Стихове – Д. Антонова и О. Славчева

[Hristo Vatev]

Олга Славчева

ДАРОВЕ

Кога ужасна буря ме връхлита,

със две ръце безмилостно ме блъска,

реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито,

и мечът ù над мен злокобно лъска,

аз вече се не браня против нея,

тя иде си, в лицето ù се смея.

 

Защото знам, предвестник е тя само

на ново щастие, изпратено до мене,

съкровище безчислено, голямо,

неземна радост - светло вдъхновение.

Тя първо иде мене да набие,

но после тайно в мене злато скрие.

 

Понякога тя тъй ме много шари

със пръчката, че свяст изгубвам даже.

Не гледа тя къде ще ме удари,

не иска и да знай че ще ме смаже.

И аз крещя, и викам, и се браня,

и грозно във лицето ù се каня.

 

Ридая, сълзи роня, плача клета,

отчаяно главата си навеждам,

дорде на хитростта ù се досетя.

Глава изправям - смело я поглеждам

и почвам да потягам си торбата,

че тя пак дар ще ме дари богато.

САМА

Своята беда сама ще нося,

имам сила в мене тя седи,

помощ няма никога да прося -

всеки има своите беди,

всеки сам се мъчи да изкара

на гърба му що тегней товара.

 

Мъки има, да, но има сила,

равна тям в душата що гори.

Тя не се е още проявила,

нито още капчица дори.

Ако аз я цялата развия,

чашата горчива ще изпия,

 

без окото ми дори да трепне -

на един дъх. Няма да треперя,

и ръка ми няма да се сепне.

Сила много в себе ще намеря,

сладко ще е страшното горчило,

слабостта ще се обърне в сила.

Д. Антонова

ДЪРВО

Закорени в земята твърда

дървото, Боже Ти!

Върхът му на възбог възправи,

към светли висоти.

 

Закорени го Ти с години,

и го научи да расте,

и плодове да връзва сладки,

за всички да са те!

 

На бурите да устоява,

на студ, и дъжд, и пек,

и погледа му да измерва,

лазурите далек!

 

Закорени в земята твърда

дървото, Боже Ти,

и го научи в дни и нощи

да вярва и търпи!

БЛАГОДАРЯ

Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде

от този грозд, откъснат в есента,

през слънчевия ден, разпръснал златни краски,

разискрени по трепетни листа.

 

Благодаря за сладките зърна на грозд

откъснат от Твоята ръка - ръка на щедростта,

зърна, с обилен сок от слънцето наляни,

разкошен дар на любовта.

 

Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки

с нектар на капчици налян,

и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми,

чрез пламъка на чудото прелян.