Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_02_28 След това28 февруари 1932 г., Неделни беседи, София

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:34

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,
ИК „Сила и живот”,  Бургас, 1993.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


неделна беседа

28 февруари 1932 г.

След това


22 неделна беседа, държана от Учителя на 28 февруари 1932 г., 10 ч.с София - Изгрев.

Ще прочета 2 глава от пророк Йоил. Ще взема само две думи от 28 стих: "И след това".

При самите мъчнотии в живота, човек трябва да определи своето положение. Той си има един естествен стремеж, както всяко живо същество се стреми да намери своето място и условия, при които може да живее и да се проявява; то е един вътрешен, естествен процес. Аз го наричам Божествен процес, помощ на човека да живее, понеже животът, това е израз на Божествения живот; само там, дето е Бог, има живот; дето го няма Бог, няма живот. Какво нещо е животът? В присъствието на Бога е животът. Там, дето Бог го няма, няма живот. Съвременните хора все спорят - дали има Бог или не. То е схоластично разглеждане. Въпросите: дали има вода или не, и дали има Бог или не, са различни; съвсем друг е смисълът на тези понятия. Дали там има вода или не, съществува отначало едно предположение; и след като проверите, ще извадите един извод, че няма вода там, проверено е опитно, няма вода; това е така нареченият логически извод. Логическите изводи, това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква действителност. В огледалото има ли някаква реалност? Виждате, човек се мърда в огледалото, но в огледалото няма никаква дължина, няма никакъв свят - съществува, но нищо не съществува. Съществува едно - отражението. По огледалото можем да намерим реалността, точно обратно перпендикулярно, в противоположна посока. Тогава, когато ние казваме "всичко е суета на света", това е отражението. Според индуската философия, този свят е отражение; Майя - значи, реалният свят е в обратна посока на материалния. Материалният свят е резултат, една проява, той е дотолкова реален, доколкото се отразява вътре в огледалото. Следователно може да поставя някакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го няма в огледалото, това ни най-малко не показва, че реалността не съществува. Сянката може да изчезне, но реалността ще остане; но никога в света не може да има сянка, зад която няма реалност. Тъй щото онези, които казват, че "всичко е суета", както е казал Соломон, не са прави. Трябва да изтълкуваме - какво значи суета. Суета значи - да не разбираш нещо. Търсиш реалността на нещата там, дето я няма - суетиш се. Търсиш живота в удоволствията на земята - там никога няма да го намериш. В удоволствието живот няма. Сега, когато аз говоря така, ще кажете: "Човек не трябва ли да има удоволствия?" Той не трябва да се заблуждава в удоволствията, ние идваме до крайност. Някой твърди, че трябва да се яде много. Не, не трябва да се яде много. Някой казва, че никак не трябва да се яде - и той не е прав. Ще ядеш умерено, толкова, колкото трябва. Един закон има, според който, всеки един знае, колко трябва да носи. Всеки един човек знае, колко трябва да яде. Затова не се иска никакво педагогическо наставление, защото малките птици и животинките, които нямат учители по педагогия, знаят как да се хранят много добре. Птиците не знаят ли как да ядат? Инструктори нямат за това, но те са много досетливи. Когато майката кълве, те броят, колко пъти удря в земята и от туй кълване изваждат своето заключение, колко трябва да ядат. Следователно те знаят да разбират туй хлопане, да го дешифрират, както стенографите дешифрират; всичката педагогия е там. След като се влюбиш, какво ще стане? Там е сега, че ти още не си се влюбил. Ти още не знаеш какво нещо е влюбването. "Аз виждам едного, че се е влюбил." Нищо не си видял. Туй нищо не значи. Може да знаеш това, което си бил; това, което не си бил, никога не може да го знаеш, ти само предполагаш, че знаеш. За пример, някой казва: "Аз разбирам от хиромантия, от физиогномия, разбирам от математика, от геометрия". Създаден си да разбираш, но като казваш, че разбираш математика, много казваш. Не разбираш какво нещо е математика и не си разбрал положението, защото, ако ти знаеш математика, ти ще бъдеш един велик човек. Ако знаеш геометрия, ти ще бъдеш един гениален човек. Щом не си нито едното, нито другото, ти не разбираш нито математика, нито геометрия. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Геометрията се занимава с материята. Математиката се занимава със силите. Туй не е в противоречие със сегашното определение, сегашните учени хора отиват в същата посока. Вземете един физиогномист. Ако му представите някой човек, който има нос, дълъг 7 см., веднага ще каже, че този човек има силен ум, но ако му дадете широчината - отдолу на носа - 5 см., той ще каже, че този човек е здравеняк, че има плътно тяло. Веднага ще извади заключение, че тялото е плътно, но че и умът е силен. Широкият нос не показва силен ум, но показва плътно тяло. Дългият нос показва силен ум. Сега някой ще каже: "Докажи това".

Ако вие вземете една окръжност и в нея впишете един квадрат, ще видите, че той се допира в 4 точки на окръжността, в другите точки не се опира. Питам: вписаният квадрат в окръжността равен ли е на самата окръжност? Не е равен. Ако вие впишете една окръжност в един квадрат, тогава окръжността ще докосне ония части на квадрата, които, в първия случай не се допират до окръжността. Защо има различие? Онзи, който не знае, ще иска механически да го обясни, но то е само по отношение пространството. Перспективно нещата как се представят? Една линия се показва дълга, понеже е близо, друга се показва, че е къса, понеже е далече. Слънцето, за пример, се показва, че е много малко; тогава, ако вие заключавате невярно, ще се чудите, как е възможно, това малко слънце да осветява цялата земя. Къде е реалността? Не, от дължината на слънчевите лъчи се заключава за силата на слънцето. Лъчите показват разумността на слънцето, с които то осветява земята. Следователно, от това гледище, слънцето представя разумна сила, която Бог е поставил в пространството, направил го то да свети на земята. Може да ви свети само разумният човек, когато постави една свещ някъде. Тази свещ не е дошла сама да свети, тя може да свети, но зад нея седи някой, който иска да ви свети. Някой ще ви постави трапеза, ще ви сложи хляб, но зад хляба седи този, който иска да ви услужи. Следователно всичко в материалния свят е израз на една Разумност, която седи зад материята. Зад всичко туй има някой, който обича хората на земята. Зад земята седи Един - по човешки говоря - Когото вие не виждате. Такава е обстановката и вие трябва дълго време да я търсите, да я изучавате. Този, който ви обича, той ще направи туй заради вас.

Питам сега: какъв е смисълът на живота? Вие имате глава, защо ви е вашата глава? Или защо ви са вашите гърди? Защо ви е стомахът? Защо ви са краката, ръцете? Сега ще направя сравнение. В една окръжност имате два диаметъра, които са равни, но в една елипса двата диаметъра не са равни. Единият е по-дълъг, другият е по-къс. Какво означава това? Човек няма кръгла форма, но има елипсовидна форма. Следователно дължината на човека спрямо земята е перпендикуляр. Човек е перпендикуляр спрямо центъра на слънцето и центъра на земята. Туй показва неговата интелигентност. Дължината на тази елипса показва неговата разумност, а широчината показва неговата чувствителност. Животните имат обратния процес. Техните чувства са по-широки, отколкото тяхната интелигентност. Животните се отличават по това от хората, че имат повече чувства, отколкото им трябват, а имат по-малко ум, отколкото им трябва. В човека има повече ум, отколкото му трябва и по-малко чувства, отколкото му трябват. И тогава, между животните и човека трябва да има едно отношение, една обмяна. Човек, като не знае как да направи тази търговска обмяна, той почва да коли животните, да ги яде. Той яде животните, за да вземе техните чувства, т.е. туй, което не му достига, да го вземе. Но той е хванал кривия път, неразбиране е това. От друга страна, животните, като им трябва още интелигентност, и те изяждат човека, за да придобият това, което им липсва. Животните ядат човека и човекът яде животните. Но нито животните са станали по-умни, нито хората са станали по-чувствителни.

Това са общи разсъждения. Аз не искам да ви кажа да вярвате в това. То е само един показалец. Аз имам три барометъра, един пишещ барометър, един обикновен и един от кристали, и намирам, че този, от кристалите, е по-чувствителен, един от най-хубавите, които имам. Той 10 часа по-рано показва промените, които ще станат. Понякога пишещият барометър показва, че времето ще бъде лошо, а кристалният показва, че след един час времето ще се подобри. Кристалите са се изгубили, а другият още продължава да показва, че времето е лошо. Сега, аз тълкувам това, разговарям се с барометъра. Казвам: "Какво казваш ти?" Той казва: "Онзи професор не е довършил науките си. Това, което аз зная, той не го знае. Макар да има 8 барабана, това са 8 секретаря, но той не знае, което аз зная." Тези кристали са живи вътре, те имат своята интелигентност, само че интелигентността им е извън физическия живот. А другият барометър е направен с лостове. Интелигентността е и в другия, и в този свят. И затова той по някой път се влияе и казва: онзи е извън, но и с кристалите се влияе.

Сега да обясним нещата. Външният свят има за нас дотолкова смисъл, доколкото ние можем да обясним нашия живот и да си послужим с туй знание за напредването на нашия ум и за облагородяването на нашите чувства. Трябва да живеем, а ние не сме живели още на земята. Най - великите хора са казали, че 8 хиляди години досега, хората не са живели. Туй е било живот на вечни страдания и промени. Има радости, но, в края на краищата, всичката радост, която ще добием, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнем обратно у дома си, без пет пари. Ти ще дойдеш на земята, ще направиш изобилно грехове, престъпления; ще се върнеш при Бога, да се разкайваш, ще искаш пак нов кредит. Ти казваш: "Пропадна търговията." Господ ще те погледне, ще те погледне пак, ще се поусмихне и ще каже: "Дайте му малко кредит. Пратете го пак на земята, наново да учи." Някой ще каже, че учил по математика, по геометрия, музикант бил, поет бил, художник бил и т.н., но работата не е вървяла.

Тези неща трябва добре да се разбират. Да ви приведа един мит за паяка. Аз сега няма да се спирам върху произхода на паяка. Сияз Спанзу бил един царски син, който се занимавал с окултната наука и дълбокото познание. Като Соломона и той искал да разкрива тайните на природата, да достигне до крайното познание, да няма познание, което да не знае. И му останала само една точка да разреши, една от великите задачи в света. Да тури ред и порядък в живота си. Но едно нещастие се случва. Един ден, той вървял замислен и изгубил пътя си - не може да се ориентира, накъде да тръгне. Среща една млада мома, много красива, една от най-красивите моми. Като я погледнал, затупкало сърцето му. Казва й: "Можеш ли да ми покажеш пътя, изгубих се." Тя му показва пътя, но той като се върнал, вече загубил точката. Рече да разреши великата тайна на живота, дойде до последната точка - не може да прочете; рече да мисли - момата изпъкне в ума му. Туй, което хората наричат "влюбил се е". Отива той при момата и казва: "Слушай, ти ми показа онзи път, по който се загубих, на мен ми остава само една точка да разреша, но ти седиш на тази точка отгоре, не зная какво да правя, аз се влюбих в тебе. Този въпрос искам да го разреша. Ти какво казваш? На моята любов не можеш да откажеш." Тя му казва: "Може, само при едно условие." "Какво е туй условие?" "Ще направиш една нишка, една тънка нишка; да бъде толкова тънка, че по-тънка от нея да не съществува. И тази нишка да се не къса, никой да не е в състояние да я скъса. Когато образуваш тази нишка, ела при мен, ти ще имаш моята любов." Излязъл той замислен и оттам насетне, този Сияз Спанзу, все ходел и мислел, как да усвои туй тъкачество. И досега той не може да намери начин, да образува такава тънка нишка, която да не се къса. И досега човек, от хиляди години, не може да направи тази нишка. Влюбил се е, но няма тази нишка. Ние, съвременните хора, се намираме в туй положение. Направили сме тази нишка, много тънка е тя, но се къса. Но има нещо в нас, което се къса. Или туй, което ние наричаме неустойчивост в любовта. Туй го наричам неустойчив човек, не може да разчиташ на него. Дълга е нишката, тънка е, хубава, но не е устойчива, къса се.

Като направиш тази тънка нишка, която да се не къса, въпросът е разрешен. И Писанието ето какво казва: "И след това ще излея Духа си над всяка плът, и ще пророчествуват синовете и дъщерите ви, старците ви ще видят сънища, юношите ви ще видят видения." Сега онзи, който разбира великия вътрешен смисъл, не е човек, който да се влюби. Защото всяко начало има край и всеки край има свое начало. Ако твоето начало не образува един край, ти не си на правата посока, но ако твоят край не образува едно начало, ти си пак на кривата страна. Писанието казва: "Аз съм Алфа и Омега" - другият край е едно ново начало. Всяко ново начало води към един край. Под "край" разбирам завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго място началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъж, и много пъти ще се влюбвате, докато дойдете дотам - да се влюбите в Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: "Да обичаме Господа". Може. Сега когото и да обичате, за в бъдеще тази програма трябва да се приложи, и когато направите една тънка нишка, тогава ще имате моята любов. Така казва момата. Момъкът и той ще каже същото. Питам тогава, колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бъдат девствени. Понеже сега не са направили тази нишка, както трябва, женят се, късат се нишките и домът не е устойчив. Кой е крив? Създадеш един дом, една нишка, която се къса - ти не си разрешил задачата. Ти разреши задачата, както я разреши Сияз Спанзу. Ти имаш право да се жениш; това е един извод на старата мъдрост. Не извод, да се обезсърчавате. Обезсърчението вие си го носите, в това отношение сте специалисти. Ако е за обезсърчение, аз съм готов да се уча от вас. Но, ако е да не се обезсърчавате, вие трябва да се учите от мене. Да не се обезсърчава човек - то е цяла наука; вие ще дойдете при мен да я учите. Щом наближи да умирате, вие се обезсърчавате. Щом осиромашавате, пак се обезсърчавате. Щом ви е страх от студа, вие се обезсърчавате. Щом ви е страх от огъня, се обезсърчавате. Щом ви е страх от височина, от дълбочина, от паяк, от лъв, от тигър - от какво ли не се бои човек - вие се обезсърчавате. Слабостта на човека е обезсърчението. А при това, човек е казал, че е много сръчен герой. Аз ги гледам, носят кръст за храброст. Някой път казвате: "Много са храбри тия страхливци." Един храбър човек, според мен, той е герой, може да помогне на своя народ. Ако е храбър в науката, пак може да помогне. Това е задача на героя. Всяка една майка трябва да бъде храбра и героиня. Всеки баща трябва да бъде храбър, да помогне.

Аз не вземам сегашното положение. Но аз говоря за онова положение, което е в природата, което се изработва от същества, минали една еволюция, която човек не е сънувал. Апостол Павел като се пренесъл в техния свят, не вижда същества, но казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Има един свят, който ви чака и вие даже не можете да предполагате, какъв е този свят. Сянката не може да влезе в огледалото, но това не показва, че този свят го няма. Това не е наука, да отричате нещо, което не виждате или не разбирате. Отричането не е наука. Съмнението не е наука. Безверието не е наука. Вярата - да. Вярата е един завършен резултат в света. Един от великите резултати, който някога е образуван в света, то е вярата. Без този разумен резултат не можеш да служиш на Бога Не да вярваш в обикновените работи. Ти в обикновеното не може да вярваш, ти може да вярваш само в необикновеното. Може да вярваш само в разумното. Питам, в какво може да вярваш? "В смъртта." Кой от вас е виждал смъртта? По какво се отличава смъртта от живота? Учените казват, че сърцето на човека при смъртта спирало. Може сърцето да спре и човек да живее в тялото. Тази дръжка /Учителят показва лупата/, клетките на туй дърво са живи. Ако те умрат, тя ще се разпадне, тогава тази дръжка няма да бъде на моята лупа. Този метал и той умира, и той ще се разпадне. Но докато има сцепление, всяко сцепление показва, че има известен вътрешен, разумен стремеж. Какъв е? Може този стремеж да не е като нашия. Но все има един стремеж, един живот има. И ние мислим, и Бог има мисъл, но Божиите мисли се различават от нашите мисли. Бог като мисли, Той мисли за всички едновременно; ние когато мислим, мислим само за себе си, тази е разликата. Мислим само за себе си. Бог мисли за всички, понеже в него живеят и се движат всички.

Сега, като говоря върху този предмет, аз не искам вие да изоставите някои ваши възгледи. Казвате: "Трябва ли да напуснем този живот?" Когато казвам, че трябва да се напуснат известни възгледи, разбирам, че трябва да напуснете в себе си известни болезнени състояния, да се освободите от болестите, да остане истинският живот. Болестта се дължи на чужда материя, на чужд живот, на по-нисш живот, който се е вмъкнал у вас. Той е паразит. Всяка една болест е паразитно състояние в човека. Всичките болести, където и да са - в мускулите, в костите, в нервната система, в стомаха - дето ги наричат язви - това са все живи същества, които изтеглят соковете на вашия живот. Следователно трябва да се освободите от този нисш живот, да го турите на място, той няма право да живее у вас като паразит; и греха, в туй отношение, аз го считам за един от големите паразити, които всякога са съществували. Може да съществува. Грехът е един голям паразит. Сега, не искам да се спирам и да говоря върху злото, защото туй, за което човек мисли, от него някой път се заразява. Грехът, този паразит, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вътре, е ужасно. С най-малкото докосване - с мисъл, с чувство, с пипане, по който и да е начин, грехът се предава. Той е по-страшен от проказата, по-страшен е от сифилиса. Ако ти дадеш на един човек, който е престъпник, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на един шивач - престъпник дреха на един млад момък, който встъпва в брак, и той ще свърши фатално. Ако дойде в къщата ви един свещеник, свързан с греха, вие ще свършите фатално, или ако е болен от проказа, вие ще свършите фатално. Ако четете една книга, написана от писател, заразен от проказа, вие ще свършите фатално. Казвате: "Какво трябва да се прави?" Според мен, един поет, когато пише, трябва да бъде изпълнен с най-възвишени чувства и мисли. Когато един художник рисува, трябва да свещенодейства. Един говорител - когато говори, свещен трябва да бъде неговият език. Един човек, който отива да прави добро, или, който гледа една жена, свещени трябва да бъдат неговите очи, свещени трябва да бъдат неговите уши. Това е дълбокият смисъл на живота.

Ще каже някой, може ли да бъде това? Може. Ние сме се отклонили от онзи, правия път и вървим по един път на смъртта. Всеки те учи да вървиш в един път, по който ще изгубиш и последното богатство, което имаш. Казваш: "Трябва да се живее на Земята." Че животът, който сега живееш на Земята, то е едно голямо робство! Ти, от сутрин до вечер, се мъчиш за какво ли не. Пари нямаш, стая нямаш, въглища нямаш, отвън е студено, чакаш някое благотворително дружество да ти помогне. Тия неща са хубави, не са лоши, може някой да се притече за твоите нужди, някои се притичат. Пристигнал онзи, младият момък, при своята възлюбена, когато неговият враг отрязва главата й; тя си отваря очите и казва: "Късно е!" Питам, отрязаната глава какво ще прави? Ако имаш знанието на някой светия, да туриш главата, може да зарасне, но ако нямаш знанието? Не се ли случва някога, един човек, който е живял честен живот, да измени възгледите си за живота и да каже: "Отсега нататък няма да живея тъй както досега, оставям честния живот, ще живея другояче." Тогава питам, какво се добива? Нищо не се добива. Ти изгубваш и последното, което имаш - разумността.

Тук ние ще дойдем до едно противоречие. Казваме: трябва ли да работим за човечеството? Трябва да работим, но как трябва да се работи за човечеството? За обществото, за дома? По този начин, по който ние работим, много са малки резултатите. Две хиляди години, откак е християнската култура, но всички християни са се отдалечили от онова, което Христос е проповядвал преди две хиляди години. Хората са се отдалечили от методите, които Христос е препоръчвал. Църквата проповядва едно учение, но то е далече от това, което проповядва християнството. Свещениците проповядват всичко, но не и това, което Христос е учил. Никъде не се проповядва любов към Бога. Що значи любов към Бога? Да бъде човек проводник на Божията мисъл, на Божиите добродетели, да бъде човек проводник на Божията Мъдрост, на Истината, да има еднакво отношение към всичко, което Бог е създал. Това разбирам една религия, която може да помогне на своя народ. Ако хората разбират така, да бъдат проводници на доброто, положението в света ще се подобри. Ако всеки поет проповядва това, ако всеки философ проповядва това - проводници да бъдете на Божественото, сигурно светът би имал друг вид. Сегашният живот в съгласие ли е със строя на природата? Казвате, несъобразно е моето учение. Хубаво, но сегашните работи съгласни ли са с великия закон на Живата природа, от която всичко черпим, съгласен ли е сегашният живот със законите на Бога? Когато проповядвате, че Той направил небето и земята, съгласен ли е Той? България има един представител в Божието Царство. Англия си има едно посолство, Америка си има посолство. Де е посолството на Царството Божие? Няма никакво посолство. Значи, скъсани са отношенията. Както със Съветска Русия. Не само в България е така. И Англия няма посолство. Духовенството иска да каже, че ние сме една религия. Те казват, че ние сме "посолство", но как тъй: Едно посолство, което е посолство на небето, българското посолство, да има нужда от българска държава. Тогава, английското посолство, ще има ли нужда България да го издържа? Англия издържа своето посолство. Ако една държава не издържа своето посолство, тя е закъсала съвсем. Ако духовенството, което представя Небето, се нуждае държавата да го поддържа, то е закъсало. Моят извод е това. Искаме да правим истински изводи, една истина да се изнесе, както трябва. Казвате: "Не е право туй учение!" Съгласен съм. За мен е право учението. Зад логическото заключение има една друга истина, която трябва да излезе. Всяко едно заключение трябва да има един извод, но трябва да има и свое приложение, и един вътрешен опит. Този опит всички вие можете да имате. Ще правите опити.

Някой иска чудеса. Оставете големите чудеса, които Христос е правил, но има малки чудеса и вие с тях трябва да започнете. Имате тайната, Бог ви я е дал, знаете как да си помогнете, а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лекар да ви нацърка с инжекции. И това не е лошо, но най-после ще прибегнете до лекар, когато сам не можете да си помогнете. Разбира се, когато полудее човек, трябва да го свържат с въжето. На престъпника трябва да му турят букаи, да го затворят, но така се правят големи разноски, то не е практичен метод. Ти се безпокоиш, не знаеш как да се успокоиш, забравил си как са се успокоявали хората едно време. Ако аз съм учител в едно училище или в една гимназия, ето какво бих препоръчал на учениците. Всеки един ученик в десния джоб да си има една най-чиста кърпа, съвършенно чиста; с нея леко, нежно да пипнете носа си, не да го хванете грубо и да се секнете грубо, че всички да ви чуят. Съвременните хора трябва да се научат, да знаят как да си пипат носа. Една от най-великите тайни е тази, как да пипате носа. Искате да знаете къде е Разумният свят. Вие имате една станция, едно радио за връзка с него - това е носът. Ще го хващате леко. Някой път някой българин казва: "Сърби ме носът." Казвам: като го сърби носът, или ще се ядосва, или пари ще му искат, или нещо друго. Мене, щом ме сърби дясната ноздра, пари вземам. Друг казва, че носът сърби ли го, непременно се ядосва. А пък мен, сърби ли ме носът, след няколко дни получавам една сума. Откъде знае този нос, че парите ще дойдат? Носът е станция; от Разумния свят казват, че сега ще имаш един чек. Питам сега: тази велика, хубава станция, която Господ е поставил на лицето ти, защо ти да не си благоразумен, ами теглиш насам-натам носа си, чоплиш го, дърпаш го - ти нарушаваш един ред. Нямаш право да се държиш невнимателно с носа си! Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай? Ще туриш ръката си на носа, ще я подържиш, и няма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъл, ще ти светне в душата и ти ще си разрешиш въпроса. Ти ходиш този да питаш, онзи да питаш. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързан с твоя ум. Ще каже някой, това е заблуждение. По-голямо заблуждение е да питаш този-онзи, което те не знаят. Какво трябва да бъде възпитанието на разумните хора? Ние имаме велико благо - човешкото лице. Имаме една картина. Питам: какъв е този образ, това човек ли е? Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Казвам: не е човек това. "Че как да не е?" Този човек, образ на Бога ли е? Ти се мислиш за Господ. Всички хора трябва така да живеят, че образът им наистина да прилича на Божий. Образът на всички хора е образ на Господа. Където и да го видите, Бог е в тях. На кого е този образ? Казвам, не е мой. То е честност. Щом кажа, че е мой, значи е частна собственост. Някой казва: "Ти не искаш да кажеш истината." Казвам: човек, за да намери своята истина, той трябва да измени начина на своите разсъждения, да не е никак заинтересован. Аз, в дадения случай, не съм заинтересован, мен съвсем други работи ме интересуват.

"След това" какво? Ти ще признаеш, че онова, което имаш, то не е твое. Нищо повече. Ще признаеш, че си част, или уд, или орган, или чувство, или душа, или дух. Мисли каквото искаш, но ти влизаш в една система, в един организъм разумен, имаш свое предназначение, своя работа, своя функция. Мисли както искаш. Но дотолкова, доколкото ти изпълняваш правилно ония наредби, които ти са дадени, ти си на почтено място. В деня, в който ти започваш да мислиш, че ти си всичко, вече си в кривата посока в света. Всички хора искат да бъдат щастливи. Те трябва да се обичат едни други, за да са щастливи. Казвате: "Този се е влюбил в еди-коя си жена." Аз го срещам, хващам го за ръката и казвам: Много се радвам, че си се влюбил в еди-коя си жена, но залюби всички жени и ще бъдеш по-щастлив. "Може ли?" Може. Бог ти показва, че както обичаш едната жена, така можеш да обичаш всичките жени. Той не е, който обича, Бог обича. Защо се противите на Божията работа? Бог обича всички. Защо ще противодействате на Божията Любов, на Божието проявление? Може да услужвате. Нека Бог да се прояви. Стига Бог да сe проявява чрез вас - какво по-хубаво? Вие затворите този извор, искате да го спънете, казвате за някого, че той не трябвало да обича, или, че щял да я вземе. Щом я вземе, ще покаже, че неговата любов не е любов. Коя любов, която влиза в него, е завладяла човека? Всяка вода влиза, услужва на човека и си отива. Кой хляб е завладял света? Всеки хляб влиза у нас, да ни помогне, помага и си отива, няма желание да ни завладява. Да завладееш, това е частна собственост, това са такива амбициозни изречения, такива мъгливи идеи, дето казват гърците - завладял света. Утре умира, завладял ли е света? Себе си не могъл да завладее, ще владее хората! Светът от никого не се владее! Единственият владетел в света, това е Бог, а под думата "Бог" разбираме Любовта. Любовта е, която завладява света, Знанието е, което завладява света, Истината е, която завладява света. Защото в Истината ние разбираме широкия простор, в който човек може да действа. Знанието, силите, качествата са, които действат вътре в мен, а Любовта, това е великият живот, който прониква в цялото Битие. Във всичко има живот.

Под думата "Бог" аз разбирам туй Същество, което навсякъде се проявява. Като видиш едно дърво, да ти трепне сърцето, да се зарадваш, че Бог се проявява. Да видиш, че твоят Господ и Господ на дървото е един и същи. Той ще ти каже: "Направи ми една услуга, на Мене," - ти ще полееш дървото и ще се радваш, че си могъл да помогнеш. Като минеш покрай изсъхнало цвете - полей го. Да се радваш, че си направил една услуга. Ако ти не си в състояние да помогнеш на една мушица, която се дави и има нужда от твоята помощ, питам тогава, на кого ще помогнеш? Ти, за да помогнеш на своя приятел, трябва да влезеш в него, да видиш, каква нужда има. Ти може да му купиш обуща, а той има нужда от шапка, може да има нужда от обуща, а ти да му купиш палто. Може да няма нужда от палто, но да има други нужди. Той има една нужда - ти трябва да проникнеш в душата му и когато намериш неговата нужда, да я задоволиш. Тогава той казва: "Човек е този." Това разбирам любов.

Та ние, съвременните хора, трябва да се разбираме. В човека има две естества, едното естество е добро. Някой път аз ще ви говоря върху доброто естество на човека. Има и едно лошо естество у човека. Какво е лошото естество? Те са оплетени, свързани са те. Един закон има, и нищо не може да те освободи от него: докато си на земята и живееш, и едното те кредитира, и другото те кредитира. Всеки ще плаща. Доброто иска своите лихви, и злото иска своите лихви. Велик закон е това. Ти не можеш да се освободиш от него. Някой казва: "Аз ще се освободя от злото." Така говори, защото не разбира. Щом дойде доброто естество на човека, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умът има цел. Другото естество на човека е обратно: ти мислиш да завладееш хората; затвори правиш, букаи им слагаш на затворниците; искаш да ги бесиш, да ги колиш, на пастърма да ги правиш. Това е лошото естество на човека. Минавам аз покрай месарите и гледам, окачени тия същества, а те са радостни, че има стока, че търговията ще върви. Веднъж гледам - благородна, красива дама влиза в саламджийницата. Преди да купи салам, чертите й бяха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че беше красива. След като взе салама, пак се измени лицето й, тури маската, изразът й се успокои. Дойде някой в името на Бога, моли се, но гледа парите ти къде са. След като ти задигнал парите, и той се изпарил, няма го никъде. Този живот в човека, това е лошото естество. Човек, който мисли само за себе си, е лош. Как не му мине през ум да бръкне в джоба си, или да отвори кесията си и да тури в джоба на някой беден, или на някоя вдовица, някой лев; но де каквото има, туря го в своя джоб. Питам: какво разбиране има животното относно даването? Вземам това в много широк смисъл. Виждам един човек, който е щастлив, усмихнат, но на мен не ми е приятно да го виждам, въпреки че е засмян, че е развеселен. Не ми е приятно. Каже нещо хубаво, пак не ми е приятно. Бащата казва за сина си: "Той много-много да се не вдига." Бащата го е страх от сина, да не се възгордее, майката я е страх от дъщерята, защото дъщерята, като се възгордее, ще каже: "Майко, ти си много проста." Синът като се научи много, ще каже, че баща му е прост. Синът не може да бъде по-учен от баща си никога, и дъщерята не може да стане по-учена от майка си. Сега, аз вземам майката в положителен смисъл. Ако вие турите едно семе в земята, земята не е майка на семето. Ако вземете едно яйце от една кокошка и го турите под някоя гъска, да го излюпи, гъската не е майка на туй пиле. Вие искате да направите гъската майка, но и тя се чуди - за майка минава - заведе малките патета във водата и казва за пилето от кокоше яйце: "Не е мое това дете." Като че ли другите са нейни. "Майка" и "баща" е само Онзи, Който е дал първоначалния подтик, отдето сме произлезли. Този, от който сме взели всичките тези стремежи, дарби и способности, Той е бащата, Той е майката всъщност. Тези, временните работи, които минават и отминават, то е - както земята минава за майка на семето, както гъската минава за майка на кокошето яйце. Излюпят се тия яйца и едни отиват по водата, а други по сушата. Ако ти имаш един син и той не върви в твоите пътища, тогава какво трябва да мислиш?

Сега, аз не искам да пръскам противоречие в света. Целта ми не е това. Но казвам: Ние сме изменили целия естествен ход на нещата. Има едно голямо противоречие в самите нас. Ние се борим. И досега се борим, дали е някой в правия път или в кривия път, дали служи на Бога или не служи на Бога, дали има Господ или няма Господ. Постоянно има хора, които се мъчат. Някой мисли, че е на правия път. Някой път казвате: "заблудиха ме". Постоянно промени стават, но главното в живота не е само вярата в Бога. Защото Бог не е едно същество механическо, отвън, то е самият Живот. Да разбираш смисъла на човешкия живот, да разбираш смисъла на твоите мисли, на твоите чувства, да разбираш смисъла на любовта, на знанието, на истината - туй е да се домогнеш до онова истинско понятие за Бога. Ако в света се проявява един Господ, тогава трябва да се проповядва, че в света трябва да се тури ред и порядък, и този порядък трябва да бъде еднакъв по възможност за всички. Всички няма да бъдат на една степен, но да се даде една възможност на природата; всеки да има възможност и да му се покаже пътя, по който трябва да работи. В природата този закон е така. Засега той съществува извън земята, съществува този ред, но на земята хората имат малко обикновени възгледи.

Та казва Писанието: Този пророк преди три хиляди години е предвидил това, което сега ще стане, и то ще стане, той е видял тия картини. Някой казва: "Как ще бъде?" Ще го видите, но всичко туй, което ще дойде, то е животът. Животът не седи в светлината, животът не седи в една революция, животът не седи в една промяна. Животът седи в туй, новото, което ще дойде да се прояви. Новото, което ще дойде, ще засегне и нас. Чистият въздух е важен до толкова, доколкото може да има отношение към мене, доколкото мога да се ползвам от него. Храната е важна до толкова, доколкото мога да се ползвам от нея. Следователно, от всички блага, които съществуват в света, ние трябва да се ползваме. Не само общо да казваме: "Трябва да бъдем добри." Това е много общо казано. Аз определям доброто: То не е нещо механическо. Доброто, това е основа на живота. Ти трябва да бъдеш добър, понеже без доброто не можеш да живееш. Ти ще направиш добро, доброто не е вън от тебе, доброто е основа на живота. Следователно, ти трябва да бъдеш добър, за да имаш онзи живот, който търсиш. Ти трябва да любиш, понеже, ако ти не любиш, животът не може да дойде у тебе. Ти трябва да имаш любов към мъдростта, понеже, ако нямаш любов към тази мъдрост, знанието няма да дойде и светлина не може да имаш. Ти трябва да бъдеш добър, да обичаш истината, понеже, ако не обичаш истината, свободата няма да дойде. Най-първо, ние всички трябва да се освободим. Да имаме една пълна, вътрешна свобода в живота. Свобода не отвън, но отвътре. Туй е възможно.

Ако не знаеш как да пипаш носа си, ще създадеш своето робство. Носът е толкова важен, няма да го пипате грубо! Чрез носа Бог вдъхва дихание в човека. Чрез диханието човек става жива душа. Ако Бог чрез носа е благоволил да прати своето дихание, как смееш ти да си чоплиш носа, или да го пипаш грубо? От него зависи твоята интелигентност. Ако ти хванеш тъй грубо носа си, цялата философия, целият вътрешен апарат разваляш. Трябва да имаш почит, като опъваш носа си. Твоят нос е отражение на Небето; като изгубиш носа си, изгубваш цялото Небе. Носът е една проекция на твоя ум. Милиони години са били нужни на природата, докато се образува този нос, "туй, малкото носле." Благодари, че не е голям сомун, благодари, че е малък, че в него има голяма сила. Ако ти знаеш как да се отнасяш с него, със своя нос, ти ще бъдеш от големите щастливци, ти ще бъдеш гениален, ще бъдеш поет, ще бъдеш музикант, ще бъдеш силен, всичко ще направиш. Сега, как ще ме разберете? Вие ще питате как да пипате носа си. Не да го галите. Най-първо ще се помолите, ще кажете: "Господи, благодаря ти, че си ми дал нос." Вие ще кажете, че носът ви е къс. Оставете вашите заключения. Като започнете да мислите така, носът ще стане точно такъв, какъвто трябва да стане, а като не мислите така, затова не е станал правилен. Едно семе има възможност да стане добро; ако му дадеш условие, то ще стане. Например, ти имаш сбутан нос - развалил си носа си с твоите мисли, с твоите желания, с твоето бутане. Носът не е само да образува секрети. Колкото повече секрети има в носа, това показва, колко излишни неща има да се изхвърлят навън. Тези секрети са филтър, през който минават всички нечистотии отвън; ако не беше този филтър, досега хората биха изчезнали. Вие не оценявате носа си, не оценявате ушите си, не оценявате очите - това огромно богатство, не оценявате вашето лице. Донякъде само някои хора оценяват лицето. А ушите, брадата, ръцете - могат да се изучават. Ръцете са отлични, краката са отлични. Но носът е един положителен център, цял университет е; университет, в който свещени работи се крият - дори не усещате какво притежавате. Много нещо зависи от човешкия нос. След това - човешката уста е израз на онова, което умът е създал. Устата е един израз на онова, което мисленето е оформило и тогава, нашата уста ще бъде такава, каквато носът я е направил. Цяла наука съществува, в която се изучават устата, носът, веждите, косите, очите и т.н. Високо напреднали същества се занимават с носа ни, с устата, с линиите на устата, с брадата. Всичко говори за степента, за развитието на човешкия ум. Вие не сте изучавали устата каква дебелина има, после, какъв цвят има. След туй ще дойдат очите, челото на човека. Челото е мъдрецът. Носът е младият човек на 33 години. От носа надолу, това е малкото дете. Брадата, това е малкото дете, което припка още. Челото е старият човек на 120 години, който има знания. И всичко туй съставя едно цяло в придодата. В природата, старият по някой път носи мозъкът, но не показва нищо навън; така както, вечерно време, старият човек си снема брадата и я туря на масата - отдолу е един млад момък; сутрин пак си тури брадата - пред хората той е стар, а отдолу е млад, а пък онзи, възрастният, той съжалява, че не е достигнал до онова изкуство, че може да тури мозъка и да го носи. Той казва: "Един ден и аз ще мога да бъда млад. Да остарея, значи другите хора да знаят, че аз съм стар, а пък аз да зная, че съм млад." Старите хора вечерно време отиват да помагат. Любовни работи вечерно време търсят. Вие ще кажете: "Ходят по гуляи, срещи с младите моми, любовни работи правят, пишат любовни писма, цяла нощ не спят." Как ще ме разберете с вашия ум? Когато си млад, вечерно време какво правиш? Чудни сте. Пишеш любовно писмо и пишеш от дълбочината на сърцето: "Обичам те. Готов съм да се жертвам за тебе." Като обичаш, ще обичаш, да няма думата други значения. Обичаш или не обичаш.

Сега, аз искам да остане у вас чистата човешка мисъл и какво трябва да бъде чистото човешко сърце. Всякога да се освобождаваме от изопачени мисли и от изопачени познания, които сега навред се ширят. Човек, като се освободи от заблужденията, ще почувства, че сякаш е смъкнал един товар, ще се намери в един свят красив, поетичен, без никакви противоречия. Това ще бъде, може би, бъдещата жива религия на хората, която ще ги обедини в една цел. А след това, когато достигнат до това познание, Бог ще изпрати Духа Си. Духът е Божественото Начало. Ще се съединим и нишката на този, царския син, тогава няма да се скъса. Ще се намери тази нишка, която не се къса. Връзката между всички хора ще бъде здрава и така устойчива, че смъртта няма да може да я скъса и хората няма да могат да умират.

Аз ви оставям сега с мисълта - да имате голямо уважение и почитание към вашия нос, да си носите по една хубава носна кърпичка, копринена, да не пипате грубо, но като помислите, да кажете: "Свято място е носът." Като помислиш нещо лошо или искаш да направиш нещо лошо, помисли за носа си, пипни го с нужното уважение и гледай какво носът ще каже - той ги усеща, помирисва нещата и право оценява. Всяко едно престъпление в света се отбелязва в тази станция, както в барометрите се отбелязва времето.

Вие ще попитате: алегорично или в буквален смисъл говоря. Точно тъй, както ви го казвам. Спасението на човека е от Бога. Бог действа вътре в нас, а не отвън. Отвън светът, както е създаден, той е завършен свят - със слънцето, земята и съществата, които са минали. Ние действаме в един много малък кръг, но въпреки това, трябва да свършим своята наука. Трябва да влезем в по-висши рамки. Аз бих желал всички да бъдем свободни. Сега какво ви очаква? Няма разрешение. Погледнете се в огледалото и казвате: "Остаряхме." Хубаво, щом сте остарели, по-хубаво от това не може да има, но като остаряваш, вечерно време да излизаш от тялото навън. Като остарееш и не можеш да излезеш, ти си инвалид. Вечерно време ще напуснеш тялото, ще се разходиш, ще излезеш, прикрит като млад момък, ще се видиш със своите приятели, ще направиш визита. Ще кажеш: "Снощи той идва при мене, той се подмладил, каза си името, хвърлил си брадата." Хората вечерно време виждат дядо си.

Една сестра ми разправяше, че нейният син много обичал баща си. Бащата заминава за другия свят. На другата вечер, явява се засмян на сина си и му казва: "Слушай, аз съм много добре, ходя навсякъде, ти за мен не се безпокой."

Имаше от Чирпан един господин, началник беше, той ми разправяше. Заминава майка му; насън му казва: " Аз съм тук, в този свят, много добре, да не безпокоиш с твоите плачове. Трябва да се заемеш да живееш много добър живот, да напуснеш туй пиянство. Тук живеем по друг начин, не както живеят на земята."

Сега, аз не искам да проповядвам един площаден морал. Аз не искам да проповядвам едно външно благочестие, аз съм за онзи морал: каквото мисли човек, това да чувства и така да постъпва. Моралът да бъде еднакъв: и в мислите, и в чувствата, и в постъпките, свободно. Щом направиш една погрешка - коригирай се; защото човек непременно ще направи погрешка. Аз за погрешките на хората не държа никакъв отчет, но за онези благородни стремежи, които има у нас, да вървим в правия път. Младото поколение или всички религиозни хора така трябва да се възпитават. Те чакат Христос да дойде на земята. Като дойде Христос, какво ще учи хората? Той казва: "Ако ме любите, ще опазите моя закон." Казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." "Аз съм път на Онзи, Който говори в мене". "Туй слово не е мое, но на Онзи, Който ме е пратил." Някой път ще дойде Христос и ще ви пита: "Познавате ли ме?" Вие какво ще кажете? Ще започнете да се съмнявате и да казвате: "Мяза на Христа." Писанието казва: "Като светкавица ще дойде." Христос като светкавица ще дойде, но трябва да бъдем разумни. Онзи Христос, който дойде на Земята, той няма да стане богаташ, милионер, патриарх, цар. Той няма да има предвид никакви титли. Ако това желае, той не е Христос. Христос ще дойде да спаси света с любов, да помогне, всички да се повдигнат и да бъдат братя и сестри помежду си. "Онзи, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е майка, брат, сестра." Туй значи брат. Такъв един широк замах и такова вътрешно разбиране е имал за нещата! Това е Христос! Като дойде Христос, ще се измени целият ти живот и възгледите ти също. Ти ще станеш силен човек, духовен човек и ще можеш да направиш не само малките работи, но и големите работи ще направиш. След това? "След това" ще се влюбиш. "След това", ще те изпъдят навън като един новатор и ще кажат: "Той вече не е българин". Значи онези, които вярват криво, са българи, а тия, които вярват право, не са българи. Аз съжалявам един народ, който има криви хора. Всеки един народ в света, който и да е, всички хора трябва да бъдат прави, всички трябва да бъдат хора на Любовта. Това е патриотизъм. Другото е кудкудякане. Кокошката снесе яйце, петелът кукурига. Един направил доброто, другите кудкудякат. Такова кудкудякане в природата не се позволява.

Както жената мисли, така и мъжът трябва да мисли. Аз съм говорил доста за издигането на жената, дори - да има такава специална беседа: "Издигнете жената". След като се повдигне жената, тогава ще говоря за повдигането на мъжа. След като се повдигне жената, тогава ще имаме основа да се повдигне мъжът. След като се повдигне сестрата, бих говорил как да се повдигне братът. След като се повдигне братът, бих говорил как да се повдигне слугата. И след това - как да се повдигнат господарите. Това е наука, постепенно повдигане трябва, изведнаж няма да стане. То не може с един замах, не е разрязване на Гордиевия възел. Участва възелът в света. Трябва да се сплотите, да направите една силна основа.

Аз съм за червисване и то - с любов. Турете белило, но светлината турете за белило. Червисвайте се, белосвайте се, но червилото свържете с любовта, белилото свържете със светлината, да ви обичат всички. Бъдете свободни, покажете се като жени в света. Ева значи - дъщеря на Бога. Адам, значи, е обикнал дъщерята на Бога. Тогава имал всичкото вдъхновение. Намерил я за отлична, затупкало сърцето му. Той имал любов към Ева. Вие се смеете. Много голяма любов имал Адам, че като съгрешил, казал на Господа: "Където пратиш нея и аз ще ида". Господ го изпитвал. Но той не можел да се откаже от нея, казва: "Каквато е нейната съдба и моята ще бъде такава." Господ, като казал на жената да си върви, и Адам тръгнал подир нея, и плакал. Обича я. Права ли е Ева, да се оплаква от Адама и от любовта му? Той, осем хиляди години, върви подир нея и плаче. Жената поглежда, върви напред. Герои са и двамата. Жената пада, и той след нея пада. Аз бих желал сега да видя мъжа - герой във въздигането на жената. Казвам: Тази е сериозна работа. В падането на жената виждам геройството на мъжа. Сега трябва да видя геройството на мъжа и във въздигането на жената. Да обърнем единия лист: Издигнете жената, за да се издигне и мъжът. След това? След това, като се издигне жената, ще се издигне и мъжът.

22 неделна беседа, държана от Учителя на 28 февруари 1932 г., 10 ч.с София - Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни