ГОВОРЪТ Е МУЗИКА

[krasi23]

ГОВОРЪТ Е МУЗИКА

Човек трябва да говори музикално. Всяка дума съдържа по няколко музикални тона. Ако човек взима тия тонове правилно, думите произвеждат нужния резултат. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 217)

Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 303)

Ако всички говорехме музикално, по-малко дисхармония щеше да има. (ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС - IV г. - 7 лекция - 19)

Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава - живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлуци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА - 54)

Когато искат да накарат човек да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: „Хайде, иди на работа!” Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н. Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: „Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли!” После ще продължите: „Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш.” (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА - 55)

Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пението. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - 237)