7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО"

[Iskri4ka]

26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО"

Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене. Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със спомените на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил. Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пеню Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии. Тя е застъпник за редакция на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това. Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището". Тя няма оправдание за нищо, защото всички обвинения повдигнати срещу мен в това писмо предварително тя и съпругът й бяха информирани как стоят нещата и то лично от мен в дома на Пеню Ганев и в стаята, в която той обитаваше, докато бе жив.

 

Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово? Абсолютно нищо. Аз не я познавам. Но през 1994 г. тя издаде една книга -„Страници из духовната биография на българите". Тук са включени материали от Словото на Учителя. Но тя на корицата изписа името си заедно с Димитър Грива като автори на тази книга. Това се казва плагиатство и кражба. Авторът е Учителят с Неговото Слово. За да направят своята книга взимат материал от Словото на Учителя, разделят го на различни глави и пред всяка глава слагат свой предговор. По този начин те присъствуват и като автори и като съставители. А това е кощунство спрямо Словото на Учителя. Да се разбива Словото Му на части, за да поставят пред тях свой личен текст. Това е недопустимо! И което е най-важното тя си позволява да променя Словото на Учителя. Пример: „Божието Обещание" на стр. 14 е изцяло променено от тях. Другите текстове от Словото на Учителя, които са включили в книгата също са променени. И така явиха се хора, които крадат Словото на Учителя, поставят си имената за автори и накрая променят Словото Му. Поздравления!

 

А защо се е подписала под това „Отворено писмо", когато тя едва ли е чела „Изгревът"? Само за това, за да се присъедини към онези, за да могат в последствие да й определят място в някой Управителен съвет. А тя не знае, че ако съществува някакво Бяло Братство, то не се управлява от човеци, а от Духът Беинса Дуно, което ще го намерите в Словото Му. А тя се опитва да го променя. Кому служи тя? Отговорете си сами.

 

Атанас Янчев. Той в момента се е обявил за лектор и изнася лекции в клубчето, където се събират последователите на Учителя Дънов. Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922-1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства.

 

През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът". С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между Руския културен център и последователите на Учителя. Така че подписа на Атанас Янчев в това писмо е нещо напълно закономерно.

 

Петър Ганев. Той е син на Пеню Ганев. Петър единствен от завършилите Консерватория отдел цигулка след завършването й бе приет на работа в Държавната филхармония - София, което изискваше професионални умения, за да бъде приет. Аз възлагах изключително много надежди на него, защото филхармонията бе една голяма Школа за всеки музикант по всички направления. Когато накарах баща му - Пеню Ганев да напише опитностите си, той заедно със семейството си се противопоставяше на това от страх да не би да попаднат тези материали в милицията и да бъде изключен от Консерваторията. Пеню Ганев повярва на мен и не отстъпи на никого. Така аз и Пеню Ганев свършихме една огромна работа за ужас на цялото семейство. Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му. Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова. Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо? Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя. Има правила дадени от Учителя за това, но те не са публикувани досега, защото както той, така и другите не бяха работили с музикантите от Школата на Учителя и не знаят за нея почти нищо. В част от тези разработки той допусна много съвременни прийоми и включването на дисонанси, които според съвременниците на Учителя не са в Духа на песните на Учителя. Той започна да хармонизира някои песни на Учителя, направиха запис на Паневритмията с певеца Симеон Симеонов и когато бе пусната една сутрин на поляната, за да може да се играе Паневритмия с нея, тогава възрастните духовни сестри и музиканти и главно Мария Златева уплашено го предупреди: „Какво си направил с Паневритмията? Това не е Паневритмия! Ти знаеш ли, че ще отговаряш за това?" Същият ден той и жена му и една французойка катастрофираха със собствената си кола. Тя бе сплескана като хармоника, а те двамата като по чудо се спасиха, французойката си отиде във Франция със счупена ключица. Добре че оживяха и тримата. Иначе щяха да се създадат много проблеми на всички. Ето в том IV.на „Изгревът" от Галилей Величков се предава един важен документ, по който се вижда колко секунди трябва да трае всяко едно упражнение от Паневритмията, което е дадено лично от Учителя. В публикуваната „Паневритмия" през 1938 г. метрономните стойности не са точни, поради което Учителя ги е коригирал. Това Петър Ганев няма от къде да го знае. А той направи запис - Паневритмия със съвсем недопустими дисонанси в своят разработка със „Слънчеви лъчи". И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт!

