Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_05_22 Ако всичкия свят спечеля22 май 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:58

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

22 май 1932 г.

Ако всичкия свят спечели



32 неделна беседа, държана от Учителя на 22 май 1932 г. София, Изгрев.

„Понеже що се ползува човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети?“ *)

Какво ще се ползва човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети? Ние туряме само мисълта: какво се ползваме? Кое е онова, което принася полза? Радостите принасят полза, а страданията не принасят. Косвено може, но направо никоя скръб не носи полза. В скръбта ти си в такова състояние, като че имаш една полица, която трябва да плащаш. В радостта има известна продобивка. Някои дават тълкувания, че радостният човек, който печели много, и харчи много. Това е друг въпрос; той зависи от развитието на човека, от неговия манталитет.

Животът за нас има трояко разбираме. Най-разбраният живот е този, който сега живеем, по-разбран живот от него няма. Най-разбран живот е физическият, материалният, за който философите пишат ред трактати, за да изяснят, какво представлява той. Аз наричам материалното един завършен акт на Природата. Материалното представя всички онези завършени, определени форми, които имат конкретен израз. Ти можеш да напишеш, че една къща струва 30, 40, 50 или повече хиляди лева, но тези пари още не са вложени, те не са материално нещо. Обаче, внесени ли са тези пари, направена ли е къщата, тя вече представя външната форма, материалната страна на парите. При това, колкото по-ценни са къщите, толкова по-ценно нещо седи зад тях. Значи, има едно правило, един закон, който определя нещата. Някой може да си е направил къща за сто, двеста, триста хиляди лева или дворец за няколко милиона лева, и този мраморен палат ще бъде много ценен. Защо е толкова ценен? Защото зад него седи едно разумно същество. Ако всички хора бяха в положението на животни, каква цена щеше да има този дворец? Нямаше да струва нито пет пари. Скъпоценните камъни се ценят, защо? Защото зад тях има нещо ценно. И онзи, който ги оценява, той знае, че зад тях има нещо ценно. Всеки скъпоценен камък е един завършен материален акт на Природата. Можем да кажем, че те представят една кондензирана мисъл, едно кондензирано чувство. Природата сама си ги кондензира. Тя има толкова изобилни мисли, че някога ги прави материални като ги кондензира. Мнозина могат да изпаднат в противоречие и да кажат: как е възможно, мисли да се кондензират? Учените хора от нематериалните работи изваждат материални. В математиката например, като умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, то се превръща в материална единица. Значи, едно число, което няма в себе си нищо съществено, се превръща в материална единица. Казано на ваш език, като помислиш четири пъти върху една златна лира, и лирата ще бъде пред теб. Всеки от вас, като умножи четири пъти в ума си една мисъл за една лира, и ще има една златна лира. Но турците казват: "колкото пъти и да умножавате, усул си има това нещо", значи, модуси има тази работа. Това за обикновените математици не е достъпно, но онези от тях, които си служат с по-висшите прояви на математиката, които разбират нейните закони, знаят това нещо. Те умножават и знаят какво значи това. Обаче има нещо материално, което трябва добре да се разбере. Например, вие имате тяло. То е един завършен акт, една завършена форма в Природата. В този си живот, вие от тялото си не можете да изкарате нещо повече. Може да направите един малък кърпеж или една мазилка, но да измените формата на вашето тяло, това е невъзможно. Може и да се измени, но трябва човек да се занимава с някаква велика, отвлечена идея. Например жените, които се борят за равноправие, откакто са започнали да се занимават с въпроса за женското право, са станали четири сантиметра по-високи и два сантиметра по-широки. Преди да се занимават с въпроса за равноправието, те са били по-ниски, но сега са пораснали. Има ред статистики, които потвърждават това. То е женското право. Значи, според закона на развитието, онези жени, които са израснали повече на височина, те имат по-благоприятни условия за развитие. Идеите хранят хората. И човек с една възвишена идея може да израсте повече, отколкото с една дребнава идея. За тези случаи турците си служат със следната поговорка: Късите хора са беля на Господа. Значи, дребните, малките работи, са беля за Бога. Това се отнася не само до човека, но и до най-малките, микроскопически същества, каквито са микробите. Те са най-опасните същества в света. Съществуват около 15-20 хиляди вида микроби. Когато едно от тези дребни същества влезе в човека, то продължава да се развива извънредно много. Такава е например, бубоническата чума. Това се отнася не само до човешкото тяло, но и до човешкия ум, в който понякога има множество микробни, дребни мисли, толкова дребни, че нищо не могат да допринесат на човека. Някой казва: "Да си уредим живота." Много хубаво е да си уредим живота, и аз съм съгласен с това. Няма по-хубаво нещо от това, да си направим къща; няма по-хубаво нещо от това, да станем богати. Богатството е цел. На Земята човек непременно трябва да бъде богат. Де седи злото тогава? Казвате: "Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати." Казвам: никъде Христос не е проповядвал сиромашия. Той е препоръчвал човек да бъде сиромах от грехове, но богат по щедрост. На всички се препоръчва любов – богатство. Чудни са хората, когато проповядват някому, че човек, за да влезе в Царството Божие, трябва да бъде сиромах. Не, това е крайно неразбиране. Бедният, сиромахът не може да припари в Царството Божие. Само богатият по любов, богатият по знание, богатият по постъпки, богатият в истина, той може да влезе в Царството Божие. Светлина се изисква за човешката воля, за човешкия ум, за човешкото сърце. Богатство се изисква от човека. Теорията, че едни трябва да бъдат богати, а други бедни е нещо, което хората сами са създали. Тази теория не е в съгласие с великия Божий закон. Ако ние поддържаме факта, че всички неща са създадени от Бога, тогава как може Бог да влезе в противоречие със своите деца, които е създал? Щом всички хора са чеда Божии, защо тогава Бог ще направи едни от тях свинари, говедари, слуги, а други ще направи поети, философи, учени, музиканти? Защо едни ще тури в затвора, а други ще остави свободно да се разхождат? Това е човешки порядък. Затова именно, когато говорим за Бога, ние трябва да отстраним човешките работи, трябва да имаме всичкото уважение и почитание към Него, да не Му приписваме човешки работи. Приписваме ли на Бога човешки работи, с това правим пакост на себе си. Всички духовници, проповедници, философи и съдии трябва да отделят Божественото от човешкото.

Божественото е идеален свят. Когато се възмущавате от нещо и се мъчите, това е човешкият свят. Къщите, които сте създали, редът и порядъкът, който сте въвели, стражарите, съдиите, поповете, проповедниците, владиците, министрите – това са все човешки работи, не са Божии; не се сърдете на Бога за тези неща. Ако питате Бога нещо за министрите, Той ще каже: "Аз даже хабер нямам за вашите министри, кой ги е турил и защо ги е турил, нищо не зная." И Бог казва, че министрите са принесли повече вреда, отколкото полза на човечеството. Като ви говоря истината, вие от човешко гледище ще кажете: "Може ли без ред и порядък в света?" Съгласен съм, без ред и порядък не може! И без закон не може, но в какво седи този закон, в какво седи редът и порядъкът на нещата? Един министър-председател или един съдия израз ли е на закона? Ако аз напиша на дъската цифра 2 хиляди лева злато, вие представяте ли си тази сума? Аз мога да напиша на дъската няколко милиона лева и да кажа, че на всинца ви давам по десет, двайсет или трийсет милиона лева, по колкото искате. В това отношение аз съм щедър. Но в действителност, тия пари ще ги имате ли? В Америка има една секта от религиозни хора, които в своите вярвания са дошли дотам, да казват, че всичко, което човек помисли, става. И действително, всичко, каквото човек помисли, става – но само при известни условия. Майката ражда при известни условия; слънцето изгрява при известни условия; въздухът се движи при известни условия; светлината се движи при известни условия – закони има, по които тя може да се движи. Вън от тези закони светлината не може да се прояви. Ако хората са слепи, какво отношение може да има светлината към тях? Или ако хората нямат дробове, какво отношение може да има въздухът към тях? Или ако човек няма стомах, какво отношение ще имат към него всички плодове, които съществуват на земята? Значи, когато говорим за разумността на нещата, ние подразбираме една разумна вътрешна връзка, която ние имаме с тях. В такъв случай, в първо време аз настоявам, не да доказваме, че Природата е разумна, но хората трябва да се убедят, че те са разумни. В това отношение аз заставам на друго становище: докато човек сам не се убеди, че той е разумен и може да направи всичко, той не може да има никакво понятие за Природата. Тъй щото, първо човек сам трябва да стане разумен, за да разбере Природата, Разумното в света. Разумното се намира като семе, като зародиш във всяко живо същество, но на това семе трябва да се дадат благоприятни условия, да се развие – за да се прояви. За пример, вие взимате една ябълчна семка и казвате, че тя не е разумна. Питам: как може тази неразумна семка, като се посади в земята, да израсте и да даде голямо дърво? Как е възможно след това туй дърво да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да направи? Той не може да направи това, което ябълката прави. Как ще примирите тези противоречия? Вие казвате, че ябълката е едно просто дърво и нищо повече. Не е така! Такива разсъждения аз наричам дървени. В тях няма никаква логика и от тях страда целият съвременен свят. Хората казват например: законно е престъпникът да се обеси. Казвам: ако с обесване светът може да се поправи, тогава да обесим всички хора. Ако с бесене престъпниците не се изправят, тогава по-добре да не ги бесим. Казвате: "Да затворим престъпниците." Хубаво, ако със затваряне можем да ги поправим, да ги затворим. Обаче, ако след като затворим всички престъпници, светът пак не се изправи, тогава да ги пуснем на свобода. Казвате: "И без богатство не може." Ако богатството е едно благо, тогава да го имаме всички, всички да станем богати. Кои всички? Аз взимам конкретно думата богатство. Всички добри и разумни хора трябва да бъдат богати.

Разумният и добър човек не трябва да бъде беден. Той не трябва да проси. Сократ едно време се подигравал на богатите хора. Когато го запитали неговите ученици, защо богатите хора не са склонни да дават подаяния на философите, да им помагат, а са готови да дават подаяния на бедните, той им отговорил: "Богатите не дават на философите, защото знаят, че никога не могат да станат философи, но знаят, че някога могат да станат бедни, та и на тях да им помагат." Обаче, богатството не е произволен акт, то е разумен акт в Природата. Ябълката, която е забогатяла, и тя съдържа в себе си известна разумност, и в нея има известно съдържание. Ябълката, която е направила своя сок сладък, с това показва, че тя има известна цел. Дали ние съзнаваме това или не, то е друг въпрос. Онези, които не са изследвали растителното царство, не познават отношенията между растенията. И между растенията има любовни отношения, както и между хората, и те имат привързаност помежду си. В любовта си растенията са много по-устойчиви, отколкото хората. И после, растенията са много по-чисти, отколкото хората. Тук-там между тях се среща малка ревност, колкото за попара, но изобщо, между тях ревност няма. И когато две дървета се женят, между тях има официална женитба. Ще кажете: кой ги е венчал? И те си имат свещеници, които ги венчават. Светлината и топлината са свещениците, които ги венчават, а въздухът, това е техния сват, който ходи натук-натам, разнася сватовщината. Това може да ви се види малко чудно, как така две дървета могат да се венчават. За мен е по-естествено две дървета да се женят, отколкото двама души да се женят. Последното за мен е по-чудно. Защо? Защото женитбата не е един официален акт, тя е един разумен акт. Какво ще кажете за това? Днешният свят е материалистически. Ако мъжът вярва в Бога, а жената не вярва, какъв брак може да има тогава? Или обратното може да се случи: жената вярва в Бога, а мъжът не вярва. Между такива хора никакъв брак не съществува. Питам: ако ти отидеш при един банкер, да искаш пари, а нямаш нищо да заложиш, той ще ти даде ли пари? Аз се чудя на онази жена, която вярва в Бога, а се жени за един просяк; или на онзи мъж, царски син, като се жени за последната беднячка. От това гледище, богатият мъж трябва да се жени за богата жена и бедният мъж трябва да се жени за бедна жена. Казвате: "Какво трябва да направим тогава?" Какви са резултатите при сегашния порядък на нещата? Вие можете да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред и порядък, но казвам: че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата. Гледам на улицата един пиян човек и казвам: този човек си прави упражненията. Казвате, защо разсъждаваш така? Ако ме съдите, че разсъждавам по този начин, тогава дайте ми своите изводи: кое е накарало съвременното законодателство, да издаде разрешение и право на кръчмарите, да правят и да продават вино? Казвам, че пияният човек си прави своите упражнения; казвате, че разсъждавам криво. Не, аз съм прав, защото досега не съм виждал пияни хора, едва сега ги виждам. Съвременните хора правят ред престъпления и държат отговорни за това други лица като им казват, че или техните прадеди са виновни, или Господ, Който е създал света така. Вие трябва да се откажете от тази крива философия. Срамота е хора от 20-тия век да мислят и разсъждават по този начин. Този ред на нещата сам ще рухне върху нас и ще ни остави Бог. Вие не вярвате в много неща, но ще понесете последствията на своето верую. Всеки ще понесе своя товар. Не, че природата има някакво лошо разположение за това.

Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да й направи от него пръстен. Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен на своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, което е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, ние сами се самоунищожаваме. Ако се направи статистика за положението на съвременния свят, ще се види, колко хора са болни и то от най-опасни болести. Може да се направи цял списък от лоши болести в съвременното човечество, които масово го унищожават. Повечето от съвременното поколение са болни – мъже, жени и деца, почти 75 на сто. И след всичко това, тия хора трябва да се женят, да раждат, да имат поколение. Какво може да се очаква от едно болно поколение? Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко.

Този пример говори за английското хладнокръвие, но говори и за хладнокръвието на руснака, който казва: "Ничево!" Англичанинът е практичен, той има известна практика, известна интуиция, пък и умее да се приспособи, а славяните са народ, който сега се учи от своите опитности. Сега, разбира се, моята задача не е да се занимавам с разните народности. Според мен, народността е един завършен акт. В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на Добрите Хора. Те имат една идея – че са носители на онзи велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света. Тези хора живеят на земята, те си имат къщи, градове, те имат установен ред и порядък, по който се ръководят. Земята за тях е много по-голяма, отколкото ние я виждаме. Какво ще кажете вие на това? Ще кажете, че земята е точно измерена. Не, земята още не е измерена точно, колко е голяма. Това, което съвременните учени знаят за Земята, не е точно. Това, което съвременните учени знаят за земята, е само онази твърда част от нея, която те виждат. Тъй щото, на пръв поглед може да се окаже, че е точно измерена големината на земята, като се знае и нейната твърдост. Според сегашното съзнание на хората, това е приблизително така, но за в бъдеще, когато тяхното съзнание се развие, те ще разберат, че земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. Сега ние живеем на онази част от земята, дето стават постоянни промени. Тъй щото, каквото и да говорим, всичко е подложено на промени. Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха, и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго, освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. Питам: ако човек владее всичкото знание, с което може да разрушава, какво придобива той? Да допуснем, че някой има цялото знание, с което може да унищожава, и ако унищожи цялото човечество, какво е придобил той? Или да допуснем, че един човек има знание да обере всички хора. Какво ще придобие той, ако обере цялото човечество? Обаче, има един свят, който ти по никой начин не можеш да обереш. Той е тъй относителен! Ако е въпрос за конкретните, за определените неща в природата, така е, могат да бъдат унищожени и обрани, но ако се отнася за неопределените неща, не е така. Даже и за определените неща не може да се говори с положителност. Вземете например един богат човек; когато умре, той не може да занесе своето богатство със себе си. Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи, има един закон, който охранява всички богатства, придобити на земята. Аз наричам богати хора ония, които, след като си заминат от Земята, могат да пренесат своите богатства на друга някаква планета, било с параход, било с трен и т.н. Как ще си обясните думите Христови, дето казва: "Не събирайте богатства на Земята, но събирайте богатства на Небето." Значи има начин, по който богатствата могат да се пренесат от Земята на Небето. Как ще препращате богатствата си на Небето?

