XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПРИМЕР XI, ПРИМЕР XII

[Iskri4ka]

ПРИМЕР XI

         Тук поднасяме пример как три лекции изнесени от Учителя на Рила в дните на Младежкия окултен клас - петък са публикувани като съборни беседи в томчето „ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА" -1939 год. София.

         Понеже бяха предоставени да се набират оригиналите на Младежкия окултен клас, Год XVIII (1938-1939) на Боряна Пенкова, която извършва предпечатната подготовка, то аз реших те да бъдат включени в това томче, което ще излезе от печат до излизането на „Изгревът", том IX. Помолих Ефросина Пенкова, която извади на ксерокс копия следните лекции от Държавния архив и бяха предоставени да се наберат.

         Фонд 1534, опис 1, архивна единица 681:

         1) С ВЯРА БЕЗ СМУЩЕНИЕ: Беседа държана на 21.VII.1939, петък 5 ч.с. на Молитвения връх, Езерата.

         Лекцията е отпечатана, силно редактирана в томчето „Езикът на любовта": Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1939 г. - София, 1939 - под заглавие „И в мене", страница 80-95.

         Фонд 1534, опис 1, архивна единица 688:

         2) ТЪРПЕНИЕ: Беседа държана Ha 4.VIII.1939 г. петък 5ч. с. на Молитвения връх, Езерата.

         Лекцията е отпечатана в същото томче, в редактиран вариант, под същото заглавие на стр. 21-224.

         Фонд 1534, опис 1, архивна единица 691:

         3) ГОСПОДАР И СЛУГА: Беседа държана от Учителя на 11.VIII.1939 г. на Молитвения връх, 5 ч. с., петък.

         Лекцията е отпечатана пак в томчето „Езикът на Любовта" под заглавие „СЛУЖЕНЕ" - стр. 272-284 и е доста далеч от оригинала.

         И трите лекции ще бъдат отпечатани в оригиналния им вид в томчето „СКРЪБ И РАДОСТ": Лекции на Младежкия окултен клас; Год. XVIII (1938-1939).

ПРИМЕР XII

Накрая ще покажем и случая, когато Паша Теодорова се придържа към текста, не изхвърля пасажи, но всяко изречение го преработва и обръща словореда, или го доизяснява според това как тя самата го разбира. По този начин Словото на Учителя го няма. То е облечено в други думи и то губи Силата си, губи вътрешната топлина на разширение на човешкото съзнание, губи от светлината си и човек не може да го приеме. Ето това е Духът на Опорочението, който е движил онзи, който го е променил.

         Фонд 1534, опис 1, архивна единица 356: „ТРИТЕ СВЕЩИ" от 6.Х.1943 год.

         Лекцията е отпечатана - преразказана и редактирана - в томчето „НОВИЯТ СВЕТИЛНИК": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год XXIII (1943-1944) - София, 1946 (София- Изгрев: печ. „Житно зърно") под същото заглавие, стр. 3-16.

         Ето защо ще ви цитираме началото и края на оригинала. А вие си го сравнете с отпечатаното томче и ще намерите разликата. В оригинала има Дух, а в отпечатаното има само думи.

„ТРИТЕ СВЕЩИ"

         „Добрата молитва. Мога да кажа.

         Направихме упражнението за дишането с ръцете. След това ръцете над главата, издигане нагоре, пак над главата с допиране пръстите до темето.

         Външният кръг представя човек, който приема силата. Външният кръг е кръг на човешката сила. Вторият кръг показва, каква топлина приема и третият кръг каква светлина приема. Този диаметър показва проявлението, как човек се проявява в трите свята, като приема енергиите. Когато приема повече сила. трябва да работи повече. Когато приема топлина, той е разположен, почива си, расте в работата. Когато приема повече светлина, мисли, работи. Човек трябва да има много голямо въображение. Това са свещи, които се запалват /а/ Запаля се, гори нещо. От количеството на тази светлина зависи успеха на човека. Всичкият успех зависи от количеството на светлината, от количеството на топлината и от количеството на силата."

         (Стр. 1 от оригинала)

         „... Вие не разглеждайте живота, както са писали в свещените книги. В свещените книги както е писано, в Библията, в Стария завет, той е човешки завет. Ако Библията е написана на Божествен език, ще бъде друга. Там са написани трите свята, не можем да знаем, кой е Божествен. Божественото в нас е, когато не сме разположени да кажем една лоша дума. Всичко добро го виждаме. Как го виждаш? Така го виждам. Той се намира в калта. Как в тази кал човек може ли да мисли. Растенията от тази кал не могат ли да изваждат хубави сокове. От тази калната земя изваждат сладките сокове. През тази калната земя водата се изчиства и излизат най-хубавите извори. Ние хората правим Божествения свят лош. Божественият свят, който Бог е направил е чист, по никой начин не може да го опетним. Той си е чист. Ние страдаме, по единствената причина да почистим нашия свят. Страданието е чистене на нашите мисли и желания. Бог нищо не говори, казва: Трябва да се пречистите.

         /Учителят взе цигулката/. Няма да ме гледате, как аз свиря.

         /Учителят свири около пет минути/.

         Отче наш."

         (5-6 страница от оригинала)