ІІІ.69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ

[Iskri4ka]

69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ

При една от екскурзиите на Витоша бяхме останали до по-късно и се прибирахме късно привечер. Трябваше да слезем в село Симеоново. Беше хубава лятна вечер. Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи. Една сестра възкликна: „Вижте, Учителю, каква хубава картина. Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят. Те блещукат, или светят, в зависимост от светлината си." Ние спряхме и се гледаме. „Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю?" „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание. Но само когато човек се пробуди за Бога, може съзнанието му да отделя светлина. И по степента на светлината, която той отделя от съзнанието си, може да се съди за неговото духовно развитие и за силата на ума му." Ние сме застанали и гледаме долу ту големите лампи на уличното осветление, които светят, ту онези светлинки, които едва блещукат. Правим сравнение. Искаме да бъдем като тези улични лампи. Но друг определя силата на светлината на нашето съзнание. То се определя от Невидимия свят. А долу в града има много домове, които тъмнеят. Те са заспали и прозорците им тъмнеят. Получихме и нагледен предметен урок. Оставаше да се стремим към този висок идеал у човека - да се пробуди нашето съзнание и да осветяваме пътя си сами в нашият човешки друм. А дали ще можем да осветим чрез нашата светлина и да покажем пътя на другите към високият идеал - това оставаше бъдещето да покаже.