47. ОБСАДЕНИЯТ ГРАД (Писмо, бр. 17, 19.V.1924 г.)

[Hristo Vatev]

47. ОБСАДЕНИЯТ ГРАД (Писмо, бр. 17, 19.V.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 2)

Не бях идвал от 1918 година в София, когато я намерих под властта на съюзниците, които гордо се разхождаха по столичните улици. София бе окупирана. Часови имаше тук-там - рядко, стражари - малко, а движение - извънредно голямо... но да оставим това. Забутан в далечния ъгъл на Малко Търново, до мен едва стигаха събитията, които бяха от решително значение за България. Но сега, когато за Великден дойдох, София ми се стори отново окупирана, обсаден град... тоя път от българи! Чудно, нали? И мен ми е чудно, затова ви пиша, да ми разясните тая работа. Кой от кого се брани? Защо са тия пушки по гърбовете на стражарите, някога с ножове натъкнати?

При театъра гледам, в една къща - цял взвод - мисля, казарма. Излезе, че някакъв министър пазели. Чудо! От кого ли? Може би сръбската граница е близо... ама само него ли пък ще пазят? В пощата видях пък друга, още по-странна картина. По улиците конни патрули - ама че ний в завладените градове някога не сме туряли по-голяма стража. Чета и разпореждания... ужас.

А бе, господин редакторе, кого и от кого пазят тия българи? От народната любов или София е обсадена, нещо като тайна обсада?

Хайде, разясни ми тая загадка.

С почит, В. К-в

Малко Търново, 24.1У.1924 г.

Б. Р. Това е „фасонът” на новия „ред и порядък” и изказ на „народното” доверие на целокупния народ, изразен в неговата партия – „Сговор”.

МОТА

„Който може да понася нещастия, може все пак да се опази от тях.”

„Няма нищо по-горестно и по-нелепо от това да се страхуваш от нещастието.?”

„Условията за богатството са: да имаш необходимото и да си доволен от него.”

„Ако искаш свобода на духа, трябва да бъдеш беден.” „Бедният се усмихва по-често и искрено.”

„Богатият с нечиста съвест играе роля на щастливец, който носи в сърцето си мъчителна скръб; неговото щастие е само маска.”