170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

[Iskri4ka]

170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

Вергилий Кръстев: Какво казвате, сестрите имаха такива амбиции към Учителя.

Елена Андреева: Имаше някои. Ами, които влизаха под кревата, за какво влизаха?

В.К.: Или под кревата, или в кревата за да влезе Учителят. Иначе по друг начин няма как да Го изненадат.

Е.А.: Е, да, но Той щом забележеше и сам излизаше. Когато Балтова пости десет дена и като постила отишла при Учителя и казала, че тя ще остане при Него в стаята. Учителят казал: „Добре". Но след известно време, поседял там колкото поседял, взима си шапката и бастуна, и слиза в града. Е сега, който разбира, да разбира.

В.К.: И Балтова остава сама.

Е.А.: Оставя я сама в стаята. Нали иска да спи в стаята? Ето стаята, на ти.

В.К.: Тоя случай Балтова ли ти го разправя?

Е.А.: Не, тоя случай друг ми го е казвал, от тези които стояха пред вратата My.

В.К.: Грозна работа.

Е.А.: Не, много е. Учителят е прекарал много неща. Аз съм Му чувала възмущението: „Безобразие". Разбираш ли, чувала съм да каже „Безобразие".

В.К.: Учителят?

Е.А.: Да.

В.К.: Във връзка с такива неща.

Е.А.: Чувала съм.

В.К.: Вие по-рано ми разказахте един случай, една ваша позната е дошла и ви помолила да попитате Учителя, че не може без мъже.

Е.А.: Да, без мъж не може.

В.К.: И вие отивате при Учителя и Учителят казал: „Тогава да си намери един мъж".

Е.А.: Един мъж.

В.К.: Само един мъж.

Е.А.: Да.

В.К.: Какъв беше случая?

Е.А.: Тя беше артистка. И с моя братовчедка идва, близки били, идват при мене и ми казват това. И като дойдоха, казаха какво искат, казах: „Ще отида при Учителя и ще Ви кажа". Ама аз не мога веднага да отида.

В.К.: Точно каква им беше молбата.

Е.А.: Тя буквално така каза, че тя не може без мъж да живее и че иска да й помогне Учителят. Вижте казвам: „Ще питам". Ами разбира се, аз не мога да давам мнение. И отидох при Учителя и Той ми каза така: „Ще й кажеш, да живее само с един мъж, да не ги сменя".

В.К.: С един мъж.

Е.А.: Да.

В.К.: И какво й казахте?

Е.А.: И тя каза: „Да, ама те ме оставят". Да. И видях й трагедията вече, нали. Сега, значи ти желаеш, не можеш да ги задържиш, а пък те те оставят. Е, вече трагичното почва.

В.К.: Почва трагичното.

Е.А.: Трагичното, да. Аз само вдигнах рамене тогава, че аз не мога да разреша тая задача.

В.К.: Сега чета, пак във връзка с една такава работа. Младежите решиха да се събират и да проучават беседите. Учителят им говорил за флирт и казал: „Сега в класа влиза бременна жена". И наистина тя се ожени след това и го роди. След това отиде в Общия клас.

В.К.: Какъв беше тоя случай?

Е.А.: Ами тя си имала връзка с един приятел. Аз не знаех, че за нея е тая случка, но после научих коя е. А Той това го каза, не знам по какъв повод.

В.К.: То е било в Младежкия клас ли? Как е името му?

Е.А.: Антоний Николов - учител от Пловдив.

Е.А.: Да, в Младежкия клас, понеже беше в Младежкия клас затова Той посочи, подчерта, че влиза бременна жена.

В.К.: Ама то е било вероятно на лекция.

Е.А.: На лекция, да. И даже след време аз веднъж споменах пред нея и тя се смути, и много й стана мъчно, че знам и че споменах за това нещо.

В.К.: Тя после жени ли се, какво стана?

Е.А.: Ожени се, разведе се.

В.К.: Сега в Младежкия клас влизаха само младежи, нали? Нали неженени? Тия, които се ожениха трябваше да напуснат Младежкия клас.

Е.А.: Напускаха. Да, така беше.

В.К.: Сега Младежкия клас до коя година беше?

Е.А.: До края.

В.К.: Е добре ами Мария и Борис като се ожениха напуснаха ли Младежкия клас?

Е.А.: Не. Те идваха. Не знам сега какви бяха отношенията им помежду. Ако не са имали близост, може би затуй са останали в класа. Но, ако са имала близост не знам. Там вече нямам мнение.

В.К.: Ха, ха.

Е.А.: Нямам мнение разбира се, где да знам какво е и как е?

В.К.: В ония години съм слушал да говорят за брат, сестра. А има един такъв израз: „Тя ми е сестра в Бога и съпруга в леглото". Тия две неща не вървят, няма такива работи.

Е.А.: Е как...хайде де. То е даже кощунство така да се говори, не може.

В.К.: Или е съпруга, или не.

Е.А.: Да, разбира се. Имаше всякакви. В Братството, особено по съборите толкова чужди хора идваха.

В.К.: От любопитство може би.

Е.А.: Не, понеже тогава идваха, понеже имаше безплатни обеди и бяха така повечкото хора така бедни, които нямат къде да се нахранят, те идваха за муфта гдето му казват, понеже безплатен обяда е. Много чужди хора идваха, така и ми е правило това впечатление.

В.К.: Значи идваха много чужди хора. Те освен, че са гладни, привличаше ги и аурата на Учителя.

В.К.: Сега пак се приближаваме до Катя Грива, нали във връзка с това, че е седяла непрекъснато пред вратата и Учителят веднъж й казал: „Те мислят, че тези долу, които стоят ме безпокоят, напротив онези с мислите си ме смущават повече". Тогава аз разбрах, че Той мислите лови на хората и се смущава. Аз не знаех, че Учителят лови мисли. Много още неща може да е правил, които ние не сме разбрали.

В.К.: Маргарита Мечева, когато майка й я завежда й казва, има опасност да си опърли крилцата. Да си опърли пеперудата крилата, когато не работи. Какъв е случаят?

Е.А.: Маргарита нали отива при Учителя и Учителят казва на майка й, че има опасност да се опърлят крилцата й. Значи нещо да се случи, да. Е както се случи, тя не можа да излезе от състоянието, в което влезе. Катя Грива излезе, но Маргарита не можа да излезе.

В.К.: Добре, тя после с кого контактуваше?

Е.А.: Кой?

В.К.: Маргарита Мечева?

Е.А.: Е, Маргарита Тошо Симеонов гледаше. Но знаеш ли, че ние със Стоянка сме малко виновни за тая история.

В.К.: Каква история?

Е.А.: За Тошо.

В.К.: Защо, какво стана?

Е.А.: Защото виж какво. Тя му пращаше колети, той ги приемаше.

В.К.: Маргарита пращаше колети на Тошо Симеонов, понеже живееше в Ст. Загора, когато Учителят си замина. И аз и Стоянка така бяхме на разговор и му казахме: „Не е почтено от твоя страна да приемаш колетите и да я гониш".

В.К.: Хем ги приема, хем я гони.

Е.А.: Не е почтено това. Аз бях на това мнение. Кажи й, че не желаеш, ама да взимаш благата пък да я гониш, някак ми се видя много нередно. Но знаеш ли, че стана по-лошо. Щото той я прогони и тя се отчая съвсем.

В.К.: Да, тия връзки са много страшни.

Е.А.: И аз намирам, че съм сбъркала тогава, че съм се намесила.

В.К.: Може да не си сбъркала, но той трябвало да го разреши тоя въпрос. Така не може „иди ми-дойди ми".

В.К.: Сега Димитринка Захариева, която дружеше с Методи Константинов, тя след време дойде от Хасково с Тодор-гледача. Димитринка се увлече по Лулчев. Какво стана с нея, аз не мога да прочета..?

Е.А.: Димитринка Захариева дойде като едно момиченце с едни връзчици на косата, да като малките момиченца. Но тя беше вече голяма, не беше малко момиче. И тогава, както сега занесено приказваше. Тя дойде с Тодор-гледача от Хасково. И живееше заедно с тях, при него живееше, щото те идваха и други хора. С него и жена му беше, и други бяха. Сега аз забелязах, че тя се увлече по Лулчев. Той ли я привлече, а имаше методи за привличане. Той ми е казвал, че има методи. Защото Лулчев веднъж ми каза: „Аз казах на брат си Андро, че това момиче /в трамвая били/ довечера ще дойде при мене". А той казал: „Е как?" - „Е, казвам ти". И така станало. Сега значи той с някакви психически сили нали успявал да въздейства, за да отидат при него. Но после мина така известно време Димитринка почна да стои при тези момичета, които стояха пред вратата на Учителя.

В.К.: И стана „слънчоглед".

Е.А.: Слънчоглед стана, да. Като се върна Методи от Полша, незнам как Димитринка се лепна за него и докрая си останаха така. Мина време и това забелязах, и казах на Учителя.

В.К.: Учителят какво ви каза? Ти видя ли това?

Е.А.: Видя ли това, ми каза, да. Само така ми каза. „Ама ти видя ли това?" - „Да, казвам Учителю, видях". Не, понеже може би беше свързано с Лулчев. Да, затуй.

В.К.: Тук Учителят казал: „Ти знаеш ли какъв скандал щеше да стане".

Е.А.: Какви скандали щяха да стават, да, това ми каза Учителят.

В.К.: Дори Димитринка ударила шамар на Методи, когато отишли да си купи шапка в магазина.

Е.А.: Това така ми го казаха.

В.К.:Значитя била доста така агресивна. Агресивна и щеше да направи големи скандали с Лулчев.

Е.А.: Вероятно, за да каже Учителят.

В.К.: Методи не е правил скандали.

Е.А.: С Методи, не. Е те си караха любов с Методи.

В.К.: Ха,ха.

Е.А.: Как да го кажа иначе.

В.К.: Сега разкажи, как някои хора влизат в контакт с учението на Учителя, посредством писанията на Ласков, интересно виж по един отрицателен метод.

Е.А.: Ама виж положително е съдържанието.

В.К.: Бълва змии и гущери против Учителя, за да докаже своята теза, изважда цитати от Словото му.

Е.А.: И като прочитат цитатите ни харесват ха, ха...

В.К.: Да, това е много интересно.

Е.А.: Да, интересен е случая с Катя. И Катя има една връзка. Ти знаеш ли за нея?

В.К.: Не.

Е.А.: Но Учителят май я създаде нея, за да има някаква опитност, доколкото разбрах. Аз доколкото съм разбрала. Имахме един Ангел Янушев цигуларя. Ама не този Ангел Вълков, кухненски, друг Ангел беше. И той беше така не съвсем определен към Учителя. Не знам, може да греша, но впечатление такова съм имала и затова казвам. Доста време той посещаваше Катя, срещаха се, но Катя се дърпаше, какво беше не знам. Но тя малко мъчно го понасяше това. И толкоз знам, не мога да ти кажа повече.

В.К.: Много трудни неща, това са млади хора. От една страна са млади хора, които са във възрастта на любовта, от друга страна идват при Учителя, срещат се с оная аура, която ги освобождава отвътре. Тая аура променя обноските на много хора, на младите хора. Учителят говори непрекъснато за Любовта. Ами знаеш, аз съм срещал и съм чел писма от преди 50-60 години, когато те флиртуват с писмата си, цитират Учителят какво говорил за Любовта.

Е.А.: Кой?

В.К.: Разни приятели, флиртуват помежду си с писмата си. Има в тях запознаване, това е да кажем нещо приемливо, естествено. Но цитират терминологията на Учителя. „Сега, когато сме в света на Любовта, когато всичко е Любов, когато еди какво си...Приеми ме като Любов, защото ти си Любов и т.н."

Е.А.: Да.

