VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

[Iskri4ka]

VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И

ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

16.Х.1998 год. - ден петък, София

         1. Още през 1969/70 год. при контактите ми с Галилей Величков, разбрах за промяна на Словото на Учителя Дънов от стенографките му, като ми бяха дадени доказателства с няколко издания на едни и същи беседи. Така след томчето - „Трите живота" -1 год. на Общия окултен клас, издадено 1922 год., София под заглавие „Окултни лекции" се отпечатва и второто издание през 1942 год. При сравнение на двете годишнини се вижда пълно разминаване на двете издания. Вижда се редакцията на Паша Теодорова. Тогава го приех като предателство към Словото на Учителя Дънов. Бяха ми предоставени и други такива единични издания, които са печатани в отделни брошури, а и по-късно са променени, когато се издават по годишнини, без да се досетят, че са издавани преди това оригиналите.

         2. По това време контактувах и работех с Борис Николов и Мария Тодорова и бях приет в техния дом. Нееднократно поставях този проблем пред Борис Николов, като му носех различните издания и му посочвах промените. Той се опитваше да защитава Паша Теодорова. И дори я беше защитил по времето, когато братята по дух, въстанаха срещу промяната на Словото. И тогава се прави един невероятен ход от Онзи Дух, който променя Духа на Словото на Учителя, което Слово е Духа на Истината. А това е Духът на Заблуждението, който намира своите проводници и действува чрез тях. Не само диктува, но и действува, Какъв е този ход? Ето какъв. Събират онези 20 човека, които протестират, че Паша е правила свободна редакция и е променила Словото и на всекиго дават по една оригинална беседа и им казват „Хубаво. Ето ви една оригинална, дешифрирана годишнина от Словото на Учителя и я подгответе за печат. Направете и лично вие; редакцията". И тези 20 човека, верни по дух на Учителя, но наивни се хващат в клопката. И всеки започва да редактира по свой образ и подобие. След една година връчват оригиналният текст и редактираното копие, което всеки един от тях е приготвил за печат. Събира се комисия и проверява. Оказва се, че всеки е правил промени и всеки е изменял Словото така, че е оставил себе си в печатния текст. Тогава ги изобличават, че протестират срещу Паша, но и те са го редактирали по своему. И затова оставят Паша Теодорова да продължи, понеже е работила по времето на Учителя. Само един е върнал оригиналния текст и е казал: „Аз изпитвам страх Господен, от Словото на Учителя. Не мога да го променя". За случая виж „Изгревът", т. I, стр.103-106. Така се измъкнали и вкарали в клопката наивните 19 човека. Вместо да публикуват оригиналния текст, те продължават да променят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Може ли някои човек днес да промени словото на писателите класици, чужди и наши? Нали ще го дадат под съд за нарушение на авторското право. За чуждите писатели важи закона, а не важи за Словото на Учителя Дънов. А тук това важи милион пъти повече защото изменят Словото на Бога.

         И когато всичко това изтъквах пред Борис Николов, той не можеше нищо да отговори. А Мария Тодорова, която седеше на плетения стол и слушаше каза: „Паша си правеше литературни разработки от Словото на Учителя". Тогава Борис млъкна да защитава Паша. Настъпи тишина. Дойде време и аз се убедих, че тя наистина е правила литературни обработки. А това ще се убедите сами от примерите, които ще дадем. Освен това всеки може да го провери лично и да се убеди, че това е така.

         3. Ще ви разкажа и един смешен и трагичен случай. Борис Николов беше дал на Крум Въжаров една годишнина оригинално Слово, за да я подготви за печат, като я редактира. А Крум за свой помощник си беше избрал своя най-добър ученик Григор Кьосев /Гришата/, както го наричаха. Крум Въжаров имаше към 10-15 младежи, с които работеше и всички те бяха отклонени от него и сами се провалиха впоследствие. Станаха врагове на Словото на Учителя, като го променяха. Ето аз съм пред Борис на масата, държа едно оригинално копие и държа другото - промененото. Казвам му: „Борисе, сега ще ти покажа и докажа, че Крум и Гришата са променили Словото на Учителя". Мария седи на стола, слуша, гледа ме втренчено. Аз поставям пред мене папката и тя се отваря на произволна страница. „Борис, ето с пръст ще посоча един пасаж без да го виждам и ще го прочета и ще ти докажа, че са променили Словото на Господа". „Покажи и докажи". Аз посочвам с пръст произволно пасажа и чета: „Истинските ученици взимат насила първите места пред Учителя". Отварям и търся, и намирам как е редактиран този текст от Крум и Гришата. Намирам и чета: „Истинските ученици вземат с любов местата си пред Учителя". „Борисе, видя ли е разликата?" „Няма разлика. Много добре са направили". „Борисе, ти това място, като ръководител на Братството след заминаването на Учителя със сила ли го взе или с любов братска и сестринска?" На този въпрос Борис се промени изцяло. Вдигна голямата си ръка и длан, сви я на юмрук и с все сила я удари по масата: „Със сила съм взел това място". Мария подскочи от стола. Аз се смея гръмогласно. След като спрях да се смея, той каза: „Дай да напиша отгоре „Опит несполучлив".  И така остана досега. Казах му „Борис, този Гриша промени оригиналния текст на Паневритмия, одобрен от Учителя. Промени я и сега младите пеят неговия текст. Той е изпратен затова да променя и отклонява". „Да, той затова е изпратен. Такива като него винаги ще има. Като си замине той, ще намерят друг и ще го сложат на овакантеното място. Ще ги има винаги такива". Това каза Борис и така се разбрахме.

         4. След това аз предложих да ми дава една след друга годишнините и аз да ги преснимам на негатив, контрастен-документален и така да се запазят оригиналите за 100-200 години. Той се съгласи. Аз преснех една годишнина, занесох прожекционен апарат в стаята му, разпънахме един чаршаф на стената за екран и му прожектирах кадър след кадър, като всеки кадър представляваше една страница от текста. На него му хареса много това. Аз трябваше да продължа да работя така. Но тук се скарахме. Той поиска да му ги връщам и негативите и оригиналния текст. Казах му: „Значи аз да работя и да реализирам една идея дадена ми от Учителя и да ти връщам материала, а ти да го предаваш на враговете ми. В никакъв случай". Скарахме се. Никой не можеше да му противоречи, а камо ли да се кара с него. В него имаше сила, която помиташе всичко. Но Мария застана на моя страна. Той усети това и излезна от стаята, защото не можеше да се бори срещу нея. А тя ми каза: „Ти си прав. Но правиш една недопустима грешка. Ти му се опъваш. Другите му се усмихват, говорят му любезно, ласкаят го и накрая го излъжат. Те получават онова, което искат с хитрост. А ти харчиш десет пъти повече труд, време и сили, а получаваш десет пъти по-малко от онова, което той ти предава". Казах: „Аз съм такъв. Аз съм негов приемник. Аз влизам през вратата и казвам: Аз съм изпратен при теб. А другите са лъжци, крадци и мошеници". Мария продължава: „Твоят път е много страшен, защото вървиш по права линия. Дано имаш сили и време да издържиш и да си свършиш работата". Борис се върна от другата стая, вечеряхме и не обелихме дума. Мълчахме и тримата. След това той направи най-голямата груба грешка и предателство към Словото на Учителя. А какво е то?

