъдем готови. Който не е готов, ще се намери в положението на онзи, който за пръв път се качва на някой аероплан. През цялото време той ще трепери от страх и нищо няма да види, ще иска по-скоро да слезе. Който е готов, ще усети един поглед на духа си.

Мнозина искат да изучават живата природа, искат да изучават математиката, естествени науки, астрономията и др. Отлична наука е астрономията! Какво ще учите хората на нея? Какво ще учат, от какви елементи е съставено слънцето ли? Хората са смешни, като казват, че слънцето е съставено от водород, кислород и други някои елементи. То е същото, както когато някой дойде и каже, че къщата на еди-кого си е съставена от дървета, керемиди и други материали. Щом къщата ми е създадена от тия елементи, и аз съм създаден по същия начин. Не, проявлението на това слънце, което виждаме и за което казваме, че е създадено от кислород, водород и други елементи, това е само една форма на един и на друг род енергии, които се наричат водород, кислород, азот, въглерод и т.н. Това са род енергии, които се проявяват по особен начин. Тия малките първични проявления на енергиите, ние наричаме елементи. Това, което ние наричаме елементи, във всъщност не са елементи. Де ще се спрем тогава? При атомите не можем да се спрем, те са цели светове, създадени от йони. После ще дойдем до суперйоните. Де ще се спрем тогава? Тези елементи са набрали енергии. Научно, или атомистически, или по който начин и да разглеждаме света, идеята е една и съща.

Туй, което сега светът ни придава, то е само по себе си важното В слънцето, вън от тези елементи, има и други елементи, които човек трябва да знае. Аз съм казвал и друг път, че слънцето може да ни даде живот, но разумност не може да ни даде. Освен, че не може да ни даде разумност, но слънцето внася и мързел.

Щом те нагорещи, вече не искаш да работиш. Всички живи същества стават мързеливи под благоприятните слънчеви лъчи, и културата трябваше да се пренесе от по-топлите страни, от Африка, в по-студените места, да се намали неговата светлина и топлина. Тъй че разумността не е от слънцето, от друго место иде тя. От друго място иде тази култура. Като казвам, че разумността не иде от слънцето, в моя ум седи друга идея. Ако ви кажа, че аз виждам друго слънце, какво ще кажете вие? Ще кажете: ами ние защо не можем да го видим? Аз го виждам при известни условия, тъй щото и вие може да го видите при тези условия, при които го виждам аз. Ако някой вижда един микроб, той го вижда при известни условия, под своя микроскоп. Или ако някой вижда една звезда, той я вижда при известни условия, под своя телескоп.

Следователно, във вселената има друго слънце, което носи разумност. Ние трябва да дойдем в връзка с живото слънце, а не с това, което виждаме, и което се казва в Писанието: „Да не послужите на това слънце“. То е предшественик на другото слънце.

Та в окултната наука има ред методи за ония ученици, които се занимават с нея. С тия методи те ще могат да проверят всички неща, които се говорят, а не да останат само на думи, но там човек трябва да бъде смел, като авиаторите, и да не казва: аз толкова години вече съм посветил на това учение и какво съм направил? Не, ще кажеш: аз съм посветил толкова години, за да проверя един факт в живата природа, дали има друго слънце, но този факт е жив, той върви заедно с мене. Че съм изживял 100 години, какво от това, една тайна съм добил. Че съм изживял един живот, какво от това, едно богатство съм добил, придобил съм една опитност, която става плът от плътта ми, кост от костта ми, дух от духа ми. Туй знание живее с моето съзнание. И тогава ние вярваме в един Господ, християните вярват  в друг Господ, мохамеданите вярват в свой Господ, и аз не зная всъщност в кой Господ вярват хората. Не че този Господ е лош, всички Го виждат. Всяка религия е добра, тя е на своето място, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които са израснали. Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е  въпросът да отричам нещата, за мене е  въпросът, какво трябва да зная  сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде  някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото.

В една от беседите си аз говорих за частите, и за цялото („Истинната лоза“). Всички тия правила трябва да се изучават, та не е важно, кой каква служба заема. Службата е само временно нещо. Някои от вас сте жени, други мъже, учени хора, поети, художници, лекари, но погледна в очите на кого и да е от тях, виждам нещо лошо. Защо? Някоя сестра е отлична художничка. Какво й липсва? — Нищо не и липсва, освен това, че няма възможност да се прояви.

И сега, всички ние сме набрали толкова много енергия, че искаме да се проявим. Не е въпросът само да ни обичат, но ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Христос преди 2000 години е казал: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ето начин, да проявим тази Любов! И сега, като говорили, за тази Любов, у вас веднага се явява мисълта: този човек ни заобикаля много, говори ни за Любовта много, но той има навярно някакво намерение. Или, след като говорим за Любовта, някой казва: ние се обикнахме, аз те обичам много, ти не можеш ли да ми дадеш 5 —10,000 лева на заем? Тебе те жегне нещо, казваш си: много скъпо си продаваш любовта. За сега у всички хора има само един материален възел. Онзи обича красивата жена все за нещо. Онзи обича търговеца все за нещо. Ученикът обича учителя си все за нещо. Навсякъде все користолюбие, а то трябва да изчезне! Трябва да познаваме учителя си вън от това, което носи в себе си, вън от неговата професия. Трябва да познаваме лекаря вън от неговата лекарска професия. Трябва да познаваме майката не само във формата на майка, трябва да познаваме тази душа, тя е свободна, в нея има нещо по-високо от проявата на майка. Христос казва: „Онези, които изпълняват волята Божия, са мои майки, братя, сестри“. Какъв е дълбокият смисъл на тези думи?