Сега, аз не искам да бъда много отвлечен, понеже ще кажете, че това няма нищо общо със сегашния ви живот. Ще ви дам едно изяснение. Ако аз вляза в един модерен затвор, какъвто е централният затвор в София, и почнат там да ме учат на порядките в този затвор, трябва ли аз да мисля, че това са порядки на самата държава? Питам: хората, които сега живеят на Земята, живеят ли в Божествената държава или живеят в затвор? И в затворите ходят свещеници, които им проповядват, опяват ги, погребват ги и т.н. Там им проповядват учението, че затворниците трябва да понасят всичко, каквото им е определено. Право ли е тогава, като съдим и прилагаме Божествения закон, че всеки е отговорен за своите постъпки? А ако в България съдят по този закон, тогава колко българи ще останат вън от затвора? И в Писанието даже е казано, че няма нито един праведен. И как е възможно сега, тези неправедните, грешните хора в света, които са взели мястото на праведните, да съдят хората и да ги турят в затвор? Право е, че трябва да има затвори, и аз съм съгласен с това, но въпросът е, по какъв начин ще се затворят хората. В Америка сега има два вида наказания за престъпниците. Единият вид се състои в следното: в особени тъмни стаи, дето има някакви особени помпи, вкарват престъпника сам, бутнат го и там го оставят. Стаите са съвършено тъмни и страшни, затова престъпникът силно се противи, докато го бутнат да влезе. Едва 12 души успяват да го бутнат там. И престъпникът умира там в големи мъки, конвулсии и страдания. Казват, че и най-закоравелите престъпници полудяват в тия тъмни стаи. Какво се постига с тези наказания? Нищо особено. Най-многото е, че ще измъчват човека. Съвременната култура, съвременните християни, хора на 20-ти век, не намериха друг начин, по който да постъпят с престъпниците. Днес всички европейски народи разполагат с толкова хиляди острови, където биха могли да ги изпращат. Нека определят един или няколко от тия острови от Великия океан за престъпниците, да им дадат рала и мотики, да ги накарат да орат и да копаят. Ако се боят да не избягат, нека да ги пазят, но поне ще ги използват, а и те ще имат възможност да се поправят. Къде ще бягат? Защо и Англия, и Франция, и България, и всички страни не постъпят по този начин със своите престъпници? Досега нито една държава не е взела инициативата да постъпи по този начин с престъпниците. Всеки мисли, че престъпниците трябва съвършено да изчезнат от лицето на Земята и затова търсят ред начини, да ги премахнат. От друга страна, съвременната материалистическа култура насърчава хората да се разплодяват. Мнозина даже съжаляват Франция, че не се разплодява много. Най-много се разплодяват китайците и славяните, понеже имат много земя, където могат да живеят. Техният прираст е с три милиона повече, отколкото на всички европейски народи. Ако размножаването се насърчава безразборно, какво ще правим ние, българите? Ако прирастът ни беше така висок, както на славяните, какво щеше да бъде нашето положение, при тази малка територия, с която разполагаме? Не е въпросът в безразборното разплодяване. Един майстор трябва да изкара нещо завършено. Един художник ще нарисува 50-100 картини. Не е въпросът в многото, разумно разплодяване трябва. Ако ще рисува, нека нарисува само една картина, но на свят да бъде тя. Преди няколко дни дойде при мен един български художник, носи една голяма папка с картини и казва: "Господине, искам да купиш нещо от мен." Питам го: "Защо продаваш своите деца?" "Ако не ги продавам, гладен ще умра." Той извади папката с картините – разни картини, пейзажи и други. Казвам му: "Съжалявам децата ти, нямам къде да ги поставя, не мога да ги изпратя на училище. Ако купя едно от тях, ще го туря на тавана някъде." Дадох му най-после нещо, да не го връщам така. Казвам му след това: "Ти трябва да работиш хубаво и да не продаваш децата си. Ако съм на твое място, ще рисувам с четката от любов; ако пък искам да си изкарам хляба, тогава ще взема мотиката." Той ми каза, че щял да умре гладен. Не е вярно това. В теб има едно изкуство! Какво от това, че си погладувал десет дни? В теб трябва да има едно благо лице, което да покаже, че си доволен от живота. Пък че ще мреш гладен, какво от това? Всички умираме и без това гладни. Кой досега не е умрял гладен? Всички хора все гладни умират. Богат е един човек, но стомахът му не приема храна; и той гледа, гледа, и най-после умре гладен. И сиромахът умира гладен. Сиромахът казва: "Ако имам, добре ще е, но като нямам нищо, гладен умирам." Нека се съберат заедно сиромахът и богатият, и ще видят, че и като богат, гладен ли е - умира, и като сиромах, гладен ли е – умира. Защо сиромахът и богатият умират гладни? Никъде в Божествената книга не е писано човек да умира гладен. Ако хората днес умират гладни, това се дължи на тяхното престъпление – на тяхното безлюбие. В света съществува следният закон. Ти не можеш да заставиш онзи, който люби, да умре гладен. Той и на онзи свят да е, ако има любов в себе си, на най-малката въздишка от негова страна, ще му се притекат на помощ и ще му помогнат. Ако съвременните хора умират от глад, коя е причината за това? Бащата казва: "По-малко да ядат децата, защото времената са тежки, криза има." Днес по-малко да ядат, утре по-малко да ядат, докато Природата им тури спирачка. И наистина, бащата не може много да яде, майката не може много да яде, децата не могат много да ядат и от тази спирачка един ден те отиват при Бога; като гледа Бог как се изтезават на Земята, Той казва: "Като не могат тия хора да ядат, пратете ги при мене." Мислите ли, че Бог иска болни хора при себе си? Болестите не ги създаде Бог, те са наше дело. Който иска да отиде в онзи свят, той трябва да бъде напълно здрав, и там да работи. Онзи свят е реален, това и вие ще проверите, като влезете един ден в него. Онзи свят е много голям, той е по-голям от нашата Земя и е много красив. Като влезете в него, вие ще се чудите на красотата му и ще си кажете: за такъв свят и ние сме мислили. И действително, като влезете в онзи свят, ще имате каквото искате, ще носите дрехи, каквито искате, ще имате къщи, каквито искате; ще ядете, каквото искате; ще лягате и ще ставате, когато искате; ще спите, колкото искате. Ако искате къщи от стъкло, или от сребро, или от злато – ще имате, каквито искате, стига да имате такъв ум.

Ще ми възразите: "Кой е ходил в онзи свят, да знае всичко това?" Казвам: Нито един не е ходил, нито един от софиянци не е ходил. Все-таки може да е ходил някой, но аз наричам ходене само тогава, когато човек е запомнил, че е ходил. Който е ходил, и нищо не помни, той все едно, че не е ходил. Който е ходил и носи в себе си известни възпоменания, и може и на другите да разправи, това показва, че той е наистина ходил на онзи свят. Ако някой е ходил и казва "бях там, но нищо не помня", той не е ходил в онзи свят, той е бил в света на тъмнината. До моите уши са дохождали разни примери за отиване на хора в онзи свят, но всъщност, приемам като истински случай на отиване в онзи свят само един от тях. Не е въпросът, какво светиите разправят за отиването в онзи свят, но важно е какви действителни случаи имаме, които сами да сме слушали и проверили. Случаят, за който ще ви говоря, е станал някъде в Северна България с една стара жена, около 60-годишна. Този случай ми разправяше нейният син преди 20 години. Тя се разболяла и се пренесла някак в онзи свят. До това време, тя минавала пред хората за много устата жена, но аз я наричам умна жена. Както и да е, тя се пренесла и като се върнала от онзи свят, тя казала на сина си: "Както живеем тука на земята, не се живее така. В онзи свят не се живее както в този свят. Ние, хората, не живеем както трябва." В продължение на един месец тя си уредила всичките работи и заминала след това за онзи свят. След смъртта й, синът много плакал за нея, но една вечер тя се материализирала, явила му се и му казала: "Синко, не искам да ме смущаваш със своя плач. Аз тук съм много добре, но на тебе казвам, че трябва да се откажеш от партизанството, защото с него главата ти ще отиде." Тази е единствената стара българка, която аз зная, че е ходила в онзи свят, върнала се е и след това е изправила живота си. Може да има и други, които са ходили, но тази е, която е могла да се реформира. Иначе, да отидеш на онзи свят и да не се реформираш, това според мен не е никакво отиване. Невъзможно е да отидеш на онзи свят и да не се реформираш, както невъзможно е да влезеш в огъня и да не се нагорещиш. Онзи свят е резултат на този свят. Там е същината на човечеството. Защо е формата на човека? Дето е формата, там е и неговото съдържание; дето е съдържанието, там е и смисълът му. Следователно, този свят се поддържа от това съзнание, както един камък се поддържа от пръстта, която го пази. Ако това съзнание го няма, този камък може да се изгуби. Значи съзнанието е хубавото, красивото. Това нещо вие го чувствате. Някой път вие се запитвате, дали ви говорят истината или не. Не е въпросът, дали говорите хубаво или не, не е въпросът дали ви говорят истината, или не. Важно е, вие сами да определите това. Всеки човек сам може да определи, дали му говорят истината, или не. Той сам я чувства. Има един непосредствен начин, по който човек сам чувства истината. Няма човек на Земята, у когото съзнанието да се е пробудило и да не съзнава, дали му говорят истината, или не. Съзнанието е поставило един отпечатък върху хората. В която къща и да влезете, вие ще познаете как живеят тези хора, според външната обстановка и според връзката между тях. Ако влезете в едно училище и видите едно бедно дете, вие веднага на лицето му ще видите очертана беднотията; тя е оставила своите черти. И тогава вие казвате: това дете е бедно, родено е от бедни родители. Ако някое дете е богато, и богатството му ще бъде очертано на неговото лице. Според мен, богатството - това са всички онези красиви възможности, които Бог е дал първоначално на човека. Това са всички онези възможности, по които човешките ум, сърце, душа, дух и воля могат да се развиват. Това е богатството. Ако човек използва правилно това богатство, той носи правилни черти, има възможност правилно да се развива, в неговите черти има голяма съразмерност. Очите, например, трябва да бъдат поставени на определена дистанция едно от друго, също така и на определена дистанция от носа. Ако очите на човека са поставени наблизо едно до друго, човек приема по-малко впечатления, но ги задържа за по-дълго време. Ако пък очите са далече едно от друго, човек приема повече впечатления, но не може да ги задържа за много време, не може добре да ги обработва. Това са две противоположности. И тъй, в какво отношение се намират възможностите в човека? Сега човек живее и се изявява в две крайности: някой е голям материалист, а друг е голям идеалист. В какво се заключава материализмът? Не е лошо, човек да е материалист. Някой човек иска да има къща – какво лошо в това? Друг някой не иска да има само една къща, но иска да има две къщи, даже си казва: "Да бих имал две къщи, щях да давам едната под наем, а другата щях сам да използвам." Тази мисъл го спъва. Не се минава много време, по някакъв начин той придобива две къщи. И обратното става в живота. На някой богат човек му дотяга богатството и казва: "Не ми трябват тези къщи, да мога по някакъв начин да се освободя от тях." Не се минава много време, той изгубва всичкото си богатство, продават къщите му и той остава последен сиромах, тръгва само с тояжката си. Това е съдбата в света. В какво седи съдбата? От чисто Божествено гледище, чрез съдбата Бог изпитва хората. Някой човек е благороден по душа, Бог му дава голяма сиромашия. В какво ще се прояви сега неговото благородство? Той трябва да носи сиромашията си с радост, с усмивка, и като срещне един богат човек, да се зарадва, че има кой да носи товара в света. Богатите хора в съвременния свят са натоварени с най-лошите мисли, от страна на бедните. Кой как мине покрай тях, все казва: "Този е краднал, обрал е света." Даже и да не е крал, всички му изпращат такива мисли: че богатството му не е спечелено с честен труд, че майка му, баща му са крали и т.н. Никой няма да каже, че този богат човек е спечелил богатството си с честен труд. Всички казват: възможно ли е един чиновник, с тази малка заплата, да спечели такова богатство? Колко трябва да получава месечно, за да може да спечели толкова пари? Тъй ли се печелят лесно милионите?

Казвам: Сегашното положение на съвременните културни хора, които говорят за истината, е като положението на един човек, който е паднал някъде и дето и да го бутнеш, можеш да му причиниш известна болка. Значи, този болен човек, най-първо трябва да бъде внимателен, да гледа да забрави своята болка, а не да осъжда хората. Да осъждате хората, в това няма никакво разрешение. Досега и богати, и сиромаси са бивали избивани, ред методи са били употребени, но се е видяло, че няма закон, който да оправи света. И най-после, в невидимия свят са намерили един метод за спасението на човечеството, който е бил донесен от Христа. Той е методът на човешкото съзнание, методът на Любовта. Христос е казал, че само Любовта може да внесе онова ново просветление между хората. Казвате: "Какво ще се ползва светът, ако внесе Любовта като основен закон при възпитанието?" Човек може да се ползва много, ако внесе Любовта като фактор в света, но преди всичко - като фактор в себе си. Обаче, той трябва да има тил, да има вяра в неизменното Начало. Казвате: Де е Господ? Светлината е външната страна на това, което ние не виждаме. Това, което виждаме, представлява външната, материалната страна на Божествения свят. И когато някой влезе в Божествения свят, той може да участва в него, може да вземе толкова, колкото му трябва. Светлината например, никой не може да я ограничи и всеки може да си вземе толкова светлина, колкото му е нужна. Никой не може да ти забрани, никой не може да ти отнеме правото да се грееш на слънцето, можеш да се грееш, колкото искаш. Божественото е това, което еднакво се дава и на животни, и на растения, и на буболечици; но дойдем ли до конкретните неща в света, законът вече се изменя. Казвам: Без любов ние ще имаме една държава като сегашната; ще забогатеем, ще остареем, ще оглупеем, ще затлъстеем, ще умрем и най-после ще ни турят един паметник и ще пишат отгоре: "Тук живее един герой от миналото, който е бил полезен за своето отечество." Един ден, когато неговото отечество, като всички хора, изчезне, всичко това ще се забрави. Питам: С какво сме помогнали на народа? Казвате: "Трябва да се жертваме за народа." Съгласен съм с вас. Всеки човек, в лицето на всяка жена, трябва да вижда своя сестра и трябва да й помогне. Един мъж, в лицето на жената, трябва да вижда своята сестра. И жената, в лицето на мъжа, трябва да вижда свой брат и да е готова да му помогне. Какво е положението на мъжете и на жените в сегашната култура? Те излизат с ножове. Досега правото беше в ръцете на мъжете, обаче един ден, правото ще бъде в ръцете на жените. Скоро ще дойде времето, когато жените ще управляват света. И тогава, ако и жените управляват като мъжете, ще имат същата култура. Какво са постигнали мъжете до днес? И ако и жените получат власт и внесат същите наредби: саби, пушки, затвори, войни, революции, питам: какво е това равноправие, за което жените днес работят? Тъй щото, бъдещето сега е на жените. Както гледам, мъжете ще се превърнат на жени, и жените ще се превърнат на мъже. Това не е чудно. Гъсениците се превръщат на пеперуди – това е много естествено нещо. Това е закон. Дали го вярвате или не, то е друг въпрос. Не е въпросът как ще вярваш. Вярата е за подкрепа на човешкия ум.

И ние конкретно трябва да изучаваме Природата. Не е въпросът да вярваме в яденето. Първо ще ядем от това ядене и после ще вярваме в него. Казвам: Яденето трябва първо да се опита. След като ям, моят стомах ще ми каже право, дали то говори истината или не. След половин час моят стомах ще ми каже, дали готвачът ми е казал истината, или ми е казал една квадратна лъжа. Ако готвачът ме е нахранил с развалено масло, стомахът ми ще каже, че маслото, с което се нахраних, е развалено. Втори път в неговата гостилница няма да вляза. Стомахът, това е разбирането на Божията Любов. Аз засягам въпроса принципиално. Вие не можете да имате никакво разбиране, вие не можете да имате една възвишена любов, докато не разбирате смисъла на яденето. Ако не разбирате Любовта в нейния най-нисш израз – яденето, вие нищо не разбирате. Забележете, най-интелигентните същества в света знаят как да ядат, как да се хранят. Най-некултурните същества, които почти не прогресират, яденето при тях е поставено на най-нисша степен и те не знаят как да се хранят, те нямат понятие за яденето. Само напредналите същества знаят как да се хранят. Птиците, млекопитаещите, които донякъде са разбрали смисъла на яденето, имат по-висока култура. За в бъдеще обаче, хората ще знаят, че преди още да се е родило детето, то може да се възпитава. От това гледище, всяка майка, която иска да възпитава правилно децата си, не трябва да е заклала през целия си живот нито едно животно, било то птица, било млекопитаещо, нито да е късала цветя и т.н. Тя никога не трябва да се е гневила, да е изгаряла шапката си от гняв, или да е хвърляла обущата си. Тя трябва да е чела най-хубавите книги, да се е занимавала с най-възвишените идеи. Тя не трябва да е гледала отвратителни неща в живота си, а даже и да е виждала такива, не трябва да ги тълкува лошо. Всичко, каквото е виждала в живота си, тя трябва да го е тълкувала добре. Като срещне един човек, тя никога не трябва да вижда нещо лошо в него. Такава една мома, с такъв силен дух, като се ожени, тя може да има син или дъщеря, каквито иска. Ако не е живяла по този начин, тя ще има синове и дъщери, каквито днес се раждат. Първото е по Божествен начин. Бог казва: "Аз създадох мечката. Ако я обичаш, тя няма да те яде. Аз създадох дървото. Ако го обичаш, то ще ти дава много плодове." Ако обичаш всичко, както Бог го е създал, ти ще имаш отношение към нещата, и Бог ще те благослови. Ако пък ти си поставиш един закон, какъвто Бог не е поставил, тогава ще имаш обратни резултати. Питам: Кое тогава е онова в света, което може да ни весели? Бог ще ни развесели. Той ще ни развесели чрез хората. Понеже Бог живее в сърцата на хората, сърцата ще разберат Неговия закон, те ще обикнат всички хора. Значи, чрез сърцата на хората Бог ще ги обикне, и дето отиват, с тях ще бъде и Той.

Аз не искам да ви проповядвам за един Господ, за когото пророците навремето са проповядвали. Нито искам да вярвате в този Господ. Аз ви проповядвам, за един Господ, който сега се проявява. Как се е проявявал по-рано Господ за пророците, това не зная. Аз зная, как те са го схващали и имам най-доброто мнение за този Господ. Аз ви говоря за един Бог, който носи всичкото щастие. И този Господ има всичкото най-добро разположение спрямо хората. И ако някой казва, че всички престъпления, които се вършат на земята, са от Бога, той се лъже. Казано е: На ум не е идвало на хората това, което Бог е приготвил за онези, които любят Господа.

Сега, от това, което виждам, аз мога да ви кажа, че вашата култура е много добра, но с това само ще ви утешавам. Затова аз ще ви кажа: Вашата култура е много добра, но ни най-малко не е съгласна с Бога. Тъй щото, вашата култура може да е за вас много добра, но не и за Бога. Та, когато един човек умре, не мислете, че Бог тъжи или скърби за това. Не, ни най-малко Бог не тъжи, нито скърби за умрелия човек. Когато убият някого, той отива при Господа и се оплаква, като казва: "Господи, убиха ме." Господ тогава казва на своите помощници: "Направете една хубава дреха на този човек и го изпратете с нея, да отиде отново на земята, да работи." И при това, той ще има дреха по-хубава от тази, която е имал по-рано. Ако по-рано е бил апаш, Господ казва: "Направете една много хубава дреха на този човек и го изпратете като министър да управлява България." Някои от вас искате да бъдете министри. Изпълнявайте волята Божия и когато и да е, ще бъдете министри. Българският народ има още около три хиляди години да съществува на земята. В тези три хиляди години всеки ще има шанс някой ден да стане министър на България. С това аз не правя упрек, не казвам, че хората са лоши, но казвам, че постъпват лошо, понеже те съизволяват в злото. И те са прави, но не от Божествено гледище. Когато първо човек реши да направи едно престъпление, второто, което предстои, е да носи страданията, които се явяват като последствие на престъпленията.

Христос се обръща към учениците си и ги запитва: "Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а ощети душата си?" Човек се ползва, само когато тури в действие Божествената Любов. Не съм аз, който мога да оправя света. Единственият, който може да оправи света, това е живият Бог. Ако вярваме в Бога, всички ние можем да бъдем проводници на Божията любов. Всички заедно можем да оправим света, защото всеки човек е изпратен за една специфична работа. Всеки човек на земята е изпратен за една велика специфична работа, но ако си казва "какво мога да направя аз", той се заблуждава, той не знае своето истинско предназначение. Всяка вечер човек трябва да изпраща поне по една хубава мисъл из целия свят. Изпраща ли по този начин по една хубава и силна мисъл, той ще успее. Например една хубава мисъл, изпратена навреме до някой министър или до някой цар, е в състояние да предотврати една война, или да спре най-малко извършването на хиляди престъпления, или избиването на хиляди души. Добрата, силната мисъл може да твори чудеса. Вие можете да изпратите своята мисъл в затвора и да кажете: "Да се оправдаят затворниците!" Няма да мине много време, и всички тия затворници ще бъдат оправдани.

Мнозина казват: "Да дойде Христос!" Няма какво да дохожда Христос, Той вече е дошъл. Вие, обаче, трябва да кажете като Христа: "Ако опазите моите заповеди, ще опазите моя закон." Какво ви коства да си кажете така? Сега, като чета всички български вестници, виждам, че те се занимават само с престъпления и убийства, кой какво направил. Питам: Кой е виновен за това? Ще ви приведа един пример, с един гръцки свещеник, който не знаел да служи. Веднъж, на Великден, дошъл един гражданин да го слуша в църква, но понеже свещеникът не знаел как да служи и какво да чете, той продължил дълго време службата и все не свършвал. Гражданинът тогава си казал: "Вижда се, че в тази църква няма да дойде Великден, докато все този свещеник служи." Ние туряме вината там, дето я няма. Безлюбието, което съществува в света, е причина за много неща. Та често и вие казвате: "Какво мога да направя аз?" Ако не вярваш, нищо не можеш да направиш в света, но ако вярваш, всичко може да направиш. Ако любиш Бога и вярваш в Него, всичко можеш да направиш! Аз не говоря за любовта на обикновените хора. Не е в многото даване. Ти можеш да направиш добро на някой беден, който дойде при теб, като твой брат, и така трябва да го приемеш, и да му дадеш едно угощение. Да направите едно добро, да изпратите един беден на училище, да го издържате. Способният, даровитият човек, носи своето щастие в света. Наскоро се случило нещо подобно в Дъблин. Някой си богат човек върви със своя автомобил по улицата и чува някакво свирене. Спира, слиза от колата и слуша едно младо момиче да свири, но така хубаво, че му направило впечатление. Той го взима със себе си, завежда го вкъщи и му казва да свири още. И след това направил на това момиче една услуга – пратил го да следва, понеже било бедно. Следователно, на талантливия човек, никой не може да препятства. Тъй щото, на бедния ще кажеш: "Братко, ти си се заблудил, хванал си крив път. Затова ще трябва да хванеш своята дарба и няма да се страхуваш нито от труд, нито от сиромашия. За сиромашията и богатството няма да мислиш, ще мислиш само да имаш толкова, колкото да можеш правилно да се развиваш."

Научните изследвания показват, че ако вземем сегашното знание, което съществува в света, то може да се събере в 90 книги, големи като Библията; и ако то се напечата в човешкия мозък, ще остане празно място още за 999 такива книги. Това показва, какъв голям простор има в човешкия мозък за развитието на човешките дарби.

Като ме слушате, казвате: "Тези работи са много хубави, лесни работи са." Така е, в завършените работи всичко е лесно, но в незавършените трябва да учите. Сега, аз искам да се внесе у вас онази възможност, да вярвате. Ако вярвате, вие ще постъпите като онази американка, която страдала цели 12 години от кръвотечение. Ходила при ред лекари и всички й казвали, че болестта й е неизлечима. Един ден тя прочела една книга, в която се говорело как могат хората да се лекуват с вяра. Тогава се обърнала към Бога с молитва и казала: "Господи, аз искам да оздравея!" Веднага скочила от леглото си и започнала да шета из къщи. Които я виждали, все я питали как се е излекувала. Тя им отговаряла: "Излекувах се с Вяра!" От същия автор е издадена една книга на английски език, дето се разправя за някой си Милер, който в продължение на 20 години поддържал едно сиропиталище. Той се молил за всеки, който трябва да дойде, и затова, който дохождал, приемал го в сиропиталището. Ако четете тази книга, може да се отегчите от доказателства, но има и друг начин, по който човек може да прояви своята вяра. Казвам: Живата вяра, вярата в Живия Господ е динамична сила. Ако я употребите, вие можете сами да измените целия си сегашен живот.

Сега аз ще завърша с още два примера, като направя известни коментари върху тях. В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне. Тогава момъкът си казал: "Чудно нещо! За едно "ху" аз трябваше да служа още три години." Това е внушението, което работи; това е Божествената мисъл. За всяка своя мисъл ти трябва да кажеш "ху", за да проработи. Не кажеш ли "ху", отиде гърнето. Кажеш ли "ху", гърнето не се пука вече. Не мислете, че Бог обича повече вярващите от безверниците. Понякога, когато някое учено дете правят безверник, Бог го погали, помилва малко и казва "Моето безверниче дете." И след като го помилва Господ, той става вярващ. Всички казват "Този учен повярва в Бога" Един българин участвал във войната с гърците. След като гърците разбили българите, той избягал и, за да се спаси, трябвало три-четири дена да се крие в една пещера. Тук той огладнял много и от никъде нямало възможност да получи хляб. Тогава му дошло на ум да се обърне към Бога със следната молитва: "Господи, аз съм слушал от майка си и баща си за Тебе, че съществуваш. Ако е вярно това, докажи ми по някакъв начин своето съществуване. Осъден съм сега на смърт, и само Ти си в сила да ми помогнеш, да не умра от глад. Ти си силен, ще намериш начин да ми помогнеш. Ако ми помогнеш, това ще бъде най-голямото доказателство за Твоето съществуване." До това време този човек бил учител някъде в България и голям безбожник. Навсякъде той проповядвал, че Бог не съществува. Както се молил, не минали четири-пет часа, той вижда, че иде една костенурка, която носи парче хляб около половин-един килограм и се отправила точно срещу входа на пещерата, оставила хляба и се върнала назад. Сега вече човекът напълно се убедил в съществуването на Бога. Взел хляба, подкрепил силите си и продължил пътя за родното си място. Като се върнал дома си, когото срещнал, на всички разправял: "Четох много философски книги, от Канта и от други философи, но нито един от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Една костенурка можа да ми докаже, че Бог съществува." След това той събрал учениците си, на които преди говорил, че Бог не съществува и им разказал своята опитност и вярата си в Бога. Сега и вие, като този българин, ще се убедите, че Бог съществува, когато костенурката дойде и ви донесе малко хлебец в момента, в който сте осъдени да умрете от глад. Тогава идете и проповядвайте в света, че вярвате в Бога и Неговото съществуване. А вие ще искате да живеете, според както жабите доказват.

"Какво се ползва човек, ако спечели целият свят, а душата си изгуби?" Човек се ползва, ако служи на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Така ще може да се въдвори онова братство и сестринство, при което, всеки от вас да може да работи. И тогава ще повярвате, не да имате сляпата вяра, но живата вяра, в живия Господ. И онова, което Бог е вложил във всеки човек, трябва да се събуди. И ако ние бихме живели, както Бог е изисквал, Царството Божие щеше да дойде на Земята и Земята, животът на Земята, би се преобразил. Сегашните страдания ще се премахнат, и след тях ще дойдат големите благословения. Мнозина от вас ще бъдат свидетели. Той ще се яви и ще освободи света от злото, ще внесе нова светлина. И тогава хората ще видят – иде костенурката. Тогава всички хора ще забравят войната, ще влязат в новата епоха, дето човек за човека няма да бъде вълк, но ще бъде брат, а Любовта ще бъде общ закон за всички.

32 неделна беседа, държана от Учителя на 22 май 1932 г. София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни