ДЪЛЖИНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

[mkitanov]

ДЪЛЖИНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Кое е вътрешното съдържание на човека? Неговата душа, т. е. Божественото начало в него, което черпи от Живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи да живее съзнателно; който не знае да живее, не е съзнателен човек... Право е да се стреми човек да запази тялото си като външна, здрава, предпазна обвивка... Физическото тяло е обвивка, т. е. посредник, през който минават соковете отвън навътре, т. е. от физическия свят към духовния. Чрез храната например човек възприема външните необходими материали за съграждане не сама за тялото, но и на душата... Но един ден тя ще падне сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква, сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне и той ще остане с втората си обвивка - кога ще стане това? Когато човек умре. Обаче, докато не узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка... Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите; изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от Дървото на Живота и, неорганизиран, недозрял, отива в другия свят. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІ том - изд. 2006 г. - София – 470, 471)

Питам: знаете ли колко години трябва да живее човек на Земята? Той трябва да живее 120 години. При сегашните условия на живота, когато някой умре на 50 годишна възраст, държат го извън Земята още 60 години, и след това отива при Бога да даде отчет за делата си. През тези 60 години той работи между хората и когато стане на 120 години, тогава се явява на аудиенция при Бога. Той ще му каже: „Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на Земята.” (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - 14)

Умреш преждевременно, плачеш. Господ ти казва: „Ще почакаш малко, има време, пак ще те повикам. Тогава ще ти дам на разположение време, колкото искаш” Ти казваш: „Господи искам да живея 60 години, да продължа работата си!” Той те пита: „Не искаш ли повече години? Хайде, аз ти давам още 20 години” Никой от вас не е издържал до 120 години. В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на Земята, немил-недраг за всички? Вашите другари заминали, новото поколение не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнат и казват: този старец защо ли не замине? Какво прави още на Земята? Неговият ум не може да схваща новите времена. Ще кажете: Този старец, поне опитности ще има. Какви опитности?... Дядо Стоян Пенджурски, като бил на 100 години събрал един ден децата наоколо си започнал: „Ех, деца, деца, знаете ли какво нещо е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми?... Това са опитностите на дядо Стоян... каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагала жена му... Всинца вие имате такива опитности. (ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - 41)