Б. УЧИТЕЛЯТ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА. 1. КЛАСОВАТА БОРБА - ЧИСТО МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКА. 2. КЛАСОВАТА БОРБА - КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ

[Светулка]

Б. УЧИТЕЛЯТ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА

1. КЛАСОВАТА БОРБА - ЧИСТО МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКА.

ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ. Беседа от Учителя, държана на 4 май 1919 г. - В: Сила и живот. Сер. III. София. 1920. с. 60-61,62-63,67-69

„Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато ти в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч. Когато всички противоречия изчезнат от твоя ум, когато ти съзнаеш своята длъжност и си готов да се пожертвуваш, истинският Господ е проговорил в тебе, ти и Той сте едно и също в тоя момент. Христос казва: „аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез него, за да дам виделина на всички, за да повярват". Кои? - онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало."

„Кога е станал буржоа и кога пролетарий? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене - да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината - сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например име светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин.

Днес Христос разрешава един велик обществен въпрос, въпросът за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е същата, която съществува от 8000 години, изразена в същото положение: „слез ти, да се кача аз ". Досега са управлявали меншествата, а в бъдеще ще управлява мнозинството. До сега са работили „меншевиките", а за в бъдеще ще работят,, болшевиките". Може това да стане. Ще кажете: „как е възможно един благородник да работи за простия човек, за пролетария?" Ще ви запитам: как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертвуват за тях и безсънни нощи и т.н.? Родителите знаят, че трябва по такъв начин да изпълнят към своите деца задълженията си, защото един ден този пролетарият ще отмъщава. Майката, която е любов, работи, също и бащата - трябва тия буржоа да си турят престилките, да шетат на пролетариата, защото този пролетарият един ден ще ги изпъди от къщата им, ще им вземе на сила парите и ще ги кара да работят. Това е било и ще бъде. До кога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една преходна стадия в живота на човечеството. След хиляди години, ще дойде друга епоха, когато хората ще живеят по друг начин и тази борба ще се замени с ред и порядък в живота. Ние днес разглеждаме човека в отношенията му към подобните му, според изречението: човек за човека е вълк. Обаче, аз казвам, че човек на човека е брат."

„Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безконечни форми Когато тия форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна - това не значи, че тя е сама, с нея има други такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме природата, виждаме, че съществува този велик закон на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човек, който е на тъмнина, е на почивка, дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу. А щом е пролетариат, ще работи, само когато има светлина. Следователно, Господ създаде света не за буржоата, а за пролетариата, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора са събрано богатство от миналото, а бедните хора са богатство, което сега се събира. Тъй, че богатите са хора на миналото, а бедните са хора на бъдещето. Изберете си тогава: богат ли си - ти си човек на миналото, беден ли си - ти си човек на бъдещето. В еврейския език има само две времена: минало и бъдеще. Няма настояще. Те казват, че всяко нещо, което става, е минало, а което иде, е бъдеще. Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не завзема никакво пространство. Бъдете, прочее, хора на бъдещето. И тъй Христос казва: „аз дойдох, светлина да дам на хората; на бедните - на хората на бъдещето, за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е. на миналото. Всички грехове са грехове на миналото. Ние носим греха като сянка, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе, той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си. Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. И тъй, бедните хора са хора на доброто и на светлината, а богатите хора са хора на греха и тъмнината. Може на някои да се видят тия думи горчиви, но нека излезе някой да докаже, че това не е истина. Аз не считам богат човек само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила, и употребява това не за доброто на своите ближни, а за тяхното спъване в зло, него наричам буржоа. Хора, които вършат волята Божия, наричам пролетарии или хора на бъдещето. Пролетариите наричам още пчелички, работници на новата култура. Думата „пролетарии" е класова, тя не е точен израз, а трябва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? - Да живеем всички в светлина, да бъдем всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другите. Аз мога с две думи да разваля щастието ви и за 100 години да го не намерите. Представете си, че ви извикам и поставя срещу вас една бомба със запалка. Бомбата експлодира и какво ще стане с вас? Така и във всяка ваша мисъл има запалително вещество, което като експлодира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявам злото - като материя, която не можем да контролираме, защото не е подчинена на нашата воля, а материята, която е под нашата воля и можем да я контролираме, аз наричам добро. Външния свят се контролира от друга воля, вътрешният от нашата. Ако и Господ, който контролира материята отвън, изгуби своята нишка, то всяко съществуване би изчезнало."

2. КЛАСОВАТА БОРБА - КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ

ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ. Беседа от Учителя ,държана на 4 май 1919 г. - В: Сила и живот . Сер. III. София . 1920.с. 66-69

„Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трябва да живеем в божествената любов, в божествената обич, в божествения дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да турим хората в ново заблуждение. Далеч от мене такава мисъл;в мене има любов, която е движение от горе на долу , разбирам какво е обич , т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух , т.е сила , която държи всичко в хармония . Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас."

„Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най- баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос , но за Този живият Христос , който е у вас и между вас. Избийте си тоя клин от ума си, да мислите , че Христос е вън от вас . Този Христос е Духът и когато Го разберете , ще Го видите във всеки човек . Докато търсите Христа само в един човек , никога няма да Го намерите. "

„И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието. С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е тъй потребна, както са потребни онези глисти, които разработват почвата. Земеделецът казва: „изорах нивата". - Не, не си я изорал ти, а тези глисти, които живеят дълбоко в земята. Тъй и в класовата борба: пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тая почва и ще кажат: „достатъчно вече сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя". Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то - пилаф без купон!

Христос, обаче, казва: „Аз дадох виделина на света", а виделината - това е смисълът на живота, това е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. Сега като се върнете в къщи, ще почнете да философствувате: „може ли човек да живее без религия?" Когато Господ създаде света , нямаше религия . Религията се яви в света , когато дойде дявола . По-напред хората живяха в любов и всяко учение което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, и когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа , а ония хора , които служат на Бога от любов , те са хора без религия . Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат от нея, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. „Свободни сте", трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни .

Църквата за сега е една болница , а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега предстои на някои от вас да излязат от болницата. И аз съм на вратата и, макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: „приятен ли беше живота ви в болницата, научихте ли си урока там?" Ще кажете: „ох, съсипаха ни тези инжекции". Лекарят казва: „човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата". Аз казвам: „не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, слънцето да ви огрява, за да не влезете пак в болницата. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява, докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа, че температурата постоянно се повишава - 38°, 38.5°, 39°, 40°, 41°, 42° и вече болният ще фалира и ще го изнесат от болницата, защото при тази температура няма живот, а ще влезе в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят, по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри.

Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не - всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по- сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа.

С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, трудене и работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша." Като се помъчите и потрудите, иде работата - това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите. Това са думите Христови, който казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи какво трябва да правите". Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи. Днес навсякъде в света искат дипломи, нямаш ли такива, не можеш да станеш нито учител, нито министър, нито съдия и т.н.

Бъдещият живот няма да бъде живот на миналото. Христос казва: „за в бъдеще няма да има нужда от свидетелства", а сегашният живот ще служи за основа на бъдещия, ще изработи нови форми, и ние знаем, какви ще бъдат тия форми: братство с любов.

И тъй, онези, които не са влязли в училището и не познават светлината, ще се мъчат и трудят. Малко са тези, които работят, те са само някои поети, художници и музиканти. Работата е да нямат абсолютно никакво смущение в ума. Това е, което Христос казва, „аз ви нося божествената любов , влезте в нея , проявете вашата обич,и тогава Духът ще дойде и ще влезе във вас и вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. "