5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

[Iskri4ka]

48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА

 

ШПИОНКА

На Изгрева беше дошъл един индиец, казваше се Бехари. От Индия отишъл в Югославия, а оттам идва в София. Дойде на Изгрева. Аз тогава бях командирована като учителка в Македония. Преди да тръгна, дойдох на Изгрева и там Ангел Янушев снимаше с фотоапарат. И аз като го видях, застанах до индиеца и Ангел ме засне с фотоапарата. Този Бехари престоя на Изгрева, ходи в Мърчаево и се среща с Учителя. После го погнаха от тука и той си замина за Югославия и оттам за Индия. От тези направени снимки той бе изпратил на майка си. Беше ме харесал и майка му позволи да се ожени за мене. Предложи ми да се оженим. Вероятно имах връзка от миналото с тези хора. Казах му: „Дума да не става. Не мърдам от България." Като отиде в Индия, след време стана министър на просветата. Беше се обадил с писмо до наши приятели.

 

Бях изпратила снимка с Бехари на сестра ми Надя в Русе. Тогава се подвизаваше на Изгрева една сестра Надя Тихолова. Тя отива в Русе при сестра ми, вижда снимката с Бехари и я задига скришом. Пристига в София и предава снимката в милицията. Тогава аз работех във фабрика Бергман като работничка. Един ден идват там, във фабриката, двама от милицията и ме викат в една стая. Показват ми снимката, на която съм заснета с Бехари. Кой е този? Казвам, че случайно съм застанало до него, че го гледам, а не съм с него. Разгледаха подробно снимката и видяха, че това, което казвам, е вярно. Тогава ми казаха: „Ще ти даваме задача - каквото чуеш да се говори между работниците, да ни го предаваш." „И дума да не става, да бъда шпионка!" „Тогава ще те уволним!" Наистина, преди Нова година ме уволниха. А преди това ми бяха отнели софийското жителство и без него не мога да си намеря никъде работа. А тогава трудно се намираше работа дори и със софийско жителство. Отивам при директора: „Много ви се моля, докато си намеря друга работа, нека да съм тука, защото ми е отнето жителството и не мога да работя никъде." Беше добър човек и ме остави. След това ме назначиха като учителка в София. Значи Надка Тихолова беше агентка. После една жена ми разказа, че мъжът на Надка Тихолова е от Държавна сигурност, че проформа е разведена и е изпратена в Братството да шпионира. Исках да кажа това на Борис, че е шпионка. А Борис хич не иска да знае. А тя стана приятелка с Мария Тодорова и те я прибраха да живее при тях. Чрез нея стана предателството на Братството, защото тя узна и предаде всичко. В това съм напълно сигурна, защото имах един невероятен случай с нея.

 

Бяха ми възвърнали учителската професия и аз завеждам учениците да видят къде е паметника на Иван Вазов, който се намираше срещу руската легация на ул. „Раковски" и "Московска". Тогава Надка изчезна за три месеца и не идваше на Изгрева. И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто. Тя се обръща и ме вижда. Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-спокойно влезе в Съветската легация с тия двама младежи. А това си бяха хора от Държавна сигурност. След три дни идват в училището и ме търсят от милицията. Нямаше ме, защото имах свободен час. Търсят ме у дома. Бях излезнала. Оставили бележка на следващия ден да отида в VI-то управление на МВР на ул. „Раковски". Брат ми Иван и Люба викат на висок глас: „Какво си говорила и направила?" „Нито съм говорила, нито съм правила нещо." На другия ден с брат ми тръгваме и отиваме на разпит. Питаха ме за Галилей Величков, показваха ми отново онази снимка с индиеца, после ме питаха, познавам ли Надка Тихолова. Казах, че по име я познавам, но по физиономия - не. Те ми подадоха нейната снимка и аз казах, че я познавам. Тогава разбрах, че тя ме е предала. Искаха от мене адреси. Аз дадох адреса на един доктор, голям комунист, който се бе оженил за моя приятелка. А тя беше дъщеря на един кръчмар, а ние бяхме големи приятели с това семейство. Той работеше като лекар в министерството на вътрешните работи. Казах им: „Това е Ваш човек. Питайте каква съм." Таман излизаме от милицията и срещам същата приятелка. Давам й знак да върви след мене. Преминахме много улици, за да не ме проследят. Влезнах в един вход. Казах й, че съм дала техният адрес и че ще питат за мене: „Бъди спокойна", ми каза тя. Тогава тя ми каза, че била седнала да реже зеле в тенджерата. Някакъв глас й казал: „Облечи си палтото и тръгвай по ул. „6-ти септември". Аз тръгнах, но не знаех за какво и къде. А то било, да се срещна с тебе." Вижте сега как Учителят насочва. А тя беше с домашна рокля и с престилка, и с наметнато палто. На другия ден, в 6 часа сутринта, от милицията отиват у тях. Лекарят комунист, който е техен служител, казва: „Драга Михайлова ли? Та това беше най-добрия човек в нашето село. Та тя партизаните лекуваше и спасяваше. Тя помагаше на нас, нелегалните. Тя и на мен ми е помагала, та нея ли решихте сега да преследвате? Ако преследвате нея, какво остава за другите, които ни бяха врагове?" След тази гаранция от този лекар, накрая от милицията ме оставиха на мира.

 

Ето, това е историята на една снимка - на една сестра от Изгрева с един индиец. Ето, това е историята на едно предателство. И тази жена бе приета от Борис в неговия дом и там тя живя! Но аз го предупредих. Като не ме послуша, аз разказах на всички за случая. Всички ми повярваха, а само той не ми повярва и от там дойдоха предателствата. А Мария Тодорова я прие като приятелка в домът си. И след като замина Борис в затвора, тази шпионка остана да живее в техния дом. Накрая тя се разболя и си замина. Но умря в техния дом. Погребаха я с големи почести, като тяхно доверено лице и духовна сестра. Развръзката трябваше да отиде до своя край. А след него останаха последствията на разрушения Изгрев и една истинска история.