Челото

[blagodari]

ЧЕЛОТО

Челото е отражение на интелектуалния живот на човека. То може да се раздели на три основни области, (фиг. 7) Долната му част , непосредствено над веждите, е свързана с наблюдателния или обективния ум, с възприятията и впечатленията от близките предмети и събития. Средната част на челото е във връзка с т.нар . ретентивен ум, имащ отношение към натрупването на различни възприятия под формата на памет за време, място , събития и т.н . Горната част на челото е свързана с висшия ум, с логично-аналитичните, разсъдъчните и философските способ­ности . Над горната част на челото е разположена област на творческото въображение, идейната мисъл, интуицията. [6]

Според Учителя горната част на челото е свързана с Бо­жествения свят; средната част е свързана с ангелския свят - там е литературата , поезията, изкуството ; долната част е свързана с физическия свят - със света на фактите , на матери­алната наука. [60]

Хората , които се занимават с естествените науки и с про-

Разпределение на френологичните мозъчни центрове на челото:

1. За големина

2. Тегло

3. Цвят

4. Ред

5. Смятане

6. Памет за места

7. Време

8. Тон (музика)

9. Памет за факти, събития

10. Наблюдателност

11. Причинност

12. Сравнение

13. Интуиция.

ФИГ . 7

дължителни научни наблюдения, имат обикновено изпъкнало чело над веждите, а горната му част остава малко легнала назад. У философите пък, които не се занимават толкова с изучаване външните белези на предметите , а повече разсъждават, изучават принципите в живота , в тях се развива горната част на чело­ то - разсъдъкът, сравнението, въображението, принципността. [46]

а ю ±А iz

ФИГ . 8

У хората от жълтата раса челото долу е широко, а горе - тясно и има форма, подобна на трапец, докато в хората от бялата раса горната част на челото е малко no-издадена на вън в сравнение с тази у жълтата раса и е по-широка, почти право­-

ъгълна. [46]

Според вида на профилната линия челата се делят на три основни групи: наклонени назад, прави, или перпендикулярни, и наклонени напред, (фиг. 8) Според нееднаквото развитие на раз­личните части на челото могат да се наблюдават във всяка от трите групи по няколко варианта. [8]

Едно високо, издигащо се почти отвесно и разширяващо се в горната си част чело с праволинейна структура на трапец е белег на логично-аналитичната философска мисъл от типа на чистия разум. Обратно - добре развита горна част на челото, обаче с криволинейна структура, наподобяваща в горната си част яйце, показва мекота , гъвкава мисъл, съчетана с интуиция. [5]

Хора, които са големи индивидуалисти, имат легнало назад чело. Горната част на челото им е легнала, а долната е силно развита. Те са много наблюдателни. Хора, на които челото им е право и горната му част е силно развита, а долната - слабо, са добри философи. [35]

Ако челото на човека е наклонено кат о покрив на къща, този човек не е много милостив. [16]

Ако челото на човека е вдлъбнато по средата, той не може да бъде историк, паметта му е слабо развита. [15] Изпъкналите чела, силно наклонени напред, принадлежат на хора със слаб, ограничен ум. [8]

Когато наблюдаваме челото отпред , ние се интересуваме преди всичко от неговите размери: височина и широчина.

Старите гърци са определили, че височината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека, а височината на челото - 1/3 от лицето. [46] Според наблюденията и измервания­та на Учителя височината на челото у българите достига до 6-7 см . а широчината - до 16-17 см. [27] Широчината на челото се измерва между ръбовете в слепоочните области. [74] Нормално тя се равнява приблизително на удвоената височина на челото.

Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширява­нето му - от чувствата . Височината и широчината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека. Мисълта прави челото високо. Човек с високо чело минава за философ. Той не се интересува от обикновения живот . [63]

По принцип колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му трябва да има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете , че той няма дълбока мисъл. [89]

Видите ли човек, на когото челото е ниско, ще знаете , че деятелността на неговия живот е съсредоточена повече в личните му чувства. [17] Ниското чело напомня схлупено небе с тесен кръгозор, а високото чело - широк, отворен кръгозор. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. [27]

Високото и същевременно широко чело показва голяма интелигентност , творчески възможности и задълбочена мисъл.

Щастливите хора имат широко и високо чело. Лицето им е открито , светло. [60]

Ако челото на някой човек е високо и тясно , интелигентността му е ограничена. [76] Широкото чело показва голямо въображение. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити са творческите му способности. Ако челото е тясно , музикантът може да бъде добър изпълнител, но не и творец . [54]

Ниското и широко чело говори за известна практичност. Практичният човек е пригоден за физическия живот . [63]

Ученият развива челото си на височина. Колко високо може да бъде челото? - Най-много 10 см. [89] Можете ли да очаквате някаква философска мисъл от човек, чело-то на когото е само 2 см високо? Челото на човека трябва да е най-малко 4 см високо, за да може да мисли. [29]

За да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело. Въображението в него трябва да бъде развито. [72] Онзи, който има чело, широко 12 см и високо 6 см, е крайно чувствителен. Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, откол­кото са в действителност , вследствие на което се обезсърчава. Той обича да поетизира и при неблагоприятни условия не издържа. Друг, с чело, широко 17 см и високо 6 см, преодолява лесно мъчно­тиите и е по-издръжлив. [73]

Който изследва челото на човека, ще спре вниманието си и върху кожата му. Кожа- та на интелигентния човек е нежна, мека. [15]

Тези хора, по челата на които има прави, хоризонтални линии, са трезви, мислещи хора. Те са умни, но не са практични и бързи. Те бавно решават въпросите. [62] Ако хоризонталните линии по челото са дълбоки, то имаме човек, който изцяло е погълнат с разрешаването на практически въпроси. Колкото линиите по челото са по-тънки, толкова човек е повече свързан с отвлечени въпроси и по-малко с практическия живот . Разхвърляните линии по челото говорят за човек с тревожна мисъл, която скача от един проблем на друг. Хора с гладко чело, без линии по него, са като децата - не са практични, малко разбират околния свят .

В долната част на челото - в областта между веждите над корена на носа, понякога се забелязват характерни линии - една, две или три отвесн и линии. (фиг. 9)

Който има една такава линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи. Който има две успоредни линии, показва, че личните чувства у него са добре регулирани. Той е честен . Някога тия линии са наклонени nog ъгъл. Изобщо дали имаш една, две или три линии, това е една придобивка. Някои хора нямат нито една линия, а у други те са в проект. [86] Ако на челото на човека има две успоредни напречни (вертикални) линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. [82]

Геометрият а е най-старият език, с който човечеството някога си е служило. Който разбира геометрията , той разбира езика на Природата. Природата говори с геометрически фигури. Когато иска да покаже кой е разумен човек, Природата туря на челото му две успоредни линии. Когато иска да покаже кой е честен , взискателен човек, тя туря на челот о му само една линия. Тази линия същевременно показва и критичното разположение на ума на дадения човек. Дето Природата е турила триъгълник на челото , това показва равновесие и правилност във функциите на мозъка. [80]

Кабалистът носи триъгълник на челото си - символ на хармония между ума, сърцето и волята. Този триъгълник е обърнат с върха нагоре - стремеж към Бога. Обърне ли се триъгълникът с върха надолу, и стремежът се обръща надолу. [59]