182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

[Iskri4ka]

182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Вергилий Кръстев: Искам да разпитам за тези писма, които са пред мене. Има писма от българи и от чужденци.

Елена Андреева: Не съм писала много, но получавах, обаждаха се приятелите. Нали при нашите срещи сме споделяли едно-друго и сме били в един и същ дух - Този от Словото на Учителя.

В.К.: Тук виждаме едно писмо от Франция. Писмо на френски от „Льо Метър Михаел" до брат Боев.

Е.А.: Аз го съхранявах.

В.К.: Това писмо какво доказва? Щото аз гледам, че той го написал на френски и отзад се подписал тоя приятел Михаел, но на френски го писал. На български не е искал да пише.

Е.А.: Сигурно нарочно.

В.К.: Сега ти тук си отбелязала нещо на стенограма. Отзад тука може ли да ми я прочетеш?

Е.А.: Не, не, това не е моя стенограма.

В.К.: Да не е на брат Боев, стенограма на брат Боев. Значи отзад е на брат Боев. Е добре де това писмо, което той го изпрати, спомняш ли си нещо.

Е.А.: Той, когато прати това писмо.

В.К.: Какво стана?

Е.А.: Ами, ние написахме Братството, като си отиде Учителя едно писмо на Михаил. Един месец го въртяхме докато го напишеме на български го написахме разбира се.

В.К.: Братския съвет.

Е.А.: Не Просветния съвет.

В.К.: Значи един месец.

Е.А.: И го пратихме. Той ни отговори. Това не е отговор на това писмо. А той отговори с едно друго писмо пак до Братския съвет. Тук писмото, което го имаш ти на френски от Братския съвет ли е?

В.К.: Не, не, това е от Михаил до Боян Боев.

Е.А.: Е може до брат Боев да е, но се отнася за цялото.

В.К.: И какво вие бяхте написали?

Е.А.: Е не помня. Нещо искахме за контакт. Добре, но той изпрати на нас едно ругателно писмо.

В.К.: Трогателно?

Е.А.: Не, ругателно писмо. Не, защото той намери че не сме го достатъчно уважили. С тези впечатление бяхме всички и той не иска да има повече контакт с нас и ние свършихме контакта с Михаил. След това той прати писмо на брат Михаил Стоицев. Едно дълго писмо беше написал.

В.К.: На френски или?

Е.А.: На български. Брат Стоицев не знаеше френски.

В.К.: А брат Стоицев беше му изпратил на него писмо?

Е.А.: Стоицев изпратил писмо, пък той му отговаря на български, защото знае, че не знае френски език.

В.К.: Така. И накрая.

Е.А.: И накрая приключихме като врагове.

В.К.: И това фактически ви спаси. Разправяше сестра Мария Тодорова, когато на процеса ни казаха, добре казва, че нямате контакти с чужбина иначе всички щяхте да отидете на бесилка.

Е.А.: Кой?

В.К.: На бесилото щяхте да отидете всички. Добре казва, че нямате контакти с чужбина.

Е.А.: Никакви. Е на тая работа, да.

В.К.: Небето как работи.

Е.А.: Той е, Бог ни спаси, щото главно Борис Николов и другите щяха да пострадат най-много те. Всички нямаше, цяло Братство да разпънат.

В.К.: Но няколко човека щяха да ликвидират.

Е.А.: Да.

В.К.: Това спаси положението.

Е.А.: Е, милостта на небето е това.

В.К.: Сега тука имаме също писма на френски език, пак от онази епоха.

Е.А.: До Елена Андреева, писали са ми.

В.К.: Виждам имаш една кореспонденция между Анжела и теб на френски.

Е.А.: Тя е жива още.

В.К.: Каква е тази Анжела?

Е.А.: Анжела е сестра французойка, в Братството член, много разумен човек и с нея имам повече писма.

В.К.: Щото аз съм видял десетина писма, картички от Анжела.

Е.А.: И досега още ми пише тя.

В.К.: Кой е този Николай Рилски?

Е.А.: Е този същият, който идва тук. А не, този Николай Рилски, това е Николай Шиваров.

В.К.: Това Николай Шиваров ли е?

Е.А.: Николай Шиваров.

В.К.: И той псевдонима му е Николай Рилски, така ли?

Е.А.: Да, Той си го написал..

В.К.: Защото аз виждах тук Николай Шиваров. Имаш доста кореспонденция с него.

Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство.

В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше? Художник ли беше?

Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше.

В.К.: Значи това е Николай Шиваров.

Е.А.: Шиваров, да.

В.К.: Защото аз виждам една много голяма кореспонденция и се чудех. Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк. Значи това е Николай Шиваров.

Е.А.: Шиваров, да.

В.К.: Щото има една голяма кореспонденция. Това е 1938 год.

Е.А.: Е да, то е дълго време.

В.К.: Виждам аз по писмата така ухажва.

Е.А.: Той си отиде. Той си отиде в Хисаря, ама нищо му нямаше. Но там лекарите нещо объркали и в резултат на тая грешка си отиде.

В.К.: Кои са тука на тази картинка - Стефан Иванов? Тия кои са?

Е.А.: А-а, чакай, чакай, това е мой братовчед от Америка. Това е неговата дъщеря. Това е семейството на Стефан. И той тъй злополучно си отиде. Пръв мой братовчед. По бащина линия. Аз по майчина линия нямам.

В.К.: Той на кого е син?

Е.А.: Кой, Стефчо? Ами на леля ми.

В.К.: Добре. Тука има писма и картички на Паша и на Савка. Сега писма на Паша. Ето сега това са двете картички на Савка. Едната картичка е от Берлин - 20 май 1940 год, тя ти пише.

Е.А.: Да.

В.К.: А след това тя пише пак на 16 май 1940 год. от Берлин и след това пише на 1 юни 1940 год. от Рига.

Е.А.: Щото в Рига отиде. Просто на гости,

В.К.: Тя някакви роднини ли имаше там?

Е.А.: Е имаше, да. Тя по майчина линия е германка.

В.К.: Тя отиде в Рига по чие нареждане? На Учителя ли?

Е.А.: Не, тя искаше така да види свят. Е ходи, Учителят я пусна, задоволи я.

В.К.: Защото аз само по този начин виждам кога е ходила в Рига и връзката с латвийците.

В.К.: Тука сега имаме едно писмо от твоя приятел Антов.

Е.А.: А, ругателното. То е сега във връзка с някакви летви. Какви летви, тук сте се скарали за някакви летви и той казва, да му върнеш летвите.

Е.А.: Антов е уникум. Не, той ме мрази като най-голям враг.

В.К.: Защо те мразеше? Не можеше да те понася?

Е.А.: Не, ех мисля, че имаше някакви намерения, пък не го огряха.

В.К.: Антов ви би с бастуна или с тояга?

Е.А.: Не, с колец от палатка.

В.К. Защо те би? Ядоса ли го?

Е.А.: Нищо не бях направила, но нещо стана, не знам за какво ме би. Точно така, не мога да кажа.

В.К.: Яко ли те би? Много ли те би?

Е.А.: Пет пъти ме удари с колеца от палатката.

В.К.: Къде?

Е.А.: По гърба.

В.К.: И какво казва? Нищо.

Е.А.: Нищо, мълчаливо ме би. Мразеше ме, много ме мразеше. Не, той имаше някакви намерения и понеже не стана, да. Нали така личните чувства. Антов ли ще ме критикува, който има две жени? Защото фактически той си имаше приятелка на Изгрева и съпруга вкъщи.

В.К.: Той имаше две жени, а критикува.

Е.А.: Е сега, аз казах, той има две жени, а мене критикува. Ами така де. Две жени официално ги имаше.

В.К.: Да, и критикува.

Е.А.: Ами аз нещо го настъпих и после пак дойде накрая, пак дойде при мене в стаята, защото, когато правихме описа на братските вещи, в моята стая имаше доста братски вещи и дойде той и там.

В.К.: У него остана ли много архив?

Е.А.: Архив, не го знам какво е имал.

В.К.: Той наследници има ли? Дъщеря, син?

Е.А.: Има една дъщеря. И син има. И дъщеря и син има, но не ги знам. Виж дъщерята е, тя ми беше пратила много здраве, ама аз се чудех защото тя не ме поглеждаше, пък сега как й дошло на ум да се сети да ме поздравява не можах да разбера.

В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк.

Е.А.: Да, той така пише.

В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е?

Е.А.: За Елена, да.

В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък. Това нещо.

Е.А.: Е ами не мога да ти кажа.

В.К.: Той понеже е от Тетевен, това е пак негов почерк.

Е.А.: А от Тетевен, негово е.

В.К.: Сега тоя почерк чий е? Искам да те питам. Писмата с печат, госпожица, до Макоцево са.

Е.А.: Е учителка бях.

В.К.: Да, учителка беше. Тука виждам, тука пише с пликове, редакция в-к „Живот", отдел „Графологични анализи".

Е.А.: Да.

В.К.: Какво е това нещо сега?

Е.А.: Той Лулчев направи това нещо. С Брат Бертоли направиха едно списание. Как се казваше това списание?

В.К.: Редакция пише в-к „Живот". То съществува ли много или?

Е.А.: Много кратко време. Може би не цяла година даже.

В.К.: Тука виждаме някакъв цитат: „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си".

Е.А.: Това е от Учителя.

В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на характер. Значи той се опитва да създаде това...

Е.А.: Виж какво, това е една история за брат Бертоли, защото той почва да го издава. Аз тогава не бях в много добри отношения с него. Не, не бяхме в съвсем лоши, не бях се разделила още. Той почва списанието, това вестника и го пише. Той можеше да пише. Сечеше му пипето.

В.К.: На Любомир.

Е.А.: Да. Можеше. Брат Бертоли го кредитираше. И добре ама, колко време мина, не мина година и кредита се свърши, и брат Бертоли трябваше да си продаде къщата, защото друг дълг направил.

В.К.: За това списание.

Е.А.: Да. Не, това е една история в Братството, която аз непременно искам да я опише.

В.К.: В какъв смисъл история?

Е.А.: Ами история. Един човек, един брат се съюзява с друг брат. Той не държи сметка за парите, които харчи Любомир. А онзи човек остана с жена, с деца на улицата.

В.К.: И то по причина на Любомир.

Е.А.: Ами го охарчи, защото...

В.К.: Накара го да даде парите за списанието.

Е.А.: Не, той Бертоли плащаше парите, плащаше за списанието, а пък парите не стигаха.

В.К.: И накрая си продаде къщата.

Е.А.: Продаде си къщата. Той продаде къщата, след това отиде в Румъния. Учителят го спаси, да ти кажа по какъв начин. Той среща един приятел от Румъния. В това време в Румъния работят изкуствен мрамор. В България не се работи изкуствен мрамор. И той му казва, че е закъсал материално и така. И онзи му казва: „Ела с нас. Ние работим изкуствен мрамор, хубаво печелим". И така отиде. После отиде, заведе си семейството и всичките, прекараха 2-3 години там, докато се съвзеха. После се върнаха в България и пак се възстановиха. Но той не направи никакъв въпрос. Аз не го чух да се оплаче брат Бертоли. Не го чух. Чух само, че Учителят се карал на Лулчев за тая работа.

В.К.: Карал се на Лулчев. В какъв смисъл Учителят спаси Бертоли? Изпрати го там?

Е.А.: Не, Той го прати ама „случайно", да.

В.К.: Значи така привърши тази история със списание „Живот". Е.А,: Да.

В.К.: Значи той ви изпраща тука писма в Макоцево, гледам как навремето са се подпечатали с печат. Това негов монограм ли е на восък ли? Какво пише тука, някаква емблема.

Е.А.: Где да знам?

В.К.: Значи това се писмата до госпожицата в с. Макоцево. Значи въпроса е приключен.

Е.А.: Е така се казваше тогава госпожица. Гледай какъв почерк има.

В.К.: Да, видях.

Е.А.: Ситен.

В.К.: Не съм ги преглеждал след време ще се оправим. Той ситно пишеше много. Хубаво, че сте ги запазили.

Е.А.: Как?

В.К.: Запазени са.

Е.А.: Мисля, че има и ругатни малко в писмата.

Е.А.: Ще видим после като ги преглеждам.

Е.А.: Виж сега какво, аз тръгвам на екскурзия съвсем самичка и някъде така по средата, вече почти наближаваме да тръгнем по стръмното нагоре, той ме настигна с групата си и се приближи до мене, отдели се от тях и да ти кажа почти само това ми каза.

В.К.: Какво ти каза?

Е.А.: „Елена, никой не ме е обичал повече от тебе". Не, изповед беше. След това го убиха бе! Ама то беше преди да го арестуват. То беше нещо като прошка ли? Да, изповед.

В.К.: И след това, след колко време го убиха? След 1-2 месеца ли?

Е.А.: Ами то беше през есента и него го арестуваха на 1 ноември и ги убиха на 2 февруари 1945 год. Нали, когато беше големият процес.

В.К.: Ясно.

Е.А.: Тогава, тогава и него го убиха.

В.К.: Разкажи ми историята на писмото. Ти си ми го разказвала.

Е.А.: Е не, аз не го знам писмото.

В.К.: И аз не го знам. Разкажи тоя случай. Ти това ми го разказа миналия път.

Е.А.: Е миналия път ти го разказах.

В.К.: Какво точно беше? Учителят е викан в Милицията.

Е.А.: И като Го викат Го питат за поведението, за много хора и понеже тогава беше нали така, нередни работи бяха това, връзката ми се смяташе за нередна и затова питат Го одобрява ли моето поведение? Сега Той отговорил точно как не мога да кажа, но ме е защитил.

В.К.: Сега това ти го пише Паша.

Е.А.: Паша ми го пише в писмо,

В.К.: В Макоцево ли?

Е.А.: Не, не тука. То е тука в тези писма.

В.К.: Ясно.

Е.А.: Той ме е защитил.

В.К.: Значи това писмо ти го пазеше, понеже Учителят те е защитил.

Е.А.: Да, да. Той Учителя да ме защити.

В.К.: Това не е малко.

Е.А.: Идва при Учителя един брат и Му носи едни спестени пари негови, които ги приготвил за дар на Господа. И Учителят казал: „Ами ти си най-добрият касиер, затова ти ги дръж. Пък, когато дотрябват, аз ще ти кажа". Така се случва, минали години повечко, че той си заминава. Ама това Учителят ми го е разказвал дословно. Не знам защо ми го казва, аз и досега не съм го разбрала. Нещо искаше да ми каже. Като си заминава братът минава време и идва при Учителя жена му на братът и казва: „Учителю, тези пари ми ги остави съпругът ми за Божието Дело".

В.К.: Вероятно Той ти го е разказал този случай, че когато нещо е предвидено за Бога, то ще си отиде на място.

Е.А.: Да.

В.К.: Може би Учителят във връзка с това е искал да каже.

Е.А.: Е не знам, нещо е искал да каже, да. Но тази история ми направи впечатление, че ми я разказа лично.

В.К.: Заминава си, но не си остава неразрешена задачата си. Решава я преживе. Предава на съпругата си парите. И тя си разрешава задачата, като ги предава. А тя, ако не беше ги предала? Помисли само.

Е.А.: Изпит по верност към Господа.

В.К.: Взимай поука от тази опитност. Учителят не случайно ти я разказва. Привърши си и свърши си работата докато си жива. И докато можеш.

Е.А.: Аз нали това правя. Разказвам всичко.

В.К.: Не само да разкажеш всичко. Но и да ми предадеш всичко. Аз съм този, който трябва да поднеса пред Учителя твоята работа завършена. Чуваш ли?

Е.А.: Аз чувам. Но да чуе Бог и да съизволи в праведните ти деяния. Амин.