Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_05_09 Запалят свещ9 май 1920 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 11:22

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). София, 1948.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). Издание на ИК "Жануа'98", 2009 г.,
Преписана от първото издание, София, 1948 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание


Запалят свещ




Беседа от Учителя, държана на 9 май, 1920 г., София.

"Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника и свети на всички, които са вкъщи." (Матея 5:15)

„Нито запалят свещ". Тук свещта се взима като емблема, позната на всички. Казват „свещица", а българите я наричат още „вощеница". Всеки би се запитал, какво се крие в една восъчна свещ. Може да се крие много нещо, а може и нищо; може да съдържа много нещо, а може и нищо. Едно време тези свещи се продаваха по пет стотинки, а сега са по-скъпи. Времето определя цената на нещата. Нещата имат смисъл само за живите хора, а не за мъртвите, които нищо не виждат. Глупавите хора нищо не разбират; безумните на всичко се смеят, а беззаконниците всичко престъпват. Христос говори на малката, жива свещ, която има смисъл за живите и разумни хора.

В прочетената глава Христос говори за блаженствата, като основа на живота, и после казва: „Вие сте солта на живота". Значи, Той разглежда солта като основа. След солта се явява малката свещ. Като гори, свещта издава светлина. Следователно, и мисълта е гориво, което носи светлина. Мисълта свети. В този смисъл, и човек е малка свещица, която гори и свети. На земята тези свещици горят от 1 – 120 години най-много. Някога са горели и до 900 години. Аз взимам думата „свещица" като слаба проява на човешкия ум. Дом без запалена светица вечер е непривлекателен. Запали ли се най-малката свещица, той вече привлича. Ако двама или трима души, които живеят а един дом, са запалени свещици, домът оправдава своето предназначение, Този дом има смисъл да съществува. Майката, бащата, децата са живи, малки свещици, които светят. Те красят светилника на този дом.

Христос казва: „Така да просветне лицето ви." Това значи: Така да просветне високото проявление на човешкия дух. А това, което сега искам да ви кажа, ще се разбере дотолкова, доколкото съзнанието ви с разширено. От съзнанието зависи, дали нещата ще бъдат разбрани, иди неразбрани. Мислите ли, че мравките, които живеят в мравуняка, виждат звездите? Освен мравуняка, за тях не съществуват нито небе, нито звезди. Не само мравките, но и по-висшите животни не виждат звездите, на които ние се радваме. Много животни не знаят, че съществува слънце. Те виждат, че в техния свят стават известни промени: че отнякъде иде светлинка, която след време изгасва, но отде иде тя, каква е, нищо не знаят и не разбират. По същия начин и хората забелязват, че в техния живот стават известни промени, но как стават, и кои са причините за това, не знаят. Следователно, ако човешкото съзнание се разшири, човек ще вижда повече звезди, ще вижда и друго слънце, по-красиво и по-голямо от това, което днес вижда. Ще кажете, че това са хипотези и теории. – Така е, щом нещо не ви е ясно, то е хипотеза. Затова, аз наричам съвременните хора – хора на хипотезите. Всеки човек е хипотеза, затова, не само че не разбира природата, но и себе си не разбира. Бих желал да срещна един философ или духовен човек в България, който да каже, че познава себе си. Няма такъв човек в България. Онези, у които съзнанието не е пробудено, схващат това като обида. Търговецът, който работи само с книжни пари, трябва ли да се обижда, ако му кажа, че няма ефектив, звонков капитал в касата си? Той ще каже, че работи с два-три милиона. – Да, но това са фиктивни пари, не са златни монети. Един ден този търговец може да фалира, и всичкият му капитал, всичките му акции ще отидат на вятъра.

Казвам: Повечето от сегашните хора работят с фиктивен капитал. Те са големи фирми с малко съдържание. Обаче, природата не търпи такива фирми. Живата разумна фирма не търпи лъжата, затова е създала смъртта. И царе, и владици, и патриарси, и попове – всички умират. – Защо? – Защото фирмите им са лъжливи. – Това е много казано. – Възможно е, но е велика истина. Защо търговецът трябва да фалира? – Защото няма капитал. – Защо умира майката? – От глад. – Защо умира бащата? – От глад. – Защо умират децата? – Също от глад. Всички хора умират от глад, защото стомахът им не е в състояние да възприема и асимилира правилно храната. С други думи казано: В техния стомах няма онзи ефектив, онези звонкови монети, с които може да работи. Стомах, който работи с фиктивен капитал, лесно фалира.

