7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ"

[Iskri4ka]

2. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ"

 

КИНА РАНГЕЛОВА ВАСИЛЕВА

Радвам се, че сте дошли при мен, за да мога да разкажа нещо за себе си, да проследя пътя, по който съм дошла в Братството, как съм се запознала накратко. Най-напред ще кажа нещо за моето семейство. Родена съм в село Алдомировци, Софийско, през 1914 г. на 23 април, от баща Рангел и майка

 

Милица Донкова, които много добре са се разбирали. Те цял живот не са си казали една лоша дума. Четиринадесет деца сме били. Аз съм тринадесето дете. Още от малка съм преминала през много трудности, съдбоносни. Още майка ми, когато била бременна с мене е имало някакво убийство. Някакъв чичо искал да ги убие, че след това мислили да направят някакъв аборт. Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват. Баща ми и майка ми седели, гледали и си мислили: „Къде са 99, там са и стоте, нека да остане и това." Когато лекарят се показал и казал: „Готово!" те казали: „Ама ние се отказваме!" „Нищо, нищо!", казал лекарят. „Аз и без това не съм склонен да унищожавам живота, на най-малките". И тъй, те си тръгнали. След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде". Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена!" И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя". И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота. Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев. Той пък се познаваше с брат Георги Радев. По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината. Така, посредством мъжа на сестра ми ние почваме да посещаваме беседите на Учителя и да се запознаваме с Учението.

 

Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие".

 

Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре. Научих какво значи Школа, какъв трябва да бъде братът и сестрата, за да може да се нарече "ученик" и какви качества да има. Четях с голяма лекота и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали. Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса. Особено ме впечатли разказа на брат Борис, който, като ходил в Австрия, на такива изпитания бил подложен, щото е трябвало да вземе решение да се върне в България и да остави следването. Също и запознанството му с Братството. Всичко е много поучително, особено за младите, които сега навлизат в него. Ще разберат много неща как са били, какви грешки са правили, какво е било и какво е станало. Тук бих си послужила по отношение на книгата с един стих от Евангелието, гдето се казва: „Всичко що е писано, за нас е предписано!" Значи ние трябва да се поучим от това, което е написано. Споделях с много братя и сестри впечатления за книгата и чух много добри отзиви за нея. Най-напред ще кажа мнението на брата на Йоанна -Георги Стратев: „Такова нещо ценно, такова поучително, така хубаво направено, че човек получава сякаш криле като научи тия ценни неща. И най-важното нещо е, че човек получава една представа, какво е Учителят".

 

Продължавам да чета по-нататък и втория том и съм особено благодарна за това, че от тия книги на Вергилий се затвърди у мен становището, че Учителят е Божи пратеник.

 

Не може това никой да ми го вземе, или да ми доказва нещо противно, или пък да откаже, че Той е Божи Пратеник, както и самият Учител казва: „Аз дойдох тука да ви покажа как вие да живеете, как да си подобрите живота и да се радвате на него".

 

През това време, когато четях още първия том, ми стана много мъчно, когато споделях с братя и сестри, споделих и с брат д-р Илиян Стратев. Викам: „Хубава книга!" Трябва да кажа, че още първият том от книгата дойде на склад в братското помещение в Симеоново на съхранение. Споделяйки с брат Стратев, че е много хубаво написана историята на Братството; с една радост и възхищение, а той се обърна към мен и каза: „Какво, това - казва - от Вергилий ли е? От Вергилий ли, гдето е написано? А, Вергилий не е от Братството." Аз му отговорих: „Как не е от Братството? Аз сега го видях и научавам за него, когато докара томовете тука, иначе не го познавах. Но това, което е написал в първия том и което прочетох, останах възхитена от това, колко добре е направено, колко много неща дава, колко аз се поучих от това и всички други, които са близки около мене, се поучиха от тая книга и се запознават с Братството, с това, което е казал Учителят". А той се обърна към мене и вика: „Слушай какво, Кина, ще ти кажа, тия - вика - боклуци, които са тука, да вземете да ги изнесете тука от склада на Братството". Аз останах изненадана от изказ-ването му. Той каза още, че това е помещение за братски книги, за печатницата, за подобни книжа, а не за такива книги. „Това са пак братски книги" - му викам аз - за Братството са писани". „Тия боклуци да се изнесат навънка", отговаря той. „Ами какво да правя аз, къде да ги слагаме? Засега са сложени тук". „Където знаете, ще ги изнеса на улицата." Толкова ми стана мъчно и така припаднах. Просто имах нужда за помощ от лекар. А той: „Виж какво, на улицата ги изнасям". „Слушай какво - казвам - аз ще ги сложа в моята малка стаичка. Може да е малка стаичката, но има място за книги, за багаж, за всичко има място". „А, има място - вика той - колко е тясно". „Не е тясно, за книгите, викам, има място". Тогава помолих руснака, един, който живееше там и беше на квартира, бе от Русия. Илья се казва. Той каза: „Лельо Кино, аз ще ти помогна, дай ги така". И пренесе всичко тука, защото брат Стратев толкова даваше зор и нарече книгите "боклуци". Прибрах тука книгите, подредиха се. Идва след малко Стратев и вика: „Ха сега, начети се!" „Ще ги четем, викам, спокойно сега". Беше ми много мъчно, но такъв беше подходът, така беше това изказване и се чудех. После споделих с Йоанна, споделих и с други близки. „Абе, викам, защо така, защо иначе..." Това беше за първия том на „Изгревът". През това време брат Стратев беше председател на Братския съвет. Така се разделихме с него и дълго време не приказвахме. Сега, от известно време, той по телефона се обажда и търси Йоанна и пита: „Кина, ти как си?" Аз отговарям, така еди - какво си, приятели сме, но това се случи с книгата и пак повтаря: „Вергилий не е от Братството!" Значи с първия том това стана, но пак искам да повторя, че много хубави отзиви имаше от братя и сестрички, и външни хора. Тази сестричка днеска дето дойде, Теодора се казва, така книги си взема, взе си тогава и първи том, понеже беше излязъл. Иска беседи, разговаря се с мене, разказва какво впечатление им е направила книгата. „Ние, като младежи, разни проблеми ни вълнуват, като почнем да четем от всички тия неща, които са дадени вътре, така се поучаваме и така ни е леко, и се отправяме по един сигурен път, да не се отклоняваме". Толкова много са поучителни тия книги и толкова много са доволни хората от това. Единствен брат Стратев не е доволен от тая книга. Сега вече имаме втория и третия том. Много ми харесва това, което е писано, много силно преживях особено разговорите на Учителя с Духа. Така вечерно време като почета малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа. И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа. Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота. Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това. Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава живота на Братството и история на Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане на ученика. Аз така една благодарност към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно. Тези книги пробуждат съзнанието на човека. Брат Стратев каза между другото: „Тия боклуци не съм чел и не искам да ги четем, не искам да чета написаното, изнасяй ги, да ги няма тука в братската къща там".

 

Ето така стои въпросът с книгата „Изгревът" и с "боклуците". Боклуци има всякакви по света.

 

3.IХ.1995 г. Записала: Марийка Марашлиева

 

Разказала: Кина Василева

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

 

Долуподписаната Кина Рангелова Василева, живуща на ул. „Симеонов-ски езера" № 48,кв. „Симеоново" - София, с л.п. сер. В, N 0634910 от Ленинско РУ на МВР - София/11.IV.84 г., удостоверявам следното:

 

1. Разказах на Марийка Марашлиева някои щрихи от моя живот и моите впечатления и една история, как се прие от някои лица излизането на книгата „Изгревът", том I, както и том II и III.

 

2. Марийка Марашлиева прехвърли на машинописен текст магнетофонния запис на моя говор и след това ми го представи да го прегледам.

 

3. Съгласна съм този мой материал да се публикува в том IV на книгата „Изгревът" от Вергилий Кръстев, за доказателство на това, как е била приета от мнозина тази книга.

 

4. Ръкописът ми ще бъде озаглавен „Изгревът и боклуците", което е едно принципно заглавие и не е насочено към определени лица, а се отнася за онези Сили, които в края на краищата изхвърлят потребните вещи като боклуци...

 

София, 3.IX.1995 г. Декларатор: Кина Рангелова

 

Подпис:

 

Свидетел: Марийка Марашлиева Подпис: