7.15. ИРИНА КИСЬОВА

[Iskri4ka]

15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия.

 

Многократно правих опити да запиша някои спомени на Ирина Кисьова, но тя все отлагаше. Нейните дъщери казаха много малко за майка си. Но успяхме все пак нещо да запишем. Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова. Йорданка бе съгласна да го предаде на мен, но Ружинка, която го пазеше и настояваше да бъде предаден на музикант, и то на мъж. Предложих й няколко имена и тя се спря на Петър Ганев, който бе тогава цигулар и концерт - майстор на Софийската филхармония. Уточнихме се и направихме среща в нейния дом. След два часа дискусии тя предаде в мое присъствие две-три папки с ноти на Петър Ганев. По мое настояване бе направен протокол и Ружинка се подписа, че го предава доброволно на Петър Ганев за съхранение, в присъствието на свидетел - моя милост. В тези папки имаше и разработки на песни на Учителя за хор. По това време Петър Ганев беше съставил братски хор и разучаваха песни от Учителя по разработка на различни автори. Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор. Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек.

 

Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това.

 

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.

 

Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как.

 

Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.