Jump to content

1932_02_07 Тези малките


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Пехливанова

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,

ИК „Сила и живот”, Бургас, 1993.

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

неделна беседа

7 февруари 1932 г.

Тези малките

19-та неделна беседа, държана от Учителя на 7 февруари 1932 г., от 10 ч. София, Изгрев.

Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Матея. Ще прочета и част от 10-ти стих, 18-та глава от Евангелието на Матея: "Не презирайте никого от тези малките."

Животът сам по себе Си е най-красивото съчетание на една велика разумност. Животът е резултат на нещо. Зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие, но ние се занимаваме само с този резултат от непонятното, което е зад нас. Следователно туй най-хубавото, макар че се оплакваме от него, най-хубавото е животът. Най-хубавото нещо, това е животът в света. И най-лошото е животът, според както го мислят хората. Всички страдания се раждат все от живота. Раждане и смърт, падане и ставане - всичките противоречия са все в живота.

Съвременните хора са безгрижни по отношение на живота. Богатите имат едно понятие, сиромасите имат друго понятие за него; учените хора имат едно понятие, невежите хора - друго; добрите хора имат едно понятие за живота, лошите имат друго понятие; силните имат едно понятие, слабите имат друго. Всеки разбира живота от своето становище, и всичко това наричат "живот". Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но не съм намерил нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат. Самият резултат не можеш да го познаеш, докато не знаеш причината, от която той произтича. Ние съдим за живота според последствията, които се явяват у нас. Някой път мислим, че животът е лош. Защо? Така го виждаме. Някой път мислим, че животът е добър. Защо? Така ни е достъпен. Следователно животът трябва да се постави на някоя философия, и на някое дълбоко познание.

За да познаеш живота, не е нужно да бъдеш велик философ, или някой светия, или някой поет, или талант. Може да бъдеш обикновен човек, много прост човек и пак да имаш правилно понятие за живота или за човека, да кажеш: ” Добър е този човек". Така също ученият и невежият, и двамата се отличават в разбирането на своето щастие. Ученият човек разбира едно, а невежият разбира друго. Ученият човек разбира от какво иде плодородието на земята, а простият не разбира. Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостта на майката и тази на детето има голяма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление. Пък радостта и скръбта са един резултат на самия живот. Животът е причина за две последствия: скръб и радост. Защо трябва да скърбиш? Защото живееш. Защо трябва да се радваш? Защото живееш. Ами после? Ще скърбиш и после ще се радваш. Ами после? Ще скърбиш. Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва. Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост. И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам. Но ако се занимавате с математика, ако премерите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежест, ще се убедите в това. За една нощ се иждивява / т. е. - изразходва / един грам тъмнина за да се покрие цялото земно кълбо с нея. А в един ден се иждивява половин грам светлина. Следователно светлината е повече. Но вие ще кажете: "Отде го намери, че е така?" Попитайте учените хора. Когато говорят за атома, къде са го намерили? Чудни са, питат ме, де съм го намерил. Че как учените хора хванаха атомите? Атомите имат йони, протони и още много частици, но още по-малки от тях има, които само имена още нямат. За в бъдеще някога ще ги кръстят. Това, което не е кръстено, ще му сложат име. Родено е, но име няма. Не го знаем къде е, но съществува.

Някой път вие седите и гледате много мрачно на живота. Питате: "Защо съм се родил, защо живея? Защо умирам?" Защото животът ражда едновременно раждането и смъртта. Един ден животът намира, че твоята форма не съответствува на неговото изявление. Животът казва: "Да се донесе във фабриката да се ремонтира". Ремонтирането го наричат "смърт". След като го ремонтират, става малко годен за живота, веднага отново се роди. Вие не мислете, че само един живот има. Ние на живота не сме фактори, ние сме само гости, поканени на тази велика трапеза, и каквото ти дадат, яж. Втори път господарят, който те е поканил, едва ли при същите условия пак ще те покани. Вторият път ще седиш отвънка, ще гледаш, когато другите ядат и пият, ти само ще надникваш през прозореца, да видиш кои са там.

Ако вие разбирате, животът има хиляди други проявления, и именно в тези проявления е неговата хубост. За пример, вие растете, възприемате живота чрез растенето. Докато растете, искате да бъдете млади. Що е младостта? Качество на живота на щастливия човек. Началото на живота е младостта. Остаряването е качество на разумния живот. Остарял си - дошъл си на разумното. Ти като мислиш по младенчески, мислиш, че старостта е едно нещастие, понеже имаш възгледите на младия. Защо като остарееш мислиш, че си нещастен? Казваш: "Младите години отидоха". Ти гледаш на живота от друго гледище. Като остарееш разбираш, че животът има не само младост, но той има и старост - погледнеш го и от двете гледища. Младият се движи, старият чете, той има светлина. Защо младият се движи? Съвременната наука казва, че движението произвежда огън, светлина. Следователно младият човек, след като произведе огън, който трябва в живота, той остарява. А старостта не е нищо друго, освен да започнеш да мислиш, да четеш. Казвате: "Не ни трябва старост". Да, но това значи да четете хубави, велики работи. Вие казвате за някого: "Този човек е остарял, но не е разбрал живота". Старият като разбере живота, тогава има смисъл старостта. Защото някои стари хора, след като са произвели огън, са го изгасили с вода, и повече като нямат сила да запалят огъня, зъзнат на студа. Защото в живота има един велик студ. Недоволството, нещастието, това е студът в живота. Не 35° студ, но студ 270° - тъй както учените хора го казват. А аз казвам, че това е студ 3 000 000°, разбирате ли? За земята е това. Сега не мога да ви го докажа, но ще го вземете за вярно. Ако вярвате, добре. Дали ще го вярвате или не, то не може да се докаже. Турците казват "ола белир" - може да е тъй. Дали е тъй или не, то е въпрос, който остава за бъдещето; понеже всичко, каквото хората говорят, за в бъдеще ще се провери. Един ден вие ще видите моите беседи верни ли са или не. Пък един ден ще видите дали сте живели добре или не. Всичко това ще бъде, ще го видите като на картина. Някой път в бъдещите векове ще ви дадат едно кино, ще видите кой де е и как е.

Сега вие ще кажете: "Значи има неща невероятни". Възможно е от Ваше гледище така да е, възможно е половината да не е вярно, възможно е три четвърти да не е вярно и една четвърт да е вярно, 25% допустимо. Аз допущам всичко. Онзи, който има пари, всичко може да отпуща, може да отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който няма, нищо не може да отпуща. Той може да вярва може и да не вярва, но аз нямам нужда от това. Какво ще ми важи дали вярват хората, или не? Аз най-добрата публика съм намерил. По-добра публика от себе си досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам да ви дам едно забавление. Може някой път това, което съм ви представил, да не ви хареса. Ако повикате на гости един американец и му направите една българска лютеница с шопски пиперки, онзи американец ще обиколи за секунда цялата ви къща. Една несъобразност е това. Туй в България се случва. Един американец, продавач на библии, бил поканен от един българин на гости и след като Му дал и една лютеница само от люти пиперки, той извикал: "Вай, вай!" Българинът рекъл: ”Няма нищо". Дал му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смее: "Аз досега не знаех какво нещо са тези люти чушки". В Америка четох, че имало люти краставички, по-люти от шопските чушки. Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават. Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел си шишенце; извадил си малко веднъж и с апетит го изял. Един господин до него казал: "Господине, може ли да ми услужите с вашето шишенце?" "Може, на драго сърце". Той мислел, че онзи е достатъчно опитен в тази работа, изглеждал един доста практичен човек. Вторият откъсва едно голямо парче, запълва му се устата и пламва от лютивото. Едва могъл да попита: "Господине, ти какъв си? Проповедник ли си? - "Че проповедник съм". "Аз много пъти съм мислил за онзи проповедник, който носел огнени камъни. Ти си първият от тези, когото виждам. Огнени камъни носиш в шишенцето". Това е анекдот. Има и друг пример с двама водители на племена в Америка, единият млад, на 25 години, другият стар. Слагат им блюдо, турят им сок, нещо като нашия хрян. Американецът след като вземе месо или нещо друго, ще вземе от този сок да върви месото по-лесно. Младият взел малко от него и като хапнал, поизпотил се малко. Старият го пита: "Как е, хубаво ли е?" "Отлично е". Старият взима от сока, но повече. Започват да капят сълзи от очите му. Пита го младият: "Защо ти текат сълзи?" "Спомних си, че миналата година баща ми се удави в Голоновското езеро. "Не плачи, защото и ти ще се удавиш с баща си.”

Съвременните хора искат навсякъде природата да си отвори всичките врати и всичко да им бъде ясно, понятно. Не, всичките врати на Природата са затворени, понеже тя е в движение. Когато някой трен се движи, вратите му са затворени. Когато някой параход се движи, вратите му са затворени. Когато някой аероплан се движи, всичко е затворено. Когато някой човек излиза от къщи, той си затваря вратата, затваря си всичките врати. Но когато тренът спре на някоя главна станция, тогава вратите се отварят, да излязат пътуващите вън. Та питат, когато вратите са затворени, какво трябва да прави човек? Той трябва да върши една от най-великите работи - той трябва да учи, да прави своите наблюдения.

Христос казва: "Пазете тези малките." Защо? Защото те живеят на земята, но ангелите им живеят при Бога. Следователно, ако туй малкото игнорираш, то има зад себе си един велик принцип, и тогава ти може да пострадаш. Ако ти презираш живота, значи презираш Бога, защото животът е едно проявление на Бога. То е най-разумното, което съществува. Ако ти презираш живота в неговото проявление, ти се поставяш против онзи велик закон, който ще ти даде голямото благо. Ти може да имаш опитността на тези двамата, да плачеш. Защо? Защото си взел малко. Ти искаш да вземеш голямо парче, но голямото повече люти. Първо трябва да вземеш по-малко, докато се приспособиш. Вземете елементите във въздуха, човек се е научил да ги понася. Едно същество, което не е свикнало да диша нашия въздух, може да се отрови. Човек постоянно трябва да се приспособява към онези отрови, които са във въздуха. Също и като се учим, ние почваме да се тровим. За пример ти имаш едно знание и казваш "наука." - Науката трябва да бъде другояче построена. Ти когато дишаш, трябва да имаш едно хармонично съчетание на мислите. Защото ако мисълта ти не е хармонична, въздухът няма да те ползува. Мисълта ти трябва да бъде в хармония с чувствата и с волята. Онези хора, които се разгневяват, дишат много бързо, у тях има едно дисхармонично движение на нервната система, която е разстроена.

В живота човек трябва да изучава новите положения, как трябва да живее. Вие седите и казвате: "Нали така Господ е направил човека?" Изучавали ли сте как Господ е направил човека? Проучили ли сте направения от кал човек, да видите елементите и силите, които са скрити в него, кои са скритите чувства у него, какво представлява неговата воля, какво представляват неговите мисли? Вие казвате: "Това е човек, който се движи". Това ни най-малко не е човек. Туй, което се движи и ходи на два крака като една кукла, това още не е човек. Неговата глава се върти, за да пази равновесие. Ако престане да мисли правилно, той веднага пада на земята. Всяко падане, всяко подхлъзване, всяко преждевременно остаряване в живота се дължи на една неправилна мисъл, на неправилни чувства и неправилни постъпки. - Ама другояче не може ли да действуваме? - То е друг въпрос, ако можеш. Но за твоето благо, ако искаш по-дълго време да си млад, ти непременно трябва да проучваш законите на Бога, в които животът седи като един резултат; понеже този живот не иде всякога тъй изобилно. Ако вие иждивите силите на живота си, после ще усетите колко е мъчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нещо. Никой никому не може да даде. Човек може да даде хляб на стомаха, но ако не стане смилане, тази храна е отрова за него. Ти може да дишаш, но дробовете са толкова нежни, въздухът трябва да е стоплен, ако не, ти ставаш инвалид.

Като затвориш вратата си, ти ще се учиш от Бога и ще Му благодариш за живота, който ти е дал. Ще искаш да ти даде едно знание да живееш на земята, както и Той. То е най-хубавото нещо! Сега ние като се погледнем, виждаме, че сме направили живота си нещастен. Земята за напредналите същества е едно отлично забавление. Нарича се забавачница. Най-хубавата забавачница е земята, по-хубава забавачница в цялата слънчева система няма. Отлична е. И когато на някой ангел някой път му стане много мъчно, той идва на земята да се повесели. Те идат да се повеселят с хората. Като видят, че някой плаче - някой мъж, някое дете, или жена, или философ плаче, вземат едно шишенце от техните сълзи, че отиват в небето и ги разглеждат. "Взех, казва ангелът, тази вода от едно същество на земята, тя изтичаше от очите му". И други ангели се събират и ги разглеждат. Те знаят причините защо е текъл този извор. Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче. Защото хората плачат и в радостта. Казвате: "Защото съм скръбен, затова плача. "Ами при радостта защо плачете? Но причината за плача не е нито радостта, нито скръбта. Няма по-хубаво нещо от това да плачете; не да ревете. Не спъвайте плача, но рева. Ревът е нещо второстепенно. Плачът е нещо възвишено, благородно. Когато човек иска да изрази най-хубавите си чувства, най- възвишените, ще му потекат сълзи. Ако ти си израз на великото, ще плачеш. То е най-великото разрешение. Казвате за някого: "Каква баба е, да плаче за нищо”. Онзи, който не плаче, не бил баба. Именно трябва да съжалявате онзи, който не плаче, защото бабата най-малко плаче. На планинските върхове пращат най-много влага. Нали от онези склонове, на които са събрани много снегове, като дойде слънцето, ще потече тази влага. Ако изсъхнеха тези върхове, какво щеше да бъде положението на долините? Всичкият прогрес в тази забавачница се дължи само на сълзите, не на рева.

Аз не искам да вярвате в това. Едно определение: плачът е подтик на една нова култура. Когато хората престанат да плачат, стават жестоки, култура вече в тях няма. Защото култура има там, дето има влага. Култура има там, дето има топлина. Култура има там, дето има светлина. Светлина, топлина и влага, това са трите елемента, които вървят заедно. Сълзите, това е влагата на живота. Най-първо имате светли мисли, светли чувства и имате плача на волята. Когато плачът е свързан с човешката мисъл, с човешките чувства, тогава той е един добър резултат. Волята ще дойде като един разумен акт, който обира плодовете от дървото на живота. Колко са подобри тези плодове, които са излезли от светлината или от човешката мисъл, които са излезли от човешките чувства и които са излезли от човешкия плач! Обикновено човек, когато страда или скърби, плаче. Плачът е външен израз на вътрешната скръб, която е свързана с мислите и с чувствата. Сега вие искате да живеете без скръб и без страдание, нали така? Такъв живот не може да съществува. Той е неразбран. Вие не искате едно от най- великите блага. Вие считате плача за една слабост. Едно от най-великите блага е страданието, скръбта. Скръбта, страданието е един вид изменение, сгъстяване. Страданието е най-малкото състояние на човешката душа. Човешкият дух слиза на земята да вземе малко скръб. То е един резултат, то е една дреха, която духът трябва да облече. Ще знаете, че човек е създаден от една субстанция, от една есенция. Както и да мислите, той е съставен от много елементи, макар че философите поддържат, че човек е съставен от една субстанция. Те не знаят каква е субстанцията. По субстанция е еднообразен, но по проява е много разнообразен.

Сега, това е въпрос, по който учените хора може да спорят. Хубаво е, че има за какво да спорят и какво да доказват. Но ние нямаме време за спор. Когато ядем, когато сме на обед, няма какво да спорим. Ние ще ядем, понеже имаме един опит в лабораторията. Вие ще ядете и след това ще. правите своите умозаключения, своите спорове дали яденето е било хубаво сготвено или не. Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пак ще погледнете в чинията, пак ще вземете една хапка, ще я сдъвчите. И философи, и светии все дъвчат. И светията дъвче по същия начин. Един дъвче отляво надясно, друг дъвче отдясно наляво и това го считате за нещо обикновено. Вие не виждате млекопитаещите преживни животни. Когато един вол яде, той преживя, размишлява. Цял процес протича в този вол докато преживя. Най-хубавото състояние на вола е, когато седне да преживя. Този вол е велик философ, който не е могъл да разреши въпроса в небето и дошъл в забавачницата. Като преживя, казва: "Лесна е тази работа. Там имаше принципи, а тука е резултат". Като преживя, той разрешава въпроса. Като го разреши, веднага хвърля рогата, копитата, кожата тук, на земята и вече е един ангел. Тук той е бил един ескимос, а като отиде в небето, е нещо друго. Вие казвате: "Нашето волче". Като го погледнете, поусмихнете се малко: "Ди, ди". Знаете ли какво значи "ди-ди" ? В Америка на един доктор богослов дават титлата "диди". Значи по американски вие сте го произвели вече във вол. Всички волове българите са ги произвели в "диди". Всеки български вол е "диди" - доктор на орането, доктор на труда. Българинът без да знае, го прави. Казва: "Ди, синко". Много хубава дума е взел, за да подкара волът да работи - "диди".

Ние, съвременните хора, трябва да обърнем внимание на онази вътрешна красота, която съществува в живота. Този път, по който сега искаме да разрешим въпросите, то е губене на време. За пример, може да се мажеш отвън, да се червисваш. Аз намирам, че е хубаво това нещо. То е най-лесно да се белосаш и червисаш. Една къща, като се намаже с вар, добре е. Някой казва: "Червисала се е". Не е лошо. Българските моми нали си белосват къщите, вземат малко червено, сложат отдолу. Който ходи да се жени за някоя мома, гледа как е боядисала и нашарила къщата си. Казва: "Много хубаво е замазана къщата, кенари е турила за пердета и тя сама си боядисала къщата". Имаше тук една Султана, тя си мажеше лицето. Една сестра ми разправяше следния случай. Имала една книга, подвързана с хубава червена кожа. Гледа, че книгата губи червения цвят. Пита се, къде отиде червеният цвят? А тя имала една слугиня, която си мажела устните с червеното от книгата. Цяла година си червила устните и развалила книгата. Казвам: Това е износен, практичен метод. Аз не правя никакъв упрек. Този е старият метод, най-износен. Има право всеки да си боядисва къщата. Казвате, нацапал се. Може да се е нацапал, но той си се харесва така. Момите си нацапат устните и излязат на разходка. После, българите обичат бели и червени моми. Онази мома, която има червени устнички, веднага всички я харесват.

Има един вътрешен процес в живота, по-хубав, по-устойчив. Защото човек един ден няма да има червило отвън. Тогава и боя няма да има. Сега, докато има боя, много хубаво сте боядисани, но един ден няма да има вар, пък и червило няма да има. Какво ще правите тогава? Сега на вас, българите, лаборатории трябва да имате, да започнете сами да си произвеждате вашето червило и белило, и да ги туряте на място. Аз харесвам всяка мома, която се черви. Аз харесвам повече онези, които се червисват, отколкото тези, които не се червисват. Аз ги харесвам по това, че са спретнати, не са лениви моми, къщата им е замазана. Онези, които не са спретнати, къщите им не са замазани, неглиже ходят. Аз харесвам светските моми, че са спретнати. Другите са лениви, не обичат да се докарват.

Аз се чудя някой път на философията на хората. Сега правя сравнение, търся причините. Понеже тук е забавачница има какво да се занимавам. Когато някоя мома се влюби в един момък, тя се облича, гледа се в огледалото, вчесва се, отлично работи. Тя на своя възлюбен иска да му каже: "Виждаш ли ме, аз като вляза в дома ти, ще го уредя, виж, че съм спретната, чиста, не съм тъй проста. Зная как да уреждам. Както себе си уреждам, така и тебе ще уреждам". Чудно нещо: онзи, който се влюби в Бога, за нищо не мисли, нито се вчесва, заплеснат става. Казва, че се заплесва от голяма любов. Не е вярно, любовта всичко може да направи, но заплесване в любовта няма. Любовта е единствената сила, в която човек не може да се заплесне. Ти не можеш да се заплеснеш. То е все едно да ми кажат, че гладният като види яденето, може да се заплесне и да не яде. Не може това! Той като види яденето, ще му се отворят очите, ще го погледне оттук, оттам, ще вземе на върха на лъжицата и пак ще го остави. Казвам: този човек не е гладен, нищо повече. Това не е любов. Сега, да говорим по принцип. Ти като обичаш Бога, може да си спретнат, може да си хубаво облечен. Аз ще ви кажа защо, ще ви дам едно тълкувание по отношение на живота, защо някои хора са лоши и защо някои са добри. Лошевините и добрините, това са моди в небето. Не смесвайте. То е външна дреха, с която ще се облечете. Когато някой човек се влюби в някого, той го лъже, той се облича хубаво. Който не се е влюбил в Бога, той се облича в отрицателни качества, в него ще има завист, злоба, омраза, хитрина, лукавство - всички тези качества ги носи и си прави черни дрехи. Черно носи да изгори сърцата на хората. Туй е мода. Когато някой се влюби в Бога, той ще почне с добродетелите: той е добър, миротворец, облечен е хубаво, ще си направи косата, ще се покаже, че не е стар. Това са две моди. Първата мода в света считам, че е отживяла работа. И лошите хора са влюбени, и добрите хора са влюбени. Защото и онзи, който прави зло, е влюбен в нещо. Той прави зло заради любовта, има някого да обича. Онзи вълк, който хойка, 20 кошари обикаля, кой го кара да обикаля кошарите. Онзи разбойник, който ходи да обикаля със своята пушка къщите, той казва: "Заради нея всичко ще направя". Любов гори сърцето му. Всеки, който не дава, му тегли куршума. Та в това отношение момите трябва да предупреждават своите възлюбени. Но и момите са два сорта. Или да преведа: всеки човек, който се удоволствува, той служи на злото. Всеки човек, който служи на трезвия живот, той служи на доброто. Щом искаш да се удоволствуваш, непременно паденията ще дойдат. Ти искаш да бъдеш млад, това е удоволствие. Искаш да бъдещ богат, това е удоволствие. Друго нещо е стремежът в тебе да добиеш богатство в пълния смисъл - богатство в своите мисли, богатство в своите чувства и богатство в своята воля; после ще имаш и материални богатства - това е в реда на нещата. Но когато ти искаш да добиеш едно материално богатство, без да имаш богатство на твоята мисъл, на твоите чувства и воля, и ще накараш другите хора да работят за тебе - това е удоволствие. След време те ще станат по-умни от тебе и ще почнат да те измъчват. Вие може да станете нещастни. Психологически е така. Вие искате да имате сега едни установени правила, които обаче не могат да оправят сегашния живот. Има един неразбран живот в света, който е произлязъл от любовта, но един живот, който някога е съществувал. Злото в света зависи от една много стара култура, която е съществувала преди появата на човека и на земята са съществували други същества. След туй земята е била преобразена, но материята, с която те са работили, е останала. Следователно ние като сме се облекли с тази материя, тя придава свойства и качества и на нас, тъй както те са творили.

Вие сега ще кажете: "Какво е писал Мойсей?" Но Мойсей не е казал всичко. Сега религиозните хора се спират върху това какво е казал Мойсей. Много малко е казал Мойсей. Учените хора каквото са казали е право. Пророците каквото са казали е право. Пророците много малко са казали. Христос е казал много малко. Казват: "Как смееш да казваш, че е така?" Сам Христос е казал: “Има много неща да ви кажа, но сега още не сте готови, за в бъдеще когато дойдат благоприятните условия, когато вашето съзнание се повдигне, когато Аз дойда пак на земята със своите избрани, тези неща ще бъдат тогава разбрани". Казвате: "Ние вярваме сега буквално". Ако нещо не е съгласно с евангелието? Има неща, които трябва да бъдат съгласни, има неща, които не трябва да бъдат съгласни. Ако туй е закон, че трябва да сме съгласни със старото, питам: Христос беше ли съгласен със старото? Някъде беше съгласен. Мойсей казваше: "Око за око, зъб за зъб". До Мойсей беше така - "Око за око, зъб за зъб", има си причини, за да е било така. Христос идва и казва: "Ако ти извадят едното око, ти дай и другото. Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата". Ще преведете сега смисъла: "Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата". "Ако ти вземат горната дреха, дайте си и другата". Преведете това. Ние придаваме само материален характер на казаното. Въпросът е и за нашите мисли, за нашите чувства и за нашите постъпки. Тогава резултатите ще имат едно съответствие, както животът е резултат на нещо разумно. Ние не го знаем какво е, но от самия резултат на живота, който дава радост и страдание, може да предположим тези велики сили, които функционират, какви са.

Ти имаш едно страдание, не си доволен от нещо. Запитай се най-първо, защо не си доволен. Всичко ти е дадено даром. Майка ти те храни даром, баща ти те храни даром, навсякъде всичко даром получаваш. Ти седиш цял ден и правиш въпрос, че не си щастлив. Ти не си щастлив в тази забавачница, а ангелите биха се радвали на твоето място. Десет ангела биха се поставили на твоето място, и ти пак си недоволен. Те като те гледат казват: "Да идем да го заместим". Но Господ казва: "Не, това дете ще остане". Дохождат да Го убеждават. Той се гневи. В тази забавачница има верую, има и безверие. Има любов, детинска - любов на куклите, любов на кончетата. Питам каква любов ще има едно момченце, което е възседнало кончето? Любов може да има между две разумни души, които еднакво схващат нещата. Щом човек е гладен, ти участвуваш в този глад, като го нахраниш. Този човек ти е признателен. Ако ти не познаваш неговия глад, може да му дадеш една храна, която не му съответствува. За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло. Ти ще му дадеш най-деликатната храна. В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно грозде, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната. Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва да се събудят, да започнат живот. Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може да пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общият глад ще развие динамическа сила в организма. След 35 дни съвсем няма да ви познаят. Казвате: "Ама ще умра". И без това проказата пак ще ви умори, но ако постите най-малко 20 - 25 дни, ще живеете повече. Но как да се направи постенето? За всяко нещо има начин. Постът не може да се установи за всички еднакво. За всеки човек има специфичен начин. Всички хора не може еднакво да постят. Всички хора в едно и също време не може да започнат да постят. Защото ако на някой човек организмът му е във възходящо състояние, той не трябва да пости. Организмът когато е в нисходящо състояние трябва да почине. Тогава е най-добрият пост, да се освободи от всички влияния. Когато човек е неразположен, страда, недоволен е, той има негативно състояние. Щом имаш неразположение, волята ти е отслабнала. Сраданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идват за тониране, нищо повече. От моето гледище това е тониране. Ако разбираш туй, което те тонира, ти ще влезеш във връзка с всички ония разумни същества, които те заобикалят. Те са невидими. Ще кажете: Има ли невидим свят? - Разбира се. Какво нещо е невидимият свят?

Не мислете, че невидимите неща, не се виждат. За тези, които виждат, няма невидими неща. Понеже те са в една обстановка по-особена, не всички могат да ги виждат. Представете си един параход, който е на 100 - 200 километра от вас, как ще го видите? Грамаден е той, но далечно е разстоянието. Казват, че въздухът е невидим. Невидим е, защото е на далечно разстояние, но ако той слиза на земята, ще го видиш. Той е грандиозен, снажен, такъв израз има на очите, на мускулите, той е грандиозно нещо. Той като се намери пред някоя канара от десет тона, с една ръка само може да я вдигне. Канарата може да е като Витоша, но въздухът само с едно дихание може да я катурне. Какво нещо е въздухът? Вашата къща като я бутне, ще отхвръкне. Това е въздухът. Сила има в него. Вие считате въздуха нещо нежно. Въздухът е най-мощното, най-силното, най-разумното в света. И в него има такива мощни и едновременно толкова нежни духове на любовта, любовта им е толкова силна, че тя не е за нас. Но сега някой път те чрез слънчевите лъчи изпращат любовта си навън. Всеки един лъч теб те огрява, милва, лекува, и ако не беше този въздух за да ни пази, ние бихме се стопили от топлината на слънчевите лъчи. Какво е лъчът? Едно любовно писмо. Той казва: "Много те обичам. Откак съм те видял, сърцето ми тупти". Ти четеш писмото и казваш: "Какво ли значи това?" Дойде ти една хубава мисъл, изхвърлиш я. Защо? Всеки ден получаваш писма и не забелязваш колко е хубаво това. От забавачницата на Земята се интересуват горе. Вие казвате: "Нещастни хора сме". Не е вярно. Вие сте най-щастливи на земята, това е истината! Най-щастливи сте, понеже Бог се занимава с вас. Ако Бог, Този най-мощният, най-силният, който е направил света, ако Той отделя от времето си за вас, тогава защо вие се считате нещастни? Бог ви обръща внимание, погледне към вас и казва: "Не бойте се, аз съм намислил нещо много хубаво за вас". Прати ви на друго място. Като свършите туй училище, Той ви прати в друго. Погледнете - не Го виждате. Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият. Голяма брада има той, до пъпа му е. Космите му са черни, веждите му са черни, три пръста дебели, голямо лице, а пък устните му са три пръста дебели и като се изпъчи, казва: "Слушай, ти тази брада виждаш ли я?" Има вещо в света, което вас ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавите работи.

Та ще ви приведа онзи пример. Минава една лисица покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо?" "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела. Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето". Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене". Нас това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, в края на краищата светът е една забавачница. По стария начин нищо няма да придобием. Мислите ли другояче, е самоизмама. Ти ще се мъчиш, ще страдаш, това - онова, ще раждаш деца, и на стари години ще живееш за Бога. Туй е детинска самоизмама. Ти всеки ден живей за Бога, ти и децата ти! Не чакай да си направиш къща, да се ожениш, че овце да си купиш, че кончета. Светът може да мисли така, то е забавление за света, но за разумните хора то е губене на време. Ти не знаеш как ще свършиш своя живот. Сега, ние мислим, че животът е борба. Това е една дяволска лъжа. В света може да е. Че земята е юдол / т. е. - долина/ на страдание, може да е, но ние хората образуваме страданията.

Вижте днешния ден. Свети светлината. Щом почнах да говоря за истината, времето е съгласно с мене и грейна слънце. Аз ви говоря истината. Времето съответствува на светлината, на Истината и носи всичките блага отвън. Въздухът е хубав, всички вие сте добри, ама по стария навик. Знаете ли кой е старият навик човек да бъде добър? Кой е старият навик. Пияницата като седи, казва на приятеля си: "Имам много сериозна работа. След малко ще дойда". Нему се запалило гърлото. След 5 - 10 минути се върне вече малко кефлия. После пак за малко излиза, и пак се напие - това е старият навик. Вие казвате: "Върна се в кръчмата на дявала". Като пие той една чаша мастика или една чаша винце, и стане кефлия. Като пие една чаша мастика, тя може да му даде сила. Досега всички хора са пили - това е старият навик. Аз нямам нищо против виното, даже като се напият, хората ги уважавам, че са се напили. Като вървя в София, срещам някой пиян, блъсне се. Казва: "Извинете, господине, напил съм се като магаре. Ще ме извините". Казвам: "Магаретата не пият. Много те харесвам, много хубаво вървиш, свободен си в ходенето, не оставаш хатър на улицата, от едната страна на улицата до другата вървиш. Ти си много учтив и много добър човек, говориш истината. Пийнал си малко, виното е много хубаво, нали?" Казва: "Хубаво е, отлично е това вино". "На добър път, със здраве. Гледай, запомни две неща: вечерно време да не правиш инженерство по пътя, вечерно време не мери улицата. Понеже ако вечерно време го правиш, нищо няма да ти платят, че няма какво да правиш после." Казва: "Разбирам, ще работя, искам да се отуча от това нещо. Няма да меря улиците, разбирам.”

Всичките удоволствия, които имаме в света, ние може да сравним с удоволствието на една пияница. Има едно неразбиране в живота, има пияни хора, има религиозни - пияни хора. В какво вярват, и те не знаят. Има религиозни по форма само. В Бога не вярват, в Христа не вярват. "Братко, ти не си бил в моето сърце, да знаеш в какво вярвам". Това е неразбиране на работата. Ела с мен да ядем. Един православен ми казва; "Ти не си православен." Казвам: "Аз те приемам, че ти си много православен, радвам се, ела сега да седнем двамата да ядем". Казвам му: "Сега ще ядеш по православному, нали имаш една нова религия. Аз искам да видя как ядеш. В какво седи туй новото. Искам нещо съществено да видя в тебе". "Ама месо не ям, постя, не разбираш ли”. "Хубаво, боб ще сварим, леща. Искам да видя как ще вземеш лъжицата, как ще я държиш, хляба как ще го дъвчиш". "Бързо трябва да ядеш, да ти пращят ушите". "Не, моите уши пращят само когато мисля, когато ям, никога не пращят", казвам аз. Бог не е направил ушите ми да пращят при яденето! Не, полека трябва да ядем и малко трябва да ядем. Виждаш ли този хляб? Ти вярваш в Христа, но Христос е в този хляб. Не те ли е срам да ти пращят ушите и да дъвчеш този хляб? Ще му дадеш всичкото уважение и почитание". "Ама ти не вярваш в Христа". "Ти виждал ли си Христа, ти с Христа приказвал ли си? Пък аз и сега се разговарям с Него и съм бил на угощение с Него, като нахрани онзи хиляден народ."

Казвам: Не сме пратени на земята да спорим, но трябва да служим на Бога. Този хляб ти и аз го ядем тъй, както знаем. Но ще благодарим на Бога, че имаме един Баща, че имаме Учител, че имаме светлина, че имаме топлина, че имаме вода; ще благодарим, че майките са ни обичали и са ни разбирали. Нито една майка не иска детето й да умре. Казвам: православни в рая нямаше; Райската градина имаше една религия. Всичките тия различия излязоха след като изпъдиха хората от рая. Тогава дойдоха всичките религии, всичките учения. Но в рая имаше живи икони. Там нямаше никакви свещи. Според мен в църквата иконите трябва да бъдат живи, да няма никакви икони нацапани, не искам грозни икони, най-красивите жени ще ги турят да ги целуват, най-красивите мъже ще ги турят да ги целуват. Пред живите икони ще се прекръстим, насреща им. Ако имаме икони, православна да е иконата, ако ти си православен. Казва някой: "Много далече отиде". Аз съм дошъл много близо. Ако ти не почиташ туй, което Бог е създал, не може да почиташ и онова, което човек е създал. Той иска да ме убеди да се възхищавам от една човешка картина. Той не говори истината. Един човек, който не се възхищава от това, което Природата е направила, той не може да се възхищава от човешкото изкуство. Аз се възхищавам от един художник, който е изразил една идея на платното, изразил е една добродетел на платното - имаме една реалност. Радвам се, че той е могъл да нанесе реалното на платното. Туй ме радва. Неговата картина е написана. Аз се радвам на един писател, че той е могъл да предаде чрез слово това, което вижда и чувствува. Красиви са тези писма.

Ако не оценяваме външния живот, който Бог е създал, как ще оценяваме живота на хората вътре? Ако не оценяваме всичко в себе си, как ще оценяваме живота на другите хора? Да се радваш, че си едно дете в забавачницата, излязло да поздрави слънцето, да поздрави изворите. Видиш една звездица - поздрави я, кажи й: "На добър път!" Сега, казваш: "Това е форма, това е камък, това е вол, това е кон". Така не се говори. Всяко едно дърво е една свещена форма, която Бог е поставил и от това свещено дърво се хранят хората. Всяко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. Не гледай с презрение на тези форми. Бог ги е направил със своето Слово. То е дело на Бога. Бог е казал, те да бъдат. Един ден ти туриш петно на картината. Какво ще ти каже художникът? -"Господине, не цапай картината. " Мислиш ли, че един ден Бог няма да те хване, да ти каже: "Кой ти даде право да цапаш вола, да цапаш коня?" Това е на Бога! Ние мислим, че имаме право, че всичко ни е дадено. Именно за бъдещата култура трябва само едно възпитание. Това аз наричам християнство. Най-после, като нямаме никакво уважение и почитание към човека, който носи образа и подобието Божие, един човек, в когото Бог е вложил своя Дух, с какво можем да се похвалим? Всеки човек е плод. Кажи му: "Братко, не падай, ти не вървиш както Бог те е направил". Аз не искам да ви наведа на мисълта, че вие не сте добри, както са ви създали. Този свят е свят на доброто. Не казвайте, че сте грозни. Не казвате истината. Хубави сте. Един ангел сте за в бъдеще. Като те срещна, ще имаш сила, мощ. "Сега ние сме малки деца". Нищо не значи. Трябва ли да плаче детето, че не е възрастно? Ще плаче, че има нещо долно. Неща, които лесно се постигат, са долни. Не желайте да постигнете нещата изведнъж. Те имат смисъл, когато постепенно се придобиват.

Искам да остане в ума ви една мисъл: да благодарите на вашия Баща, Който е направил тази земя, че ви е пратил тук да ядете и пиете, да се радвате, да дишате чистия въздух, светлината. Да Му благодарите, днес да Му напишете едно любовно писмо. Да кажете: "Татко, благодарим Ти за всички грижи, които си поел за нас. Много сме добре. Благодарим за грижите, които си дал. Поздрави мама и братята". Тъй ще напишете. Туй е великото, туй е човешкото - да признаем, че имаме един Баща, да Му благодарим за големите грижи, с които ни е обградил, а не само да философствуваме.

Има едно учение в света, което трябва да даде импулс за наука, за изкуство, за музика, във всички области, и в религиозно, и в божествено отношение, и в морално. Това е онази велика сила, която ни повдига, за да не бъдем стари, но да бъдем любими деца. Аз не искам вие да станете стари и възрастни, не ви желая това. Аз искам всички вие да бъдете разумни деца, да бъдете весели, желая всички да припкате. Няма за какво да се грижите откъде ще вземете хляб. Онова дете, което е на гърба на майка си, не трябва да скърби че хляб няма. Майка му ще му даде. Послушание се изисква от всички, нищо повече. Туй е новата философия, така трябва да се разбира. А всичко онова, което сега учите, то е остаряло, то е било важно за някога. Това е новото, което Бог казва на хората. Казано е в Писанието: "Ще сътворя нещо ново и чудно”. Вие ще се зачудите. " Дева ще роди. " Коя е девата? Това е човешката душа. За бъдещата култура говорят пророците, за онова братство, за онова велико разбиране, което съществува в света. Тия войни, тия спорове, те са начини за уреждане на въпросите според сегашното разбиране. Сиромасите и богатите - това е тяхно разбиране. Щом се изменят вътрешните разбирания на хората, и целият живот, и целият строй ще се измени

Първото нещо е човек да съзнава, че има един Баща, Който го обича, и да му напише едно любовно писмо. Ако той на баща си не пише любовното писмо, на никого не може да го напише. Към всичките хора ще имате същите отношения. Един човек, който няма това разбиране, и за себе си той ще бъде нещастен. - Тогава защо трябва да скърбим? Безполезна е нашата скръб. - Не, скръбта ви е на място. Безполезно е вашето твърдение за страданието и скръбта. Казано е: "Радвайте се ". Страдаш. Защо? Защото живееш. Радваш се. Защо? Защото живееш. Това е най-хубавото определение. Защо скърбя? Защото живея. Защо трябва да се трудя? Защото живея. Защо паднах? Защото живея. Защо ставам? Защото живея. Всичко ще опитам, но животът е мощното в мене, което може да създаде онзи велик импулс. Няма препятствие, което животът да не може да преодолее.

Следователно онова, което е зад живота, аз го наричам с една дума, която не изразява самата реалност; аз го наричам любов. Но думата "любов" донякъде само показва пътя, в който животът иде. Тази дума показва един път. И когато хората казват "любов", тази дума не е понятна. Като кажат "любов", да пламнат хората! Ако тази дума беше силна, ако вие разбирахте думата "любов", като я произнесе някой, вие трябва да пламнете всички, да станете горящи, да светнете. Докато не се запалите, да почнете да горите, вие все ще бъдете стари. Като се запалите и почнете да горите, тогава вие ще бъдете млади. За вас ще дойде Царството Божие, в което Христос ще пребъдва.

19-та неделна беседа, държана от Учителя на 7 февруари 1932 г., от 10 ч. София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...