         5. Мария Тодорова си замина 1976 год. Нямаше я вече и нямаше кой да го коригира и да му се противопоставя да не прави грешки. Завъртяха се много млади жени около него. Започна неговият личен провал. Виж „Изгревът", т. VIII, стр. 64-65 с № 77. Изисквах от него да ми предаде всичко. Съгласяваше се, а на следващия път, когато отивах в тялото му не беше Борис Николов, а беше зает от „майстор Борис", онзи мозайкаджийски дух, който провали всички негови съвременници и цялото Братство след заминаването на Учителя. Онзи мозайкаджийски дух трябваше да го обучавам и да му разправям как са нещата. Опитваше се да ме слуша, но си правеше онова, каквото си беше наумил. Пълна трагедия. Да пощурее човек. И така този мозайкаджийски дух решава да предава на Лалка Кръстева годишнини по годишнини от оригиналите за да ги преписва в 4 екземпляра. След няколко поредни срещи с майстор Борис, отново заварвам в тялото му Борис Николов, истинския Борис. Скачам върху него „Къде си бе Борисе? Теб те няма със седмици, а си пуснал майстор Борис в твоето тяло и той извърши предателства. От твое име раздаде беседите да ги преписват и сега ще ги променят и редактират". „А, майстор Борис ми е приятел. Не е сбъркал. Дал ги е да се опреснят беседите само". „Как да се опреснят?" „Ами мастилото от лентата на пишущата машина е избледняла на хартията, ще се препишат дословно и така ще се опресни текста". „Добре ще проверим. Но ще ми предаваш след това по едно от копията и оригинала". „Ще ти предавам". Но това важи и за теб Борис и за майстор Борис". „И за двамата важи". Тук си удържа на думата, както единия, така и другия. Предаваха ми ги и аз ги прибирах. Винаги отварях редактирания текст и оригинала на някоя страница и му доказвах, че Лалка е променяла Словото на Учителя. Показвах му как Лалка Кръстева е задрасквала. „Ти ще се оправиш след това. Сега не мога да спра тази работа. Всичко е задвижено". „Вие правите предателство към Словото на Учителя". Но вече по-рядко срещах истинския Борис в тялото му. В повечето пъти беше майстор Борис. Посрещаше ме така: „О, докторе добре дошъл". Заглеждах се в очите му. Не беше Борис, а онзи майстор Борис, който бе изпратен да провали всичко. Нямаше я вече Мария Тодорова. Тя веднага виждаше майстор Борис, сядаше на пианото, цял час свиреше песни от Учителя, като с тях гонеше и изгонваше майстор Борис от тялото му. Тогава той сядаше и слушаше. След като тя спираше той си лягаше и заспиваше. Като се събуждаше, вторачвахме се в него, в неговите очи и виждахме, че се е върнал истинският Борис. Най-малко сто пъти съм присъствувал на такава развръзка. Аз бях свикнал. Но никой освен мен и Мария не знаеше това. Другите само установяваха факта, че Борис е непоследователен. Говори едно с тях, а след това вършеше точно обратното. Не можеха да проумеят нищо. И това бе в основа на провала на всичките. Той ги насочи в погрешна посока, те се отклониха и се провалиха всичките без остатък. А аз ги спасявам сега от исторически провал чрез поредиците от „Изгревът".

         6. Ето пример на исторически провал. След заминаването на Учителя от физическия свят на 27.XII.1944 год., на 1.I.1945 год. се избира Братски съвет, по-късно преминава в седем члена, избрани посмъртно. Регистрират се там, където са църквите и религиите. Наред е да се превърне учението в църква със структура и религия с догми и правила. Всички смятат, че са апостоли и чрез тях българския народ ще приеме учението. А това не става, защото не са образци. Всичко туй е описано в „Изгревът", т. I, дори е публикувана песента на Учителя „Писмото", която Учителя я е създал за да се противопостави на опитите на последователите му да направят от Учението му организация, църква и религия. /Виж „Изгревът", т. I, стр. 513, стр. 541/. А за да се узаконят правят устав и правят постъпки да го узаконят. Така на 26 април 1949 год. в 8 часа сутринта в гр. Айтос, в братската градина се събира редовния годишен конгрес на верска общност „Бяло Братство", присъствували като депутати ръководителите от провинцията и по-активни последователи от София и страната. Откриването става от Георги Куртев. Председател на конгреса е Стефан Тошев, който е адвокат и секретар Паша Теодорова - стенографка. Дневният ред на конгреса е - разглеждане проекто-устава на верска общност „Бяло Братство". Такъв се приема от всички. А това е срещу волята на Учителя, който е срещу уставите /Виж 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год. „Работа на окултните сили", стр. 10-11./ А за проучване на този въпрос виж „Изгревът", т. Ill, стр.332-357 с необходимите доказателства.

         А как действуват окултните сили от цитираната беседа? Ето как. Учителят Дънов натиска с показалеца си своя невидим за нас бутон и чрез него се задвижват окултните сили, за коригиране нарушението на окултните закони на Словото Му. Понеже Учителят управлява Небето и Земята, то земните власти не узаконяват устава. За нарушение и на чистотата на Словото Му на следващата година властите през 1950 год. затварят печатница „Житно зърно" и спират книгопечатането. А защо се спира? Защото се печати редактирано, променено и преразказано Слово на Учителя чрез стенографката Паша Теодорова. Това е причината. А поводът е един публикуван рекламен бюлетин на книгоиздателя Сава Калименов от гр. Севлиево и разгласява какво се печати при него. А той не е отпечатал нито едно томче от Словото на Учителя, а е отпечатал почти всичко, които му предлагат представителите на Черната ложа, които са в Братството. Това е факт с доказателства. Проверете и прочетете неговия каталог.

         7. Защо става големият обиск на 6-7.XII.1957 год. в София и страната? От 1945 до 1950 год. са издадени към 50 томчета от Словото на Учителя. Изключителен успех. Но на Черната ложа успех. Защо ли? Защото е отпечатано промененото Слово на Учителя Дънов. В складовете има към 163 000 книги. /Виж „Изгревът", т. I, стр. 598/. Последователите на Учителя не купуват книгите и те се залежават. След големия разкол в Братския съвет на 9 юни 1957 год. се идва до ревизия, а след това до съдебен процес. След направения обиск конфискуваната литература е извозена с камиони и претопена в книжната фабрика в гара Искър. За всички последователи на Учителя Дънов, комунистическите власти в България са врагове на Словото. Днес се вижда, че те са изпълнили волята на Учителя и са прибрали, и са претопили промененото му отпечатано Слово. Как е възможно това? Възможно е. Нали Учителя управлява Небето и Земята и всички земни и небесни власти. Доказателство? Ето го най-важното. По време на обиска се прибират всички оригинални дешифрирани беседи от отпечатаното Слово на Учителя, които са от стенограмите. Те са оригинални, не са редактирани. Една част от тях изпращат в Народната Библиотека „Кирил и Методий" и се поставят в една стая в мазето. След 1990 год. се установи, че те са обработени вече като архивни единици и са прехвърлени в Държавния архив. Сега те там са запазени и съхранени за поколенията и човечеството. И какво излезе накрая? Онези, които целуваха ръка на Учителя му бяха най-големите врагове, защото му промениха Словото. Онези, които му целуваха десницата направиха устав и се зарегистрираха в Комитета по вероизповеданията, където са всички църкви. Забравиха, че Учението на Учителя Дънов е Школа и тя се изгражда от Словото Му. А в разстояние на 30 години всички последователи на Учителя Дънов критикуваха, хулеха комунистите, че са унищожили Словото Му. А се оказа, че те изпълниха волята Му. Прибраха оригиналите и ги запазиха. Сега всеки може да отиде в архива и да го провери. Друга част се намира в архива на МВР. Тук говорим за историческия провал. За истинските врагове на Словото и за онези държавни власти, които го спасиха. И в бъдеще те ще бъдат публикувани, тези оригинали, които последователите и така наречените ученици на Учителя Дънов промениха, изопачиха. Това е ИСТИНАТА! Тя се доказва с факти и доказателства. От една страна има отпечатаното, променено, изменено, преразказано Слово на Учителя Дънов, които са отпечатани, и са отпечатали „учениците Му", а от друга страна т.н. „врагове комунистите" с техните държавни органи претопиха и унищожиха промененото Слово, като в същото време прибраха, запазиха оригиналното Слово на Учителя Дънов. Това са фактите. А пред тях Боговете мълчат.

         8. А сега ще се спрем за предателството на едно поколение последователи на Учителя Дънов към Словото му. От една страна промениха Словото на Учителя и го подмениха с преразказана литературна обработка, на една личност Паша Теодорова. От друга страна отпечатаха това променено Слово и подмениха оригиналното Слово на Учителя Дънов. А да бъде пълна картината те се опитаха да попречат с оригиналите да дойдат при мене. Те ги разбиха, те ги окрадоха и сега се затриха и изчезнаха. По-подробно виж „Изгревът", том III, стр.109-115 с N 96,97. Виж също стр. 201 с № 5, стр. 203 с № 6, стр. 205 с № 7. А имената на виновниците са посочени. В момента досега никой не ми предал от тези разграбени материали. А защо? Отговорете си сами.

         9. А сега ще се спрем за провала на едно поколение последователи на Учителя. Разказахме, че майстор Борис почва да предава годишнини от Словото на Учителя на Лалка Кръстева, за да се „опреснят" т.е. само да се препишат. При проверката се вижда, че тя променя Словото на Учителя, като задрасква думи, изречения и включва своя редакция. Виж „Изгревът", т. III, стр. 398-399. По същия начин тя променя „Свещените думи на Учителя". Виж стр. 115, както и приложението на стр. 392-393. И така от 1976 год., от 24.XII.1976 до края на 1980 год. се редактират 23 годишнини от Словото на Учителя - от Утринни слова, Общ окултен клас, Младежки клас и Неделни беседи. Има запазен списък направен лично от Лалка Кръстева, какво е редактирала и променила. И бе публикуван.(Виж „Изгрева" том IX стр. 779-781)

         А сега ще ви разкажа за целия процес на работа. Той е много интересен и доказателство на това колко е организирана Черната ложа, която се движи от Духа на Заблуждението, който е Духа на Антихриста. Виж Първо послание на Йоана, гл. 4, стих 6-7, където се говори, че след явяването на Духа Христов се явява Духа на Антихриста, гл. 4 ст. 3, и че е вече в света, и че в света върви Духът на Истината и Духът на Заблуждението един до друг. И сега се извършва същото. Пак същото става и сега. Ето как става това. Прочетете, проумейте

         След като майстор Борис дава на Лалка Кръстева да „опреснява" избледнелите машинописни страници, то той организира събирането на пари. Тайно в пълна нелегалност от последователите на Учителя Дънов от цяла България се събират пари, за да се препишат неиздадените беседи, за да не избледнеят от времето. Започва събирането. Лалка Кръстева работи върху оригинала, задрасква, включва свои думи и редактира. Така подготвения текст се дава на един мъж, който с цигара в ръка, пише на пишуща машина по нейния редакторски текст. Той е човек от света. За всяка преписана страница взима по 50 стотинки, а за 4 копия, на които 3 са с индиго взима същото, значи общо 4x50= 2 лв. А тогава един бял хляб струваше 34 стотинки. Значи, за промяната на една страница - 6 хляба.

         Нестор Илиев по поръчение на майстор Борис отива и прибира събраните пари. Занася на Лалка Кръстева 19,500 лв. А тази сума се равнява тогава на два тристайни апартамента. Нашият апартамент, на родителите ми са 67 кв. м. струваше 6 500 лв., който е две стаи, хол и кухня. Тристайният апартамент тогава беше 10 000 лв. Моята лекарска заплата бе 110 лв. Ето това е сравнението. И сега всички събират пари в името на един висок идеал да запазят оригиналното Слово на своя Учител. Предават парите си, а със същите тези пари заплащат да се промени Словото Му. Предателство ли? Не, това не е престъпление човешко, това е кощунство към последователите на Учителя Дънов и към техния идеал. Доказателство. Днес съществува промененото Слово на онзи месоядец, пушач, винопиец, който го е преписал старателно. Но съществува и променения оригинал, който е при мен. И този оригинал днес към 15 екипа от цялата страна го въвеждат на компютър и сме издали вече над 20 годишнини от Словото на Учителя по неговия оригинал, до месец май 1999 год.!

         Продължавам по-нататък към драматичната развръзка. Лалка Кръстева прибира 4 -те копия преписа и оригинала. Предава на майстор Борис оригинала и две копия. От своя страна майстор Борис си отстоя на обещанието и ми предава оригинала и по едно копие. Но, аз се убедих, че той не всичко ми предаде, и някои годишнини отидоха по един друг канал, който го знам. При Лалка Кръстева отиват две копия. Едното го оставя при себе си и го подвързва, и го поставя в библиотеката си и с него хващаше с тази въдица лековерните дъновисти, че е работница на Бога. Защо дъновисти? Те бяха извършили предателство и можеха да бъдат само дъновисти.