Та казвам: има нещо по-високо от бащата; има нещо но-високо от майката; има нещо по-високо от брата; има нещо по-високо от сестрата; има нещо по-високо от приятеля. Какво е това? — Е, не го знаем. Туй е толкова свещено, че не може да се каже, но има нещо!

Тогава, какво казва Христос за онзи свят? Ще кажат някои: сродните души, нали? Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи, Боже, мой?“ На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. Българинът, като дойде до някъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне си и каже: Господи Боже! Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тия две думи в едно. Той казва: Господи Боже, ох! — туря обекта отпред. Казвам: сега ние всички сме дошли до това положение, до каквото е дошъл българинът. Той е практичен човек. Като се объркат работите му, той казва: „Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа за винаги!“ Щом обаче, се оправят работите му, той казва: е, то не беше нищо особено. Аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост — и се отказва. Но не се мине много, Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума — въздъхне и падне — умира. Тъй свършват всички онези, които са рекли „Господи Боже“ и след това се отрекли. Те кажат най-после „ох“ и умират. Тъй ще свърши и сегашната култура. Вие ще кажете: дали всичко това, което ни се говори, е Истина? Аз ви давам само 10 години срок да проверите. Все 10 години! Колкото минават, все 10 години остават. Не се лъжете от думите на никого! Ще дойдат някои ще ви говорят, че всичко това са празни думи. Не се лъжете! Всичко това, което хората ви говорят, са празни думи, измама. От техните думи именно се покварят най-благородните, най-възвишените идеи. Това, което ви говоря сега, не е човешко, то е Божествено, било е някога. Това, което хората говорят, то носи за в бъдеще смърт за всекиго. Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: от сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази свещена идея, която търсех и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки! Започни да пееш, бъди радостен и весел и кажи: „аумен“! Като станеш сутрин, кажи: „аумен!“ Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: Господи, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както Си ми ги създал. Можеш да нямаш дрехи, кажи пак така. Защо не? Туй наричам любов към Бога? Като виждаш парцалите на дрехите си, които наоколо изглеждат като панделки, засмей се, считай, че си облечен, както онзи, който е с нова форма, с модни дрехи и си кажи: тия мои дрехи не са толкова долни, те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи! И наистина, с тия негови парцаливи дрехи, като накадят някой болен, оздравява, а от тия модерните, дрехи умира. Затова, с дрехите на светиите, които е носил той, колкото и да са парцаливи хората издържат и с тях лекуват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавите свещени идеи са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. Както виждате, с тия хубави дрехи сега аз мязам на вас.

„Знаеше!* И всинца трябва да знаем! И аз желая сега всинца да знаете тази свещена дума и като я кажете, да знаете, че в един ден слънцето заради вас ще изгрее, заради вас е то! И като изгрее слънцето, да знаете, че първия лъч е заради вас. Защото като изгреят толкова милиони лъчи, вие не можете да благодарите, няма да знаете, кой е първият, те ще бъдат тъй много!

И тъй, всички ние трябва да бъдем  носители на новата култура и да не се срамуваме. Желая на всинца ви сега да знаете какво трябва да правите. Като се върнете дома си, кажете: Господи Боже! Кажете ли това, след туй кажете третата дума, новата дума „аумен амин“ и започнете с ключа „сол“, да произнасяте думата „Любов“. Не да ви любят хората, но като произнесете тази дума, вашите дрехи да почнат да димят, после вашето тяло да се нагорещи, да се нажежи и да почне да свети, да очистите всичко от себе си и да разберете, че животът има смисъл. Само тъй произнесете тази дума, ще осмисли живота ви. Туй аз наричам „възкресение“. Тъй ще започне истинският живот. Казва се, че Господ щял да изпрати ангелите си с тръби да затръбят, и човек щял да възкръсне. Туй е възкресението. Този ангел ще говори с тази нова дума на живите, на праведните, а тръбата е за глухите, за умрелите, на които ще да тръби тъй силно, че те ще изскочат от гробовете си, никой няма да може да се скрие. Тъй както рибарят с мрежата си извлича рибите навън из водата, така и ангелът с тази тръба ще ни извлече из водата и ще ни изправи пред съдовището Христово. Тъй го представят религиозните, по техните схващания, но пред мене седи друга една картина. Най-първо всичките нечистотии на хората ще се изчистят, после дрехите ще вземат да димят, след туй телата ще се стоплят, ще светнат и всички ще усетим, че в нашите парцали се крият тези свещени мисли, с които можем да оживяваме.

И тъй, Христос е казал: „Кажете им да насядат!“ И нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби.

Беседа, държана от Учителя на 29  ноември, 1925 година в гр. София.


*Забележка: Имаше разместени страници /от копието/, мисля че са поправени. Премахнал съм и носовките  от думите в кавички.


Начало: 10:00

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни