6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

[Iskri4ka]

72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Той не позволяваше на всеки да се доближава до Учителя. Той ме ревнуваше, че аз бях поставен до Учителя и това го дразнеше. Обикновено, когато трябваше да се дадат някакви пари за братски нужди, аз вземах бележка от Учителя, на която беше написана сумата само с цифри и аз му я занасях. В него бе касата и той ми предаваше парите. Понякога той тръгваше да пита Учителя за какво ми се дават пари. Учителят му казваше накратко и той се успокояваше. Той смяташе, че аз ги взимам за себе си.

 

Една вечер между мене и Тодор Стоименов стана един голям конфликт. Аз вече не можах да търпя ограниченията. Учителят като видя, че се нажежи много атмосферата, тръгна с мен към Изгрева от града. Там беше моята палатка в първите години. Беше посред нощ и бе наваляло сняг. Учителят се опитваше да ме разсмее и беше много духовит. Пред нас вървеше една двойка млади прегърнати. Учителят се усмихна: „Сега да им кажем ли: „Горе ръцете?" Аз се разсмях и се трансформира цялото ми състояние. Учителят си вдигна ръката нагоре и каза: „Този свят, той ще си отмине. Само три вида съзнания ще останат: 1. Слънчевите деви. 2. Синовете на Мъдростта и 3. Великите Души на Истината." Това се втълпи в съзнанието ми. Хората в бъдеще ще живеят в един друг свят, в една нова светлина и нов свят ще се построи. Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания.

 

Стоименов беше чиновник в дружество „Сингер". Беше като княз - с добра обхода и хубаво се обличаше. Беше слаб, а най-много обичаше да гледа борбите. Едната му ръка не беше много в ред. Скромен в живота си, но същевременно беше много амбициозен. Беше много пестелив и трепереше за всеки лев. Беше с много деликатно здраве и веднъж беше паднал на екскурзия, че го носихме на ръце до Изгрева. Веднъж Учителят му се скара пред мене: „Какво си заприличал на бабичка, та няма да дойдеш на екскурзия, а тук стоиш." Конструкцията му бе особена, но главата му бе добре оформена. Беше председател на Младежкия клас. Но преди него беше Кузман Кузманов.

 

Необикновени хора имаше на Изгрева - като лица, като човеци и като души.