ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

[Iskri4ka]

51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Имахме един брат, казваше се Николай Дойнов. По едно време започна да се занимава с търговия, успя и преуспя, че се замогна, стана дори милионер с много милиони. Около него се бяха задвижили много хора - търговията вървеше добре, даваше големи доходи. Но тогава излезе закона срещу спекулата. Властите бяха решили да направят един показен процес, като осъдят един - двама спекуланта. Понеже Николай беше забогатял много бързо, като беше развил голяма търговия, имаше опасност да бъде подведен и изваден на съд и да отиде в затвора. А той беше ученик в Младежкия Окултен Клас. Знаеше постановката на Учителя за богатството, но искаше да опита, да стане богат, да разполага с пари. Веднъж Учителят го беше запитал пред всички: „Николай, ти какъв искаш да станеш?" „Да стана най-богатият човек в България". Учителят се усмихнал и казал: „Добре". И той стана. Учителят имаше хубаво отношение към него. През време на Младежкия Окултен Клас, когато трябваше да се напишат математически формули, геометрични фигури и да се даде обяснение, то винаги Николай беше на дъската и учителят го изпитваше, така както се изпитва в едно обикновено училище. Имаше и други математици, но Учителят извикваше него и с него работеше. Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше.

 

Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната. Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка!" Николай изтръпва и занемява. Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става? В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова баба. Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели. Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа.

 

След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва. Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка. През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой. Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му. Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем. А как става това, вие ще го намерите в Словото на Учителя. Защото човешките съдби се управляват от духовни закони, които са рожба на живота в нас и извън нас.