 

Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал. Тогава тя ми благодари на думи, но на дело се подписа под „Отворено писмо", като изобщо не е запозната с нищо, защото няма от къде да го знае. Но тя се подписа, за да угоди на другите, за да бъде включена в издателската колегия на „Братския живот". А тя горката не знае, че в скоро време това списание ще спре да излиза, защото не може да има братски живот там, където се организира една лъжа и с „Отворено писмо" се препраща навсякъде. Защото на самото издание има емблема с котвата. А историята на тази емблема е дадена за пръв път в „Изгревът", том II. стр. 178. А тя с подписа си отхвърли „Изгревът" и се подписа под една лъжа. А сега ще провери как действува емблемата с котвата според окултните закони на Школата.

 

Величка Драганова. Това лице не познавам. Какво може тя да знае за историята на Бялото Братство и от къде може да го знае? Въпроси без отговор.

 

Елена Николова. Тя е внучка на Сава Калименов и дъщеря на Стефка Калименова, която също се е подписала под „Отворено писмо". Тя още от самото начало се противопостави и се опита да ми попречи, когато започнах да работя със Сава Калименов. Но Сава Калименов ми повярва. И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала. Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1,1993 г. преди да излезе книгата „Изгревът", том I, като ми пусна едно писмо в пощенската кутия с цел да ми попречи на издаването на книгата. Аз знаех кому тя служи, но исках да я откача от онази верига заради Сава Калименов. Съдействувах й и й предадох да публикува оригинални текстове чрез издателство „Братство", което тя ръководеше. Това никой не би го направил. А аз можех да си ги издам сам. Но исках да я включа в една друга орбита, където да може да се реализира като работи за Учителя и за Неговото Слово. Тя издаде „Молитви и формули", „Призвание към народа ми", „Вечния завет на духа". Тези издания излизаха по едно и също време с концертите, които аз организирах и финансирах по музика и Слово на Учителя. Моят план беше да се действува в много направления и чрез него трябваше да се реализират мечтите на десетки хора за изява. Те се реализираха. Елена издаде две томчета на Учителя с коригирано и редактирано Слово на Учителя. Аз нееднократно я предупредих, че това е измяна към Словото на Учителя. Тя заяви, че можела сама да взема решения. Тя не може да взема решения, защото първо е жена и второ тя не е упълномощена от никого, особено от онези, които съхраняваха Словото на Учителя. А те имаха обет към Бога и към Учителя. А тя не може да го знае какъв е той. Тя беше една от тези, които нарочно не се явиха в дома на Йотка Иванова Младенова в София, когато трябваше да се представят оригинали, за да се види, че Словото на Учителя се променя умишлено и целенасочено. По-късно чрез мен й бяха предадени две годишнини от оригинално Слово на Учителя - от Общия окултен клас. Чрез тях тя има възможност да се запознае с методите на Лалка Кръстева, която бе унищожила цели пасажи от Словото на Учителя и бе си правила своеволни допълнения. Минаха цели две години и тя трябваше да издаде четири томчета. Но не издаде, защото бе свързана с онези, които искаха да редактират и променят Словото на Учителя. Накрая издаде две малки книжки с по три лекции, като по този начин бе издадено за пръв път оригиналното Слово на Учителя. Значи може да работи, има качества и е способна. Но беше вече завързана за други Сили и те не й позволиха да издаде тези четири томчета. И едва ли ще ги издаде. Особено след като се подписа под това „Отворено писмо", като знаеше предварително, че това са скроени лъжи, защото тя организира и раздуха цялата кампания срещу мен, за да бъда отстранен. Това не би го направил никой. Аз й бях дал оригинали да работи без никакво вмешателство от моя страна при едно единствено условие, да се отпечати оригинала. За мен тя си остана там, където се бе закачила отначало. Този път е проверен и ясен. Другите ще го проверят също. И ще го имат за поучение.

 

Йоанна Стратева. Йоанна Стратева е цигуларка, завършила Консерваторията и има един голям талант, който можеше да разработи още повече, но се отклонява с второстепенни неща, които й отнемат време, сили и енергия. Обича да се занимава с ръководство, влиза в различни Братски съвети и взема дейно участие при решаване на много належащи въпроси. Но което е най-интересното във всички решения, в които е вземала участие не са по Учението на Учителя. Предупреждавах я да се махне от там и да се занимава само с Музиката на Учителя и да бъде концертиращ цигулар в страната и чужбина с музиката на Учителя. Дори й съдействувах досега. Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I.,- II. и III. том. Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I., стр. 620 отгоре от 13-20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр. 632-667, както и в „Изгревът", том II от стр. 8 до 101.

 

Но никъде не е отбелязано, че тя се подписва заради тези изречения. Така, че тя си поема своята отговорност в случая.

 

Иван Георгиев Цветинов. Иван Цветинов е завършил Духовната семинария и трябваше да се запопи. Беше в групата на Крум Въжаров около 70-те години. По-кьсно той стана свещеник в провинцията в гр. Мелник и изнасяше своите църковни служби в една хубава провинциална църква. След.известно време напусна, премина през бурни етапи в личния си живот както всички членове от групата на Крум Въжаров. И той вместо да си стои там в църквата и да работи в това поле и в тази верига от души, за които е закачен, напуска и отива там, където не му е мястото. Той не знае съветът на Учителя към онези свещеници, които са искали да напуснат църквата и да дойдат в Братството. Учителят не им е позволявал. Наредил им да останат там, защото църквата има свой аргегор от души, свое поле и там е трябвало да работят с тях като им поднасят идеи от Словото на Учителя. И моят съвет към Иван или Иванушка е, да се върне колкото може по-бързо в църквата, да облече расо и да служи в църковен храм, защото той е закачен за там и за попските духове и отърваване от тях няма. Чак тогава живота му ще се осмисли накрая, ще има заплата и ще изхранва семейството си както му е редът. Едва ли е чел той томовете на „Изгревът", но защо ли се подписа, когато той няма нищо общо с тези хора, с които се е подписал. Те му са опоненти и врагове. Ето аз сега му давам приятелски съвет и бях му го дал лично преди двадесет години, но той не се възползва от него. А той сега се подписва под неща, за които много добре знае, че не са верни. Откъде ги знае ли? Той по ум превишава подписалите се всички вкупом заедно. Но онези, които го преследват са пазителите на църковния агрегор и те рано или късно ще го върнат при себе си. Затова Иванушка връщай се докато е време. Там ти е мястото, в църквата, а не тук под това „Отворено писмо". Досега владика и митрополит щеше да станеш ако бе останал в църквата. А сега какво си? Подписвач на чужди „Отворени писма". Жалко.

 

Аз ти давам такъв хубав съвет. Друг никой няма да ти го даде. А това е знание от Учителя Дънов. То е проверено от живота на няколко поколения свещеници, които са контактували с Учителя и чийто опитности трябва да излезнат под печат. Те точно разрешават такива проблеми като твоя, защото те са питали Учителя, Той им е дал съвет, някои са го изпълнили, а някои не. Онзи, които го бе изпълнил стана на времето митрополит на София от 1922-1945 г. А след това стана екзарх на България от 1945-1948 г. А това е митрополит Стефан Софийски.

 

А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в спомените на Нестор Илиев под N 4 и N 5. А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов. Един изключителен хубав пример. И поучителен.

 

Ако беше ме послушал преди двадесет години и беше останал в църквата щеше сега да бъдеш митрополит. Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път.

 

Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасмите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми. Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя. А ти какво направи? Отклони се и пое по друг път. А сега се подписваш срещу мен под писмо, което друг е съчинил. На времето българите казваха за някого така: „Този е разпасал се поп". За други казваха: „Този е разпопен поп". На съселяните си даваха съвет: „Вържи попа да ти е мирно селото".

 

Сега Иванушка ти от кои си? А твоят подпис под това „Отворено писмо" те определи към кои спадаш.

 

Стефка Калименова.Тя е дъщеря на Сава Калименов. Тя също се противопостави, когато работих с баща й. Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира. Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория. Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде. Нека да ги издаде със собствени средства и да се реализира труда на Олга Славчева. Ето, по този начин ще изпере „кирливите ризи" на баща си, които са останали от едно време. Тя има да пере още „кирливи ризи" и то тези на дъщеря си. А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя. Това е моя идея, тя да си направи студиен запис на песните на Учителя. Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека срещу когото тя се подписва без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.