В.К.: Това е много интересно, когато всичко е Любов. Приеми ме като Любов, а Мъдростта ще дойде по-късно.

Е.А.: Ха, ха. Пък колко е Любов... от ден до пладне.

В.К.: Учителят дава едно изявление, че най-малката Любов на физическото поле е човешката.

Е.А.: Да, най-малката.

В.К.: Нов онези години така са се изразявали нещата.

Е.А.: Ами какво да правиш?

В.К.: По друг начин не може.

В.К.: Тука пак имаше записано нещо за Лулчев. Ако един адепт направи връзка с една жена ще кажат, че я е обезчестил. Той фактически се е омърсил, а тя се е повдигнала.

Е.А.: Е това нещо и аз много не го разбрах.

В.К.: Във връзка с какво беше тоя случай?

Е.А.: Този случай, чакай, как беше бе?

В.К.: Лулчев казал това за себе си, за връзката си с едно младо момиче.

Е.А.: Виж, Той Учителят е казал нещо на Лулчев, като че ли за да го освободи от това, поне в моето съзнание така беше останало, с такова впечатление бях оставена. Защото едно същество, което нищо не разбира от духовност може да преживее една такава Любов без то да е засегнато всъщност от нея.

В.К.: Значи този случай така. То човек, когато има такива духовни способности, той слиза долу, за да повдигне другия.

Е.А.: Е, да, може. И така може да прави.

В.К.: Единият слиза надолу, а другия се издига.

Е.А.: Може сега, да, така да се приеме.

В.К.: Чета. Константин Иларионов се обеси в гората. Учителят каза: „Обесиха го духовете". Но с него не стана никакъв шум и скандал. Разказваха ми, че Учителят взел един камък и го запратил към гората и казал: „Обесиха го духовете. Искахме да го спасим, но не можахме".

Е.А.: Да, точно така е, както го казваш, така е казано. И аз така го зная.

В.К.: А пък си спомням, че е имало голяма кореспонденция между него и Учителя.

Е.А.: Той от войната се беше върнал, от Първата световна война, военен беше, с малко разстроени нерви. Аз мисля затова е така. Той нещо се е объркал, вътрешно, да. Аз поне така си го изтълкувах, защото той беше почтен човек, семейно живееха си мъж и жена хубаво. Не съм чула раздори да имат, нищо не съм чула. Сега кое ще го накара да се обеси. Нали повод няма. Някакви вътрешни чувства го накараха.

В.К.: Да ясно, той е бил разстроен психически, духовете го обсебват и той посегна на себе си. Той дъщеря осиновява на времето. Знаете ли нещо по тоя случай?

Е.А.: Едно момиче беше да, осиновиха го. Тя добре се държеше до известно време, сега не знам, жива ли е не знам. Надка се казваше.

В.К.: Чета в бележника си. Имаше едно момиче, което се обеси заради Лулчев на прозореца на Милушева, която минаваше...Тя беше възрастна. Учителят каза за Лулчев: „Той ме свързва с едно самоубийство!"

Е.А.: Да.

В.К.: Какъв беше този случай?

Е.А.: Е това беше така както го прочете.

В.К.: Ето тука в последно време с вас разчопляме различни случки, не ги разглеждаме от гледна точка да обвиняваме някой.

Е.А.: Разбирам.

В.К.: Мен ме интересува Школата с тия перипетии, които са ставали и Учителят как е действал. Мен точно туй ме интересува.

Е.А.: Учителят беше свободен в изявите си и като свободен Той не се наложи никому. И на Лулчев не се наложи. Той беше недоволен от него, но не го ограничаваше. И когато отиваше при Него, стоеше пред Него изправен. Е, показал му е, че не одобрява всичко. Показал е, не е да не е показал, защото Учителят като показваше пък искаше да се разреши въпросът по-правилно, а не за да злепостави някого или нещо друго. Учителят във всичките си прояви, които съм видяла е бил чист, с желание само да помогне. Това е, което съм видяла.

В.К.: Друг случай чета. Когато бях на 24 години имах желание да се омъжа. После на 34 години исках да родя. Казах на Учителя, а Той каза: „Е, имаш една леля, която иска да се прероди чрез тебе".

Е.А.: Да, така.

В.К.: Сега това е интересно.

Е.А.: На 24 год. като бях у мен се породи желание да имам дете. Аз се чудя. А пък не съм имала желание. Но тогава не казах на Учителя. Първият път. След десет години това желание се появи пак. Точно след десет. И понеже точно след десет се появи, аз го казах на Учителя. Викам: „Учителю, тогава така беше, а сега е така." И тогава Той ми каза: „Е, имаше една леля, която иска да се прероди чрез тебе".

В.К.: Ха...

Е.А.: Да, казвам ти.

В.К.: Човек може да се поддаде на тези състояния. Учителят казва някъде: „Вас ви женят духовете, които искат да се родят".

Е.А.: Е, не, аз не се ожених, но въпросът е, че се появи такова желание. Аз може би съм казала, за да ме освободи повече, отколкото. Аз не съм имала желание да се омъжа в този живот. Не знам защо, не съм имала. Е то и други неща благоприятствуваха, за да нямам такова желание, но тези две преживявания съм ги имала.

В.К.: Да, те струват много тези двете опитности.

Е.А.: Е сега как да кажа, като съм ги преживяла.

В.К.: Значи иска да се прероди една леля. Разбрахте ли за коя леля ставаше въпрос.

Е.А.: А не знам. Аз не се интересувах. Искаш ли да ти разкажа един случай за ясновидство на Учителя? Понеже за лелята стана въпрос. Аз живеех на ул. „Антим-1" и какво да ти кажа. В този момент бях с Любомир в такива много отношение - грапави. Значи нехармонични. И аз много плачех тогава, защото страдах, пък не знаех как да излеза от това страдание. Аз се преместих да живея в къщата на втората ми майка. И там живеех самичка в една стая. Бях студентка в това време и често плачех. И след време Учителят ми каза при един разговор: „Не плачеш ти, а плаче момата, която е живяла в тази стая". Аз нито знам кой е живял в стаята, ни то знам каква мома е имало. И отивам при втората майка и казвам: „Кой е живял в стаята преди мене?" „Ами зълва ми" -тя казва. „Ами къде е тя?" „Тя се помина". Сега виж как завързана е работата.

В.К.: Приемаш друго състояние, влиза в тебе.

Е.А.: Влиза в мене, точно така. А пък Учителят беше говорил на такава тема. Когато някой човек има едно страдание, едно и също нещо или едно и също желание, или една и съща болка, тези сили се групират в него повече, събират се и го правят по-тежко. Отеготяват го. Ей такова нещо в моето съзнание е станало с това същество, което е живяло преди мене. И то е плакало чрез мене.

В.К.: Помня, че са ми разказвали, че носят на гробищата разни работи, после ги върнали, поднесли на Учителя и Той казал: „Не искам духовете да ядат чрез мене!"

Е.А.: Хубаво е казал. Веднъж питаха сестрите, какво да правят с помените на близките си. Знаеш ли, че Учителят ги остави да си правят помените, защото сигурно не са могли да се откажат. Те не са били готови да се откажат от това, да не правят такива помени, защото Учителят категорично е казвал, че духовете и съществата, които са напуснали земята нямат нужда от ядене и пиене. Те влизат в хората и така чрез тях ядат и пият.

В.К.: Сега в последните години, аз съм чувал в провинцията като се съберат някъде и почват помени за тоя брат дето заминал, за оня брат и т.н. такива църковни работи.

Е.А.: Понякога, когато правим беседа на мястото на Учителя, носят ми от Учителя разни курабии. Казвам: „Няма да ми носите такова нещо, моля ви се. Не желая да ми носите".

В.К.: Като на гробищата.

Е.А.: Същото като на гробищата. Мен не ми беше ясно по-рано какво да правим, но когато ми стана ясно, казвам: „Не желая". И толкоз.