         А къде отива второто при нея копие? Ето къде. Пригответе се за драматична развръзка. По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми. Освен това тя има голяма заплата 2-3 пъти по-голяма от останалите учители понеже работи в един затънтен край по едно министерско постановление с по-голямо заплащане. Събира тя парите. И понеже не може да ги занесе предава една сума над 2000 лв. /а това са 20 лекарски заплати/ на Георги Петков от Габрово, живущ на ул. „Любен Каравелов" № 35, ап. 8, за да ги занесе от нейно име на Лалка. Той ги занася, но ги пише на свое име. Тогава Лалка започва да му дава четвъртото копие, за съхранение, защото той внася много пари. Така той с чужди пари и с лъжа си купува доверието на Лалка. Но Павлина научава, че Лалка раздава отпечатаните годишнини и понеже е давала пари, то отива при нея да вземе полагаемото си. Лалка се учудва. Проверява в тетрадките си и там вижда името на Георги Петков и каква сума е предадена чрез него. Павлина се възмущава. Отива в Габрово и иска обяснение от него. А той казва: „Има ли значение дали са при тебе или при мене. Нали е едно и също". „Щом е едно и също то предай ми годишнините, понеже това са моите пари". Но той не ги предава. Значи не е едно и също. Не ги предава и ги задържа. А защо? Защото е лъжец и крадец. А сега следва следващия му ход. След 1990 год., след политическата промяна започва свободен печат. Решават да печатат. Георги Петков знае, че има беседи. Той ги предава на Мария Кисова, която живееше в дома на майстор Борис. А защо живееше там, виж „Изгревът", т. V, стр. 199-202. Той не знае, че Лалка е коригирала Словото на Учителя. Мария Кисова също не знае и започва нова редакция на получения текст от Георги Петков. Значи оригинала претърпява втора редакция. Накрая се предава на Милка Кралева от Бургас, която-го издава под заглавие „Изново", с ISBN 954-8146-02-9 от 1992 г. Бургас. И така целият кръг се затваря. Майстор Борис предава оригинала на Лалка, тя го редактира, друг го преписва, трети го откупува с лъжа и чужди пари за да получи доверие, получава промененото копие, което го предава на специално подготвен човек да го редактира втори път. И накрая го отпечатват чрез Бургас. А защо? Защото центровете на Черната ложа според Учителя Дънов са във Варна и Бургас, както по негово време така и сега.

         А за доказателство Мария Кисова редактира „Изворът на доброто" на Боян Боев и то редакцията на майстор Борис. И там има две редакции на труда на Боян Боев, /Виж „Изгревът, т. I, стр. 591-593/ фактите и доказателствата са налице, как действува Духът на Заблуждението, който ръководи Черната ложа. Тя присъствува в Школата да променя, да изврати и опошлеви Учението на Учителя Дънов, за което си намира свои проводници и изпълнители. Доказателствата са налице с промяна и подменяне Словото на Учителя Дънов.

         10. А какво стана с тези куфари, които са предавани от Борис на няколко лица, които са описани в „Изгревът", т. III, стр. 198, 5-7 ред отгоре? Георги Йорданов отказа да ми предаде, като предварително бе занесъл двата куфара на майстор Борис, но вече празни. Повтарям празни. Другите два куфара Драган Петков не пожела да ми ги предаде, защото са били при Лалка Кръстева. Третите два куфара бяха взети от Павлина Даскалова и тя отказа да ги върне на майстор Борис. Дори лично ми е казвала, че са у нея и няма да ги върне. Аз лично съм преглеждал съдържанието на тези два куфара. Това се неиздавани годишнини, които тя е подвързала и се намират в хола в нейната библиотека. Лично ми ги е показвала, аз съм ги прегледал и само аз знам дали са оригинали или са преписи. А това което тя пише в книгата си „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" в том II, стр. 342, че не е взела тези два куфара, не е вярно. А защо? Няколко пъти ми е разказвала, че ги е взела. Дори съм ги виждал в онова тефтерче на Борис Николов, в което е описано къде какво е дал и кому. Срещу нейното име има записани два куфара. А те са в нейната библиотека. Факти - черно на бяло. Дори и подвързани - факти подвързани! Доказателства - подвързани!