7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

[Iskri4ka]

4. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тя беше учителка в провинцията. Преподаваше литература в прогимназията. Накрая се пенсионира и живееше на Изгрева в барака, чиито чертежи, как да се построи, беше дал лично Учителят. Съседство с нея, под същия покрив, живееше Илия Узунов. Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише спомените си. Тя имаше литературно перо и ги написа, но в разговорите ми с нея изникнаха много нови случки и събития, които аз записах. Тя имаше един философски построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше. Беше много интересно. Доживя дълги години на земята, но дочака и да изплаща кармата си. Нейните спомени записах на магнетофон. Трябваше да ми предаде тетрадката, в която собственоръчно ги бе написала. Ха днес да ги предаде, ха утре и до днес остана непредадена. В онези години Изгревът се вдигаше, разрушаваше се и аз исках да закупя нейната барака. Уговорихме се за 500 лв., а това правеха пет лекарски заплати. Баща ми дойде, видя бараката, чукна я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило. По-хубаво е за тези 500 лв. да си купиш пет кубика чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака". „Да, но тази барака е историческа. Лично Учителят Дънов е дал чертежа да се направи." „Като историческа ценност вземи, че я заснеми с фотоапарат от край до край, направете чертежи и така ще остане като историческа ценност". И така направих. Илия Узунов успя да начертае с нужните размери самата барака, а аз я заснех на фото лента метър по метър. След това описах историята на бараката. Тя бе разказана от трима души. Този, който беше я направил - Борис Николов, от Стоянка Илиева и от Илия Узунов. Този материал днес трябва да се предаде на архитект, който от него да направи архитектурен план. По този начин тя остава за поколенията. А онези, които разковаха дъските разбраха, че са изгнили и че са се излъгали. Сковаха ли нова барака от тях - не зная. Важното е, че аз спасих бараката за следващите поколения.

 

След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години!" Аз се стреснах. Огледах я. Значи, една умишлена сметка. По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина. Гледаха го там и бяха придружители край леглото му Игнат Котаров и Боян Златарев. Влад им бе казал, че тази година имал много лоши астрологически аспекти и едва ли ще ги прескочи. Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал. Минал лекарят на визитация и казал: „Един Пантелей - пътник". Та този случай беше пресен за поуки. Но Илия Узунов прескочи тази операция и доживя дълбока възраст.

 

Отивам веднъж при Стоянка Илиева. Тя беше останала сама в бараката на Изгрева. Наоколо беше построена три метрова висока ограда около нейната барака. Все едно, че беше затвор. Бяха им дали двустаен апартамент с Илия, но те все не искаха да се преместят. Чакаха да узреят едни ябълки, за да ги оберат. „Значи, ти си в затвора сега, за едни ябълки! Язък ти за окултното знание, което имаш." „Да, ама на зима ще ям ябълки без пари!" Отговор, няма що - бисер.

 

Дойде време и тя премина през премеждие. Беше си счупила крака. Премина през Пирогов, заковаха коста й с пирони и я докараха в бараката. Това премеждие беше свързано с един конфликт на Изгрева. Бяха я атакували сили и след това я бяха заковали на легло с пирон в крака. Изгревът още не беше разрушен. Веднъж ми разказа: „Вчера дойде една сестра да ми помете стаята, понеже аз не мога да се движа. И днес ми съобщиха, че тази сестра си е заминала през нощта и утре ще й бъде погребението." Аз слушам прехласнато за тази случка. Днес дошла, помела, изчистила, а утре си заминава.

 

Стоянка оздравя и можеше да се движи вече свободно в новия си апартамент с парно и с топла вода. Един ден идва при нея една сестра и започва да й говори неприятни неща. Стоянка е ядосана. Става от леглото и казва: „Това не е вярно, ти лъжеш!" Другата отговаря: „Не лъжа!" Стоянка упорства: „Лъжеш", и замахва с жест към нея, че лъже. В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от леглото си и си счупва за втори път крака. А гостенката й казала: „Видя ли, и убеди ли се сега, че не лъжа?" Да, това е повече и стои по-високо от всякакъв окултизъм, теоретичен или практичен. Отново 40 дни в Пирогов. Изписаха я, но тя беше вече неподвижна. Заварвам я в апартамента й. Беше разпъната на кръст. Казах й: „Ти трябва да бъдеш щастлива, че сега преповтаряш живота на Христа. Разпъната си на кръст!" „Да, ама на Христа не бяха Му строшени пищялките като на мене. Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на кожа и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше. Цяло чудо. Говореше смислени, философски неща. Жалко, че тези неща не ги записах. Изпраща ме веднъж да й купя картофи от магазина. Донесох ги. „От къде ги купи?" Обяснявам. „Там не са хубави картофите." „Слушай какво, сестра Стоянке, духовни картофи няма. Ако искаш такива, то си ги насади, копай си ги и си ги извади. И друг път да не ме караш да ти нося духовни картофи." И си удържах на думата.

 

Дойде време и тя си замина. На 40-тия ден отивам при Илия Узунов и му казвам, че идвам да прибера нейният архив, който беше сложен в два-три кашона. Съобщи ми да дойда след два месеца. Отивам за кашоните. Казва ми: „Аз ги дадох на Петко Кралев от Бургас!" „Защо му ги даде? Нали аз работих с нея. Аз й свърших цялата работа. Нали с теб също работя! Какво има общо Петко с тая работа?" „Да, ама той е много добър брат!" „Той може да е брат, но не ви е свършил работата. Аз, който не съм ви брат, ви свърших работата!" Бях бесен. После се разбра, че Стоянка сама предварително си бе разпръснала нещата. Беше си написала списък на кого какво да се предаде. А мен ме нямаше в този списък. И сега аз трябва да довърша нейната работа, а другите, които бяха в списъка като братя и сестри, прибраха нещата и сега не ги дават, за да свършим работата на Стоянка. Ето как човек започва да разбира какво значи да си „брат", когато през цялото време пречиш и какво значи да си „чужд човек", който в името на една идея свършва една работа за Бога.

 

Бях потресен от случилото се. Не очаквах, че това може да се случи. Още не бях се сблъскал с всички методи на онези Сили, които работеха срещу Учението на Учителя и воюваха с всички непозволени средства, за да се изтрие всичко и да не остане никаква историческа следа. Написах писмо на Петко Кралев и му обясних как са нещата, като исках да ми се върне тетрадката на Стоянка Илиева и да ми се предадат нейните ръкописи, защото само аз съм работил с нея. Отговори ми, че щом тези неща са дошли при него, значи не е случайно и означава, че той е точно човекът, който трябва да ги съхранява. Но ми изпрати на ксерокс копие от нейната тетрадка. Изпратих му парите, но той не ги прие. После научих, че той същата тетрадка я беше направил на много копия и я разпространил на много места. Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г. помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева. А отдолу беше написано: „Спомените, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на спомените на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства.

 

Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски. Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него спомените му. Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност. Петко Кралев започна да им идва на гости. Казвам на Мария и Борис: „Слушайте какво, „отгоре" него го изпращат, за да ни пречи. Той ще направи беля и ще докара милицията тук." А те ме успокояват. „А, Петко е много добър брат." Доказвам, че са в заблуда, като им казвам, че той е причина да се направят няколко обиски във Варна и в Бургас с неговата криво разбрана деятелност. Борис и Мария не се съгласяват с мене. На следващия път, когато трябваше да работим отново, заварвам Борис Николов и Мария Тодорова посърнали и омърлушени. Разказват ми, че предния ден е дошла милицията, направила е обиск и е обрала всичко. Онова, което аз записвах, имах навик да си го прибирам, защото се опасявах да не го даде Борис на някой друг човек по стар навик. Вече имах няколко горчиви изненади от него. Аз върша работата, а друг дойде и го прибере, и когато аз вдигна скандал, Борис се чуди как е станало това. Така че, аз се обръщам към тях: „Аз какво ви казвах до сега, че няма братя и няма Братство. Има хора, които работят за Учителя и Делото Му и хора, които работят срещу Учителя. Сега разбрахте ли, кои работят срещу Учителя". Борис беше много ядосан. Изключително много ядосан. „Аз тези материали ги крия и пазя тридесет години, а Петко докара милицията тук. За това му деяние ще бъде строго наказан от Бялото Братство. Ще види той как Белите Братя наказват. А ти ще провериш за присъдата му. Край." Борис стана и започна да се разхожда и накрая излезе на двора. Мария стоеше неподвижна. Мълчеше виновно пред мен. Нямаше какво повече да се каже. Провалът си е провал.

 

И аз проверих думите на Борис. Петко Кралев отначало работеше на държавна служба, но поради своята криво разбрана деятелност за Братството беше уволнен, стана причина да се пише по негов адрес във вестниците в Бургас и Варна и да се хвърля кал върху Братството. Някой му беше внушил, че ще бъде ръководител. И тези Сили, които влезнаха у него, го разрушиха отвътре. Той психически се разруши. Дойде време да тръгне по психиатрични болници, да лежи тук и там. Пусна си дълга брада и дълга коса и тръгна да проповядва, през онези светли периоди, когато не беше в психиатрията. През 1981 г. бях в Бургас и в присъствието на двете му братовчедки - Кралеви, го предупредих, че трябва да коригира поведението си. Казах му и как да го направи. Не ме послуша. След това тръгна по своя път и стана пациент на психиатрията. Онези Сили, които влезнаха в него, го водеха по познати пътища на провала. Не работеше. Дори се опитваха да му осигурят някакви помощи от Социални грижи. Беше му отпусната една такава помощ и той трябваше да отиде да се подпише и да прибере сумата. Но не искаше да стори това, да се подписва. Тогава заангажираха Ангел Димитров, Данаил Жеков и Марийка Марашлиева да се подпишат тримата като пълномощници, за да вземат отпусната сума и да я приберат. След това той не искаше да пипа тия пари, а караше други да му купуват хранителни продукти за тях. Онзи дух, който беше влезнал в него, беше започнал да разиграва всички. Дори зет му и сестра му бяха заангажирали други лица да му дават пари, а те ги възстановяваха, понеже Петко не искал пари от тях. А той не работеше, а мизерстваше. Беше психически увреден. Дори заангажираха Ръководството на Братството, което на думи отпуска помощ на Петко, а близките му трябваше да възстановяват сумите. Разиграването продължава досега. Нека ги разиграва. Заслужават си го.

 

През пролетта на 1995 г. няколко пъти екипи на „Бърза помощ" го прибираха, паднал на улицата, в една от неговите поредни психични кризи. Веднъж моят екип беше изпратен и аз го заварих паднал в една локва, с мокра, дълга коса и стърчаща брада. И тутакси пред мен излезе онази картина, когато през 1975 г. Борис, с неговият категоричен жест, се обърна към мен и каза: „Ти ще провериш как Бялото Братство наказва!" Да, аз проверих. И сега той върви през светлите периоди, когато е контактен и проповядва. Дават му да чете беседи на събрания, за да не се разсърди. Допускат го да свири на Паневритмия. Как може един разстроен психически човек да бъде допуснат да чете Словото на Учителя пред едно братско събрание? Нали това Слово той го прекарва през своето разстроено психическо съзнание? Това вече не е Слово, а дисхармония от човешки говор, който се пръска на околните. Дори на събора в Айтос през 1995 г. той взима поднесената книга за друг и чете беседа пред 500 човека. Това вече не е беседа на Учителя, а там е вече присъствие на онези Сили, които носят дисхармония и разрушение сред братските среди. И след това всички се чудят защо нищо не върви, и защо всичко наоколо е противоречие. Нещата са ясни... Как да се постъпи в този случай? Ето отговора:

 

Сега ще ви разкажа един случай по времето на Учителя, как Той е постъпил с един такъв случай. Едно братско семейство от години наред има дъщеря, която е психически разстроена. Лекуват я тук и там, дори са ходили и по чужбина, търсили са и помощта на Учителя, който е дал някои съвети. Той им казал: „Родова карма. Тя изкупва греховете, направени от бащата и майката." Минали години, дъщерята пораснала, а родителите остарели. Някой трябвало вече да се грижи за дъщеря им. Решили те да заангажират някои сестри на Изгрева да я гледат, да се грижат за нея в името на Сестринството и Братството на Изгрева, и в името на Любовта, която Учителят проповядва. Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици". Така Учителят разрешил въпроса. Сестрите занесли отговора на братското семейство. Те го чули и казали смирено: „Ще си носим теглото си, до когато можем." По този начин те разрешават този свой кармичен проблем. Това бяха семейство Бошкови.

 

Днес физическият Изгрев го няма. Но го има Духовният Изгрев и той е сътворен от Словото на Учителя. И този Духовен Изгрев е сътворен и се управлява от окултни закони, и който ги нарушава, ще носи последствията си. Ето тук разказахме за едно такова нарушение и за едно назидание. А сега ще цитираме от Словото на Учителя от томчето „Смени в природата" на Общият окултен клас, 8-ма година, том II, стр. 304:

 

„Произволно нещо ли е съдбата? Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога е и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до 9-ти род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с Великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който го е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави."

 

„Трябва да знаете, че при това непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията." (Стр. 306 от същия том)

 

Ето с това приключваме очерка си за Стоянка Илиева и разказахме как един чужд човек идва да работи за една идея, и как веднага се явяват други, които да работят срещу тази идея. Каква по-хубава илюстрация от това, че в Школата на Учителя присъстват представители и на Лявото Посвещение и на Дясното Посвещение, т.е. на Черната и на Бялата Ложа. Но има една Космическа ложа, която управлява и двете Ложи. Тя се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно.