Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_04_10 Живот, светлина и свобода

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:49

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






неделна беседа

10 април 1932 г.

Живот, светлина и свобода


28 неделна беседа, държана от Учителя на 10 април 1932 г. София, Изгрев.

Ще прочета осма глава от Притчите.

Сега ще ви говоря върху три неща: живот, светлина и свобода. Това са качества, атрибути, от които мъдростта се определя. Аз нямам предвид това разбиране, което вие имате за живота, нито това разбиране, което вие имате за светлината, нито това разбиране, което имате за свободата. Не че това разбиране, което вие имате, е криво, но то е толкова вярно, колкото е вярно знанието на детето в сравнение със знанието на мъдреца. То е толкова вярно, колкото е вярно знанието и изкуството на младия художник който едва сега започва да рисува и знанието на онзи велик изявил се художник. То е толкова вярно, колкото знанието на начинаещия музикант и знанието на онзи даровит, гениален виртуоз.

В сегашния живот има едно отклонение. В това отношение животът е анормален, светлината е анормална и свободата е анормална Това, което хората считат свобода, то е робство; това, което те считат светлина, то е тъмнина и това, което те считат живот, то е живот на болести, мъчения и страдания. Това нещо аз не наричам живот; то е мътна вода, в която се раждат всички вредни микроби. Това, което хората наричат светлина, то е светлина, в която те постоянно се спъват. Това, което хората наричат свобода, то е свобода, в която те постоянно се измъчват. Сега вие ще кажете: какво нещо е животът. Питайте болния, който постоянно боледува, той ще ви каже какво нещо е животът. Какво нещо е светлината? Питайте слепия, който е ослепял, той ще ви каже какво нещо е светлината. Какво нещо е свободата? Питайте онзи, който я е изгубил. Да се доказват нещата, това значи да ги помрачим. В математиката има доказателства, но ако всички математически доказателства не се преведат в геометрически форми, те остават непонятни за човека. Казвате, че между двама души има любовни отношения. Какво разбирате вие под израза: любовни отношения? Тези хора обичат да си услужват, единия услужва на другия; един без друг не могат, един за друг мислят и във време на мъчнотия и страдания са готови да се притекат един на друг на помощ. Това значи любовни отношения. Ако те не се притекат на помощ, никакви отношения няма между тях.

Някой път хората се запитват, какво е отношението на сегашния човек към бъдещия живот. Бъдещият живот е непроявен живот. Не че животът не се проявил, но този живот в нас не се е проявил. Когато казваме, че слънцето не е изгряло, това е вярно отчасти само, за нас слънцето още не е изгряло, обаче за други хора, в другата част на земята то е изгряло. Когато слънцето за нас залязва, за други то изгрява. Тъй щото, ние не можем да твърдим, че слънцето постоянно изгрява или че постоянно залязва. Така е само на земята. Има места, дето слънцето нито изгрява, нито залязва. Следователно, когато разглеждаме нещата в света, някога идеите са ясни, някога са тъмни, това е по отношение на онази вътрешна светлина, която имаме. Когато определяме характера на човека, имаме пред вид силите, способностите, които се крият в него. Ние имаме пред вид силите на умствените способности, неговите чувства и неговите волеви действия от създаването на мира и досега. Всичкият този сбор от сили, способности, чувства и прояви съставят характера на човека. Ние имаме пред вид всичко това малкото, което човек е придобивал във всяко едно съществувание. Ако на сегашните религиозни хора им се каже, че човек е съществувал много пъти, те ще те направят еретик. И учените хора понякога са съгласни с религиозните. Като им се каже, че човек е съществувал, те ще те вземат за първокласен невежа. Аз съжалявам всички онези учени хора, които не са съществували; аз съжалявам всички религиозни хора, които не са съществували; съжалявам всички хора изобщо, които не са съществували, а облажавам ония, които са съществували. И сега аз говоря само на онези, които са съществували. Онези, които не са съществували, те нямат думата сега. Те казват: човек само веднъж се ражда. Да, тия хора са прави само в едно отношение: човек само веднъж се ражда от Господа. В това нещо и аз съм съгласен, но ако разбират, че човек само веднъж се ражда на земята, те имат съвсем криво схващане по този въпрос. Ако те казват, че само веднъж са се родили от майка си, тогава казваме: и птиченцата, и пиленцата само веднъж се раждат от майка си. Ако човек мисли, че само веднъж се е родил в този живот, тогава няма никаква разлика между него и една кокошка. Разликата седи само в това, че човек се е родил много по-рано от кокошката, той е съществувал по-рано от нея. Това е твърдението на някои велики хора, които някога са съществували на земята. Това е твърдение на онези, които имат знание. И най-после, казва се, че се е родила кокошката. Обаче, по закона на еволюцията кокошките са дошли по-рано от човека на земята. Обаче да се роди по-рано и да се събуди по-рано, не е едно и също нещо. Който се е събудил по-рано, той се е родил по-рано. Бедните хора се събуждат по-рано от богатите, но са бедни; богатите се събуждат на обяд, но са богати. Значи, събуждането е едно нещо, а ставането, то е онова, което човек съдържа в себе си, то е събуждането.

Казвам сега: мъдростта седи в това, ние да напуснем областта на спора. Ако е въпрос за спор, и той си има мястото. Някой започне да доказва нещо, и ако не приемат неговите аргументи, той удря на масата, или казва на своя събеседник; ще ти ударя един в носа или ще те поваля на земята. Той мисли, че по този начин лесно ще се свърши работата. Така и аз мога да накарам всеки да повярва в каквото искам, но това не е наука. Това е техника. Тъй щото, много хора мислят като клина: забил се един клин в едно дърво и казва: виждате ли колко дълбоко се забих в това дърво, да ме помни. Чукът, като чул какво казва клинът, отговорил: ти влезе надълбоко, но благодарение на мене. Ако не бях аз да те накарам да влезеш вътре, щеше да видиш ти как се влиза. Чула ги ръката и казала: не се хвали, вие и двамата сте хвалковци. Ако не бях аз да вдигна чука, нито клинът щеше да влезе вътре, нито чукът щеше да има силата да го забие. Най-после човекът се обадил: спрете, не спорете повече, всичко това аз направих. Сега често и съвременните хора казват: Господ направил това, Господ направил онова. Те сами направили много работи и ги приписват на Бога, който даже не е сънувал това, което те му приписват. Като казвам, че Господ не е сънувал даже това, което хората му приписват, имам пред вид глупавите техни работи, които приписват на Бога. Глупавите работи не съществуват за Господа. Има един свят, в който Бог абсолютно не се меси. Аз наричам този свят, свят на човешкото въображение, свят на човешкото преценяване, свят на човешката гордост, свят на човешкото тщеславие, свят на човешкото безумие. Този свят Господ го е изоставил. Кой как влезе в този свят, нито го съдят, нито го укоряват, но човек сам си приема заплатата. Който влезе в този свят, той няма право да се оплаква никому. Той сам си е приел заслуженото, никой не го съди. И като излезе от този свят, пред вратата седи един ангел и му казва: слушай, каквото си видял там и каквото си чул, никому нищо няма да казваш. Кажеш ли някому нещо, пак ще намериш същото място. Сега хората искат да знаят какво нещо е безумието. Ние не.се интересуваме от безумието: Какво нещо е страданието. И от страданието не се интересуваме. Какво нещо е мъчението. И от мъчението не се интересуваме. Какво нещо е грехът. И от греха не се интересуваме. За тия отрицателни неща не се интересуваме. В света има един закон на съвпадение. Съвпадението донякъде изразява истината. Запример, в английския език има две думи, които имат точно обратно значение на това в българския език. Дали англичаните взеха тия думи от българите, или българите от англичаните, не се знае. Например, думата син на английски означава грях, а на български означава син. Това, което за англичанина е грях, престъпление, за българина означава неговия възлюбен син. Тези думи се пишат по един и същи начин, само на български език има един Ъ, иначе те се произнасят по един и същи начин. После, на английски език има една дума сън, която означава слънце, а на български означава сън, да спиш. Произношението и на двете думи е едно и също. Питам: как е станало това съвпадение, че тия две думи на английски и на български език да имат точно диаметрално противоположно значение. Смисълът им е диаметрално противоположен, а произношението и на двете думи е едно и също.Сега, върху изключенията няма да се спирам, защото има закон за изключенията. Вие трябва да изучавате физиката, с модерните твърдения на учените, да видите кои са причините за изключенията. Съвременните учени казват така: ако едно тяло се движи в пространството върху известна плоскост по-бързо от светлината, то ще се огъне назад, т.е. наместо да се огъне навътре, ще се огъне навън. Ако това тяло се движи по-слабо от светлината, то ще се огъне навътре. Питайте учените защо е така. Не че аз не зная, но няма сега да се спирам да обяснявам, а това си има своите причини. Тъй щото, ако дадено тяло се движи с бързина по-голяма от светлината, то ще се огъне навън, ако се движи с бързина по-малка от светлината, то ще се огъне навътре. Това тяло, което се движи с по-малка бързина, ще придобие едно качество, а това тяло, което се движи с по-голяма бързина, ще придобие друго качество. Ние прилагаме този закон когато изучаваме човешкото тяло. От бързината, с която се движат частиците на човешкото тяло, зависи как ще се сформирува самото тяло на човека. Огънатите и изпъкналите части на човешкото тяло зависят от бързината на човешката мисъл, от интензивността на човешките желания и от интензивността на неговите постъпки. Ако някой човек е крайно енергичен, ръката му ще бъде корава, мускулеста, без никаква мекота. Ако някой човек няма топлина в себе си, няма чувство на състрадание, мускулите му ще станат корави и той ще бъде готов за първокласен пехливанин, вследствие на което у него ще се яви желание да се боксира. Ако питате защо е така, аз мога да го обясня толкова, колкото англичанинът може да ви обясни защо думата син означава на английски престъпление или грях, а на български език означава син. Или защо думата сън на английски означава слънце, а на български – сън, почивка. Може би, както се изменят цветовете, така се изменят и думите в езика. Може би тези думи преди 200 години да са имали едно значение, а сега имат точно противоположно значение. Сега да се върнем към въпроса за мъдростта. Мъдростта сама по себе си носи живот, или с други думи мъдростта носи всички онези условия, при които животът може да се прояви. Мъдростта носи в себе си всички онези условия на светлината, при които знанието може да се прояви. Тя носи в себе си и всички онези условия, при които свободата може да се прояви, за която днес хората жертвуват и живота си. Тя е идеал за тях. Ако днес хората умират за свободата, те не търсят онази политическа свобода. Те търсят нещо по-идеално. И ако един човек придобие живота, свободата и светлината в пълния смисъл на думата, той ще се освободи от всичките си страдания и мъчения. Той ще се освободи веднъж завинаги и от положението да бъде сиромах. Казвате: как може така? В човека се крият известни сили и способности, които Бог е вложил в неговата душа. В невидимия свят ангелите издават един вестник, тиражът на който е повече от сто милиона. Сега, дали ще вярвате в думите ми, аз от това не се интересувам, защото целта ми не е да ми вярвате. Аз искам да мислите. Вие считате ангелите нещо отделно от хората. Не, ангелите често идват на земята между хората. Понякога аз съм срещал ангели тук на земята, облечени с шопски дрехи, с калпаци големи на главата и ги питам: какво търсите тук? Събираме оттук сведения за нашия вестник. Ние черпим материал за нашия вестник от земята. Може да ви шокира това нещо, как е възможно един ангел или един архангел да слезе на земята? В природата съществува един закон, който тепърва ще го изучавате. Когато на един ангел от небето му се роди син, той го изпраща на земята във форма на круша или ябълка или слива, да се учи. Та всички плодове, които вие ядете, ябълки, круши, сливи, череши и тем подобни, са все ангелски синове и дъщери, изпратени на земята да се учат. Синовете на архангелите пък, това са вашите волове и говеда, овци, които вие храните и използвате. Питате вярно ли е всичко това? То е по-вярно, отколкото това, че вие сега сте при мене. Ако Бог, който е направил цялата вселена, можа да изпрати своя възлюбен син между хората, да приеме от Божествена, човешка, рабска форма, защо ангелите и архангелите да не изпратят своите синове и дъщери във форма на плодове и животни? Казано е в Писанието, че Бог толкова е възлюбил света, че изпратил своя Единороден Син, да спаси човечеството. Знаете ли какво нещо е човешката форма в сравнение с Божествената? Тя е рабска, най-дребната форма, каквато можете да си представите. Мислите, че тази форма, която сега носим, е някакъв келепир? Не е въпросът да се разсъждава за формата на човека, но казвам: че той се е изправил на двата си крака, това още нищо не значи. Не е някакъв келепир човешката форма. Има нещо хубаво в човека, но то още не е проявено. В него има нещо още непроявено. Казвам, обаче не е външната форма, която унижава човека. Вътрешното унижава човека: неговите нечисти мисли, желания и постъпки – те го унижават. Много животни в света, много волове, крави, коне, много рогат добитък седят десет пъти по-високо от някой учен професор, както и от някой виден проповедник Те са по-високо не по форма, но по интелигентност. Много волове, които днес орат в България, някога са писали много философски съчинения, цели томове, цели трактати са писали по известни въпроси. Та когато се казва, че мъдростта се освещава, ние трябва да различаваме пътищата на тази мъдрост. Всичко, което е създадено в природата, има дълбок смисъл. Понеже всичко това е излязло от Бога, то има цена за разумния човек. Най-малките неща имат цена. Носът на човека, например, има толкова значение, колкото и целият човек Защо? Ако носът на човека се махне, той веднага погрознява. Окото на човека има толкова съдържание и значение, колкото и самият човек. Ухото на човека има толкова значение, колкото и самият човек. Същото може да се каже и за пръстите, и за всички удове на човешкия организъм. Ако се отреже един пръст от човека, той осакатява, обаче, когато всички удове присъствуват на своето място, всичко в човека е хармонично. И понеже хората нямат това високо, благородно и възвишено разбиране за живота, те секат и дърветата, и горите, и после се чудят защо светът не се оправя Те изтезават своя добитък, колят пуйки, кокошки, овци и после се чудят, защо става това безредие, защо идат страданията в света. Не само това, но понякога те изтезават и себе си. Всичко върви диаметрално противоположно в две посоки. Това се дължи на факта, че на земята съществуват две раси, които са диаметрално противоположни в своите разбирания. Едната раса аз наричам каиновци, а другата е създадена от Авела и Сита – авеловци и ситовци. Каиновците се отличават по това, че те казват за хората: да обесим този, да го затворим, да го изключим и т.н. Такъв е техният език. И днес те имат предимството, понеже Каин уби брата си, та докато дойде Сит, Каин се наплоди на земята и взе преимуществото. И днес всички, които управляват света, са все каиновци. Когато дойде Сит, ситовци станаха работници, да работят на земята. Те бяха родени от една майка, но от двама бащи. Окултната наука казва, че когато Адам бил в рая, вън от рая съществувала друга една култура, друга една раса, която е причина за съгрешаването на първите хора в рая. Вие можете да четете тези окултни твърдения, а дали ще вярвате или не, то е друг въпрос. Не само тогавашните учени са казвали това, но и много от сегашните учени поддържат същото, но не смеят да кажат истината. Та Каин се учил при тази външна раса. Тези хора от външната раса са си служили с големи насилия, на които и Каин се научил. И най-после от тях той придобива тщеславието и казва: всичките овци трябва да дойдат в моите ръце, заради което убил брата си Авела, който бил овчар В Писанието се казва, че причината за убийството на Авела била завистта на Каина, че жертвата на брата му била приета от Бога, а тази на Каина не била приета. Може и този мотив да е причината, но и тази причина е мотив за убийството – желанието на Каина да вземе всичките овци на Авела в свои ръце. Сега може да ме питате, защо е така. Така е, за да се прояви в света нещо по-велико от това, което Каин е разбирал. Ако природата или Бог е допуснал греха в света, не мислете, че това е някаква слабост. Той е допуснат, за да се прояви друга една черта, да се покаже какво може Божията мъдрост, всичкото зло на света да го превърне във висше добро за човечеството. Всички онези, които вървят по пътя на любовта, ще проверят тези неща. Аз говоря истини, които всички ще проверите. Аз говоря на онези, които не сега са се родили, но които са били родени в миналото и сега пак ще се явяват в света. Някой може да каже, че е много казано. Обаче, там в осмата глава на притчите е казано: "веселих се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите синове." Не се говори за тази обитаема земя, която днес хората населяват, те са живели на друго място. Синовете човечески са тези, които постоянно идат на земята. Кои са тези човечески синове? Някои ги наричат ангели. Ако четете Сведенборга, ще видите, че той изкарва ангелите произлезли от една предшествуваща човешка раса. И от сегашната раса има кандидати за ангели. Онези, които стават ангели, придобиват знание и мъдрост. В онзи свят има доста празни места за онези, които ще станат ангели. Ще кажете, че това е много казано. Не, ни най-малко не е много, това е най-малкото, което може да се каже. Питам: ако едно дете, което влиза в първо отделение, мисли да свърши университет и да стане министър председател в България или в Англия, това не е ли много казано? Идеал е това! Защо да е смешно за един човек от земята да се стреми в 20-30 години да стане ангел? Обаче, за да стане ангел, той трябва да има един ум не като сегашния. Той не трябва да има сегашните вярвания в главата си, нито някакви слабости. Тъй като говоря, аз не искам да засегна вашите вярвания, защото аз зная, че в миналите си съществувания вие сте имали съвсем други вярвания, друго верую, а за в бъдеще няма да вярвате в това, което днес вярвате. Не че сегашните вярвания не са прави, но те представят една малка пъпчица. Всяка една пъпчица трябва да цъфне, да даде плод, за да видите съдържанието на вашето верую. Ние говорим за любовта. Любовта в сегашното човечество е една пъпка. Любовта ви още не е разцъфтяла; животът ви още не се е разцъфтял; светлината ви още не се е разцъфтяла. Те са в зародиш, те са една пъпка, която чака своето време, което ние наричаме идване на царството Божие на земята. Тази земя трябва да мине през огън, да се очисти и всички грешни хора да се изправят. От тези грешни хора няма да остане помен: нито от техните картини, нито от техните произведения, всичко е до време. И болници, и къщи, и църкви, и на младите булки огърлиците, всичко това ще отиде. Казвате: страшно е. Не, аз казвам когато една болница е служила за болни хора около 30 години, дето са минали разни болести, проказа и ред други, тя трябва да се изгори, нищо да не остане от нея и след 20 години на това място да се съгради църква. Казвате: де ще отидат лекарите? Как така? Ще има нужда пак от лекари, но лекари за здрави хора. Лекарят трябва да каже на здравия човек още преди 20 години, че го чака някаква болест, чийто зародиш е в него и той да вземе мярка, да я предотврати. След това той ще си заплати, както, ако беше болен. Лекарят ще му даде един цяр да си го употребява и да се предпази от болестта. Той ще му даде някаква течност, някакъв елексир, от който да употребява сутрин, на обяд и вечер по една капка. Така да продължава десет дни наред и болестта няма да се яви. Кое лекуване е по-хубаво: сегашното или тогавашното? – тогавашното, разбира се. Тогава хората няма да бъдат болни. Всяка болест ще се лекува най-малко 20 години и ще се предотврати явяването й. Съвременните хора, като заболеят, тогава плащат на лекаря. За лекуването, хората преди да заболеят, ще плащат на лекаря да ги предпази от заболяване. Един млад момък се страхувал от мечка и една баба му казала: синко, да ти бая да те не яде мечка. Той й казал: бабо, по-добре ми бай да ме не среща мечка, а не да не ме яде.

Казвам: сега ви трябва един нов начин за разбиране. Ние искаме да подобрим живота си при сегашните условия, както сега съществува. Всяко крайно неразбиране, всяко противоречие произтича от онези вътрешни материални интереси. Богатият и сиромахът не могат да се спогодят чисто на материални условия. Обаче, богатите могат да се спогодят със сиромасите. Как? Богатите да повикат сиромасите при себе си, и да им кажат: да разделим богатството си. Аз говоря за онези богати, които са съществували в миналото, но онези богати, които сега се раждат, те нямат право. Аз говоря и за онези сиромаси, които са съществували в миналото, а тези, които сега са родени, те нямат право. Та богатият да извика своя беден брат и да каже: Братко, аз имам два милиона, ето на тебе един. Този беден да извика един свой брат, пак беден и да му каже: Братко, аз имам един милион лева, на ти на тебе половината. Двамата от своя страна да извикат по един беден брат и да кажат: братко, ето и на вас половината от това, което имаме. Четиримата да направят същото от своя страна с други свои бедни братя и т.н. Казвате: ако направя така, аз ще осиромашея, ще оголея. Питам: кой богат човек досега не е осиромашал? Кой богат човек не е оголял? Ако някой спори против този нов начин на разсъждение и каже, че тези нови явления са анархия, че не са прави, нека ми покаже един правоверен, или един богат човек, и то от хиляди години насам, който досега не е оголял, главите на всички богати хора са все оголели и са останали само кости. Отивам един ден в един манастир и намирам в една стая много черепи на различни духовни лица. Взимам един от тези черепи и турям вътре една свещ. Гледам, тази глава не мяза на попска. Питам духа на този човек: ти поп ли беше? - Разбира се, че бях поп. – Ами как влезе тази твоя глава в попщината? Тя не е попска глава, тя е глава на един харамия. Казвате: защо да е на харамия7 Казвам: там, дето се намира религиозното чувство на главата у този човек тъкмо на това място главата е дебела около половин сантиметър. На това място няма никаква светлина. Обаче там, дето са разрушителните способности, кражбата, омразата, на това място главата на този човек е тънка, светлината на свещта прониква навън. Казвате: каква трябва да бъде главата на човека? Главата на човека трябва да свети отгоре, а не отстрана В духовния свят никак не позволяват прозорците да бъдат отстрани, а само отгоре. Който няма прозорци на главата си отстрани, а има прозорци отгоре на главата си, той е набожен човек. Може да има прозорци отзад и отгоре, но не и отстрана. Който иска да си направи прозорци отстрани на главата, може да си направи, но трябва да знае, че през тях ще влизат крадци и разбойници – нищо повече. С това искам да ви покажа, че човек не зависи изключително от главата си, не само тя е, която го определя, но тя играе важна роля в живота на човека. Когато един юнак носи своето оръжие, силата му не седи само в неговото оръжие. Той може да носи патрони, пушки, мечове, но това са само средства. Силата му седи в неговия ум. Като се погледне главата, ръцете на човека, това са все средства. Ние виждаме какъв човек седи зад този нож. Добрият човек и ножа ще употреби на място, той няма да го употреби за зло. Всеки човек все трябва да има един нож. И когато Христос беше с учениците си, Той им каза: вземете един нож, един е достатъчно. И те Взеха един нож. Защо? Някои искат да бъдат миролюбиви. Не, в света не може да има мир, докато грехът царува. Какъв мир може да има сега? Казвате: как трябва да се обичаме7 Не можеш да обичаш един човек на проказата. Не можеш да обичаш един човек на лудостта, не можеш да обичаш един човек на престъпността. Престъплението не може да се обича. То не е човешко. Ти можеш да обичаш само това, което е Възвишено и благородно. Има известни форми у човека, които не можеш да обичаш. Най-първо човек трябва да създаде от себе си една Божествена форма. Лицето на човека, неговото тяло – всичко това трябва да се изправи. От него трябва да лъха онзи Божествен лъх. Той трябва да бъде като някое цвете. Кое ви привлича, да отивате при цветята? Нали тяхното благоухание. Отидете ли при едно кокиче или при една роза, те отдалеч още разнасят своята миризма. Същевременно и тяхната красива форма ви привлича. Ето, скоро ще цъфнат цветята и ще видите кое ви привлича. Вижте, колко са красиви техните форми.

