63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

[Hristo Vatev]

63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1)

Нявга землевладелците, за да можат да се задържат на власт, дадоха амнистия на всички свои партизани, които заради партийни интереси бяха жертвали интересите на Отечеството. Тази тяхна постъпка се протълкува от всички честни хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос.

Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат.

Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади.

Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета.

Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот.

Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918

÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално.

Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани?

Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния?

Всичко това вие сторихте само за едно - за да можете да имате подкрепата на радославистите, защото изгубихте я сред честните граждани, та я търсите от катилите. Народната мъдрост казва: с какъвто се събереш, такъв и ставаш. Не сте далеч по дела едни от други.

Утре може да стане нужда те да ви гласуват амнистия, защото сит на гладен вяра не хваща. А и вашите дела досега са доста, за които ще трябва да отговаряте, след като напуснете властта.

Дали ще властват и дочакате амнистия, сал Бог знае.

Бележка. Горното мнение е частно и не ангажира редакцията.