СЪБОРЪТ ВЪ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1925 г.

[blagodari]

1925 г.

Младите сестри и братя са студентки и студенти. Те посещават редовно своите лекции в университета, идват на обед в „шестдесет и шест" - домът на Учителя. Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.

Но те очакват още нещо.

Тази година ще имаме събор в Търново.

*

За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.

Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили!" - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя. Другите бързат. А хоризонтът се обагря. Очаква първенеца. Всички очакват Учителя.

*