Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1915_05_10 Новото основание10 май 1915 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 02:38

Аудио беседа

Аудио - чете Кирил Кирилов

Новото основание (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата,"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия.
Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN 954-739-734-6 (т. 1)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).

Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

неделна беседа

Новото основание



„Защото никой не може да положи друго основание, освен положеното, което е Исус Христос.“

Първо Коринтяном 3:11

„Аз съм пътят и истината, и животът.“

От Йоанна 14: 6


Тия два стиха имат съотношение. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание?“ Аз ще взема стиха в неговия обикновен, широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате платно – казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата. В геометрията основа наричат опорната точка, следователно и за съществуването на самия Живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина.

Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може да се прояви.

Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме. Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита:

– Как готвите вие боб? – ама не казва, че тя не знае.

– Е – отговаря съседката, – турим го да се свари, тъй нарежем лук, тъй турим масло.

– Е – казва другата, – и ние тъй готвим.

След една седмица тя пак пита съседката си:

– Ами месото как го готвите?

– Еди-как.

– И ние тъй го готвим.

Но съседката, която искала да я изпита дали наистина знае да готви, намислила да я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката й казала:

– Счукваме ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме.

– И ние – казва другата – така ги готвим.

Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви.

В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче така охлюви, трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво седи човешката мисъл – един от основните велики закони, който твори? Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин. Ако действате по друг начин, може да деградирате; може да вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка – двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно.

За изяснение ще ви приведа един пример от съвременната наука, за да видите какви са нашите илюзии за Живота. Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други. И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията. Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни.

Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл. Някои казват, че мозъкът сам по себе се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият Дух е човешкото слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли. Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм. Сегашният наш организъм е плод на мисълта, която имаме – според тази мисъл, която е вътре в нас, се гради човекът. Вие можете да направите вашите бели дробове много широки – един метър например; ако човешкият Дух прави усилие, може да направи главата ви много голяма, но не е важно само големината на главата, важното е дали той ще може да я обработва. Защото и Земята е голяма, но когато Господ прати човека на Земята, каза му: „Иди, завладей земята, елементите“ и понеже ние не можахме да завладеем Земята, Господ ни даде една малка земя, която е вътре в нашата глава – нашия мозък. Като знаем как да завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята; ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас? Значи не можем да положим друго основание; има известен закон, който ограничава нашата деятелност – само по известно направление и вътре в него ние можем да сторим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие или нещастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко ние правилно вървим.

С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия Живот. Един пример за изяснение: в дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“

Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен. Но как вие можете да разсъждавате, когато нямате основа – човек, който бяга, може ли да разсъждава? Не е злина, че този бик ни гони, защото ако сме силни, ние можем да се повърнем, да го хванем за рогата и той ще се спре. В еврейската история има един герой, Самсон, срещу когото излязъл някакъв си лъв, но той го хванал за устата и го разчекнал. Този страх от бика се дължи на факта, че ние не сме намерили двете опорни точки.

„Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство. Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Разбира се, когато аз говоря за мъж и жена, не подразбирам вашите тела – тъй както сте си във вашите къщи, защото както ги виждам, те са доста скромнички; аз подразбирам човешката душа в нейното високо проявление – тази душа, която в бъдеще може да си направи много по-хубава къща, отколкото сега има. Тази душа, която се показва невежа, един ден може да има много по-големи знания, може да бъде много по-учена. За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия Живот, трябва да направите крива линия и да започнете да градите. Не трябва да се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин си позволява да казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се намират други учени, които възразяват на това и казват: „Ако това би било вярно, тогава цялото пространство трябваше да бъде топло, а факт е, че колкото отива човек по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“; затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, а последната се трансформира тук, на Земята. Именно Земята произвежда топлина и светлина, защото наистина, когато се изкачвате нагоре, ще видите, те там, в небето, е тъмно, мрак. Тия хора спорят, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но има едно неразбиране. Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко. Ето защо най-първо ние трябва да се избавим от тая илюзия да мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае да готви счукани охлюви – не трябва да готвим така и истините. По същия начин и Европа сега готви охлювите; втори път европейските народи ще готвят по друг начин.

Но да се върнем на съществената мисъл: трябва да творим. Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил. Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне.

Преди четиридесет и пет години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили. Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил си парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята си, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато си намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия. След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар да ги прегледа. Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал. Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее.

Следователно трябва да почнем да мислим. – „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого. Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство. Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас.

И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли добро.

Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали:

– Колко си красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал.

– Нима може да бъде вярно това? – запитала мухата.

– А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш.

И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов. Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Зная мнозина, качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота; обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“ – да, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал.

Значи ние не можем да турим друга основа. Ако можем да изпълним своите длъжности в света тъй както изискват законите, по които ние вървим, движим се и развиваме, добре; ако ли не можем – никак не ги изпълняваме. Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете – извършете всяко едно действие безкористно както Христос. Някой казва: „Не мога“ – как не можеш, а да одумваш можеш, да мразиш можеш. Човек, който може да хвали, трябва да може и да люби – както едното е възможно, тъй и другото е възможно. Който не може да мрази, той не може и да обича, но който мрази, може и да обича – законът е същият. Ти имаш само едната опорна точка – намери и другата и когато се съединят омразата и Любовта, ще дадат необходимото в Живота, ще ви дадат насока в Живота.

Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата; истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на Живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане. Както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и започва да му говори: „Ти си безобразник.“ И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път. Така трябва да правите и вие: срещнете ли на пътя си лъв, не се обръщайте назад или наляво, или надясно, а го гледайте право в очите, кажете му: „Махай се, безобразнико, от очите ми“ – и той ще се махне. Ама ще кажете: „Възможно ли е това нещо?“ Който е сръчен, може да го направи; който е страхлив, не може – когато се срутва една къща, и да бягаме, пак може да бъдем затиснати. Ако един ден Земята почне да се разрушава, ако сме хора с Вяра, ще се издигнем и ще идем към Небето – на другата опорна точка, на другия край на моста; има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите си. Затова, като имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви направи лошо, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете този мост и между вас и неприятелят ще остане всякога един трап, който той няма да може да премине. Този неприятел трябва да знае много добре законите, за да може да ви атакува на това положение; затова добрите хора не могат да ги побеждават, защото те имат две опорни точки – и щом се намерят в голяма опасност на едната, те отиват в другата и оттам защитават позициите си.

Туй е основанието, което трябва да положим: Исус и Христос – двете думи означават двете опорни точки. Исус – това е страждущият човек на Земята, човешката душа, която страда, която изработва свое-то спасение; Христос е Човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. Следователно и вие трябва да бъдете Исус и Христос. Някой казва: „Ама той е Исус“ – да, Исус всеки може да бъде, когато страда и като герой носи страданията; ако му турите кръст, ще го носи, няма никога да роптае. Той ще бъде като Сократ, който се оженил за най-лошата жена в Гърция и когато го попитали защо се е оженил за такава жена, отговорил: „Ако аз мога да победя тази жена, ако мога да се справя с нея, тогава другите мъчнотии са нищо за мен.“ Следователно, ако вие, мъже и жени, можете да се справите едни с други, вие сте разрешили една от най-великите задачи, но ако не можете да се справите, с нищо на света не ще можете да се справите. Някои питат защо се женят хората? Затова – да се справят един с друг; мъжът и жената – това са двете опорни точки, върху които се гради Животът. Казват: „Защо му е трябвало на Адам жена да го туря в беля?“ Не му създаде Бог беля, а му създаде работа – у Ева имаше инициатива и ум. Тя беше много умна жена, много по-умна от вас, които се мислите за умни – съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа си: „Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, за да се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше да ме искаш да дойда на Земята.“ Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Аз не ви харесвам, вие сте лоши дъщери. Майка ви е много по-умна от вас – осем хиляди години как тя работи и много умело. Не мислете, че Ева не работи – днешната цивилизация на нея се дължи. Адам само изпълнява нейните заповеди; той знае само да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли го?“ – „Свърших го.“ – „Хубаво си го свършил.“

Тук трябва да положим ние основание – напуснете онези илюзии да мислите, че когато идете на Небето, там ще ви научат. За да ви научат на Небето, трябва да носите рохък материал със себе си; какво носите с вас, кажете ми? Аз бих наел един трен да ви заведе на Небето, но колко дена бихте седели там? Някои от вас надали щяха да имат пари да седят един-два дена, други след десетина дена ще си похарчат парите и ще кажат: „Да се върнем на Земята да печелим.“ Значи ние трябва да турим една основа, като разберем в какво седи дълбочината на християнския живот.

Аз няма да ви говоря за Спасение и прочее, както са ви говорили някои – те са елементарни работи. Сега се изисква едно разумно градене върху този обществен строй. Трябва да се запитаме как трябва да се възпитават нашите поколения, какви трябва да бъдат нашите бъдещи съдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и прочее. – „Времето, казват, ще ги създаде“ – но времето не пита: „Какво искате да създам за вас?“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото?“, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота?“ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено?“ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота. И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък. Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро.

Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа?“ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах врата“ – това е то гаранция. Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали да воюва, или не, но и ние решаваме с Небето. Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас?“ – и ние трябва да решим с Христа или против Христа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос. Туй, което става в света, става същевременно и вътре в нас.

Сега искам само да ви избавя от заблуждението – да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим. Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон. Ние трябва да знаем как да смиламе нашите мисли, как да мислим: дойде ви една лоша мисъл да извършите едно престъпление – да откраднете; за да се отървете от нея, насочете ума си в друга посока – обърнете погледа си към душата на този човек, залюбете го, кажете си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят така?“ Дойде ли ви мисъл да направите зло някому, спрете се веднага и си помислете: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал той да постъпи така спрямо мен?“

Вие, жени и мъже, как решавате тия въпроси? Някой път вие се разгневявате на мъжете си и ви минават лоши мисли през ума – да се махнат тия мъже и да си намерите други, с които да живеете; или пък мъжът казва: „Да се махне тая жена, по-добре ще ми бъде да си намеря друга“ – все жена, все от същата кал са направени. Затова не трябва ние, мъжете, да се заблуждаваме от външността на жените. Нека мъжът и жената в такива случаи, когато се разгневят, да си поставят въпроса така: „Ако аз бих бил на мястото на моята жена, как бих желал моят мъж да постъпи с мен“ и обратно; и какъвто отговор получат, така да разрешат въпроса. Ако жената каже: „Мъж ми е лош, не мога да го търпя“, тя не е жена, тя не мисли правилно. Зная случаи, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо? Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „Обичам го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш? Не може, значи има една привидност. Трябва да мислим правилно. Туй основание трябва да се приложи в Живота. Това не е мъчно: дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си: „Аз съм един слуга или син на Господа, който ме е изпратил от Небето на Земята, и в тоя момент моят Господар или Баща ме гледа“ – и веднага вашата мисъл ще се измени, защото ще си помислите, че Той няма да ви похвали. Какво ще каже бащата, когато види дъщеря си, че изтезава мъжа си?

Има една поговорка, че на този свят има три вида жени и три вида мъже, но аз ще го повторя само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете. Един анекдот разказва, че едновремешният Ной имал само една дъщеря, за която се явили трима кандидати, които дотолкова я обичали, че никой не искал да я отстъпи другиму. Ной се намерил в чудо; за да задоволи и тримата, той преобърнал магарето си и котката си на красиви като своята дъщеря моми и оженил и трите за тримата кандидати. След една година отишъл да ги обиколи; попитал единия си зет:

– Харесва ли ти дъщеря ми?

– Хубава е, ама понякога дращи.

– Е – казал Ной, – природата й е такава.

Отишъл при втория зет:

– Харесва ли ти се дъщеря ми?

– Хубава, ама по някой път рита.

– Природата й е такава.

Отива при третия зет:

– Харесва ли ти се дъщерята?

– А – казва, – тя е ангел.

Ной си казал: „Това е същинската дъщеря.“

Значи, за да бъдете същинската дъщеря, не трябва нито да ритате, нито да хапете; това е то основното Христово учение: нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на Земята – дето влезеш, Радост и Веселие да внасяш, като видиш натъжен човек, да го утешиш, да осветлиш ума му. А за това ни трябват знания. Да изучавате вашите глави, ръце – това е наука; като почнете да ги изучавате, ще си съставите правилно понятие за своето развитие, ще видите как са живели ред поколения преди вас и вие на каква степен на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно да се ориентирате. Ръката никога не лъже, чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека – като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението. Казват, че някой човек е глупав; глупав е, защото няма много възли на усещания, на впечатления по ръката (защото забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора тия възли са малко) – защо? Защото на тях това им не трябва, онова им не трябва, а само ядене и пиене.

Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния. Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал. Единият закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича – да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят ахтаподите, които, като уловят жертвата си, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените си. Не е укротяване да вземеш силата й и да кажеш: „Жена ми сега е станала по-умна, поумняла“ – това не е поумняване; днес вие ще уморите една жена, утре друга жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но трябва да го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване. Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете. Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено – имаме Червена раса; след туй ще пожълтее и най-после ще стане светло и ще кажете: „Желязото стана красиво.“ Да, красиво е, но премахнете ли топлината, пак ще стане грозно; следователно можете да бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото тия два закона действат върху вас. Това не е само една хипотеза, направете вашият заден и преден мозък да работят по-съразмерно, да имате една опорна точка и веднага можете да придобиете това, което искате – и най-добри деца, и приятели, и всичко в света. Но трябва да почнете да работите вътре в себе си и като прилагате закона на Исуса Христа Любов към Бога и любов към ближния, да правите опити.

Когато е за Добро, думата не мога да се заличи от вас и да се замести с думата мога: когато дойдете да грешите, кажете не мога – щом е за Добро, кажете мога; дойде ли ви добра мисъл, кажете мога – дойде ли ви лоша мисъл, кажете не мога. Както жената изтъкава своето платно, като мести совалката от едната ръка до другата и после от нея пак в първата, по същия начин нека изтъкава тя и своите мисли, своите желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато й дойде лоша мисъл, ту на положителния полюс, когато й дойде добра мисъл. И като изтъче така своя характер, Христос ще й прати един майстор да й скрои един костюм, в който всичко ще бъде на място, и тогава всеки ще я обича. Същото се отнася и до мъжете.

Това е новото основание, което Христос иска да тури – да знаем как да работим. Не се съмнявайте в Господа; някои казват: „Има ли Господ?“ – оставете тази глупава мисъл на една страна. Единственото най-силно доказателство за Бога, е: Аз съществувам, следователно и Бог съществува – по-силно доказа-телство от това няма. Аз мисля, следователно и Бог мисли – моята мисъл подразбира мисълта на Бога, моето действие подразумява действието на Бога. Всеки, който би мислил другояче, той няма логика, той не разбира основните правила на логиката. Аз любя, значи Господ люби – Бог е съвършено, велико Същество, което движи и направлява всички хора и когато някой човек почне да се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в себе си и в своя ближен. Не мислете, че ние ще Го смутим с това, Нему е много приятно, когато види, че не Го слушаме. Когато дяволът съгрешил, Господ го турил на един огън да го гори, докато признал, че Той му е Господар. Така и за този, който философства много на Земята, Господ казва: „Я ми донесете този човек и го турете на огъня“; и като почне да го нагорещява, ще ги пита: „Какви сили действат върху теб?“ – „Мъча се.“ – „Не, разсъждавай какви са причините, де ти е умът?“ – „Ами това е ад.“ – „Защо е ад, кои са причините на това нещо?“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Ами къде е адът?“ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.

Значи първото основание, първата опорна точка сте вие, втората е Христос. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация.

Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух. И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето. Това е то новото основание на човека.


Беседа, държана на 10 май (23 май нов стил) 1915 г., София


(В изданието на Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г., датата е в нов стил - 23 май 1915 г., София)

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни