3.56. Д-р Дафинка Кьорчева

[Iskri4ka]

56. Д-р Дафинка Кьорчева

Сестра Кьорчева следвала медицина в Петровград, сега Ленинград, и била последна година, когато била обявена революцията през 1917 г. Тя трябвало да напусне града поради това, че е чужденка. Обаче тя имала в Ленинград познати и приятели, които я уважавали за нейните добри качества. Един от тях бил един минен инженер - евреин по произход, който й предложил да се оженят, за да може тя да завърши. Тя се съгласила на това условие при положение, че след като завърши университета, ще се завърне в България. По този начин тя не е принудена да напусне страната и могла да завърши медицина в Петроград - Русия.

 

Според уговорката тя се завърнала в България, където постъпила на работа. В службата, където работела, си спечелила добро име. В това време нейният съпруг бива изпратен на служебна командировка в Швеция и Финландия и оттам решава да дойде в България. Като пристигнал в Българи, тя и нейните близки го приели много добре, помогнали му да си намери подходяща работа, с една дума - подкрепили го. Той започнал да печели добри пари и какво става - започнал да изневеряла на жена си. Тя била етична жена. Търпяла известно време и като видяла, че това негово поведение продължава, му поставила ребром въпроса, че това негово държане не може повече така да продължава, и че той ще трябва да напусне нейния дом, тъй като я злепоставя пред обществото. Той напуща жилището й. По това време евреите ги интернират в провинцията. Кьорчева научава и помолва Трифон Кунев да отиде на гарата и да го освободи. Довежда го. Живеят заедно с нейната пенсия. Не го закачат като евреин. Заболява, грижи се за него и почива в нейни ръце.

 

Тя бе разведена с него, но го спасява от интернирането по същия начин, както той навремето я спасява в Петроград. Тя се жертва до края. Жертвата граничи с Любовта.

 

Накрая тя остава сама, като един брат й е помагал, извеждал я на разходка и т.н. до нейното заминаване на оня свят.

 

Сестра Кьорчева е родом от Търново и произхожда от добро семейство.

 

Сестра Катя Грива се е изказала за нея, че тя е не само лекар, но и фи-лософ, какъвто лекар не е срещала в живота си. Тя имаше много интересни отношения с Учителя. Тя бе един от лекарите, които се грижеха в последните дни на Учителя за Него.

 

„Когато се намерите в мъчнотии, оставете се на Божия промисъл. Той ще свърши това, което вие сами не можете. Приемете Божественото и не се месете в Неговите работи, ако искате да се успокоите вътрешно. Божественото начало в теб има грижа за всичко". (Учителят)