Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_01_31 Проява на живата светлина31 януари 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:25

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,
ИК „Сила и живот”,  Бургас, 1993.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


неделна беседа

31 януари 1932 г.

Проява на живата светлина


18 неделна беседа, държана от Учителя на 31 януари 1932 г. София, Изгрев.

Ще прочета 5 глава от Евангелието на Матея - глава за блаженствата Ще взема само една дума: "Блажени". Тя е най-положителната дума в българския език. С качествата, които тя изразява, са свързани и други думи: блажени нажалените, кротките, гладуващите. Гладът е положителна дума.

Вие, разбира се, искате да кажа това, което вие искате. Не мога да ви го кажа, нито мога да кажа това, което аз искам. Искам да кажа в дадения случай туй, което трябва да бъде. Защото всеки един човек си има свои лични възгледи - или сегашни, или на миналото, или на средата, и той мисли, че са негови. И да се потвърди, че туй, което вярва, което знае, е право - може, хубаво е. Ако моите възгледи са прави, ако моите мисли са прави, ако вашите мисли са прави и т.н., има един закон: тогава страданието е несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е несъвместима.

Казва някой: "Аз съм това, аз съм онова." Не, страдаш ли, ти нямаш верую; умираш ли, ти нямаш верую. Ще каже някой: Трябва да умираме. - Бог не е Бог на мъртвите. Че ти като умираш какъв Господ имаш? - Трябва да умрем. - Който греши, той умира. Тъй седи въпросът. Сега казват: "И праведният, и грешният трябва да умрат." - Не, не говорите истината. - "Христос умря." - Христос умря заради греховете на хората. Ако един човек фалира, фалира заради някога. Някой от вас дойде при мене и казва: "Ти не влизаш ли в моето положение, не знаеш ли, че аз съм нещастен човек?" - Ако ти си последният нещастен човек, моя длъжност е да ти помогна, понеже аз като уредя твоето нещастие, Царството Божие ще дойде на Земята. Но ти не си последният, след тебе идат хиляди, мисля за всичките тях. Ако уредя само твоите работи, нищо няма да уредя. Ако е тъй, кой баща не урежда работите на своя син или дъщеря, коя държава не урежда работите на своите поданици? Ако е да пишеш хубави писма, кой баща не е писал хубави писма на своя син и дъщеря, но светът не се е оправил. Какви ли не такива слова на високи хора са казани, и Христос е казал, но светът не се е оправил. И защо не се оправи? Защо Господ не иска да оправи света? Защото е Любов. Затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи. Вие тогава не разбирате закона. Тъй да се оправи светът, както вие искате, то е механически закон, все едно да се турят обръчи на каците. Каците седят правилно, докато са обръчите.

"Блажени". - Светът не може лесно да се оправи. - По-лесна работа от тази няма. Но най-лесната работа е най-мъчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласят един с друг, светът не се оправя. И светът не се оправя по единствената причина, понеже всички същества - и хора, и растения, и животни и риби - всички не са съгласни, нямат едно мнение. Рибите мислят едно, животните мислят друго, растенията мислят трето; и между хората е същото: едно общество мисли едно, друго общество - друго. Ако всичките хора се съгласят, да мислят едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнението на всички, Господ чака. Той иска да види своето Царство, но дал е разпореждане, всички трябва да гласуваме - има закон, че всички трябва да гласуват за Царството Божие. Ако всички гласуват, ще дойде; ако има един, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето къде е мъчнотията. Господ не може да престъпи закона. Казвате тогава: "Да ги намерим колкото души има в света, които не са гласували, да ги убедим." Сега, туй е проповядване. Аз ви проповядвам да намерите този последния да гласува тия правила, да дойде Царството Божие. Ако не гласува, Царството Божие няма да дойде. Ако можеше, то щеше да дойде.

"Блажени." В блаженствата няма противоречие. Има един отрицателен живот, който сега го имаме. И той е хубав, той е живот за упражнение. Малките деца трябва да се занимават с нещо, но след като тия детински упражнения отминат, ще дойдат упражнения в училище, да се учим. Сега е дошъл периодът на учението. И то не са ни потребни излишни знания, но съществени. Ще говорим за блажените. Казват: "Той е нищ духом." Какъв е нищият духом ? Нищият е свободен от всичките грехове, той няма нищо, той седи и мисли в ума си кой е този последният, който не е гласувал за Царството Божие; жал му е, ходил да му говори, пролива сълзи. Онзи казал: "Аз ще си помисля." Той жали за този последния, той страда - всички гласували, един останал, не може да го убеди. Блажен е, който жали за този последния, който не е гласувал за Царството Божие. Вие казвате: "Защо ще жалим?" Тоя жали не за себе си, но за другите. Той жали, че хиляди и милиони чакат - чакат да видят какво е мнението, съгласен ли е последният да гласува или не. Той мисли дали трябва или не трябва да се гласува, какви са законите, какви са правата, да не би да дойде нещо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнение какво е? Тази мисъл никому не е идвала на ума, тази мисъл е нова за всинца ви. Близо сме до истината сега, Господ седи при вратата и казва: "Гласувай, ти си последният." Ти казваш: "Господи, какво може да стане, какво ще направя аз? Аз съм такова малко същество!" - От тебе зависи, ти като гласуваш, Царството Божие ще дойде, ти си последният! Ти казваш: "Но тази работа кой я знае, някой лош дух има в мен, аз не съм толкоз важен в света." Ако си последен в едно дело, ти си най-важен. Когато всички дърва са готови на огнището, най-важна е една малка клечка - тя като се драсне, всички дърва се запалват. И тогава всичко става: и хляб се пече, и вариво се вари, и яденето става, и хората се стоплят - всичко се нарежда. Ние сега умуваме в своите размишления - изменила се е нашата права мисъл, ние нямане една права мисъл за живота.

Три фази има, които отличаваш човека в опита му да познае Истината. Той нещата може и да ги вижда по форма, но не може да знае отношението между една форма и друга. Защото във всички форми има вътрешно съдържание. И всичките форми не са изпълнени с едно и също съдържание. После, важен е смисълът, който е турен в туй съдържание - то има смисъл, и той се различава. Силата - и тя се различава. Казвам: във всяка една дума, която вие може да изкажете, във всяко ваше желание, във всяка постъпка има три фази. През тия три фази трябва да минават постъпките ви, желанията ви и мислите ви. Тази ваша мисъл трябва да придобие форма, външно да стане красива. Това е обаче само една трета от Истината. Тази ваша мисъл, след като постигне своята форма, трябва да придобие съдържание и най-после да дойде вътрешният смисъл. Те са три фази, които са необходими; има и други, но за сегашния живот, който така не мисли, той не може да се добере до Истината, не може да бъде благоугоден на Бога. Не че Бог не ни обича, но отношение не можем да имаме. Ще кажете: "Как да нямаме отношение към Бога?" Да кажем, един цигулар започне да свири някое класическо съчинение, но вярно не свири, няма отношение към онзи творец - ако Бетховен, да кажа, или Бах го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: "Не взима вярно, не изразява моята идея."

Следователно ние сме хората в света, които трябва да изразим Божествените идеи. Искаме ние да изпълним това, което Бог е написал. Ти си един изпълнител - ще изпълниш тая част, която ти е дадена, и добре да я изпълниш. Казваш: "Постарах се да я изпълня." Няма какво да се стараеш, хубаво ще свириш, по всичките правила, безпогрешно. Ще каже някой: "Може ли без погрешка?" Може, който се учи; който не се учи, не може. "Може" и "не може" са думи относителни. Под думите "онзи, който не може" разбираме един човек, който е инвалид. Не може да ходи кой? Който има ревматизъм в краката, който има болка в корема. Не може да ходи кой? Който има болка в гърдите си. Не може да ходи кой? Който има болка в мозъка си. Казва: '"Какво трябва да се прави?" Ревматизмът трябва да се изхвърли из колената; коремоболието трябва да се изхвърли из стомаха; и болката в гърдите трябва да се изхвърли из дробовете; и болката из главата трябва да се изхвърли. Как - то е наука. Много лесна работа, ще отвориш вратата, ще кажеш: "Моля, излезте навън на чист въздух, слънцето е изгряло, няма да ви храня повече; досега бяхте говеда хранех ви със слама, сега има трева." На този махна юларя, на онзи хомота, пратя ги в гората, аз ще остана сам да изчистя дома. Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философствате, какво морално право има ревматизмът да ви мъчи. Човекът сила има, затова той идва и казва: "Ти си благодетел, научих, че си богат, имаш много пари"; седне в някое шише - в коляното, и казва: "Ще платиш." "Нямам време, шишето е затворено." "Не, ще платиш, докато не платиш, не се мърдам." Ще викаш лекар, лекарят е посредник, той ще го убеждава: "Излез вън." Но ревматизмът не мърда. Човекът казва: "То не е твоя работа, остави," лекарят замине; болният му плати, а болестта остане. Втори път дойде лекарят, пак увещава болестта да излезе. Най-първо иде с шише, но болестта казва: "Не се плаша аз." Дадат едно лекарство, болестта не излиза.

Има един начин, по който всички болести излизат. Той е онзи на "блажените". Като дойдеш при болестта, казваш: "Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла в моя дом." Като кажеш: "блажена, че си дошла в моя стомах; блажена, че си дошла в моите гърди; блажена, че си дошла в моята глава", болестта ще излезе. Ако не й кажеш "блажена", болестта няма да излезе. Този нов начин, начин непонятен, начин неразбран. Как е възможно да кажеш "блажен" на един човек, който те мъчи! Ако лекуваш един човек, на който се е забила цяла игла някъде в дебелините на крака, пък теб те е страх да изтеглиш иглата навън да излезе, ти връзваш ръцете, краката, теглиш иглата, той вика, небето цепи, вика "оле-ле!" Питам: този, когото си лекувал по тоя начин, какво зло си му направил? Че всяка една болест е такова теглене. Аз не съм виждал нито една болест да е дошла за зло. Всяка болест носи благословение в света. След всяко боледуване, човек става по-благоразумен, по-досетлив, по-благороден, влиза в положението на другите хора. Всички хора сега се оплакват от болестта. Някога някой боледува и ново просветление е дошло в ума му. При сегашните условия, тъй както живеем, болестите са само един резултат, от който трябва да извадим един правилен извод. Не че това е смисълът на живота, това е нещо посторонно. Но всеки човек може да се освободи от една лоша мисъл, която го мъчи. Една лоша мисъл може да се превърне на каква да е болест. Първите хора нямаха никакви болести, но се даде само една заповед, каза Господ: "От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете!" После им каза какви ще бъдат резултатите: "В който ден хапнете, ще умрете" - ще започнат страданията. Страданията са признак, че човек трябва да се освободи от един стар ред на нещата, който съществува. Ние страдаме и умираме поради тоя стар ред на нещата. Туй старо разбиране трябва да се замени. Ние украсяваме мястото на онези, които за заминали. Мъжът, докато била жива жена му, нищо не й давал, не изпълнявал нейните желания, много пъти се карал, казвал некрасиви думи. След като умре, ще тури на камъка венци, ще ходи, ще туря цветя, ще прелива с вода, ще прелива с вино, ще пророни няколко сълзи, ще казва: "Добра беше, хубаво готвеше." Ще плаче сега. Каква нужда имат умрелите от нашите сълзи? Плачи за живия човек, когото си наскърбил, плачи за него, кажи: "Братко, не бях от блажените !" Кой е блажен?

Има една дума, която Христос е оставил да разберем. Вие трябва да намерите тая дума, изгубената дума. "Блажени нищите духом." Има една изгубена дума, който я намери, то ще е разрешение на ребуса, ще се осмисли животът. Ако всички в света гласуваха, той щеше да се оправи. Има нещо изгубено в света. Пише ти един твой приятел писмо, едро отлично писмо, ти четеш, дойдеш до края, спреш се на една мисъл, яви се у теб една малка сянка. Казваш си: "Дали този приятел върху туй, което е писал е мислил, или така е писал да ме залъже?" Не е само външната форма. Ти си поет, писател си, музикант, някой път сам намислиш нещо, напишеш нещо хубаво. Най-първо се въодушевиш, защото всеки един писател, всеки един поет мисли, че туй, което е написал като го публикува, светът ще се оправи. И право е. Но после, след като го пусне в света, той почне да се съмнява в тая мисъл.

Кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато ти обърнеш онзи последния, който не е гласувал. Твоята поезия още не е достигнала до последния. Всички трябва да я възприемат. Пишеш за любовта, но ти си писал само до едного, тази любов не е достигнала до последния, той седи там и не иска да гласува да дойде Царството Божие; и тогава всички страдаме. Ти се усъмниш в себе си, казваш: "Какво може да излезе от мене, аз не съм учен човек, да бях свършил четири факултета!" Ти си мислиш, че щеше да оправиш света? Аз да ви посоча, че тия, които са свършили четири факултета, не са оправили света. Ти си прав като казваш, че не си свършил; но и онези, които свършиха, мислеха да оправят света, но после казаха: "Знанието няма край." Именно, знанието нямаше да бъде неоценимо, ако имаше край. Да благодарим, че знанието няма край. В туй седи хубостта на знанието. Туй, което не можем да постигнем, то е реално. Туй, което всякога постигаме, то не е реално. Едно противоречие е това. Философски противоречива е тази мисъл.

Аз ще ви приведа един пример. Ако си намерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го изпиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на вечността, значи да изпиеш всичката вода. То е невъзможно. Океанът не е могъл да събере всичката вода на едно място, защото има много вода, има вода събрана в пространството, и океанът казва: "стига толкоз", постоянно тече. Ако вие имате знанието на древните мъдреци, ще видите, има постоянно слизане и качване на водата. Горе в пространството има много по-големи океани, отколкото на земята. Вие ще кажете; "Покажете ни ги тия океани къде са." Най-първо идете и вижте Атлантическия и Великия океан на земята, идете, пребродете ги; после идеше на Северния и Южния полюс, да видите и тамошните океани, и като дойдете, ще ви кажа и другите къде са, да се разходите и до тях.

Вие питате: "Какво е Божествената Любов?" Същият закон. Ти още с любовта в дома не си се запознал, какво нещо е, пък искаш да разрешиш какво нещо е Божията любов. - Я ми покажи Божията любов. - Ти с любовта на своите деца, с любовта на своята другарка, на своите приятели не си се справил, пък изведнъж - какво нещо е Божията Любов. Казвам: Братко "блажен", ти си един от блажените. - Този въпрос, казва, аз не съм го разрешил. Аз му казвам: От блажените са - Как, казва, от блажените? Ама аз искам да го разреша. - Тогава ти ще станеш нещастен. От разрешението на този въпрос вие страдате, Ние мислим, че сме разрешили въпроса, но как го разрешаваме? След като сте изследвали дълго време Божията Любов, учили сте, учили, вие казвате: "Няма любов, то е празна работа, яж и пий." - и разрешавате въпроса. От този ден разрешихте въпроса, но сте нещастен, ходите, няма смисъл животът. Защо няма смисъл животът? Защото си разрешил въпроса, че няма любов. Вдигни глава, яж и пий - така не може да се разреши въпросът. Та мислите ли вие, че ако днешната криза се разреши, хората ще бъдат щастливи? В съвременните народи, в съвременното общество, в съвременния строй, на всички религиозни вярвания им липсва едно нещо. Те нямат единство в разбирането си за Бога. Те казват, че Бог е Любов, но всяка религия по форма живее за себе си. Православието живее в православието; протестантството живее в протестантизма; баптистите живеят в баптизма; социалистите живеят в социализма; комунистите живеят в комунизма; българите живеят в българщината; англичаните живеят в англичанството; французите живеят във французщината. Така светът не може да се оправи. То е сегашното положение. Ако искате да дойде Царството Божие, така не може. Няма да оправят англичаните света и българите няма да оправят света, и русите няма да оправят света, и американците няма да оправят света, никой няма да го оправи. Светът ще се оправи, когато цялото човечество от начало до край, всички гласуват за идването на Царството Божие на земята, в една мисъл се съединят.

Тогава ще ви приведа един мит из древността. Това се случило няколко хиляди години преди Христа, в епохата на един знаменит владетел, който се е наричал Бен- Азур - това е превод. Работите в царството не вървели и повикал Бен-Азур всичките десет мъдреци да уредят неговата държава. Тогава се явяват трима мъдреци при него. Първият мъдрец бил Хазур-Мен, вторият - Азон-фа, третият - Киярон-Ра. Тези трима са най-важните. Те му казват: "Трябва да напуснеш царството, да те заведем в един замък и оттам ще даваш своите разпореждания. На народа ще пишеш, че отиваш на едно дълго пътешествие, да обиколиш земята, ще оставиш управлението на нас." Тия тримата мъдреци имали още седем души помощници. Съгласил се тоя владетел, когото закарали в храма и го затворили, и му казали: "Ще правиш това, което ние ти кажем; туй, което правиш, ще бъде за твоя полза и за полза на твоето царство. Ако право издаваш заповеди, и положението на народа ще се подобрява, и твоето положение ще се подобрява. Ако заповедите имат лоши резултати, положението на народа ще се влошава и твоето положение ще се влошава."

Сега, да направим един малък превод. Когато вашето положение в живота се влошава, какво показва това? Ако вашето положение се подобрява, отношенията ви към Бога са се подобрили, и към цялото човечество; ако вашето положение се влошава, отношението ви към цялото човечество се е влошило. Та казвам: този владетел разбрал как трябва да се изпълни Волята Божия. Той казал на своите мъдреци: "Бих желал, но нямам достатъчно знания да изправя тая работа, както вие разбирате. Ще ида да уча, и когато свърша своите науки, ще дойда пак." Оттам насетне той оставил цялото управление на тия десет души мъдреца. Той отишъл да следва и досега не се е върнал, и мъдрите хора управляват. Казваме: "Кога ще се оправи светът?" Когато Бен-Азур се върне. Той казал: "Като науча цялата истина, ще дойда да я приложа както трябва, сега не съм в състояние да я приложа." Казвам: ако в душата на всеки едного от вас се зароди идеята и вие като Бен-Азур да идете да следвате, колко години ли ще следвате? Вие често казвате, че трябва да се самоотречете. Какво нещо е самоотричането? Ти трябва да бъдеш щедър. Какво нещо е щедростта? Ти трябва да бъдеш справедлив. Какво нещо е справедливостта? Може от твоето гледище да си справедлив сам за себе си, но за другите да не бъдеш справедлив. Ти можеш да бъдеш справедлив. Да бъдеш справедлив към другите - то е Божественото Начало, което трябва постоянно да функционира у нас. Вие всички се постарайте да станете членове в Царството Божие. В Царството Божие никой не може да влезе, който не е гласувал за неговото идване на земята. Умреш, идеш там, питат те: "Гласувал ли си за Царството Божие?" "Не". Върнат те наново на земята. Трябва да се гласува за идването на Царството Божие на земята, всичките хора трябва да имат идеал да живеят добре в света. Сега навсякъде съществува едно подозрение. Ние сме за изправянето на света, за внасянето на един Божествен ред на нещата: да се не избиват хората, да се не измъчват хората, да бъдат справедливи онези, които управляват и с управляваните да имат разумни отношения, едната и другата страна. Силният трябва да бъде силен, за да помага на слабия. Слабият не трябва да злоупотребява със слабостта си, само с него да се занимават. В душата на слабия трябва да има един идеал, да не е един вечен инвалид, той трябва да оздравее. Казвам: в света ние се нуждаем от здрави хора във всяко отношение - и във физическо, и в умствено отношение; мислите трябва да бъдат чисти като кристал, желанията трябва да бъдат чисти като кристал и постъпките трябва да бъдат чисти като кристал. Ние започваме много добре, но казваме после: "Тази работа няма да се свърши, виж как хората си живеят." - Хората станат идеал. Как живеят в света? Всеки един знае как живее. Всеки живее тъй, както разбира. Не считайте, че другият е несправедлив. Но от Божие гледище всичките тия хора не са изпълнили още закона на Любовта. Ние досега изучаваме света по отношенията му. Да кажем, орачът оре, но той още не е орач, той още не се е научил да печели, той граби още земята. Иманярът копае дълбоко в земята, изважда злато, но той изважда чуждото скрито богатство, обсебва го. Казва: "Забогатях." То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото. Да се научиш да придобиваш ти сам от съкровището, от Бога, тук е въпросът, а така наготово всеки знае. Умният човек може да придобие, само че кога? В света не може да има истинско придобиване без закона на Любовта Как ще спечелиш една душа? Много пъти християните казват: "Да придобием една душа." Как ще я придобиеш? Не може да се придобие една душа, която не забогатява, която е в бездействие. Трябва да я научиш да живее чисто, свободно, тази душа да почувствува свободата. Някой казва: "Аз придобих своята свобода" - Ти си за мене идеал. Ние търсим Бога защо? Понеже тоя живот, който го имаме, той е даден от Него. Като ни е дал Бог живота, Той не иска ние да бъдем роби. Христос казва какви са отношенията тук. Едни ще се нарекат Синове Божии. Кои ще се нарекат Синове Божии? Миротворците ще се нарекат Синове Божии. Ред отношения има вече.

С тази беседа не искам да ви морализирам, държа я, за да ви науча какво да правите. Според мен вие всички знаете какво да правите, много учени хора сте. Официално не сте учени, нямате дипломи, но според мен официалната наука е съвременната наука, а има наука, с която човек се ражда. Има хора, които са се родили ясновидци, има хора, които виждат през стените, имат развито шесто чувство, надалече виждат, предсказват бъдещето, знаят кога ще стане земетресение: могат да ви кажат, че в еди-кое си време, в еди-кой си край ще стане земетресение. Обясняват го и не могат да го обяснят, казват, че става по същия начин, както барометърът се изменя; когато налягането е силно или слабо, в него живакът спада или се вдига. От спадането и вдигането на живака съдим, че има известни промени във външния свят. Да кажем, ти си при един човек, веднага в тебе се яви гняв, чувство на отмъщение за нещо. Коя е причината? Ти си скъсал връзката с Бога, мислиш, че всичките хора са ти врагове. Твоят син и дъщеря може да ти станат врагове по същия начин. Дъщерята може да мисли, че бащата е враг, кога? Когато бащата не изпълнява всичките условия, които дъщерята и синът искат. Щом като дъщерята каже "дай", и бащата даде всичко, синът и дъщерята казват: "Баща ни е много добър." Защо е добър бащата? Понеже изпълнил всичките прищевки на сина. Когато не изпълни всичките прищевки, бащата не е добър. Да допуснем, че и бащата иска нещо от сина, моментът е такъв. Най-първо синът казва: "Дай". Бащата ще даде. После бащата казва: "Синко, дай." Синът ще даде. Бащата дава, и синът дава, тогава има правилна обмяна. Ако само бащата дава, имаме порядък не на място. Какъв е сегашният порядък? Учените хора, философите искат, каквото те кажат да става. То е половината на истината, всичко да стане. Онези хора, към които се отнася тази заповед, те ще дадат своето. Само с думи работите не стават в света. Всеки трябва не само да каже, но трябва да вземе участие в работата, която сега става. Тази работа в света става по отношение и на нишите тела, защото един ден телата, които имаме, ще се освободим от тях. Други ще дойдат, трети, четвърти, ще се освободим от тези тела; тогава къде ще бъдем? Ние искаме да оправим живота на земята. Животът на земята лесно ще се уреди. Като гласуваме за Царството Божие, светът ще се оправи. Но при сегашния строй работите стоят другояче. След като умрем къде отиваме, какво става с нас? Някой казва: "След като умрем, нас не ни интересува нищо." Как да не ви интересува? Вие не разсъждавате както трябва. Ти си един милионер, имаш десет милиона златни английски лири в една банка. Считаш, че това е сегашният ред на нещата. Теб те интересуват тези милиони. Ако тия пари се изгубят, къде ще бъдеш тогава? Ще се измени мястото. Ти ако си в Англия, ще бъдеш лорд в Камарата на лордовете; ако си в Америка, ще бъдеш някой сенатор в Сената. След като обеднееш, няма да бъдеш никакъв сенатор, и лорд. няма да бъдеш в Камарата, ще бъдеш на друго място. Няма ли да съществуваш? Ще съществуваш, но ще има различие в твоята мисъл. Като лорд ще мислиш по един начин, като изгубиш богатството, искам да зная как ще мислиш. Да допуснем, че сте богати, мислите по един начин, след като осиромашеете какво ще правите, кажете ми. Тогава ще дойдете до онова верую - не искам да го изнасям точно как е. Ще кажете: "Подиграва се с чувствата." Дошъл някой от умрелите насън и казал: "Синко, дай неща" Бащата се нуждае синът да му даде нещо, че дано да го пренесат в другия свят, да се нахрани. Ако иде от тук в другия свят, докато го преведат, не знам колко време ще е нужно, да да получи яденето.

Сега, да ви преведа един пример, който се е случил в Ихтиманско. Един българин на средна възраст, около 40 години, баща му иде насън и казва: "Синко, да ми направиш курбан." Става синът на сутринта, заколва един хубав овен на баща си. На другата вечер бащата казва: Такъв курбан не искам, курбан истински искам." Синът се чуди: "Заклах най-хубавия овен, какво иска? Отива при един стар човек, разправя му: "Не зная, нашият баща отиде в оня свят, недоволен е нещо, курбан иска. Заклах му овен, гълча ме." "Синко, вземи едва овца с едно агне, дай я на някоя бедна вдовица да си куснат от млякото децата й, може баща ти тогава да е доволен." Той взема една хубава овца с агне и я подарява на една вдовица. Иде на третата вечер бащата, казва: "Хубаво, това искам, това е курбан."

Изисква се в света една идея да имаме всички: да няма гладуващ човек! Ние седим и мислим за поправянето на света. Да няма нито един човек гладен, да няма нито един човек, който вечерно време да си легне гладен, да вдигне очи и да каже: "Няма братство, няма човещина!" Да няма нито един гладуващ човек, така да са будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичките хора да имат необходимия хляб, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята. И когато народът съзнае това, то може да се приложи, по който и да е начин. Не чрез насилие да няма гладни хора в света, да има работливи хора, всички да вземат еднакво участие - тогава ще има култура на блаженства. Трябва разбиране. А сега насила някой става богат. Законът е друг. Когато единият става богат, другият става сиромах; когато единият става учен, другият става невежа. Знанието, богатството трябва да бъдат достояние на всичките хора свободно. Всеки е призван в света да знае, всеки е призван в света да бъде богат. Ако ние мислим, че не сме богати, ние сме на крив път. Несметни са богатствата, които са в нас. Но сегашният ред на нещата ни е довел до бедно положение, ние мислим, че нищо нямаме. Какво по-хубаво нещо от живота? Какво по-хубаво нещо от твоята светла мисъл? Какво по-хубаво нещо от твоите светли чувства? Няма по-хубаво нещо от това! Ти като излезеш отвън и погледнеш на изгряващото слънце, какво по-хубаво нещо от това? Чрез слънчевата светлина, чрез духането на вятъра, Бог те поздравлява. Срещнеш някого: "Добър ден!" Казва: "Откъде ме познаваш?" Англичанин ако те срещне, ще каже: "Гуд монинг!"Какво иска да ми каже? Ако в лицето на всеки един човек не можеш да видиш проявлението на Бога, ти не разбираш живота. Срещнеш куче, замаха опашка насреща. Ако в туй куче не можеш да видиш проявлението на Бога, не си разбрал живота. Казваш: "Какво размахало опашка?" А кучето ти казва: "Не зная да говоря, ако бих могло да говоря с думи, щях да кажа защо сега махам опашка." Ти като не можеш да се разговаряш с един твой приятел, размахаш се с ръката, казваш: "Сбогом, на добър път, на добър час!" Кучето, като маха опашка, те поздравлява, казва: "Накъдето отиваш, Господ живот и здраве да ти даде." Ти не разбираш - вземеш камък, хвърлиш. Кучето си отвори устата, започне да лае подире ти.

Често мислим, че животът за нас е безсмислен. Това идва донякъде от тая крива философия, на която ние се учим. Бащата казва: "Синко, ти си опичай ума! Гледай да си уредиш живота." Майката казва на дъщерята: "Дъще, гледай да си уредиш живота." Всички искаме да си уредим живота. Всички сме си уредили живота, но има нещо, което липсва, недоуредено нещо има вътре. Държавата следи поданиците, много се интересува от тях; има си специални хора, които са определени за това. Стражарите са най-учтивите хора, като го срещнеш, ще те поздрави, и като направиш някое велико дело, той ще каже: "Заповядайте в нашия дом, в участъка, искам да зная отде сте родени, какво сте учили, годините ви, ще ги запишем в книгата, много се интересуваме кога сте дошли в България." Ако си в Англия - по същия начин. Ако не разбираш нещата и се противиш на установения ред, ще те викат в този дом. На нас ни се вижда смешно, понеже искаме онези установени процеси, механически процеси в света с един замах да ги премахнем. Невежите в света лесно уреждат нещата: на мен да ми дадат власт, казват, всички ще ги избеся. Като избесиш хората, кой ще остане? Невежите хора все с бесилка уреждат, а умните хора си мълчат и гледат. Като питаш умния, той казва: "Не зная, не съм решил този въпрос." Невежите веднага решават, а умният казва: не зная. Не че не знае той. Казвам: как ще се оправи светът? Най-лесното нещо е да се оправи светът, а най-мъчното - ние да оправим света. Света ние го оправяме, а други го развалят. Там е всичкото: едни го поправят, други го развалят. Затуй имаме един свят на постоянно вдигане - слагане, вдигане - слагане. Ще ви приведа един пример на какво маза съвременното човечество.

Един английски художник нарисувал планински връх, с някакъв велик идеал горе. Безброй хора седят долу и всички гледат към този идеал и чакат реда си. Всеки иска да се качи горе на върха. Там има складирано голямо богатство. Долу се забелязва борба: един като потегли да се качи, той рече да излезе напред, друг го тегли за палтото. Теглят се един друг, никой не може да се качи горе. Всички искат да идат при Бога, но един потегли, друг казва: "Чакай, ти не си първият." Друг рече да върви, и него потеглят: "Ти не си първият." Сега не може да се реши кой ще бъде първият. - Пуснете един; който и да е, и всички тръгнете, когато той замине! За мен този въпрос е толкова ясен, че и децата могат да го разрешат. Този извор е грамаден, до този извор на богатства всички ще стигнат. Пуснете ги наред, кой откъдето иска да се качи, един по един. Някои хора по един път, други - по друг път, по трети, четвърти, в края на краищата за всички ще има горе блага, всички ще се качат. Но сега въпросът е, кой да се качи пръв. Като идеш пръв, ще кажеш: "Аз съм първият, който се качих!" Без разлика е първи или втори. Въпросът е да идеш и да утолиш жаждата, защото достатъчно за всеки ще има. Знанието ще внесе онзи мир в душата ти, ще имаш онази радост, ще станеш член на цялата земя, ще започнеш да се разговаряш с всички души. Когато дойде любовта, ще започнат да работят хилядите радиоапарати в света. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, те са едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио от мозъка на един велик светия, този огън на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли как?

Да ви приведа един пример. В древността било, в християнската епоха; един отшелник 20 години се подвизавал в пълно служене на Бога, постил, молил се, плакал. Най-после явява се един старей, казва: "Какво искаш, синко?" "Моля се на Бога, викам, плача, не ме чува; 20 години се мъча. Господ не ме чува." "Може да не си разбрал хубаво, не си избрал хубаво място. Господ иска хубаво място." Повиква го старецът и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш?" "Много хубаво!" "През тази дупка всичко ще видиш. После аз ще дойда, след няколко часа, да те взема." Колко време седял там този отшелник? 250 години гледал. Дошъл старецът и, казал; "Хайде, стига ти толкова." "Едва започнах да гледам, търпение нямаш." "Не, приятелю, ти седя 250 години, аз имах търпение да те чакам, но повече не мога."

В Божественото време и пространство няма. При сегашния ред на нещата, ако се открие Божествения свят, всичко ще замре. Онзи манифактурист ще го намериш в едно положение, владиката, проповедникът, майката - всички ще се забравят, няма да има оране, копане на земята. Някой ще каже: "Извеяните хора отидоха нагоре, няма никаква деятелност на земята." Сега, Божественото го уподобявам на туй положение, при което се разрешава онзи най-важен въпрос, който е в моя ум. То става на следното основание. Онази млада мома - млада мома коя е, млади моми има тук, за тяхна полза говоря; за младите моми говоря, но младите моми да се не възгордеят, старите да не се обидят....Младата мома седи; баща й благороден, майка й благородна, брат й благороден, гледат я като писано яйце. Седи тя, добре облечена, после иде на прозореца, погледне. Майката пита: "Какво гледаш?" "Гледам как минават хората." После дойде пак на прозореца. Не вижда тя хората, някого търси. Много хора минават, но него го няма. Поглежда ден, два, три, въздъхва - няма го. Минава князът. Като го види, върне се весела. Майка й се чуди, като че слънцето изгряло. "Видях го", казва. То е небето. Нищо повече. Да го види отвън, то е една фаза, но той трябва да дойде в дома. Когато ще идва в къщи, тичане ще има. Сега не само момата гледа през прозореца, но и бащата гледа и синът гледа, майката гледа, сестрата гледа. Като се отвори вратата, князът с всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има. То е Царството Божие - да дойде избраникът. Тогава ще има ядене и пиене, че в туй ядене да участвува не само един, цялото човечество да участвува, да няма човек гладен. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкоз дирехме през прозорците от хиляди години, и когото чакаме. От прозорците надникнем - няма Го; в църквата идем, надникнем - няма Го; в училището надникнем - няма Го, в света надникнем - няма Го. Един ден ще дойде, ще Го зърнем, ще се зарадваме и когато дойде вкъщи, всички ще се зарадваме. Туй е законът на Любовта - по човешки да ви обясня. Когато вкъщи дойде Живата Любов, тогава всички взимат участие, всички ще бъдат радостни, няма да има хилави. Онази баба инвалид, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: "Дойде, дойде!" Краката й се развързват, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: "Дойде вече!" Казвам: когато Любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи.

Блажени онези, при които Любовта е дошла! Блажени онези, които са познали Любовта! Блажени онези, които работят с великия закон на Любовта! То е разрешението на въпроса. Туй е искал Христос да каже, когато е говорил за блаженстваща.

Казвам: искам вие днес да гласувате за Царството Божие. След туй да намерите всички ваши приятели, които не са гласували, да гласуват. Едно "окръжно" изпратете по целия свят, който иска сега да гласува. Пратете го, както искате, пратете го на книга, пратете го с мисъл, както искате, то ще отиде на предназначението.

Блажени, които познават Любовта! Блажени, които Любовта е посетила! Блажени са онези, които са на обед с Любовта, в ядене и пиене! Блажени всички онези, дето няма нито един гладен, всички са сити! Блажени са всички, които служат на Бога от Любов!

18 неделна беседа, държана от Учителя на 31 януари 1932 г. София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни