IV. 14 август, събота

[Iskri4ka]

14 август, събота

Срещата на членовете от Веригата тази година стана в Търново в лятната къща, или по търновски - колибата, на търновеца Ат. Бойнов, дето по поръка са били събрани в 7 часа заранта поканени да участвуват тази година в срещата. Явиха се поканените от София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Ив. Гумнеров, Гина П. Гумнерора, Пенка Т. Бъчварова, Велико Граблашев,

Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново: Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Атанас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов, Здравка Попова; от Русе: Никола Ватев, Величка Ватева и Петър Тихчев; от Бургас: Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев. Тодор Стоименов и Пеню Киров, от Пловдив: Петко Епитропов и от Шумен: Васил Узунов.

Гореизброените по ред, според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата един подир друг бидоха повикани и изпращани в заседателната стая, гдето около масата насядаха под следния долупоказан ред:

ИЗТОК: П. К. Дънов

СЕВЕР: П. Киров, Т. Бъчваров, П. Гумнеров К. Иларионов, Ат. Бойнов, Д. Цанев, В. Узунов, К. Стойчев, Ив. Тачев В. Граблашев, Г. Гумнерова, В. Стойчева, П. Бъчварова, М. Дойнова

ЮГ:  Т. Стоименов, Д. Голов, М. Георгиев, Ив. Дойнов, Н. Янев, П. Тихчев, П. Епитропов, Н. Ватев,  Др. Попов, Ел. Иларионова, Здр. Попова, П. Бойнова, В. Ватева

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад с цветове: розов, жълт, син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.

Преди всичко обяви се програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза:

- Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обяд, а в 3 часа след пладне ще започне бдение за всекиго по 15 минути в стаичката пред олтаря. Утре, 15-ого, неделя, трябва всички да се явите сутринта рано между 4 и 5 часа, а за подиробедното бдение да помните, че в 7 часа сте свободни с изключение на тия, на които е редът да влизат на бдение, а в 6 часа довечера всички да сте тук. Засега, понеже часът е 9, нашите приятели ще дойдат в 10, дотогава, до 10 часа, сте свободни.

В този свободен час, между 9 и 10 часа, между другите разговори се разпределиха минутите, през които всеки един от нас ще влезе пред олтаря за бдение от 3 часа следобед.

Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтаря а нас остави в горната обстановка около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането ни по г-н Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним тона и гласа, по който приятелите горе ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гради во имя Господня" и след настаналата между всинца ни тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чисто български по думите, както е отбелязана в Евангелието от Матея 6 глава, стихове от 9 до 13, но на глас от никого от нас не слушан досега, глас, отличаващ се с хармония, в който преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтаря към нас.

След като изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, като зае мястото си на масата и в своята реч между другото каза:

- Имате поздравления от приятелите, които сега присъствуват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. (Времето днес е навсякъде ясно. никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно.)

Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествена сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искаме времето да го потвърди и вий ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани.

А ако този свят на вас е нещо неприятен то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всеки е опитал, че когато минава през някой планински кът, как птиците и ручеите в едно със зеленините, висините и планините правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, дето липсата на тези приятности се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред окото ти, униние и тъга на душата ти преобладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която усещаме, то е нещо като онова, което прозябва като семето. За радостта, значи, трябва да има обект и душата ни се радва и весели; когато усещаме това.

През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението е нискотекущите места. И човек без смирение представя високо място, гол планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не ражда и над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече.

Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху низините и високият връх нищо не може да се ползува. Така са и горделивите хора, които не могат да се ползуват. Както снегът от висините слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така и горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът расте.

Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долините? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да понесе неща от нея, но от това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па нали и в Писанието е казано, че дъждът се изпраща и на праведни, и на грешни?

Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение.

И третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страданията Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради новото тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта.

Когато дойдете до любовта, ще научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената любов ще се прояви. Господаруването е най-отегчителното нещо. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в добри и най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта. Слугувайте, прочие, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора. Човек, който не помага и не услугва на страдащите пред очите му, как ще помага на хората, които са далеч от него? Законът е такъв, че трябва да послужите на тия, които са по-близо до вас, та да се отдалечат и ви не препятствуват. Тази е заповедта, която ще приложим през тази година: да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от нас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдействува.

Злите хора спрямо вас имат същите отношения, които вие имате спрямо духовете. И както отгоре вас ви учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в живота искам да ви станат ясни. Тази е мисълта, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен.

Сега ви се дава 12 глава от Йоана и нека през време на прочитането каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разисквания.

Главата се прочете от г-н Дънов, а след това той даде отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането.

- Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че сиромасите имате винаги при вас, а Мене не. Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо, после, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече иска да хапе и да къса.

Преди 2000 години, когато онази тъмна тълпа искаше разпятието на Христа, вие всички тук сте били в онази тълпа и сте викали в едно с нея: „Разпни го!" Но понеже от толкоз години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега се събуждате, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците, това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса, а семитите не Го приеха. Виделината е във вас, Господ е във вас, вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете пак.

Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка и името Божие е единственото име, чрез което се спасява целият свят.

Може да се приеме, че има хора, които не са чули за името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това е явно от сегашното му особено проявление в Толстоя. Да, сегашният Толстой е Сократ. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократа.

Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любопитни ви питат, ще отговорите: „Бяхме във Великото училище на природата." Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа. Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите.

После Духът иска да ви каже друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако той остави тази работа, ще му бъде по-добре. Това е грешка. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, лозето не може да разреши, такъв да се отнесе до Веригата в годишната й среща и ще се разрешат.

Първата дума е влязла в човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата е също символ на любовта, но и същевременно е и символ на животинската душа, която диша, храни се с въздух. Едната живее в основата на главата, а другата - на покрива; едната живее в долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа живее в горния етаж. Но и двете са едно, и разумната, и животинската душа живеят заедно. Тронът на душата е сърцето - там е, дето тя живее.

Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтаря днес подир обед от 3 часа насетне. Ще се молите, щото Бог да ви даде здраве, разумение на ума и сърцето, но най-същественото е да искате здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжностите си.

Тук г-н Дънов обширно обясни употребата и всичката обстановка на вътрешността на олтаря, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба не може да бъде достояние на протоколно описание, затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтаря пет ленти, върху които г-н Дънов обясни:

- Тези пет ленти представляват петте цвята, ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената любов, жълтата - Божествената мъдрост, синята означава Божествения Дух. Останалите две ленти са портокаленият и зеленият цвят-двете те представляват човешката душа. Портокаленият цвят представлява физическият човек, а зеленият - сегашното развитие на човека.

И след всичко добави: - Сега благото, което Господ ни дава, трябва да го използуваме, защото то се дава веднъж в годината.

Изпяхме всички „Ангел вопияще" и „Свят, свят Господ Саваот", като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 часа на обед.

В 3 часа подир пладне започна бдението, за което се оповести тая заран и през което ще се молим за здраве и прочие, което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа на бдение, бяха из града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи беседвахме из двора на лятната къща докъм 10 часа вечерта, когато всички изредихме бдението си и когато, след като Вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.

Заслужава отбелязване следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред групата беседващи, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе: Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.

На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4 и 5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, ще посветим в пост.