7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

[Iskri4ka]

3. ПЕНЮ ГАНЕВ

Запознах се с него посредством снимките, които беше направил по времето на Школата на Учителя. Беше около 1971 г. и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло. Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата. След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със сирене.

 

На връщане отново се спрях на този лагер. Търсих Пеню Ганев за разговор. Казаха ми, че е отишъл за вода. Той беше възрастен, но с две големи тенекии с дръжки от дебела тел носеше вода от 50-60 метра разстояние. Трудно и тежко дори и за мен, който бях млад и силен. Представих му на Пеню моят план, да преснемем по четири копия от всеки негатив, който има, за да могат да се запазят и след това ще работим по тях, да се направи коментар на снимките. Той ме слушаше внимателно. Следващият план бе той да си опише опитностите по времето на Школата. Беше привечер. Каза ми: „Ти знаеш ли, че моето момче Петърчо сега есента се уволнява от казармата. Влезнал е в консерваторията като студент. А аз нямам пукнат лев да го приготвя за студент. Майка му и аз сме пенсионери, а имаме още една дъщеря, ученичка в гимназията." И заплака пред мен. Сълзите му се ронеха и падаха направо в потока, който булбочеше надолу. Какъв буен поток и какви сълзи. Аз стоях потресен. „Добре, аз ще ти помогна. Ще ти платя снимките". „Но аз нямам пари за материали, за проявители, за фиксажи, за хартия!" Успокоявам го: „Аз ще купа всичко това и ще ти ги донеса." Уточнихме се, че ще платя по 50 стотинки за формат 13/18 см. А това представляваха два хляба „Добруджа", които струваха по 24 стотинки. Пеню направи отстъпка, защото една такава снимка да се направи със собствен негатив навън струваше 80 стотинки.

 

Още през месец септември купих необходимите материали и една електрическа преса за изсушаване на снимките. Занесох ги у тях, а всички те ме гледаха изплашено и изненадано. Не очакваха това от мен. Синът му Петърчо, който беше в първи курс студент в Консерваторията, започна да ги проявява. Трябваше да се извадят всички негативи. Пеню Киров беше споделил с мен, че има още стъклени негативи, които бил оставил при брат си на село. Накарах го да отиде с жена си Каменка на село и да прибере негативите. Оставих му пари за път. Върнаха се съкрушени. Брат му изхвърлил всички стъклени негативи на боклука, за да изпразни един здрав дървен сандък, в който те били сложени. Изхвърлил негативите, за да сложи в сандъка разни други работи. Аз бях ужасен. И двамата стояха с наведени глави и мълчаха като виновни. Аз негодувах, но после Пеню каза: „Ех, това, което е останало, не е малко. Поне него да запазим." Синът му Петърчо след упорита работа успя да извади около 400-500 броя негативи по 4 броя. А това беше една голяма поръчка, за още по-солидна сума.

 

Още в самото начало се появиха затруднения. Пеню и домашните му се опасяваха, къде ще отидат тези снимки, да не би да попаднат у властите, та да направят обиск и да изземат всичко и след това да накажат синът му Петърчо, като го изключат от Консерваторията. Тогата бяха започнали отново гонения, обиски и конфискуване на беседите на Учителя. Уверявах, убеждавах, че това е моя инициатива и че всичко ще бъде прибрано за следващите 30 години. Точно по това време се играеше Паневритмия в гората, която точно сега бе разрешена от властите да се играе. Слагаха един магнетофон по средата и той възпроизвеждаше един сполучлив запис на Паневритмията от Филип Стоицев. Но точно тогава се разбира, че батериите на транзистора са се изтощили и че трябва да се купят нови. Пеню тръгнал с една шапка да събира стотинки, за да събере към два лева, толкова, колкото струват осем батерии по 1 волт и половина за магнетофон. Но биват наклеветени от платени доносници, че Пеню събирал много пари на „дискус" и поради това един ден го посещава вкъщи един агент от милицията, от тези специални служби, които се занимават с контрола над Братството. Легитимирал се и поискал да го разпита за събирането на парите. Пеню го поканил в голямата стая. Жена му Каменка и дъщеря му Иванка се прибират в кухнята. Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа. От него лъхаше невероятна чистота. И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му. От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен свят. Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек. Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил. Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата чистота. Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен. Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е простота. Не, това беше чистота, вътрешна чистота, която той си беше изработил. И то от векове.

 

И така, агентът от милицията престоява към три часа при Пеню и след това си отива, доволен от разговора. И представете си, че през тези три часа той не е поискал да отиде в тоалетната - обикновено мъжете използват често тоалетните за облекчаване. Ако беше отишъл там, щеше да намери в кофи и легени сложени снимки за промиване, както и цялата апаратура за преснема-не на снимките. Щеше да ги види, щяха да ги приберат и щеше да се провали всичко. През това време дъщеря му и жена му са в кухнята и са в непрекъсната молитва поради това. Така се спасиха всички от един провал. А накрая щеше да бъде мой провал. Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко. Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари.

 

С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше. А беше хубав младеж. Каква светлина имаше в него и какъв потенциал носеше само. Показах му един окултен закон, че когато човек работи за Бога и за Учителя, условията, в които човек живее, се променят. Дори аз му издействах и той си закупи една много хубава цигулка за 120 лева от един мой познат и той с нея свири като студент няколко години. После си намери по-хубава цигулка.

 

Следващият етап от работата ми с Пеню Ганев, бе да обознача и подредя снимките с номера. След това ги подавах на Пеню, той поглеждаше към тях, разглеждаше ги, спомняше си много неща и случки, станали преди 50 години и разказваше. Това се записваше на магнетофон. Така бяха направени коментарите на всички снимки. А това е един огромен и безценен материал за Школата. До този момент никой не беше се сетил да направи такова нещо. Аз имах за задача и се борех да оставя една история на Бялото Братство. А Пеню Ганев си беше свършил сам половината работа. Трябваше да го накарам да свърши и другата половина. По онова време бяха направени много обиски. Всички се страхуваха. Аз му бях спечелил доверието. Той разбра по Дух, че точно това трябва да се направи - да напише своите опитности по времето на Школата. Жена му беше против това - опасяваше се за сина си Петърчо и за дъщеря си, която беше гимназистка. Пеню беше на моя страна и той не отстъпи. Седна и започна да пише на една тетрадка своята биография. Всички, без изключение - жена му, дъщеря му и Петърчо бяха против записването на неговите спомени. Но брат Пеню не отстъпи. Казвам: „Брат", защото той по Дух беше брат с мен. И не отстъпи докрай. Беше голямо напрежение. Накрая синът му Петърчо ми каза: „Да знаеш, в твоите ръце оставям бъднините си. За това нещо могат да ме изключат от Консерваторията." Отговарям: „Прие-мам!" И оттогава досега са се изминали около 25 години. Няма провал и аз си изпълних обещанието. Провалът го направиха други и то сега. За това описвам тези събития.

 

Всеки ден брат Пеню пишеше по един-два листа от своите спомени. От време навреме го посещавах и се уведомявах от него лично докъде е стигнал. Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на приказки, но и в Дух, и в дела. След като приключи с опитностите, аз пожелах да ги запишем на магнетофонна лента. Той се съгласи. Той диктуваше, а аз записвах. Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения. Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята. Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат?" „В никакъв случай. Обещавам ти!" Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си. Работата беше приключена и аз трябваше да прибера и тетрадката, която беше написана заради мен. Пеню ми я подаде и аз си я взех. Но жена му се разплака. Плачеше от страх, да не би да попадне в някого тази тетрадка и заради нея да изключат Петърчо от Консерваторията. А това можеха да го направят, без да им мигне окото. Гоненията се бяха засилили. Аз трябваше да работя при най-големите гонения. Накрая се уточнихме тази тетрадка със спомените на Пеню да остане временно при тях, да се укрие и после, като премине заплахата, да ми се предаде. Обещаха всички: Пеню, жена му, дъщеря му Иванка и Петърчо. Аз се съгласих. Исках да има спокойствие в този дом. А можех да я прибера, но я оставих. И сега не съжалявам, че съм я оставил, защото чрез нея се изпитаха всички кой какво и колко струва. Всеки получи оценката си.

 

След това направих няколко филма на камера на Пеню и жена му, както и френологични снимки и заснех линиите на двете му ръце. Той беше подготвен вече за архив и за историята. А той заслужаваше това много повече от другите!

 

След 1986 г. реших да направя нов коментар на снимките. Споделих с брат Пеню моят план и той се съгласи. Беше се убедил, че държа на обещанието си. Бяха изминали към 15 години от първата ни работа. А това не е малко. Пеню ми разреши и аз в неговата стая прерових, в неговото присъствие събрах, подредих и номерирах всички снимки, които имаше там. Тогава започнах нов запис, на нов коментар на снимките. Бяха опаковани и прибрани и предадени на синът му Петърчо да ги съхранява, защото всички снимки са вече номерирани. Подредих му всички негативи, които бяха сложени в един голям сандък. Аз работех сам в стаята му. Петърчо и жена му знаеха, но не се бъркаха. Синът му не смееше още тогава да пристъпва през волята на баща си. Той това го научи по-късно, но по чуждо внушение. Тогава аз също потърсих онази тетрадка със спомените. Не я открих. През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката?" Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда.

 

Дойде време, Пеню си замина от този свят и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена. Отивам при синът му Петърчо, но при него има вече съпруга - Божанка. Исках да я прибера, но те не ми я дадоха. Тя била вече тяхна и те имали право на публикация, понеже са наследници на Пеню Ганев. Аз направо онемях. Казах им, че името на Пеню Ганев ще стои като автор, но накрая ще бъде написано, че аз съм направил записа и че аз съм свършил тази работа, и че това е моя идея, която съм финансирал лично. Не се съгласиха с мен. До този момент Петърчо не беше такъв. Но беше попаднал под влиянието на жена си Божанка. Един много и крайно несполучлив брак -според мене. Жена му го подведе и го вкара в други води, съвсем в противоположни области, противни на онези, в които обитаваше духът на баща му. Аз стоях вцепенен от изненада. Не очаквах такова развитие. Припомних им всичко, което съм направил за баща му. Изобщо не ме слушаха какво говоря. Разбрах, че тук бяха дошли други Сили, които вече управляваха. Постави се въпросът за коментара на снимките. Казах им, че това е моя работа с брат Пеню, и че те нямат нищо общо с това. И че навремето всички са били против тази идея, която съм реализирал. Припомних, че Пеню навремето е послушал мене, а не тях, но те отново не искаха да ме изслушат. Нещата бяха ясни. Тук действаха други Сили, които искаха да ме отстранят, мен, човекът, който беше свършил работата на баща им за следващите поколения.

 

А с какво внимание и обич се отнасяше Пеню Ганев към мен! Той ме обичаше. С тези, с които съм работил, никой досега не ме е обичал тъй, макар че съм им свършил цялата работа. С каква радост ме посрещаше. А беше достигнал библейска възраст. Работеше всеки ден - свиреше на цигулка, четеше беседи, правеше си извадки и понякога ми показваше какво е направил през седмицата. Невероятно усещане за младостта на един дух. Той беше се оженил късно за Каменка, на около 50 години. Родиха му се три деца, хубави, красиви и надарени. Доживя да ги изучи и да ги ожени. Дочака и внуци. Това нещо той беше си го изработил в един друг живот и сега се ползваше от придобивките. Но в настоящия си живот той изработи нещо много ценно, което ще остане за другия му живот, когато отново се роди на земята. Той беше ученик на Учителя в дело и в дух. Онова, което направи през този си живот за делото на Учителя, ще остане в историята на Братството во веки веков. Той успя да предостави на следващото човечество чрез песен, говор и снимки живота на Школата на Учителя. А това не е малко. Неговият живот и неговото дело са една светла диря за онези, които искат да бъдат ученици. Беше верен на Учителя в дух и в дело, в песен, в Слово и в живот.

 

Изминаха години и синът му Петърчо и снаха му Божанка решиха да публикуват част от спомените на Пеню Ганев в списание „Житно зърно", бр. 1,1993 г. и накрая, отдолу на материала, снаха му Божанка се подписа.

 

Е, какво ще кажете на това? Има моменти, когато синовете не заслужават да носят имената на бащите си. Тук точно това стана.

 

Но хубавото е, че Пеню Ганев има две дъщери, които няма да му изневерят и да го провалят в никакъв случай. Особено малката му дъщеря Иванка, която беше свидетел в онези години, когато аз водих голяма борба срещу противодействията и успях с Пеню Ганев да реализирам моя план. Аз вярвам, че дъщерите ще защитят баща си по-добре, отколкото любимият му син Петърчо. А на Пеню Ганев, аз ще довърша работата му при всички случаи. Аз няма да го предам. Ние работихме двамата по Дух за Школата на Учителя Беинса Дуно.