Jump to content

1935_02_15 Първото и последното място


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание,

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

ПЪРВОТО И ПОСЛЕДНОТО МЯСТО

„Добрата молитва“

Ще прочета няколко стиха от 16 глава на Матея, от 5 стих нататък.

Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат. Не е за обикновените хора. (Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи. Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.

Вие всички сте запознати с числата, нали? 1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля. Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.

Това, което изчезва, не е реално. То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак. Това число го увеличаваме с още една единица.

1 1-2

2 1-3

В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила. Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува. Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие? (Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата. Но сладчината съществува в нас. Чрез сетивата, чрез усещанията. Две възможности има. Реалното е условие за реалното. Трябва да съществува една реалност. Едно семе е реалност, нали така? Когато едно семе расте, казваме, че трябва да има условия. Какво подразбираме под думата условия? Обикновено какво трябва да се разбира под думата условия? Светлината, влагата, топлината, това са условия. Какво друго се изисква? Реалността е условие, подразбираме нещо разумно. Защото реалността е резултат на реалността, на разумното. А пък условията са резултат на нереалното. Реалното съществува по единствената причина на разумното, а пък условията съществуват по единствената причина на нереалното. Сега някой път съвременните хора влизат в стълкновение с някои понятия, с известни стари разбирания. Да кажем, че всички вие имате стари разбирания, които отдавна са отживели. Те са останали сянка. Например вие имате черупката на едно пиле, което е излюпено преди десет години. Пазите тези черупки. Носите черупките и знаете, че няма в тази черупка нищо. Знаете, че от тази черупка е излязло едно пиле. Каква реалност има в черупката? Че пиле е излязло от черупката навън, това е един факт. То се е освободило от този вътрешен затвор. Вие носите затвора на реалността и казвате: „От този затвор е излязло пилето навън.“ Пилето се е освободило от ограничението, което е имало. Но представете си, че това пиле един ден се променя. От това пиле излиза един човек, една красива мома, която ходи. Най-първо от това яйце излиза пилето. После, като излезе тази красива мома, пак имате друга черупка. Реалността излиза. След като излезе реалността от черупката, то тази черупка е мъртва и тази черупка стои като мумия. Онази мома дойде и казва: „Мене черупки не ми трябват, пиленце не ми трябва.“ Защо? Но все пак човек не може да се разправя с моето минало. За да покаже своя произход, той си прави една чаша. Чашата е яйцето, от което е излязъл. И пие от нея. Искам да ви кажа: От онези ваши черупки, които са останали безполезни, направете си поне чаши, от които да можете да пиете вода. Единствената философия е това. Другояче то ще ви спъне. Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе. Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете. С коня по никой начин не може да се справи.

Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня. Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи? Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.

Нека дойдем до неща, които са реални. Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата. Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.

Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли да направите? Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал. Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов да даде.

Сега за трудните условия. Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш.

Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение. Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят. Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.

Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи? Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.

Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого. Тя действително запалва хората, гори ги, но да ги превърне в пепел − никога. Любовта никога не ги превръща в пепел, но ги изгасва. Не съм намерил досега нито една скара, направена от любовта; дето съм ходил, не съм намерил. Тези изгаряния се дължат на съвсем други причини, а не на любовта. Казва някой: „Изгоря ми душицата.“ Че това е така, така е. Но че от любовта е изгоряла, не е вярно. Не е от любовта. Някой казва: „От много вяра дойдох до този хал.“ Оставете това. Това е друго заблуждение. Ти страдаш от своето безверие, а не от вярата. Някой казва: „Много съм доверчив.“ От вяра човек не може да страда. Трябва да разбираме нещата. А от други неща може да страдаме.

Сега трябва да дойдете до онова, което е вложено във вас. Интересувайте се всички не само от онези заложби, които са във вас, но се интересувайте и от заложбите, които са в другите хора. Защото онзи, невежият ученик, който изучава изкуството, ако той не се интересува от заложбите на своя учител, той като художник никога не може да успее. Същото е и за цигуларя. Ние всякога трябва да се интересуваме от заложбите на другите хора. Защото в реалността нещата взаимно си помагат. Интересувай се от любовта на хората, от тяхната вяра, понеже тяхната любов ще допринесе и за твоята любов. В реалността така седят нещата. Ти казваш: „Защо трябва да си губя времето?“ Един човек говори красноречиво, декламира някъде. Спре се, слуша. Свирят някъде, спре се, слуша. Вие разглеждате природата. Че тя е цяла художествена изложба. Сега аз не искам да кажа, че това, което вие имате, е лошо. Но вие сега оперирате с един капитал, който не е ваш, и Христос, като разрешава този въпрос, казва, че на едного са дали 5 таланта, на други 2, а на други 1. Онзи, комуто дали 5 таланта, спечелил още 5 таланта. Онзи, комуто дали 2 таланта, спечелил още 2. А онзи, който взел един талант, скрил го. Защо именно го е скрил? Кои са подбудителните причини? Защо именно онзи, който имал единия талант, защо у него не се е зародило желание да работи. Кой е единият талант, не ви ли е идвало на ума. Човек, който живее само за себе си, той е единият талант. Друго разрешение няма. Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли. Господ не мисли само за своето величие.

Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти. Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?“ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после? Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“

Сега вие какво разбрахте от казаното? Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“

Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили. Всички таланти на работа!

„Отче наш“

16 лекция от Учителя, държана на 15 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...