Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_02_05 Мъчението5 февруари 1920 г., Извънредни беседи, Общ Окултен Клас

Общ Окултен Клас Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 10:45

МѪЧЕНИЕТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Беседи от Учителя, държани в Окултната школа"
3 беседи, държани от Учителя през 1920 г.,
Книгата за теглене PDF

Съдържание

извънредни беседи

МЪЧЕНИЕТО




Няколко встъпителни думи към беседата – за пояснение. Не мислете, че е лесно човек да бъде ученик в една окултна школа. Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.

В тази школа имаме три метода: първо, мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството. Сега ще кажете: „Много нещо научихме!" Нищо не сте научили, защото това, което казах, е само едно формула. Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд!" Това е психологичен анализ.

За да разберете смисъла на мъчението, аз ще ви обясня известни принципи, от гледището на мъчението. Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки ученик да разбере нещата. Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите. Като направите своето бъдеще гърне от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята. Този следващ живот може да бъде след 100, 1000, 2000, 5000 и 10 000 години, или пък като един момент, който включва всичко – законът е един и същи.

Сега, мнозина се стремят към разбиране на окултните сили. Всички окултни сили, с които искате да боравите, трябва да знаете, че са чрезмерно подвижни, и че в тях нама никакъв човешки морал; те може да ви причинят най-голямо добро, но и най-голямо зло. И вие, които ме слушате тук, давали ли сте си някога отчет за следния психически момент, за вашето разположение? Обичате някого, не се мине ден-два, и вашите чувства се променят – колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза са силни. Питам, възможно ли е от един чист извор, из който до вчера извираше чиста вода, днес да извира мътна? Няма да обяснявам вътрешната страна на този психичен момент. Ще ви дам само едно пояснение картинно, което е вярно. Обичта – това е като извор, бликащ отдолу. Запуши ли се този извор, той търси друго място да се прояви. На изсъхналото място, когато валят дъждове, събира се нечиста вода и утайки, и в тези малки локви, в които животът е застанал, се образуват миазми – злото, изразено в омраза и злоба. И там има движение, но движението не е вече към центъра, а към периферията. Тъй както огънят тлее, и то продължава, докато тази материя се дематериализира – изчезне в пространството, без да принесе полза. След като сте обичали един човек 1 – 5 – 10 години, какво сте придобили от тази обич? Любовта Божия към нас се проявява в това, че ни е създал, и всичко, което е в света, е израсло под неговата обич. А от вашата любов – ако я имате – какво е израсло? Някой ще каже: „Четох еди-кой си автор"; чели сте някоя книга и ви се е харесала; питам: от вашата обич към този автор какво е изляло? Както видите, тази наука не прилича на вашите сънища и видения.

Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете. Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам. Какво обяснение повече мога да ви дам, когато сте вън от школата? А резултатът от мъчението на физическото поле – това е здравето. Всеки, който изтърпи мъчението, той е здрав. Това може всяка мейка да провери. Слаба жена, която зачене и не послуша лекарите да пометне детето, тя ще бъде силна да го роди; като роди, ще бъде десет пъти по-здрава, отколкото по-напред. Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и 10 деца, но не е жена. Същият закон е и за ученика. Човек, който не може да издържи три мъчения, не е ученик, той е свьршил. Сега забелязвам, че във вашите умове се заражда мисъл: колко строг е този закон! Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание. Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади. Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света. Онзи велик закон, който заставя Божеството да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят. Някои питат, защо Господ създаде света? Туй са онези философи, които са отвън – оглашените: питате, защо – влезте вътре в живота, помъчете се и ще видите защо.

И тъй, имайте предвид, че мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата природа, а не за мъчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мъчението. Ще се явят много противоречия. Като влезете в тази школа, ще се повдигнат толкова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите в положението на човек, който е обран и остава гол. Но законът е такъв, че, ако орехът, който падне, не съблече своята дреха в земята, не може да се развива. Затуй Христос казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плод – 30, 60, 100". Законът на мъчението е свързан и със закона на самопожертването. Вие не може да се самопожертвате, докато не разберете закона на мъчението.

Сега, този въпрос ще разисквате философски и ще съберете факти "за" и "против". Може да го разисквате от всички страни. Аз не се плаша от противоречия – нека се повдигнат. В тази школа няма място за обикновената вяра, няма място и за любов. Да се разберем. Ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. Във всяка стадия, на която се възкачвате, вашият живот се улеснява и отива към блаженство. Схващам една ваша мисъл: „Ама ние имаме мъж, жена, деца и т.н." Трябва да разберете истината, без да се разочаровате: колкото повече връзки имате в света, толкова повече мъчения ще имате. Както виждате, аз ви препоръчвам най-мъчния живот – живот на мъчение. Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в любовта – най-голямото мъчение именно там се намира. Всички вас, жени и мъже, които знаете любовта, ще ви попитам: Как познавате любовта? Ако попитам вас, които сте я опитали, как бихте я описали? Аз да ви я опиша, да я материализирам. Ще взема човешката форма – мома и момък, като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава в своите действия, всеки нейн поглед като стрела насочва, тя е като ловец с натегнат лък, дебнещ своята жертва, като хвърли стрела – поглед, отневидяно на някой момък, нещо го припарва, той я заобиква: – „Ох! Обичам я". Колкото повече тя стрели забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовта. Втората фаза на тази любов: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зъбите й се показват. Тя отправя своите стрели, но не из засада, а открито излиза срещу му, хвърля своите стрели, показва своя юмрук: „Познаваш ли ме? Ще се подчиняваш ли?" – „Ще се подчинявам". Настава мир. Сегашната любов е от тази категория. Така, когато съвременните хора ми говорят за любов, аз тази любов я познавам и затова си нося желязна броня, да се пазя от нейните стрели. И религиозните хора, като ми говорят за любов, аз си турям бронята и казвам: „Сега може да се разговаряме". Но в тази школа, окултната, засада не се позволява. Ако някой иска да забие стрелите си върху мен, аз мога да му стана мишенка – забийте 4—5 стрели в гърдите ми, аз съм готов да изтърпя това мъчение. И жена, когато мъжът я стреля 1—2—3 пъти, да се не намръщва. Мъжът само като опне лъка си, или само като профучи край нея из лъка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изкуството на мъчението, Царството Божие ще дойде във вас. Когато влезете в известна окултна школа, ще ви поставят до стената и ще ви пращат стрели – ще ви турят на мъчение. Аз бих ви попитал: защо именно онези, които повярваха в Христа, трябваше да бъдат подложени на толкова мъчения и позор в римските арени? Тези хора, като се обръщат към Бога, той трябваше, именно, да ги защити. Нали и псалмопевецът казва: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго", и по-нататък: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти" – как ще примирите туй противоречие? Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов да го стрелят и да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под моя покрив". Това значение има стихът в псалом 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Аз имам вяра"; не, не – опитност, опитност, опитността на великата Любов! Мнозина ми казват: "3ащо не ни разкриеш някои тайни?" В Европа има много школи, които могат да разкрият тайни, да казват начини за завладяване хора и за печелене пари – мога да ви дам и адреси – но във великата Божествена школа законът е друг. Ученикът в тази школа трябва да схване великия принцип на живота – че в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване. Тук няма никакво изключение.

В този закон на мъчението – аз ще ви дам един ребус да го разгадаете, като отчасти сам ще го разгадая. Защо природата е дала тези вежди и тези издадини отстрани на носа? Трябва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човек е направен само от цифри – че той е една величина. Това положение на носа и веждите показва числото 13. И нещастията на човека в света произтичат от гледане, от виждане: когато човек започне да вижда, той започва да страда. И аз ще преведа българската буква В — виждане, страдание. Какви са съставните части на буквата В ? Отделени, съставят цифрата 13. Ако съберете цифрите едно и три, правят четири; ако вземете сбора от 1 до 4: 1+2+3+4 правят 10 – десет е абсолютна величина на буквата В. Като разделите нулата, кръга, на две части и двете половини долепите до 1, пак ще образувате буквата В.Публикувано изображение  Като съедините 3 с 1, единицата – това, което е безгранично – е Бог; значи, да го слеете с Единния, а то е – да му дадете всичко. Публикувано изображение това е пак разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситният човк. Значи, буквата В, за да се образува, е минала през три стадии на развитие.

Аз ще ви разложа друга една буква от българската азбука – буквата Публикувано изображение

Отгоре имате два полукръга; това е човекът, който е възмъжал. Тук, при веждите, се раждат електрическите течения и магнетизмът, които спомагат за строежа на мускулите. Всичките мускули на човешкото лице са се образували от разните техни течения в различни посоки. Като срещнете хора, момък или мома, ще гледате, дали [[Х]] е правилно написано върху лицето им. Носът е единица, основа на цифрите. И [[Х-то]] има също такава. Двата последни полукръга от горе – те са един кръг, разложен на две – показват, че едното течение върви надясно, а другото – наляво. Но човек колко се е мъчил, докато образува туй [[Х]]. Всички същества, докато добият туй положение, са се мъчили много в низшите царства – минали са известни изпити в своята еволюция, докато дойдат до състоянието на човек. И човешките мисли, за да влязат в шестата раса, ще минат тоя път и ще образуват нови мускули в човека. Но те ще се образуват само с новите течения, които трябва да се възприемат, да влязат в мозъка. Ако не сте готови да се мъчите, за да ги придобиете, ще останете назад в културата. Животните, птиците и рибите са остатъци от великата култура в света. Човешкото лице в бъдеще ще мине в една геометрическа фаза. Сега то е от разни течения, но, ако вие сте готови да се мъчите, тия течения ще отминат; инак, вие ще останете в старата култура. Има разни култури: на черните, на червените, на жълтите и сега, на белите. Седите и съдите света: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате аз да ви оправям. Не съм пратен да оправям света. И дори е светотатство да оправям света: според мен, той е оправен; по-добър от него няма; да оправям света, то значи да богохулствам. Злото е в нашето неразбиране на света и в желанието светът да се прояви по друг начин. Не може да се прояви по друг начин. И бурите ще се появяват по определения за тях ред. Колкото и да му се молим, слънцето ще си грее се по същия начин и ще праща своята енергия. Облаците ще се движат по същия начин. Природата няма да се измени нито на милионна част. Тя не може да се изменя по нашите прищевки.

Е, сега, кому от вас е идвало на ума да намери значението на това [[Х]]. Нали сте ученици? Онзи, който няма на лицето си туй [[Х]] е баба. И аз ще попитам: „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Как да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено..." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Няма да ви обяснявам значението на В, какво то означава като глас, интонация.

Защо ви представям тия две букви? Между тях няма никаква логическа връзка, но геометрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горе, която показва закона на движението – котвата е вдигната, и корабът е тръгнал – значи, човекът е тръгнал. Тя показва слизане на духа отгоре, движение към материалния свят – вдигнал своята котва от небето, от почивката на блаженството си и тръгнал в мировото движение. И ако запитате: „Защо Господ е създал носа, очите и веждите на човека", отговарям: за да покаже посоката на неговото движение – човекът да се движи в посоката, която носът му посочва. А другата буква –[[Х]]? Тя показва, че духът е слязъл от горе долу, до дъното на материята, забил е котва в земята, въплътил се е и е почнал да обработва земята. Спуснал котвата на дъното, и корабът седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвите си, и аз ви поздравлявам, че сте долу със своите котви. Движението, обаче, отгоре – надолу не е още живот; животът подразбира смисъла на туй движение.

Да се повърнем. Как определя съвременната наука движението? Как определяме, че в нас, в даден психологически момент, има движение? Движението у човека се обуславя от недоволство: „Недоволен съм от живота!" – имаш движение. Духът, като иде от горе, има всичкия потребен запас в себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напуснал първоначалното си състояние – спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разберете, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата „мъчение", аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно божествено движение. Кззах ви в една беседа, че трябва да разберете всичко добре. Човек, който влиза в тази школа, трябва да е много учен човек, трябва да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи във вас веднага в проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизат отгоре надолу в разни посоки и се кръстосват.

И тъй, човек е слязъл на земята, за да научи първия велик закон – мъчението. И когато казват за Христа, че е слязъл и пострадал за цялото човечество, разбирамъ, че той е дошъл на земята да научи хората именно на този велик закон. Християнството още не е разбрало този закон. Като не разбираме този закон, искаме да възложим мъчението на другиго. Ходим, търсим и не можем да намерим човек, който да го понесе. Искаме да сложим мъчението на гърба на някого, и когато успеем да го сложим, речем: „Слава Богу, оттървахме се!" Мъчението е като незаконнородено дете. Геройство аз наричам, когато една майка, която е извършила престъпление, каже: „Това дете е мое, аз ще понеса хорското презрение и всички мъчения". Това е то геройство. Само така можем да си обясним онова място в Евангелието, дето се казва, че Христос е понесъл беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете.

Вие сте в началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството, и ако не можете да разберете тазвечерния урок, малко ще разберете отсега нататък. Ако, обаче, разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мъчение. Домашните мъчения аз ги наричам само чесане, малка физическа краста. Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста. Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани. Всички съвременни романисти как обясняват и ценят думата „геройство"? Ако някой кавалер води вечерно време мома, нападнат ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане в паметта й като герой, и тя ще му пали свещи; ако ли избяга, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавам". Така също, ако у вас дойде една Божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец ? Само на онзи, който е понесъл най-големи мъчения. Който не е понесъл мъчения, тсй е развенчан. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бъдещата окултна школа, основа на бъдещото общество. Само по такъв начин може да се съгради то на здрави основи – когато всички решат да страдат, сир.(сиреч) не да страдат, а да се мъчат. Мъчението е основа на бъдещата окултна школа. Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение: всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията любов и мъдрост, без мъчение – никога !

С тази беседа аз искам да се обновите и следния път да дойдете без раници. Вашите светии, икони, идолопоклонство са нетърпими в окултната школа. Всичко изхвърлете. В тази школа не бива да носите в себе си мисълта за недоволство. Когато някой ви направи някое зло и сте недоволни от него, благодарете на Бога, задето ви е удостоил с това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил!" Ако вие мислите да се освободите от всички страдания в света, да прекарате вашия живот без мчения, лъжете се: „Няма друг път към небето, освен мъчението". Има още един път, който може да премине без страдание, но той не отива нагоре. Мъчението води нагоре, а избягването от него – надолу. Мъчението е необходимо на вас, като ученици – то е едно качество на учениците. Имате ли туй първо качество – имате здрава основа, нямате ли го – всичко е свършено: крачка напред не може да пристъпите. И какво ще стане с нас? Ще почнем да се отчуждаваме, понеже не можем да се разбираме. Защо? Разбира се: защото хора, които пътуват в противоположни посоки, се отдалечават.

Та в туй движение на Х-то има едно разбиране. Какво, предполагате, представляват долната и горната части на Х-то? То са двата принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани, нали? Ако потеглите от очите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите – следващият център; значи, знанието в света се придобива само чрез слушане. Както виждате, тук се спосрещат два велики принципа, които съвременната психология нарича: стремеж на духа и стремеж на душата, сгремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от слушане. А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети любовта, и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите в обществения живот – момъкът и момата се венчават – без да знаете защо. То се дължи на онзи велик стремеж на човешката душа да се съедини с Бога. Който не разбира значението на този закон за буквата В, иска да излезе извън себе си и да отиде на небето, и тогава да разбере Бога; но човек трябва да го разбере тук, на земята. Ако разбере най-първия и най-важен закон тук, на земята, той ще го разбере и горе, на небето. Ако не го разбере тук на земята, няма да го разбере и на небето. Съвременното християнство, тъй както тълкува влизането в Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фалшива основа.

Аз не искам изведнъж да изхвърлите всичко от вас; вие ще си държите вашите стари възгледи. Най-първо вие трябва да решите всички въпроси вътре в себе си: готови ли сте да се мъчите? Не искам страдания: ония, които страдат, според мен, са страхливци. Страхливият страда, а героят се мъчи. Хванат го и го бият, и той страда – това не е мъчение. Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със спокойствие. Велик закон е мъчението! Който не може да издържи мъчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши последующи стъпки в живота ще имат смисъл – ще имате правилно разбиране. Да се разберем: думата "страдание" аз определям – закон на движение в света; страдание и движение – то е едно и също нещо. Но, за да се движите в известна посока, трябва да имате знание, умение в посоката, към която отивате, и да сте добре осведомени, да знаете пътя, по който отивате, какъв е. „Неприятно ми е – страдам!" Твоята неприятност не е страдание. Туй, че страдаш, показва само, че ти отиваш в известна посока в този Божествен свят.

Та, ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото в мъчението е спасението. Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат антихрист? Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа. Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е антихрист. Тъй говори тази окултна школа.

Аз засягам въпроса за мъчението общо, във всичките му разклонения. То е засегнало сегашното общество едва с края на своя нокът, само го е одраскало. Като сравнявам вашите мъчения с действителните, едва ли те се равняват на една хилядна от истинските. И още казвате, че за Бога се мъчите! Не. Престанете да мислите, че сте се мъчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вярвам да сте се мъчили. Аз признавам за мъченик истински само Христа. Мъчили са се учениците на тази школа, но съвременният свят не се мъчи. Сега настава великият момент на мъчението за сегашното общество, в света идва едно мъчение – идва вече. То ще дойде и ще замине. И онези, които го разберат, ще се повдигнат в бъдеще. Които не го разберат, ще се утаят. Искам всички вие да сте мъченици. Слезте долу, в дъното на мъчението, и ще престанат всички разногласия между вас. Туй е съгласно с Христовото учение – нали Христос слезе в ада, да изкупи нашите грехове? Туй наричат в окултната школа изучване на малките мистерии. И като изучите малките, вие ще отидете към великите мистерии. Центърът на земята е път към слънцето – няма други път. Не подразбирам туй слънце, което сега виждате, то е само една седма от действителното слънце.


Дотук сега ще спрем. Тази беседа засяга само една дума – мъчението, и беседата ми може да се нарече – беседа за мъчението. Постарайте се да разберете тази дума във всичкия й дълбок смисъл. Каква красива дума е тя, макар и облечена в дрипи! Ако се облечете в дрехата на мъчението, аз ще ви поздравя. Поне един от вас е разбрал това, което говорих, а то е за мен достатъчно – от всинца ви един да разбере. Повече не искам. Положително зная, че един е разбрал. Други дали са разбрали, за мен не важи. Следователно, тази вечер свършвам с единица. Не казвам двама – само един тази вечер има. Сега се питате, кой е? Той сам си знае.

И когато ви попитат: „Какво се учи в тази школа?" – Мъчението – основа на Царството Божие. Нищо повече – за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира – начало на великата Божия мъдрост в пълната нейна хармония и красота.

(Беседа, държана на учениците и ученичките от окултната школа на Всемирното Бяло Братство, на 5 февруари 1920 г., четвъртък).

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Общ Окултен Клас, Извънредни Беседи

1 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 1 гости, 0 анонимни