Jump to content

І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ


Recommended Posts

13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ Филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра.

Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г. на Алексей Зубов. И тогава е възпроизведен и отпечатан в Русия. И донесени копия от него в България.

В дясно на руски език е написано: „Точно копие от старинния Антиминс. Гравюраяп. Ярмолински в собствената Литография, 1897 г., 6 август." Има две възможности: Или са възпроизвели по отпечатан Антиминс от 1747 г. и са го гравирали на медна плоча, или са намерили оригиналната матрица и са я произвели. Трябва да споменем тук, че в България е имало и литографски камък с този Антиминс и на него са отпечатвали книжни Антиминси. Тези Антиминси висяха по домовете и в салоните на последователите на Учителя Дънов до 1957 г., когато бяха направени обиски от полицията от властта и мнозина бяха конфискувани и унищожени впоследствие. Пишещият тези редове лично ги е виждал и разглеждал.

А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е осветил този Антиминс през 1820 г. Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф. Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия.

По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф.

С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището.

Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници.

Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български.

Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.

А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.

На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци.

В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски!

И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун? Ще помислим и ще проверим, когато говорим за тази история

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...