Та казвам: хубавите мисли и хубавите желания и постъпки създават красивите форми у човека. Кривите и правите линии в геометрията имат известно значение. Ако разглеждате линиите в геометрията, ще видите, че известно престъпление може да се извърши само при известни геометрически форми и при известно съчетание на криви, счупени и прави линии. Вземете главата на змията, тя има голяма широчина, но няма височина. Нейните уши почти са свързани, лицето й също е почти свързано с гръбначния стълб. Тя представлява нещо цяло. И затова по-жестоко същество от змията няма. Който е опитал нейните зъби, знае това. Тя като хване жабата, последната може да кряка, колкото иска, змията не се интересува от това. Мислите, че жабата е много благонадеждна. Не, и тя е един материалист, философ. Тя като види един мравуняк, гълта мравите на общо основание. Затова, змията, като я хване, и тя я гълта, като й казва: чакай да видиш, как ти гълташ мравите. Като я хване за крака и я глътне. И жабата гълта, но и змията нея гълта. В природата съществува един закон: не можеш да избегнеш последствията на твоите постъпки. Бог, като направи първия човек, макар да му вдъхна дихание от себе си, като съгреши този първи човек, макар че той казваше, че жената била виновна, това-онова и после се разкая, но Господ ни най-малко не му прости. Той го изпъди вън от рая. Вие казвате: повикайте този син, нека се разкае. Бог изпъди своя син, а днес някой баща не може да изпъди сина си. Бог изпъди и Адама, и Ева от рая, и двамата ги изпъди навън. И след това тури един ангел при вратата, да пази, да не се върнат, като им каза: идете сега в света, там да се учите. Вече осем хиляди години, и ние не сме в рая. Значи не разкаяние, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора. Докато човек не се поправи, той не може да се разкае. Като се поправи, той ще се разкае. И сегашните хора, като направят едно прегрешение, казват: Господи, ще се разкаем. Не, не разкаяние, но изправяне трябва. Човек трябва да изправи своите мисли, своите чувства, своите постъпки и своите желания. Силата на човека седи в това, да изправи себе си. Страданията, които претърпяваме, показват, че ние сме хора, които не се изправяме. Като правих своите научни изследвания из България, срещам един стар българин, който ми казва: много будала човек съм бил аз! – Защо си бил будала? Едно време бях слуга при един много богат господар, който имаше пари цели торби, хем все злато. Аз ги поглеждах и ги предавах на господаря си. Казвам си, да бях си взимал сегиз-тогиз по малко злато, днес нямаше да опъвам каиша, но тогава исках да бъда набожен, да не правя престъпления. Казвам му: ти си постъпил тогава много добре. Ако беше взел торбите, тогава именно щеше да опъваш. – Как щях да опъвам? – Колко торби щеше да вземеш? – Четири. – Ако беше взел тези торби, Господ щеше да каже да ти ги вържат на врата, да те съблекат гол и да те пуснат в морето. С тези торби щеше да отидеш на дъното на морето и от тебе нищо нямаше да остане. Така прави и Господ в живота. Той казва: вържете откраднатите торби на врата на хората и ги пуснете с тях в морето. Съвременните хора нямат разбирания. Един турски ходжа искал да морализира един младеж, който много пиел, та му казвал: ти не трябва да пиеш, защото лошо те очаква на онзи свят. – Какво ме очаква? – Всички тия бъчви, от които си пил, ще ти ги окачат на врата и постоянно ще ги носиш. – Ама тези бъчви пълни ли ще бъдат? – Пълни, разбира се. – Тогава нека ги окачат, нека окачат колкото бъчви искат на врата ми, ще има поне какво да пия. Те ще си имат канелки, които от време на време ще си отварям и ще си пия. Казвам: и това са разсъждения. Много от съвременните хора разсъждават по този начин – а ла турка. Та привеждам този пример на стария българин и казвам: ти навярно искаш да бъдеш като този млад човек, който обича ракията, та е готов и на онзи свят да окачат бъчвите на врата му. Парите нищо не допринасят. Ти благодари, че не си откраднал тези четири торби със злато, защото, ето на, виждащ, имаш четири деца, всички са здрави, умни, добри. – Да умни са децата ми, добре се учат, но аз зная с какъв зор ги изгледах досега. Съжалявам, че нямах повече пари. – Ти благодари, че не си откраднал четирите торби. Ако ги беше взел, децата ти щяха да бъдат болни, хилави, за нищо неспособни, пък и бабата ти отдавна щеше да замине за онзи свят, и от вас нищо нямаше да остане. - Не казвай така. Тогава, благодаря на Бога, че така е станало. И наистина, здравето на неговите деца зависи, именно, от този морал, който бащата е имал. Това само го ползува. Тъй щото, не е само да вярваме в Бога, това още не е верую. Изискват се отношения на любовта. Любовта изисква жертви, да направим нещо в света за Бога. Кажете ми, какво е направило съвременното човечество за Бога? И най-после, кажете ми, какво са направили за Бога всички онези, които днес проповядват християнството? Нищо не са направили! За себе си направиха много, но за Бога нищо не са направили. И като дойдем до онези вярвания, ние мислим, че много сме направили. Казвам: и които вярват, и които не вярват, всички вървят по един утъпкан път.

Сега, като ви говоря, аз нищо не печеля, не зная какво вие печелите. Някога, като се говори истината, хората се страхуват, защото ще страдат. Не е въпросът в това, но трябва да знаете, че страхът е внесъл робството в света. Ние не смеем да кажем истината, но не можем и да благодарим на Бога за онова, което имаме. Вие съжалявате, че не сте богати хора, но богат е само онзи, който има знание и който е умен. Земята е пълна със злато, земята е пълна със скъпоценни камъни, но същевременно земята е пълна и с ред блага, които се съдържат в растенията. Ако искам да стана богат, аз имам всички условия за това Аз зная известни растения, които могат да лекуват всички болести. Аз зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения елексир, с помощта на който може да се продължи животът. Ако отида в Америка, там има богати американци, които страдат от някаква неизлечима болест, и ако искам да стана богат, ще се условя с някой болен богаташ и ще го излекувам, ако ми даде два-три милиона от своето богатство. Достатъчно е да капна две-три капки от този елексир, и той ще оздравее. Но ако този човек е престъпен тип и продължа живота му, какво съм направил с това? Добро ли е това? Тъй щото, аз мога да продължа живота на всеки човек, но има друг един по-важен закон, а именно, че трябва да го науча първо да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. Не че не мога да го науча да живее добре, но време се изисква за това. Аз мога и на сила да го заставя да живее добре, но това вече е един механически начин. Следователно ако с пари ти искаш да повърнеш живота на един човек, ти ще направиш едно престъпление. Ти ще туриш този човек в престъпление. Казват: "Защо да не се помогне на човечеството?" Ние сме готови да помогнем на човечеството, но то трябва да измени своя начин на живот, без да се изнасилва. Аз съм готов и на лекарите да кажа кои са тези растения, но те веднага ще турят монопол на тях и ще кажат: не се позволява никой да се ползува от тези растения. В такъв случай оставям като дойдат разумните хора, те да ги намерят и да ги използуват. За нас не е толкова важен физическият живот, да живеем дълго време на земята. Има един живот по-красив, и ако ние още седим на Земята, друго нещо ни заставя да направим това. Ако някой седи в затвора, то е само заради затворниците, че му е жал за тях, а не за самия затвор. Той седи там за любимите същества. Казвате: "Там, в онзи свят, има ли нещо като затвор?" Няма затвор, но този свят не може да се сравни с външната природа и с бъдещите условия. Животът, който се проповядва, не е като един затвор. Той е свят, в който няма никакво гниене, в който няма никаква отвратителна миризма, в който владее пълна хармония и чистота. В онзи свят няма въздух, няма прах, няма микроби. Там всичко е напълно хармонично.

Планините не са разхвърляни както тук, на Земята. Реките на земята не текат правилно; моретата също така не са направени както трябва Нашата Земя е грешна, тъй щото и моретата, и реките, които тя има, са подходящи за нея. После, и самата вода, която пием, е много нечиста, много животни са оставили в нея своите извержения. Във водата на онзи свят не живеят абсолютно никакви животни. Като пийнете от водата на онзи свят, тя има такова свойство, каквото е свойството на винцето, което българинът обича да пие. Както българинът започва да пее като пийне от винцето, така и вие, ако пиете от водата на онзи свят, ще започнете да пеете. В онзи свят всички хора са весели и радостни. Вие не можете да намерите там нито един човек замислен, нито очите му подпухнали, нито главата му сплескана. Лицето, носът струват милиони. И всяка една усмивка също струва милиони. Когато човек на земята се усмихне, той си казва "Дали съм се усмихнал правилно." А у хората очите не са както трябва. Като погледнеш един човек, ще видиш, че или очите са разногледи, или дупчиците на носа са по-малки, или по-големи, или устата някъде хлътнала и изкривена, или мустаците вирнати нагоре, или брадата неправилна и т.н. В онзи свят, обаче, всички хора работят, но ръцете им са като кокони. Те малко работят, но много се благославят. И там има ниви, но там житото не се сее като тук, на земята. И зрънцата на тяхното жито са големи, като нашите праскови, и също така е сочно. Достатъчно е да вземете само няколко зрънца, за да се наядете. Няма нужда да го печете, да го мелите, да се грижите за хляб. За през цялата година винаги има прясно жито. Обаче, на земята не е така, понеже хората не са дошли на тази степен на развитие. Те са хора на отрицанието. Казвате: "Това не може да бъде." Значи можете да правите престъпления, можете да бъдете престъпник, а не можете да правите добро. Казвате: "Какво има на онзи свят само Господ знае." Че само Господ знае, и аз зная това, но и аз мога да науча от Бога това, което Той знае. Питам: "Кой подбужда учените хора към работа, към изследвания? Господ ги подбужда. Ако погледнете един учен човек ще видите, че над главата му седят най-малко десет същества, които всеки ден хлопат отгоре му, и казват: "Ще учиш! Ще работиш!" Тези десет души хлопат, само и само да го събудят. Някой път някой учен седи, мисли, мисли и най-после казва: "Не мога да разреша този въпрос. Не мога да разреша тази задача!" Те му хлопат, подбуждат го и най-после, като му светне някоя мисъл те разрешат въпроса, а той казва: "Цели 20 години съм се напъвал, докато разреша този въпрос." Но какво са говорили на този учен човек тези същества, той не казва. Той счита за унижение да каже, че се е учил отнякъде. Затова казва: измислих, открих най-после това нещо. И понякога, за да си даде по-голям авторитет, той туря накрая на неговия писмен труд от кои учени и капацитети се е ползувал, като че им благодари, че от тях се е ползвал и т.н. Аз уважавам всички капацитети в света, но казвам: Хората на земята са деца, които тепърва трябва да се учат от Божията мъдрост. И всички вие, които ме слушате, най-първо трябва да разберете по кой начин трябва и може да се продължи животът. Ако носът ти е сплескан долу и къс, и животът ти ще е такъв. Ако гърдите ти са сплескани, ако челото ти е сплескано и ако стомахът ти е сплескан, тогава и от тебе нищо няма да остане. Стомахът съответства на твърдата почва в живота. Човек трябва да има почва, върху която да ходи. Когато мислиш за стомаха си, ще мислиш за земята и нейните съотношения, да разбираш качествата на твърдите вещества. Когато дойдеш до реките, моретата, ще мислиш за своето кръвообращение. Ако мислиш за тези закони и кръвообращението ще бъде в тебе правилно. Когато вятърът духа и мислиш за законите на това дихание, ще разбиращ и законите на твоето дишане. Ако разбираш гръмотевицата, електричеството и магнетизма, ще разбираш и законите на твоя мозък, както и неговото устройство. Сегашните учени хора не могат да направят връзка между стомаха и земята, между реките, водата и кръвообращението, както и биенето на пулса, между духането на вятъра и дихателната система, между електричеството, магнетизма и мозъка. Те считат тия неща външни, а човек, като че е паднал отнякъде. Докато е на земята, човек ще помага на всички растения, ако иска да се ползува от тях.

Сега ще дам няколко правила на онези от вас, които искат да ме слушат. Който има развален стомах, ето какво да направи: да си купи две стомни и всеки ден да носи с тях вода, с която да полива по десетина-двадесет дръвчета в градината си било или в някоя близка гора. Ако продължава да прави това една-две години, той абсолютно ще излекува стомаха са Това могат и лекарите да препоръчват на своите пациенти. Който пък страда от сърце, има някакво сърцебиене или кръгообращението не става правилно, на него препоръчвам следното: в продължение на една година, като ходи на разходки по планини, да се заема да изчиства изворчета, или някои малки рекички. По този начин и кръвообращението му ще се възстанови. Щом се възстанови кръвообращението, и той ще се излекува. Който пък има слабо дишане и се страхува да не умре от туберкулоза, нека се качи на един висок планински връх и там да поседи известно време, особено когато духа вятър. Понякога вятърът може да ви обърне, да ви търколи на земята, кажете: много хубаво е това. Аз съм доволен, че вятърът ме обърна, вятърът с това иска да ви каже, че ви трябват малко грапавини, падания и ставания, за да придобиете малко ловкост. Да не ви е страх от вятъра. Като ви поогъне малко, вие казвате: страх ме е да не се простудя. Никой досега не се е простудил от вятъра, но от страх се е разболял.

Ще ви приведа един пример, да видите какво нещо е внушението между съвременните хора. То е един анекдот за чумата, която отивала в Багдад. Срещнал я един пътник и я запитва: де отиваш с тази коса? - Отивам в Багдат, да покося хиляда хора. Прати ме Бог да ги взема и заведа на онзи свят, там да ги съдят. Като се върнала чумата, същият пътник я срещнал и я запитал: свърши ли работата си? – Свърших. – Колко души умряха? – 20 хиляди. – Защо, ти нали каза, че ще вземеш само хиляда души? Какво стана, че отидоха толкова много? - Аз взех само хиляда, а останалите 19 хиляди умряха от страх. Казвам: ужасно нещо е страхът, ужасно нещо са впечатленията, които остават в съзнанието на човека. Има ред статистики, които показват какво върши страхът и какво вършат впечатленията. Един господин в Ню-Йорк го заболял нещо единият крак и се лекувал при един, втори лекар, но никой не могъл да му помогне. Обаче всички лекари виждали, че този човек няма никаква органическа повреда в крака, а той изпитва ужасни болки, като че ли кракът му е счупен. Най-после той извикал един лекар, който се занимавало с новите методи на лечение и му разказал болката си. Като го прегледал, лекарят казал: нямаш никаква органическа повреда, но не си ли видял преди няколко години някой човек, на когото кракът да е бил счупен на това място? Болният веднага си спомнил, че преди шест години, като бил на гарата, видял един работник, който паднал от трена и строшил крака си на същото това място, дето усещал той болка. Тъй щото, той е заболял от самовнушение. Според закона на внушението и доброто, и злото се предава. И добрият човек може да направи една лоша постъпка, както и лошият човек може да направи нещо, което да спаси човека, макар и несъзнателно. Някой човек, например, е престъпник, обаче вижда, че един добър човек прави някакво добро. Тази мисъл за доброто работи в този престъпник и ще видите, че след пет-шест години тази мисъл проработва в него и той желае да постъпи като добрия човек. Следователно, в света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии. На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници. И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите пасоми. Не, свещеникът трябва да има добър живот. Професорът в университета трябва да бъде знатен, да се въодушевяват от неговото знание. Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и студентите. Та във всяко училище, каквито са учителите, такива са и учениците. Във всеки дом, каквито са майката и бащата, такива са и децата. Каквито са свещениците, такива са и богомолците. Каквито са управниците, такъв е и народът; какъвто е народът, такива са и управниците.

Сега, аз не ви говоря това за обезсърчение, но казвам: който разбира, това е възможност за него. Ти всякога можеш да изправиш живота си. Няма болест, няма недъг, няма престъпление в света, което да не може да се изправи, или което да не се измие. Обаче, знание трябва на човека. Бог не ни съди, защо сме направили престъплението, но защо не го изправяме. Най-черните престъпления на човека могат да се простят, ако той ги изправи. Как ще се изправи? Ще отиде на мястото, дето е вършил престъплението, и там ще го изправи. И не само там да спре, но оттам насетне той трябва да употреби живота си за повдигане на човечеството, за повдигане на своя живот. Досега вие сте достигнали до степента да обичате майка си, баща си, брата си и сестра си, както и някои ваши приятели, но оттам нататък казвате: не мога да обичам другите хора. Не, вие трябва да обичате другите дара, както майка си и баща си, и както сте готови да се жертвувате за своя приятел, така трябва да се жертвувате и за другите хора. Другото и животните го правят. Даже някои животни го правят по-добре и от хората. Казвам: съвременната цивилизация е турила хората в едно особено положение, вследствие на което от известни икономически съображения те мислят по-добре, но методите им са криви. Вземете, запример, православната църква проповядва Христовото учение по един начин, католическата църква по друг начин и в резултат се създават такива противоречия, че като дойде Христос един ден, Той ще се чуди сам как е възможно такова едно учение, от такъв велик Учител, да има диаметрално противоположно разбиране. Католиците изпогориха света, за да поддържат Христовото учение. Защо? - Разбиране. Католиците казват: ние спасихме църквата. Питам: каква нужда има да се спасява една църква? Каква църква е тази, която трябва да се спасява с избиване на хора? Това не е църква. Църквата няма какво да се спасява. Църквата е средство за повдигане на живите хора, за облагородяването им. Свещениците са служители, които са дошли в света именно за това, да помагат на хората в тяхното издигане. Аз не говоря само за онези свещеници, които са платени, но и за тия, които не са платени. Има свещеници, които са платени. Защото, ако човек направи едно благодеяние без любов, то не е добродетел.

Казвам: Мъдростта в началото се е веселила с човешките синове. И сега, за да имате тази мъдрост, трябват условия. Мнозина от вас искате да бъдете талантливи, но не сте талантливи. Защо? Малко вяра имате. Мнозина от вас искате да бъдете силни, но не сте силни. Защо? Малко вяра имате. Мнозина от вас искате да бъдете богати, но не сте богати. Защо? Малко вяра имате. Мнозина от вас искате да бъдете добри, но не сте добри. Защо? – Малко вяра имате. И след това се нареждат ред стихове от Писанието. Защо? Всеки човек, който не разбира великите Божии закони, той не може да бъде добър. Защо? – Понеже добър и лош, това са сили, които функционират в природата. Ти трябва да знаеш как да употребиш доброто, и как да употребиш злото. Понеже Адам преждевременно научи това учение, но не можа да го приложи, не беше в състояние да го употреби, затова Бог казва: понеже Адам е като нас, да разбира и злото, трябва да излезе вън от рая, понеже няма този ум, да го приложи, както трябва. Адам не може да приложи това учение като Бога и ако беше останал в рая, той щеше да направи най-големите пакости. И наистина, като излезе в света, той направи цялата земя на пъкъл. Това е вярно. Ние виждаме днес цялата земя покрита с кръв. Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама. Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас? И те удариха нашироко. След това те нападнаха и господаря си. И днес тези животни с милиони се размножават. Като влязат в кръвта и на най-големия юнак, в три вечери те го изпращат на онзи свят, задигат тялото му и го изяждат. И след това казвате: Бог да го прости, така е писано, така е искал Господ. Да, за грешните хора Господ така е искал. Той казва: с този ум и с този престъпен живот ти си от пръст и в пръст ще се превърнеш. И ако ние постъпваме глупаво, ако ние не постъпваме съобразно законите на светлината, свободата и живота, непременно такъв е нашият дял. Обаче, ако ние постъпваме съобразно законите на живота, свободата и светлината, ще придобием вечния живот, тогава нашата участ ще бъде съвсем друга. Знаете ли какво нещо е силата на вярата? Ако човек повярва без всякакво съмнение, той ще придобие много нещо. Един американски автор издал една книга за лекуване на разни нервни болести с помощта на внушение. Една американка, която била на легло цели 12 години и се лекувала при разни видни лекари, обаче никой от тях не могъл да й помогне. Всички казвали, че нейната болест е неизлечима, науката не познава начин за лекуването на тази болест. Един ден тя прочела книгата на този знаменит американец, който за болест, подобна на нейната, препоръчвал да вземе един стих от Евангелието или от Библията и да го прочете и приложи с пълна вяра. От този момент тя изпълнила това нещо и веднага станала от леглото и започнала да си гледа работата в къщи, като съвсем здрава. Които я видели, почудили се и я запитали: как оздравя? – Повярвах. Действително, вярата е магическа сила. За да опитате вашата вяра, направете следния опит. Като отивате в гората, не трябва да изпитвате никакъв страх. Ако сте страхливи, вяра нямате. Като срещнете някоя мечка в гората, да ви е приятно, че сте видели мечка Като срещнете в гората разбойници, пак да ви е приятно, че сте ги видели. Ако видите, че те са въоръжени с пушки, пак да ви е приятно, и не само да ви е приятно и окото да не ви трепне от страх. Зарадвайте се и кажете: ето, един случай да видя своята сила и тази на Бога. По този начин само ще придобиете една такава опитност, която после ще разправяте на своите близки. Аз съм ви привеждал и друг път този пример, който сега пак ще приведа. Един американски мисионер ходил из България по разни места да събира пари за мисионерското дело. Каквото събирал, турял в дисагите си и продължавал да ходи пак да събира пари. По едно бреме трябвало да мине през една гора, дето един виден разбойник решил да го обере, защото знаел, че носи много пари. Той се въоръжил добре, взел си пушката и си казал: ще пресрещна този мисионер, ще обера всичките му пари, като задигна дисагите му, а него ще пратя на онзи свят, там да проповядва. По този начин аз ще си осигуря един добър и щастлив живот. Проповедникът, като минал покрай мястото, дето разбойникът го дебнел, усетил тази засада и веднага слязъл от коня си, помолил се на Бога и след това пак се качил на коня си и продължил пътя. Като минал покрай разбойника, вижда, че един човек седи пред него с пушка, но той спокойно минал покрай него, казал му добър ден и продължил да си пее. Разбойникът не могъл да направи нищо на мисионера, и като видял, че той заминал и продължил пътя си, казал: Защо не можах да му тегля един куршум? Най-после си казал: така било определено. След две години викат този мисионер да изповяда един умиращ. Той пита мисионера: познаваш ли кой съм? – Не те познавам. – Аз съм този разбойник, който един ден те чаках в гората да те убия. Знаеш ли защо не те убих? – Не зная. – Ти слезе от коня и направи някаква магия. Като се качи на коня си, с тебе вървеше един още на бял кон, добре облечен и въоръжен. Разбойникът видял, че имало с мисионера още един, но сам мисионерът нито видял, нито знае, че някой невидим го придружавал.

Вие ще кажете: Има ли други същества, освен нас? Ние, съвременните хора, сме дошли до един краен предел да мислим, че единствените разумни същества сме само ние в света и само нашата земя е населена с разумни същества, а другите планети са прости, но един ден жителите от земята ще се пренесат на другите планети, там да живеят и да се наслаждават. Според съвременните хора, земята е един разсадник, насаден с разни екземпляри и чешити, които после ще населяват и останалите слънчеви системи. Това е неразбиране. Нашето разбиране е също както когато искаме да дадем ум на хората. Причината за нашия лош живот седи в чрезмерната амбиция, която е влязла в живота ни. Това става пак от неразбирането на живота. Аз наричам това изневеряване на живота. Това изневеряване ето от какво произтича. Има една окултна теория, тя е следната: Когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила на множество частици, и понеже тези частици произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на което в цялата вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действували в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние хората на земята сме попаднали във второто поляризиране, ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителна Сега се изисква второ поляризиране, или както казват окултистите, или мистиците, от нас се изисква възстановяване на женския елемент, на любовта. Значи, женският елемент или любовта е изгубена, тя трябва да се възстанови. Любовта трябва отново да се възвърне в човешката душа, за да се дойде до вътрешно съгласие. Сегашните страдания в света се дължат на преодоляващото влияние на положителните сили в живота. Всеки човек иска да бъде богат – това е положителна сила; всеки човек иска да бъде силен – това е положителна сила; всеки иска да бъде учен – това е положителна сила; всеки иска да бъде добър, това е положителна сила. Обаче всеки иска това положителното да дойде чрез другите хора. Всеки иска да има поне един слуга. И слугите искат свой слуга. Това желание трябва да се неутрализира. Тъй щото, откажи се от желанието да ти слугуват хората, но ти им стани слуга. Някой иска да стане учен човек. Нека стане учен, но да отиде да служи на хората. Това е женският елемент.

Хората седят и мислят за своето нещастие. Майката мисли за своето нещастие, дъщерята мисли за своето нещастие, бащата, синът – всички изобщо мислят за своето нещастие, обаче, има един изходен път от това положение. Това, което любовта може да направи, вековете с хиляди години не могат да го направят. Хиляди години трябва да минат, за да добием това, което любовта може в най-малкото време да направи. И чрез закона на опитите човек пак може да дойде до същите заключения, но по-добре е да възприемем Божията Любов и така да придобием нещата.

И тъй, има няколко правила, които трябва да знаете в живота си. Устните на хората трябва да станат малко по-дебели и равни. При това устата не трябва да бъде толкова малка, но съразмерно голяма да бъде. Изтъняването на устните е един признак за губене на условията, при които любовта може да се прояви. Устните на хората са възприематели на тази любов. Някои хора стискат устните си. Чрез устата си можете да възприемете хубавото от Бога. Устата трябва да се оставят свободни, да не се свиват устните. Когато човек, е на бойното поле, там той трябва да стиска устните си, но щом е свободен, те едва трябва да се докосват. После като гледате слънцето, не си свивайте очите. Вас ви е страх да не ослепеете. Разбира се, човек не трябва да гледа с отворени очи с часове в слънцето, но достатъчно е няколко секунди само около пет-шест секунди да погледа и после да си затвори очите. Като отваря и затваря очите си към слънцето, то ще въздействува на отрицателните мисли в човека. Слънчевата светлина действува добре върху човешкия мозък. Затова най-първо вие ще се заемете да моделирате вашите устни, да ги поглаждате малко, да ги милвате и да им прочетете от време на време по някой стих. Защо умират старите хора? Аз не искам да ви говоря за смъртта, защото всички ще станете болни. По-добре, че не знаете защо умират хората, но казвам: всички съвременни хора умират преждевременно, никой човек не е доживял годините, които Бог му е определил. Бог е определил на всички хора да живеят до 120 години, обаче малцина доживяват най-много 84 години. Значи, и на тези хора им остават още 40 години за работа. И ако тези хора са готови, в тия 40 години те биха свършили отлична работа. Тъкмо на тия години хората умират, когато станат готови за работа. На 100 години, именно, човек може да работи. Остават му още 20 години до края, когато той ще може да свърши най-хубавата си работа. Тия 20 години вие можете да станете писатели, поети, философи, а вие си взимате тояжката, прегърбвате се и казвате: остаряхме вече, няма да ни бъде. Които преждевременно умират, те трябва да знаят, че няма да отидат направо на небето, там няма да ги приемат, но ще се спрат в една тъмна зона, да дочакат ония години, които им са определени да заминат от този свят. Вследствие на това хората пак дохождат да се прераждат. И прави са те. Има някои, обаче, които ще завършат своето развитие на земята, не ще се прераждат повече. Прераждането е само един метод, а онези, които са завършили развитието си, няма защо да се прераждат. Ако пък някое съвършено същество или някой ангел иска да дойде на земята да свърши някаква работа, те могат в няколко минути, или най-много в половин, един час да си създадат тяло, каквото искат, да си създадат, каквато човешка форма искат. Този ангел ходи натук-натам, докато си свърши работата, след което разглобява тялото си и заминава за невидимия свят, отдето е дошъл. Тези работи са малко отвлечени и вие се запитвате, дали са истинни, или не. Като отидете в невидимия свят, можете да проверите тези неща и ако излязат неверни, там ще ме намерите и ще кажете: не е така, както ни говореше. Докато не сте проверили, не можете да кажете, че е така или не, трябва да мълчите. Докато не сте проверили, ще мълчите, то не е ваша работа. Като проверите, тогава аз отговарям за тези работи, за които сега говоря. Аз не искам да ме разбирате буквално, но казвам: съществува един свят, към който съвременните хора се стремят и ако успеят да го постигнат, те ще станат такива, каквито трябва. Ние трябва да имаме един идеал, към който да се стремим. Ако животните и растенията се стремят към нас, ние хората трябва да се стремим към по-съвършени същества, които ни служат като образци. Това е една привилегия.

Мнозина казват: какво нещо е Господ? Господ е същество, образ на всички светлини, които съществуват Господ е образ на всички добрини, които съществуват. Той е образ на всичката разумност, която съществува в света. Като погледнете към Бога, Той вечно ще оставя у вас нещо интелигентно, няма да се страхувате от Бога. Видите ли Бога, ще искате да станете като Него. Благодарете, че Господ ви обръща внимание. Сега Той е зает с голяма работа, но един ден, като слезе на земята, всички мъртви ще станат от гробовете си и ще възкръснат. Само че, нещастните и грешните ще възкръснат пак грешни и грешни ще си останат. Праведните пак ще възкръснат праведни и праведни ще си останат.

Искам сега, като ви погледне Господ, праведни да станете. Или искам, като онова семенце, посадено в земята, да изникне оттам и да възприеме слънчевата топлина и светлина. Важно е - като дойде онази светлина, всички зародиши, които са в душата ви, да възкръснат, да се разбият и израснат. И тогава ще кажете: слава Богу, ние оживяхме, мъртви бяхме и възкръснахме. Аз искам да имате истинското знание, което мъдростта носи. Не е достатъчно само да преобразите вашите очи, или вашия нос, или вашите устни, или вашето чело, или вашето обоняние, или вашите скули, или вашата брада и т.н. Човек без брада нищо не струва. Има много учени хора, на които челата са хубави, или очите, или носа, или веждите, или устните, и върху тези черти мнозина са се спирали, обаче има една страна на човешкото лице, дето досега човешкият поглед не е зървал, дето човешкият поглед не се е спирал, не е обръщал внимание. И аз не искам да обърна вниманието ви, не казвам коя е тази страна, но от тази черта на лицето зависи спасението на човека. Всичкото ваше бъдеще, любовта ви, всичко у вас зависи именно от тази малка черта на лицето ви. Тя е крайният предел на човека. Затова, именно, главата на човека горе е широка, а долу е тясна. Това е Божественото у човека. Не много остра, но не и много тъпа трябва да бъде долната страна на човешкото лице. Брадата трябва да бъде леко заострена. Значи от тази черта зависи спасението на човека, или с други думи казано: от разумната воля на човека зависи неговото спасение. Там е силата му. Не от неговия ум, а от неговата разумна воля. Човек не може да има характер, ако няма тази малка брада. Това е едно предметно учение. Дето съм минавал, било в Америка или в Англия, или в Германия, или във Франция, малко хора съм срещал, на които брадата да е развита както трябва. Повечето хора имат да работят усилено върху тази своя черта. И всинца трябва да имате хубава брада и добра воля. Като казвате, че някой човек е добър, неговата добрина седи именно в брадата. Главно добротата е в брадата. Като погледна един човек и видя, че има хубаво чело, хубав нос и хубава брада, казвам: този човек е добър. Ето защо, когато някой човек закъса в своите работи и иска да ги оправи, той се хваща долу под брадата. Силата на човека седи в неговата брада. И най-отчаяният човек, като се хване за брадата, той намира сила да се справи с положението си. И наистина, само човек има брада, животните нямат брада, те нямат този чукан долу на лицето си. От този чукан зависи какво може да стане от човека.

И тъй, поставете в ума си свещената мисъл, че Бог е вложил у вас сила, която трябва да се развива. Не мислете върху отрицателната страна на живота си, върху отрицателната страна на вашия дядо и вашата баба. Важно е това, което сега човек може да бъде. На вашата вяра отгоре трябва да приложите нещо ново, да можете да се развивате, да развивате силата, която Бог е вложил във вас. Досега колкото художници са рисували отличителните черти на лицето и в целия образ на Христа, но никой не се е спрял там. Даже видни художници са Го рисували, но никой не е обърнал внимание. Всички са рисували Христа с хубаво чело, с хубав нос, уста, но брадата му никой не е нарисувал както трябва. Никой не е схванал отличителната черта в брадата Му. Няма художник, който да е нарисувал Христа с хубава брада. Онзи художник, който може да тури последната точка на брадата, аз ще го похваля. Аз зная досега 39 видни художници, но нито един от тях не е могъл да нарисува брадата на Христа както трябва Във всички портрети има един дефект, именно, в брадата на Христа. Такава брада, каквато са нарисували на Христа ще намерите и в най-обикновения човек. Брадата на Христа трябва да бъде извънредна. Казвате: не мяза ли на Христа? Мяза на Христа, но брадата не е Неговата.

Живот, светлина и свобода! Търсете онзи живот, в който се разтопяват страданията. Не презирайте страданията. Търсете онази светлина, в която тъмнината се разтопява. Търсете онази свобода, в която робството се разтопява.

28 неделна беседа, държана от Учителя на 10 април 1932 г. София, Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни