Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_02_14 Да известят на учениците Му

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:28

Аудио - чете Нели Пехливанова

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,
ИК „Сила и живот”,  Бургас, 1993.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


неделна беседа

14 февруари 1932 г.

Да известят на учениците Му


20 неделна беседа, държана от Учителя на 14 февруари 1932 г. София, Изгрев.

Ще взема последните думи от 8 стих на 28 гл. от Евангелието на Матея: "Да известят на учениците Му."

Не е в многото, в малкото е скрито богатството. Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.

Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата? Ще мислиш само за него. Ходиш, не можеш да извадиш тръна, мислиш за тръна. Всичката философия е там. Или си осиромашал, казваш: "Изгубих парите си, осем хиляди, десет хиляди!" - повтаряш все едно и също. После, изпъдили те като чиновник, ще разправяш наляво и надясно, не туй станало причина, онуй станало причина. Едно и също нещо повтаряш, повтаряш. Какво има да го разправяш? Някой свири на сцената и не излезе както трябва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонът не бил отоплен - разправя, разправя. Като не може първия път, опитай втори път! Съвременният свят е свят на разочарованите деца. Понеже им обещали куклички за Великден, но станало чудо, не дошли кукличките, сега целият въпрос е за куклите. Шум се вдига навсякъде, всеки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на място, дрехите не били на място, шапката не била на място, връзката, общественото положение, после, не го признали своите - навсякъде разочарования.

Обаче има една радостна вест в света. Тя е магическа. "Идете известете на учениците Му." - радостната вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял! Той казва: "Даде ми се всяка власт на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бъде. Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли радостна вест? Не е ли радостно за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата. Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия. Някой музикант закъсал - назначават го в операта някъде, или професор в музикалната академия. На някой писател му дават голяма премия. Някоя майка е тъжна, казват й: "Талантливо е детето ти, гениално е" - майката се радва. Радостни вести има. Най-радостната вест в света е, когато един човек, който е бил осъден на смърт, го освобождават и му дават граждански права.

Казва ангелът: "Идете и известете на учениците Му."

Та при сегашния живот има една наука, с която всички трябва да се занимавате. Всички други неща са временни, нищо не се постига с тях. Раждането има смисъл само с разбирането на ония отношения, които съществуват между човешката душа и най-великото. Трябва да се домогнете до съществения живот. Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност, не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. По някой път ние сме самоуверени, но нашата самоувереност е механична - ти уповаваш на външни причини, които не са сигурни. Сегашният физически свят е толкова изменчив, че нищо не е сигурно. Ние живеем в един свят, в който нищо не е сигурно - нито къщата е сигурна, нито здравето, нито честта, нищо абсолютно не е сигурно. Досега не съм срещал нито един човек, който да се е осигурил. Има едно осигуряване, но ние се намираме във временните залъгвалия на живота. Хубаво е както ни залъгват, така залъгват и животните, и кокошките, така залъгват и хората, така се залъгват всички. Ти може и като учител да се залъгваш. Станеш учител, учиш хората, един ден обаче заминеш, уволнят те от гимназията; след туй дойде последното уволнение - четат ти една надгробна песен, няколко попа те опеят, държат речи, турят надгробен надпис: "Тук почива един велик герой." Аз не зная как може герой да почива в земята.

Сега на вас ще ви дам няколко сравнения. Изнесъл съм една нова представа за живота. Представете си един милиардер, от тези големите американски милиардери, няколко души са те. Умира тоя милиардер, че му направят чисто злато ковчег, окичат го с чисто златни пръстени, диаманти, всичко туй; ковчегът затворен. Всеки, който гледа си казва: "В какъв ковчег са го турили, да ми падне поне частица от това злато!" Умира друг, голям бедняк, турили го на четири дъски, даже не са рендосани, той със скъсани дрехи лежи в сандъка. И богатият милиардер лежи и слуша какво хората говорят - само за сандъка, и бедният и той слуша какво говорят, казват: "Горкият човек, в какъв сандък са го турили, пък дрехите му какви са скъсани!" Питам: какво го ползва богатия, че сандъкът му е златен, и какво го ползва онзи бедния неговият беден сандък? И двамата са затворници. Кажете ми, какво е разрешението на въпроса? Тия двамата души са били някога ученици на някой велик Учител и са го напуснали, казвайки: "Неговото учение не може да донесе щастие в света, ние ще осиромашеем, ако го приложим." Напуснали го. Защо единият е в златен ковчег, а другият в дървен? Защото тоя в златния ковчег има повече знания, другият по-малко, но и двамата са напуснали Учителя си. И онзи, който знае много, и онзи, който знае малко, и двамата са в сандъци - заради славата на света. Казват: "Какво ще ходим да страдаме, да проповядваме ново учение, ние няма да ходим да гоним Михаля" - по български говоря. Хубаво, не гонят ли те Михаля, вътре в сандъка? Туй е по-лошо от Михаля. Сега кажете, как ще се разреши този въпрос?

Идва един от техните братя, от тези, които много знаят, при богатия, изправя се при него и казва: "Слушай, даваш ли ми този сандък, ако ти дам живот и те извадя от него?" И чува глас, който му отговаря : "Давам сандъка, само ме извади из него!" Той го изважда и му взема сандъка. Тогава отива при другия ученик и казва: "Даваш ли своя сандък, трябва ми." "Давам сандъка и всичко каквото имам, само ме извади!" И двамата излизат из сандъците навън. Но бедата е, че въпросът не се е разрешил още. Понеже има едно дело, заведено против престъпленията им, хващат ги и двамата за техните престъпления, осъждат ги на вечен затвор - милиардера за сто години и бедния за сто години. Турят им окови по десет килограма на краката, само че на богатия турят златни вериги, а на сиромаха турят вериги от желязо. Турят и двамата в една килия, разхождат се там. Онзи богатият е тщеславен, казва: "Моите букаи са златни, твоите са от желязо, има кой да ти ги направи." Но въпросът е там, че разрешението не седи и в тия букаи. Питам: какво го ползват богатия милиардер едни букаи от десет килограма злато, когато туй злато не може да го употреби? Той спи с тях, става с тях, дрънкат, само дето дрънкането на златото е малко по-друго, отколкото на желязото. Обаче идват двама техни приятели и единият пита богатия: "Аз ще те освободя от затвора, но какво ще направиш със своите букаи?" Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкер, той ще намери отново затвора. Но ако каже: "Като изляза от затвора ще продам букаите и колкото пари взема ще ги дам на бедните" - въпросът с него е разрешен. Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи. Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи?" Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви. Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."

Знание, трябва на хората. Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Това са елементи, с които човек трябва да борави.

Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието. Ще кажете: как така?

Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво. От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте. От какво се събуди този човек?

Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.

Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен. Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.

"Радостното известие". За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо. Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.

Та казвам: във всеки един дом, преди да се оженят, хората трябва да се молят на Бога. Въпросът е сега като се оженят, дали по-напред да се роди мъжко дете или женско. Най-първо в света се роди мъжко - Адам беше първото дете, което се роди в Божествената фамилия, Ева беше второто дете, което се роди - сестрата.

Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели. Следователно от хората зависи, от техните мисли.

Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."

Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.

"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат. Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство?

Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя?" Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша?" - За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят. Дайте ми един човек, който не е грешен. Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: "Направихте греха, идете да го поправите." Като ги изпъди из райската градина, им каза: "Поправете греха, и като го поправите, Аз ще ви приема" Ние сме вън от рая, за да изправяме прегрешението. Сега се разкайваме за това прегрешение. Преводът не е правилен. Ако аз бих превел Библията, ще кажа тъй: "Изпрати ги Господ вън да поправят грешката си и да се върнат в Райската градина". Хубаво, не е лошо, който разбира, все същият закон е. Тъй седи великата истина. Ние питаме: защо дойде грехът в света? - За да се покаже нашата сила - А защо трябва да се разкайваме? - За да увеличим силата, да бъдем два пъти по-силни. Животът седи в двойната сила. Човек, който не е двойно силен, човек, който няма достатъчно сила да изправи своята погрешка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слаб човек. Тогава казвам на другите: Браво, че си сгрешил, но ако не изправиш греха си, зле си направил. Казва някой: "Ама защо да страдам?" - Защото не си изправил греха. Вие философствате, казвате: "Трябват условия.". Какви бяха условията в Райската градина дето накараха хората да грешат? Питам: когато една жена има един възлюбен и като види друг момък, залюбва го, кой дявол я кара да върши това? Каквото намери в единия, и в другия ще намери, и в единия има толкова любов, колкото и в другия. Всичките мъже са направени по един калъп, и всичките жени са направени по един калъп. Мъжът най-първо ще ти покаже най-хубавата си страна, в края ще покаже всичкото лошо. И жената е същата, нищо повече. Животът е тъй, че ние в началото изказваме най-хубавото, като се срещнем сме учтиви, а накрая започваме да си потриваме ръцете и казваме на гостенина: "Мислите ли да седите дълго време?" Много жени съм слушал да казват за мъжете си: "Окешил се е в къщи, стои, какво да го правя;" "Окешил се" не е литературна дума, този, който се е окешил, все при огнището стои, той все седи на кьоше.

Казвам положителната философия на живота е: да отговаряме на онова, за което хората ни любят. Като дойде някой при мен, аз искам да му кажа, че не трябваше да се залюбва. Често някой ми казва: "Аз много Ви обичам." Казвам: какво ми обичате? Той като ми казва, че ме обича, аз зная защо. Дойде някой, говори за любовта, че трябва да се живее братски. Зная защо говори така. Погледна - обущата скъсани, шапката скъсана. Като говори за любовта, той вече има нещо в ума си. Ако беше богат, хич нямаше да говори за любовта. Ако е милиардер, ще иска да покаже богатството си, хич не иска да говори за любовта. Когато говорим за любовта, ние сме сиромаси; когато не говорим за любовта, ние сме богати. Когато сме недоволни от любовта, ние сме онези сиромаси, които не я разбираме. Когато умният от мъдрост стане надут, и той не разбира мъдростта. Трябва да се разбира любовта в света и трябва да се разбира мъдростта в света. Някой казва: "Аз съм свършил училище." Че като си свършил какво има, аз преди тебе свърших. "Аз 20 години се подвизавам в християнския живот." Аз четиридесет родини се подвизавам, какво има в четиридесет години, има други, които сто, сто и двадесет години се подвизават. Адам деветстотин години се подвизава, той имаше знания, не беше невежа човек. Ние съжаляваме, че умря преждевременно, не можа да остави изкуството на дългия живот. Тогава хората на 50-60 години бяха малки деца, те бяха щастливи, майките ги носеха на ръце деветдесет години; на 120 години детето беше като на 12 години наши. Пък сега вече ще се измени целият закон, детето още две-три годишно иска да се освободи, а птиците и още по-малки.

Сега, вие сте заети със сегашното разбиране на живота и живеете с илюзиите, но това сегашно схващане е голямо разочарование за всички - и за верующи, и за неверующи. Защото верующите започват да се съмняват дали има Господ или няма. После, един млад човек мъчно се моли, но и старият като поостарее мъчно се моли, потрие се, погледне, казва: "Ако имаше Господ, щеше да ми помогне, молих се, молих се, побеля ми главата, няма го" - и сърди се той някому, отрича и Бога, и всичко, понеже нямало кой да му помогне. Ако и вие така мислите, една опасност има. И старият трябва да се моли, както и младият. Представете си, дойде някой при вас и каже: "Аз видях Учителя." Мнозина като идат около мене, приказват: "Видях Учителя." След туй ги гледам - бият се. "Видях Учителя" и в същото време казва: "Ти имаш да ми даваш, да ми върнеш парите." "Видях Учителя", - а се женят и след един месец и двамата разочаровани. Това не е никакво виждане на Учителя! Има едно свещено виждане в света: ти ще живееш, ще престанеш да умираш, смъртта трябва да изчезне. Ти като видиш Учителя, всичките бръчки на лицето ти ще изчезнат, твоите отрицателни мисли ще изчезнат, твоите отрицателни желания ще изчезнат, в теб ще остане една мощна сила, каквото кажеш, ще стане. Когато видиш Учителя, ако твоето небе е тъмно като нощ, слънцето ще изгрее. Ще изгрее слънцето, понеже ти ще се повдигнеш, ще го видиш. Защото слънцето не обикаля около земята, слънцето се върти отгоре над нея, слънцето прави отгоре един кръг, понеже земята е наклонена на 23°, тя се върти около своята ос, слънцето и то се върти, тази работа така може да отива, но има място, на което ще дойде до една точка, дето ще има всичките положения, няма да имате изток, запад, юг. Къщите ще се огряват отвсякъде.

Казвам: има едно вътрешно прозрение в душата, когато човек става като ясновидец - той вижда къде е слънцето; той всякога вижда слънцето, няма залез за него. Той знае какво ще бъде неговото бъдеще, Знае какво е било миналото, знае настоящето. Той вижда нещата както са и не се плаши от тях никак. Той не се плаши от вълка, защото знае какво означава вълкът. Всички вълци в света, всички месоядни са резултат на едностранчивото разбиране, че трябва да живеят само за себе си. Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество. Вълкът изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нещо е овцата? Това са алтруистичните чувства, туй, което жертва от себе си. Някой казва: "Човек не трябва да жертва всичко." Тогава трябва ли да разполага с всичко? Кой човек, живял само за себе си, какъвто и да е, е станал безсмъртен? Даже ония напреднали същества, които измениха на своето първоначално състояние, и помислиха, че могат без Бога, изгубиха туй първично състояние. Първите хора от Рая искаха да живеят самостоятелно вън от Бога, да бъдат като Него самостоятелни - това беше изкушение, оттам дойде голямото нещастие в света. Ние искаме да се върнем при Бога, но по търговски начин. Ние искаме Господ да ни стане един слуга, каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Питам: защо са на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?

Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ? За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!" Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш?" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?" Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример.

В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите?" "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне!" Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.

Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал.

Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то. Дръжте се за туй вътрешно разбиране.

На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича. Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.

Казвам една радостна вест: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани!" и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях. Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.

Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона". Тя казва: "Защо ме безпокоите с това?" Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатия цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ - разбирам обич не външно - той във вас да вижда светъл ангел в небето, да има за вас от най-хубавите, възвишени мисли - туй е повече от всяко богатство, то е животът! Вие въздишате за небето - това е то небето.

Когато Христос беше на земята, Любовта Му към човечеството беше такава, че всичко каквото имаше, даде го. И досега Христос, при всичките тия престъпления, които съществуват на земята, не се е поколебал в ума си, да каже: "Тия хора са лоши, не заслужават моята любов." Две хиляди години вече, аз както виждам, Христос не се е разколебал. Той вярва, че хората не знаят Божественото, но един ден ще познаят, че туй,, което ги е учил, тъй както е живял, за тях е добър пример, че туй е животът, че този е пътят да се изпълни Волята Божия. Той казва: "Аз не дойдох да направя своята воля, но Волята на Този, Който ме е изпратил." Този, който разполагаше с всичко, нямаше като слуга где глава да подслони. Обущата му не бяха много хубави, само по еврейски, една малка подметка с няколко ремъчета; имаше и една тога еврейска; но беше вглъбен в една мисъл - да направи всичко за благото на човечеството.

Всичките страдания, които ще дойдат в света, съществуват от сегашното безлюбие. Христос казва: "Намерих разрешението за безлюбието, идете и известете на моите ученици, че отсега задачата е разрешена". Ако някой от вас не знае какво е разрешението, може да му покажем едно място. Но аз зная, че вие го знаете. Вие ще кажете: вярата. Не е вярата. Вие ще кажете: знанието. Не е знанието. Войникът може да има пушка, може да има нож, може да има всичко, но войникът има едно качество в себе си, благодарение на което всички тия оръжия маже да се употребят - онази сила, която е скрита в него, с която той може да употреби оръжието. Ако тази сила в себе си няма, ако не знае как да го употреби, всичкото оръжие може да има, каква полза? Има нещо скрито в човека, което вие трябва да разкриете. Туй наричам разумното, Божественото в човека, то е хубавото, то е вътре във вас. Следователно, не търсете отвън Любовта. Събуди ли се Любовта, средствата ще дойдат.

"Радостната вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба! Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост. Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен. Човек може да е недоволен и пак да е радостен. Човек може да е лош и пак да е радостен. Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа. Аз мога да кажа, че неговата радост е, както радостта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заек, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето. Едно уподобление знаем, по-добро уподобление няма: нашата радост трябва да бъде като радостта на човек, който може да извести: "Изгря слънцето, дойде пролетта, дойде свободата, дойде любовта, дойде мъдростта, дойде безсмъртието!" Те са новите вести, които сега идат в света. Казва Христос: "Идете известете на моите ученици да ме срещнат в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, това е мястото на човешката душа. Сега казвам: всички вие трябва да имате туй разбиране, великото, хубавото разбиране. Да бъдете омели, решителни, не да очаквате като пишете, да ви напълнят отвън. Вие чакате да станете добри. Вие сами трябва да станете добри. Добър е този, който може да направи добро. Според мен ето в какво седи доброто, силата в какво седи. Ти седиш, дойде ти една мисъл: "Стани и направи едно добро." Кому ще направиш добро посред нощ? Ако аз съм на ваше място, ще взема стомната, ще ида до чешмата, ще ида до едно дърво, ще излея стомната и пак ще се върна. Или ще дойде пак мисъл: "Стани, направи добро." Среднощ, всичките хора спят, но аз имам куче, което зъзне; ще взема комат хляб, ще му дам, или ще му туря малко слама да легне. То е добро. Изведнъж няма да го туря в стаята, то няма да разбере, за да разбере силния контраст, потребно е друго. Като му дам хляба, ще разбере, че има отношения. Аз искам кучето да бъде свободно, аз не искам да изменя неговите условия. В къщи сега може да се радва, но утре като го изнеса вън ще бъде по-нещастно. Като му дам хляб, ще кажа: "Ти си по-голям герой, отколкото аз." Като го потупам, това куче ще бъде доволно. Това е същество, на което е приятно да стои пред къщата, то има двойна енергия да издържи студа, има специфична сила, с която си пази топлината. Човек няма тия специфични сили, птиците ги имат, растенията също. Човек само при редки случаи може да издържа лоши условия. Казвам: ще му помогна при неговите условия на живота. Ние трябва да бъдем силни в малките работи, не в големите работи. Представете си, идва при вас един човек, иска ви хиляда лева. След като вземе парите, разправя: "Не може ли аз да не плащам?" И двамата сте християни. Какво трябва да се прави? Онзи, който взема парите, трябва да ги върне, нищо повече. Аз с даването на парите образувам дисхармония. Този човек, на когото съм заел парите, той се огреши, аз съм го турил в пътя на изкушението. Той трябва да ми даде хилядата лева. Аз ако искам истински да му услужа, ще му ги изпратя по някакъв начин, без да знае той, че аз му ги изпращам, да не се усеща, че е задължен. Тогава и той ще се издигне, и аз. Един ден аз мога да кажа: "Сега от мене да мине, хайде, вече ти ги прощавам." Тия пари не са мои. Пари не се прощават. Туй е дълбоко вътрешно разбиране. В любовта се изисква, когато направим една услуга някому, да не засегнем неговата свобода; неговата душа да не се усеща накърнена. Ако аз не постъпя спрямо него както спрямо себе си, тогава моята любов не е съвършена. Ще каже някой, че на мен Господ не ми говорел. Хубаво, аз ви казвам: аз съм роден от Господа. Ако така говорим, всинца сме родени от Господа, но има от нас и дваж родени. Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден. Какво ще кажете ? Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята. Това е една дълбока философия на живота.

Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота. Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде?" Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има. Всичките ще ги научи Господ.

Идете, известете на моите ученици, нека идат да научат всичките народи на това Учение на Любовта.

20 неделна беседа, държана от Учителя на 14 февруари 1932 г. София, Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни