5.13. Бурята и мътната вода

[Iskri4ka]

13. Бурята и мътната вода

Беше дата 9.IX.1944 г. В Мърчаево бяха дошли от София и от провинцията много братя и сестри. Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че руските войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт. Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен. Учителят беше облечен в костюм със светло синьо палто. Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце. В стаята са много хора и всеки пита това, или онова. А Учителят се спря и отговаря. После пак продължава да се разхожда и целият свети. Свети като истинско слънце. Аз със сестра ми Люба стоим до вратата, подпрели сме вратата от двете страни и сме сърдити, дори и ядосани. Не говорим. Но мислено Му казваме, и двете едновременно, без да се договаряме: „Учителю, защо Вие допуснахте руснаците и комунистите да дойдат в България? Защо допуснахте партизаните да вземат властта?" Ние си го мислим това едновременно. Питаме Го мислено: „Защо, Учителю?" Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми. Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си. „И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос. По-късно и сестра ми Люба сподели, че е мислила същото както мен. Значи, трябваше да приемем нещата, както са. Трябваше да приемем бурята и червената мътилка, която тече по реката. А трябваше да измине много време, за да изтече тази мътилка. Особено Учителят наблегна на думите "полека -лека". И накрая също наблегна, когато трябва да потече бистра водица, чиста като вода на планински ручей. И така стана. Изминаха 47 години от 1944 година. И още не е изтекла мътната вода. Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази червена мътилка? А Учителят каза: „Лека, полека!" Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли. А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода. Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка. И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми.

 

Ето как Учителят отговори на моя въпрос. Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо. Те имаха една мисия, която трябваше да изпълнят. Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен. Ще изпие в името на Учителя и в свидетелство на това, че пророчеството на Учителя се сбъдна. Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ. Та Бог е и в бурята, и в тихия глас, идващ от мълчанието на Вселената, защото Бог управлява тази Вселена. А Словото на Учителя бе Живият Бог между человеците на земята българска.