„Свети на всички, които са вкъщи". Щом се запали малката свещица и се тури на светилника да свети на всички, съзнанието на човека се пробужда. Светилникът е единицата, умът, който трябва да се постави в рамките на великия Божи закон, с който мерим нещата. Ще кажете, че свещицата, която свети на светилника, е малка, нищожна. Помнете: Всички велики събития водят началото си от тази малка свещица. Всички взривни вещества избухват все от такива малки искрици. Една малка искрица, попаднала в голямо количество динамит, произвежда хиляди пъти по-големи разрушения от големия огън. Заблуждението, в което изпадат хората, се дължи на желанието им да бъдат големи хора, големи величини. Ако си голям човек, с голямо съзнание за себе си, нищо не можеш да направиш. Колкото си по-малък, с по-малко съзнание за себе си, толкова повече неща можеш да направиш. Ако си твърд, като камък, нищо не можеш да направиш. Под „малък" не разбирам слаб човек, да се приспособява и нагажда. Да се приспособяваш на какво? На студ, на лоши хора, които не търпят истината? – Не, истината не търпи тези неща. Аз не се приспособявам към вашите разбирания; аз поддържам своите разбирания. Според вас, аз може да съм глупав човек; според мене, вие може да сте глупави – значи, квит сме. Много естествено, едни за други сме глупави: вие не разсъждавате като мене, но и аз не разсъждавам като вас. Като се съберат двама глупави хора на едно място, те свършват една глупава работа. Обаче, в сегашния свят една глупава работа е за предпочитане пред една много умна работа. От ваше гледища, умно е човек да се ожени, да си роди няколко дечица. От Божествено гледище, това е глупаво. Бог създал човека да живее като ангел, а той се жени, раждат му се деца, цяла опашка след него и, като израснат, дъщерите почват да боледуват, синовете да крадат и убиват. Той се вижда в чудо и казва: Побеля ми главата от тези деца! – Умен човек ли си ти?

Съвременният свят се крепи на глупавите хора. Те работят и следват пътя, който Бог им е начертал. Умните хора, т.е. тези с високо съзнание за себе си, са като бръмбарите, по цели дни пеят и свирят, философстват, чертаят планове, но нищо не работят, нищо не прилагат. – Тогава всички да станем глупави! – Глупавият си е глупав, няма защо да става по-глупав. Като говоря, аз избягвам употребата на частиците „по" и „най". Ако някой е глупав, глупав е; ако е умен, умен е. Няма защо да взимам тия имена в сравнителна и превъзходна степен; по-глупав, по-умен, или най-глупав и най-умен. По-умният е по-глупав от умния; най-умният е по-глупав от по-умния. За богатия казвам: Богат човек е. Няма защо да казвам, че е много богат. Според мене, богатството на човека се заключава в житното зрънце, което той посажда навреме. Ако ми предложат богатството на най-големия милиардер в Америка и едно житно зрънце, бих предпочел житното зрънце. За мене, житното зърно струва повече, отколкото милиардите на най-големия богаташ в света. Ще кажете: Ето един глупав човек! Ако имаме толкова пари, ще платим всичките дългове на България, и тя ще стане свободна, велика държава. Глупавият не се нуждае от пари; умният има нужда от пари. – Защо умните хора се нуждаят от пари? Какво ще стане с тях, като забогатеят? – Бог ще ги бие. Като не давате пари на глупавите, вие ги заставяте да работят, умни да станат.

Христос казва: „Да се тури. свещица на светилника, да свети на всички, които са вкъщи." – Как ще свети тази свещица? Отде ще мине светлината й? – Тя ще се проектира през човешките очи навън. Когато срещнем един човек, поглеждаме го, искаме да разберем, дали свещта му свети. Когато свещта на човека е запалена, в очите му има нещо приятно. Някога поглеждате човека в очите, виждате, че кепенците му са отворени, но завесите са спуснати. Казвате: Свещта на този човек не е запалена. Свещта му трябва да гори и свети. Умът му трябва да се прояви. – В какво ще се прояви? – В неговите мисли, чувства и постъпки. Когато Божествената свещ в човека свети, мислите му са светли, постъпките му са правилни, разбиранията му се разширяват, и той не ходи вече с пипане, а с виждане.

Съвременните богослови казват, че Христос дойде на земята да спаси човечеството. Аз казвам; Христос дойде на земята да запали малката Божествена свещица на човешкия ум. До времето на Христа новата светлина не беше проникнала още в човешкия ум. Христос донесе тази нова светлина, за да свети на всички вкъщи. Ако трябва да се говори за обикновения човешки ум, ние знаем неговите прояви. Обикновеният човешки ум, злият гений, както някои го наричат, създаде най-големите нещастия и пакости на човечеството. Казват за някого: Дано този човек бъде умен, гениален, изобретателен. Ние, сегашните хора, не се нуждаем от такъв ум. Ние се нуждаем от ум, който свети на всички вкъщи. Като малка, запалена свещица, той трябва да определи отношенията между хората от Божествена гледна точка. Ако запаля свещицата на някого от вас, всичките му неприятности ще изчезнат. Това се отнася, както за отделния човек, така и за обществото. Тези малки свещици трябва да се запалят, да светят навсякъде. Идете в коя и да е православна или католическа църква, да видите, колко много свещи горят. И българите имат обичай да палят свещи, но време е вече, тези свещи да се запалят отвътре. Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата. Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа.

Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената. Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други. Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената. Ако не можеш да играеш добре ролята си, като мъж пред своята жена, никакъв актьор не си. Ако не можеш да изиграеш добре ролята си със своите близки, ти не си актьор. Как ще играеш в театъра? Казват за някого, че е отличен актьор. – В какво се заключава неговото отличие? – Играл добре ролята на Хамлет. – Кое е особеното на Хамлет? Той казал: Да бъда, или да не бъда. – Какво особено се крие в тези думи? Да бъда богат, или да не бъда богат. Да бъда крадец, или да не бъда крадец. Да бъда министър, или да не бъда. Да съм цар, или да не бъда. Ако си умен, стани цар; ако си глупав, не ставай. Ако си силен, насилвай другите; ако не си силен, не насилвай. – Искам да бъда силен човек. – Защо искаш да бъдеш силен: да чупиш главите на хората? Това е старо учение. Ти мислиш, че като вдигнеш ръка и удариш главата на някого, ще оправиш света. И цар да си, ще знаеш, че като пукнеш главата на някого, и твоята ще пукнат. Той ще се намери в положението на онзи българин, който, като се отегчил да се грижи за 90 годишния си баща, турил го един ден в голям кош и, заедно с детето си го занесъл някъде на края на града, дето го оставил сам, на произвола на съдбата. Като тръгнали да си отиват, детето запитало: Тате, забравихме коша. – Не ни трябва. – Нали един ден ще потрябва и за тебе? Много от сегашните хора – писатели, учени, философи турят баща си в кош и го изнасят вън от града, но децата им казват: Татко, вземи коша назад, защото ще трябва и за тебе.

„Турят я на светилника да свети." Тази малка свещица е необходима за всички. С други думи казано: Човешкият ум, с новата светлина, е необходим за всички. Да се възхищаваме и радваме на Божествената светлина, която никога не изгасва. Казвате, че малката свещица е нищожна. И житното зрънце е нищожно. Обаче, посейте го в земята и му дайте срок 10–20 години, да видите, какво ще излезе от него. То ще се размножи толкова много, че ще стане по-тежко от земята. Малката свещица, запалена в човешкия мозък, е ново вещество, донесено в света. – От кого? – От Христа. Новото вещество е подобно на житното зърно, което сега се сее в земята. То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. Който прилага изкуството да присажда, трябва да е глупав човек. От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат." Ученик, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън. Професорът му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение.

„Турят я на светилника." Когато тази свещица се тури на светилника да свети, светлината й ще се познава по това, че ще произведе различни промени в човешкия организъм. Съзнанието на хората ще се разшири. Човек ще бъде готов да понася всички горчивини и изпитания с търпение. Колкото и да го тъпчат, той пак ще стъпи на краката си и ще върви напред. Веществото на тази свещица никога не изгаря. Колкото повече гонеха християните, толкова повече се разгоряваше техният огън. Мнозина казват: Ще унищожим новото учение. Колкото повече го тъпчете, толкова повече ще се разгорява. То носи в себе си сили, които с нищо не могат да се унищожат. Тези сили действат вече в света. С точни математически изчисления може да се определи размера на тази малка свещица след години. Силата на нейната светлина ще се увеличава отвътре - навън. Вътрешната красота е ценна, а не външната. Какво ще каже момъкът на своята възлюбена, ако тя мисли само за своята външна красота? Като се ожени за нея, в скоро време, той ще се разочарова и ще каже: Не струва човек да се жени. Така е казал английският реформатор Йоан Веслей, три деня след женитбата си. Той се оженил за една красива американка, но скоро се разочаровал. – Защо? – Свещта й не била запалена. След време при него дошъл един млад момък за съвет. Влюбил се в една добра християнка и решил да се ожени за нея. Йоан Веслей му казал: Не те съветвам да се жениш за нея. Тя може да живее добре с Христа, но не и с тебе. – Защо? – Твоята свещ още не е запалена. Някой ме пита: Да се оженя ли? – Не бързай! Докато свещицата ти не е запалена, не се жени.

Сега, аз разглеждам женитбата, като материална форма на робство. Старите, които са минали през това робство, казват: Хайде да турим в тази дупка и младите, да видят, какво значи женитба. Майката и бащата не казват на сина и на дъщеря си, че трябва да запалят свещиците си, но им говорят за женитба, за щастлив живот, за разходки с автомобили и файтони. Като се ожени, дъщерята казва на майка си: Мамо, тежка била тази работа. И моята е такава. Баща ти е с тежък характер, не гледа добре къщата и т.н. И това са благочестиви хора, които говорят истината. Те казват: Трябва да оженим синовете и дъщерите си, да познаят живота. Павел казва: „Ако може, по-добре е човек да не се жени.” Казвам: Човек, на когото свещицата не е запалена, по-добре да не се жени. Няма защо, сляп слепи да ражда. Няма защо, безумният безумни да ражда. Казват: Това е анархистично учение. Според мене, по-големи анархисти от сегашните хора няма. Те са анархисти по отношение на Бога и на разумния свят. Ние сме хармонисти, а не анархисти; ние нагласяваме хората. – Как се нагласяват? – Като запалим свещиците им. Следователно, дезакордирания може да нагласиш, само когато запалиш свещицата му.

„Свети на всички, които са вкъщи." Само с тази свещица човек дава правилна преценка на всички явления, на всички отношения между хората. Новата светлина на човешкото съзнание дава възможност да се преработват старите елементи в техния живот, както растенията преработват задушливия въглероден двуокис. Новата светлина може да преработи всички грехове и престъпления на хората; да преработи цялата карма на човека и от нея да извади сокове за новия живот. Аз мога да направя опит в това отношение, да видите, как става това преработване, но мястото не е подходящо. За такъв опит се изисква абсолютна хармония, да няма никакво противодействие отвън. В скоро време ще направим този опит, ще ограничим света в неговите лоши прояви. С други думи казано, ще вържем дявола. Ще вържем не само големия дявол, но и всички малки дяволчета, които му слугуват. Няма да ги вържа аз, но предсказвам, какво ще стане. Чрез Хамлет Шекспир се запитва: „Да бъда, или да не бъда?” И вие се запитвате: Да бъда женен или да не бъда женен? – Ако свещицата ти е запалена, ожени се. Ще родиш дете, което ще носи новата светлина в ума си. Хора, на които свещиците горят, не умират. – Да се ожени ли дъщеря ми? – Ако свещицата й е запалена, нека се ожени. Изобщо, хора, които живеят с новата светлина, не умират. Те само събличат старите си дрехи и минават от един свят в друг. Те не се нуждаят от гробове, нито от паметници.

Време е вече да си служите с новата светлина на съзнанието. У някои свещицата е запалена вече и свети. Без тази светлина не може да разберете величието на живота, неговия смисъл, както и сегашните ви отношения и връзки към миналия и бъдещия живот. Като знаете това, вие търсите някой отвън да запали, свещицата ви, да ви спаси. Като дойде Христос, той сам ще запали вашите свещици и ще каже: „Така да светне свещицата ви, че да прослави делата ви пред Отца вашего." Какви ще бъдат делата? Като срещнете болен, няма да търсите лекар, но с поставяне ръката си над него, той веднага ще оздравее. Като срещнете сляп, ще турите ръката си на очите му, и той ще прогледа. Аз бих развързал краката на всеки хром, който е готов да запали свещицата си; бих отворил очите на всеки сляп, който е готов де запали свещицата си. Не са ли готови да приемат новата светлина, хромият ще си остане хром, и слепият – сляп. Кого оживява Христос? Този, у когото Божественият ум свети. Всички, които бяха готови, още във времето на Христа, да запалят свещиците си, станаха на краката си и оживяха. Мнозина идат кри мене с молба, да помогна на някой болен, или сакат. Досега нищо не съм отговарял, но сега казвам: Идете при сакатия, при слепия и ги запитайте, готови ли са да запалят своите свещици. Ако са готови, и аз съм готов да им помогна: ще развържа краката на сакатия и ще отворя очите на слепия. Като ме слушат, лекарите ще кажат, че това е лъжа. Нека направим опит, да видят, кой лъже. Доведете при мене слепия, който е готов да запали свещицата си, да направим опит с него. Ще пипна очите му, и той ще прогледа. – Тогава няма да има слепи и сакати хора. – Няма да има, наистина, но и в тази наука има изключения. Не всички слепи могат да прогледат. И не всички хроми могат да проходят. Само чистият в мислите и желанията си може да прогледа и проходи. Само свободният от връзките на миналото може да прогледа и проходи. Човек трябва да се очисти и да се освободи от ония връзки, които го ограничават.

Като говоря така, мнозина ме запитват: Кажи истината направо. По кой начин можем да се очистим и освободим? – Наистина, аз често прикривам истината. Вие ме критикувате за това. Питам: Защо и вие криете сладките неща? Каква е целта ви? Искате да ги запазите. На същото основание, и аз пазя истината. Тя не трябва да се дава в ръцете на децата. Истината, с която всеки ден правя опити, никога не ме е излъгала; всичките ми опити са сполучливи. Тя е началото на бъдещия, велик живот, който иде на земята. Тя ще освободи хората от ограниченията, в които сега живеят, и ще ги направи доволни. Като срещне гладния, тя не го премахва от пътя си, но го задоволява. Какво прави бременната жена? Тя търпеливо чака деня на освобождаването си. Не може ли да хвърли детето си? Може, но тя не постъпва така. Следователно, дайте условия на гладния да не гладува, на жадния – да не страда от жажда, на слепия – да поумнее и да прогледа. Условията на живота трябва да се подобрят, да станем проводници на новия живот, на новата светлина.

Често лекарите изпадат в противоречия, не знаят, как да помагат на болните. Викате един лекар, втори, трети, и всеки дава различни лекарства. И тримата са на различно мнение, не могат да се съгласят. Викате консулт от пет-шест лекари, всички дават мнението си, докато най-после болният замине за другия свят. Каквото са лекарите за болните, такова са обществениците за обществата и народите. Те определят диагнозата на обществото, дават му лекарства, създават различни закони, докато най-после настане пълна анархия и разлагане. Ще кажете, че България трябва да се освободи. Преди 40 години тя се освободи, но оттогава досега й се наложи един дълг от 20 милиарда лева. Как мислите, нормално ли е вървял животът на българите? Какво спечели България? Най-умните българи взеха властта в ръцете си, но България пак не се оправи. Този убиха, онзи убиха, изпочупиха главите си. Ще кажете, че този или онзи бяха вълци, нападаха стадото. – Възможно ли е, една и съща майка, България, да роди и вълци, и овце? – Еди-кой си е анархист. – Как е възможно да бъде анархист? Ако това е възможно, тогава приемам да има българи от рода на вълците, на тигрите, на лъвовете, на змиите, на пиявиците, на конете и т. н. При това положение, всички противоречия са възможни. Обаче, щом казвате, че сте българи и произлизате от една и съща майка, между вас не трябва да съществуват никакви противоречия. Казвате, че сте трудолюбиви хора, но съседите ви не могат да ви оценят. Тук е мястото на българската поговорка: „Жени ме, мамо, надалеч, да мога да се хваля."

Питате: Коя е причината за противоречията между българите? – Тяхната свещица още не е запалена. Аз съм правил цели 11 години измервания и изчисления върху главата на българина, но ще ги изнеса, когато дам доклада си за българите. Аз съм правил наблюдения и изучавания върху всички народи и мога да се произнеса за тях. Мога да кажа, какъв е българинът, англичанинът, французинът, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица до абсолютното. Българинът се нуждае от Божествена светлина. И като вижда невежеството си, той не е готов да признае, че не знае.

Един българин се хвалел на своите съселяни, че знаел добре турски. Това било в турско време. Случило се един ден да посети селото им турският аянин. Селяните го посрещнали добре, но, като не знаели турски език, не могли да го разберат, какво иска. Дошло им на ум за техния съселянин, който казвал, че знае турски. Извикали го, като преводач на аянина. Турчинът му казвал нещо, а българинът слушал. Селяните го запитали: Какао иска турчинът? – Дояло му се риба. Селяните веднага се пръснали из селото, да намерят хубава прясна риба за госта. Дали рибата на съселянина си, той да я занесе на госта. Като видял, че му носи риби, турчинът го запитал: Подиграваш ли се с мене? Ще ти дам да разбереш, кой съм! Той набил добре българина. – Защо те би турчинът? – Защото го наддумах. – Не е така. Турчинът му искал едно нещо, а селянинът му донесъл друго. Много просто, не го разбирал, не знаел езика му.

Казвам; Така става и със сегашните християни. Ти им искаш едно, те носят друго. Хората се нуждаят от запалени свещи. Щом свещите им се запалят, работите им ще се наредят добре. Новата светлина трябва да се използва, както от индивида, така и от семейството, и от обществото. Днес светът се нуждае от запалени свещи. Англичанинът минава за честен, а българинът се отличава със своята искреност. Той казва мнението си за човека право в лицето му. После казва: Изнесох нещата, както са в действителност, не скрих истината. Добре е да кажеш истината на човека, но да знаеш, как да я кажеш, как да я посадиш. Какво ще стане със семката, ако я посадиш много дълбоко? – Няма да изникне. Значи, ако кажеш истината, кажи я на време и на място. Посади семката на такова място и толкова дълбоко, за да изникне на време и да принесе своя плод.

И тъй, съсредоточете всичкото си внимание към придобиване на новата светлина. Когато Христос проповядвал на хората добър живот, Той имал предвид онова гориво, потребно за поддържане сегашния живот на хората. Само чрез добрия живот, чрез новата светлина човек може да се освободи от наслояванията на своето минало. Новата светлина няма да бъде вече под шиник. Трябва да дойде някой отвън, да вдигне шиника, да тури свещта на светилника, да свети на всички, които са вкъщи. Когато се казва, че някой обърнал даден човек към Бога, това значи, че вдигнал шиника, под който била запалената свещ. Друго обръщане не съществува. Казваш на някого: Аз те обърнах. – Това е крив превод. Никой никого не може да обърне. Според мене, само умрелият се обръща, а не живият. Като умре някой, близките му го обръщат на една, на друга страна. Живият сам се обръща.

Христос казва: „Така да просветнат лицата ви, че който ги види, да прослави Господа." Сега, колкото скърби и страдания да имате, вглъбете се в себе си и вижте, какво можете да направите за тази малка свещ. Направете опит с нея, да видите, как може да я увеличите. Първо, направете опит с паяжината, да видите, от колко нишки може да оплетете едно здраво въже за връзване на воловете. Броили ли сте, от колко нишки може да се оплете такова въже? Ще кажете, че това е трудна работа. Ако това е мъчно, колко по-мъчно е учението, което ви проповядвам. Дълго време ще сновете! Дълго време ще сричате, докато започнете да говорите и четете, докато разберете истината. Аз ли трябва да внеса новата светлина във вашия ум, или вие сами трябва да я възприемете? Трябва ли след това да ви обяснявам, какво нещо е светлината? Щом светлината проникне в ума ви, вие знаете вече, какво представя тя.

Казвате: Ученият е определил, какво нещо е светлината, няма защо ние да я обясняваме. Колкото бабата, която бабува на родилката, ражда, толкова и ученият дава обяснения за светлината. Учените са определили, с колко милиона коли и за колко време иде светлината от слънцето до земята, нищо повече не са определили. Сама по себе си, светлината не може да се определи. Казвате, че тя прави известен брой трептения в секунда, но тия данни, от гледището на новата наука, не са точни. Дойдете ли до новата теория за светлината, сегашната наука ще се обърне с главата надолу. Вие ще изгубите компаса на своя живот и ще кажете: В какво да вярваме сега? Отговарям: Старото да стои на мястото си. Стремете се към новото. Знаете вече, какво представя светлината. Знаете, колко трептения прави в секунда. Знаете, че във всяко трептение има едно повдигане и едно спадане. Обяснете си, от гледището на новата светлина, причината за трептенията на светлината, както и причината за всяко повдигане и спадане в тях. Трептенията се дължат на известни съпротивления в природата. Според един английски учен, етерът е грапава плоскост. Ето защо, светлината, като минава през етера, ту се повдига, ту спада. Така се образуват нейните трептения. Това е хипотеза. И без нея и хората, и животните знаят, какво нещо е светлината. Тя прави предметите видими, ясни; тя разкрива нещата пред човешките очи. Що се отнася до светлината, всеки има опитност, знае, какво, всъщност, е тя. Виждаш един човек и казваш: Той има такива очи, такъв ръст, такива ръце и крака – описваш го. По описанието познаваш този човек. Обаче, като умре, той оставя всички свои органи на физическия свят, и ти не можеш вече да си го представиш. На същото основание, казвам: Светлината съществува в нашия ум, благодарение на известен брой трептения. Обаче, тя съществува и без тези трептения. Тя се проявява и по друг начин, вън от физическия.

Сега, да се върнем към светлината, която се проявява чрез човешкия ум. Тази светлина предава мек, ясен, чист израз на очите; тя предава красота и приятност на устата. Без нея човешката уста е лишена от магнетизъм, от жизненост. Такава е устата на прокажения, на болния от неизлечима болест. Опасно е ръкуването с такива болни. Опасни са и погледите им. Хората страдат от устата, ръцете и очите си – те се заразяват от тях.

„И постави свещта на светилника, да свети на всички." – Защо трябва да свети тази свещ? – Да покаже на всички хора, как трябва да живеят. Той даде пример за това на своите ученици, на първите християни. Първото Христово учение се изгуби, поради което днес хората се обръщат към Бога, но не се спасяват. В Америка се държи статистика, колко хора годишно се обръщат към Бога. Те се обръщат към Бога, но след няколко години отново се връщат към старото. Някой се отказал да пие вино, но след пет-шест месеца отново пропил. За да обърнеш някого, трябва да запалиш неговата малка свещица. Той се обръща към своята душа, т.е. към центъра на истинското, вътрешно привличане. Малката вътрешна светлина ще моделира органите на нашите сетива. С помощта на малката свещица лесно ще се освободите от своите лоши навици. Има цветя в природата, на които миризмата е в състояние да ви освободи от някои лоши навици. Достатъчно е да погледнете известни краски на цветята, в определени часове на деня, за да стане преустройство на вашия ум. Тези краски действат по магически начин, правят човека по-мъдър. С години те очакват посещението на хора със запалени свещици. Щом ги посетят, те им казват: Ние можем да ви поверим благословението, което Бог ни е дал. Божието благословение не иде отвън; то е скрито в самата природа: в камъните, в растенията, в изворите, във въздуха и светлината. Има скъпоценни камъни, силата на които и досега е скрита от хората. Отвън камъните изглеждат прости, но силата им е вътре. Ако носите такъв камък в себе си, ще бъдете здрави и разположени. Камъкът доброволно ще ви предаде своята сила. – Защо? – Защото свещицата ви е запалена. Има извори в природата с особени качества, които и учените още не познават. Който пие от тези води, лесно се справя с болестите си. Когато Христос казал на самарянката, че ще й даде да пие от живата вода, за да не ожаднява никога, Той имал предвид вода с особени свойства. Това е велика истина. Питате: Къде е тази вода? Аз ще ви питам: Запалена ли е вашата свещица? – Запалена е. – Ние ще ви поставим на изпит, да видим, вярно ли е това, което казвате. Ние вярваме на хората, но законът ни изисква да подложим всеки човек на изпит, да го прекараме през най-ситното сито, за да изкараме всички дяволи от него. Само така, ще проверим, какви сили се крият в него. Така, той ще направи разлика между живота на своето минало и сегашния си живот. Разликата ще бъде грамадна, както между живота на свободния човек и впрегнатия вол. Вие сте впрегнати волове, а казвате, че сте свободни. Не, още не сте свободни. В новия живот, отношенията между хората ще бъдат съвсем други. Тогава ще бъдете истински човеци. Ще ме извините, но аз не ви наричам още истински човеци. Аз нарушавам вашата етикеция, като казвам, че не сте още човеци. Стари човеци сте, но не и нови. Новият човек отваря очите на слепия, намества краката на хромите, помага на бедните. Той е най-добрият служител на човечеството. Новият човек не носи диплома си отвън. Той никъде не учи. Не свършва никакво училище, но навсякъде го поставят на изпит. Като дойде при мене, той казва: Аз съм специалист. Щом е така, ще ти дадем една трудна задача. Той решава задачата правилно. Всяка задача представя известен изпит: започва с изпит и свършва с изпит.

Казано е в Писанието: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти и домът ти." Превеждам стиха: Запали в твоя ум малката свещица на Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти. Христос казва: „Аз съм виделината на света." Значи, щом малката ти свещица е запалена, ти носиш Христа в себе си, ти си едно с Него, мислиш като Него. В това е смисълът на живота.

„Повярвай, и ще бъдеш спасен ти и домът ти.” Нека вярата остане за старите времена. Аз не отричам вярата, но говоря на новото човечество и казвам; Имайте ума на Христа; носете запалена малката свещица. – Какво ще стане с нас? – Ще стане това, което досега никога не е ставало. Мнозина казват: Чудно, как ни насърчава този човек! Той иска да ни плаши, да ни измами, но ние не се лъжем. – Как ще ви мамя, когато вие сами сте измамени. Аз виждам вашите скъсани дрехи, вашите празни каси. Да мисля, че имате знания – нямате; да имате собствена къща – нямате. Вие сте роби на смъртта, която всеки ден одира кожата ви и прави от нея цървули. Не сте културни хора. Днес вие се нуждаете от човек, който може да вдигне шиника, да остави свещта свободно да свети. Вдигне ли се шиникът, в продължение на 10–20 години, ще имате нова култура, както житото, което израства и узрява за няколко месеца.

Сега, ще ме извините, че говоря малко строго. Искам да се освободите от вашите опаковки, да остане само пъпката. Не прави ли същото и светлината? Тя удря върху пъпките на растенията, за да излезе цветът. Вие не чувате нейните удари, но знаете ли, какви удари причинява тя? Ударите, които тя произвежда върху пъпките, са силни. Те спасяват положението им; те разтварят цветовете. Ударите на светлината изхвърлят лошото навън, а изкарват доброто отвътре. Следователно, дойде ли Божествената светлина върху човека, тя ще изкара лошото от неговия ум навън и ще отвори път на доброто, което се крие в душата му.

Искам да коригирам израза, с който си послужих. Казах, че не сте човеци. Какво разбирам под тези думи?

Че не сте се проявили като човеци. И житното зърно, докато е в хамбара, не е проявено. Щом се посее, ще се прояви. Също и вас, като ви посеят, вие ще се проявите като човеци. Друг е взел вашето богатство. Друг владее вашия ум. Заложена е някъде вашата душа. Като се проявите, ще кажете: Искам да си откупя всичко, което съм заложил. Искам да си взема богатството, което Баща ми е дал. И сега, като се върнете по домовете си, потърсете богатството си. Не чакайте да умре вашият земен баща, но го хванете за врата и му кажете: Татко, в тебе е заложено моето богатство – моят ум, моето сърце и моята душа; искам да ми ги върнеш. Кажи и на майка си: Мамо, в тебе е заложено моето богатство – моят ум, моето сърце и моята душа; искам да ми ги върнеш. – Почакай малко, като се жениш, ще ти ги дадем. – Не, аз искам сега да ми ги дадете, сам ще се женя. Казвам: Иде новата светлина, която ще видоизмени отношенията между хората, ще създаде нови отношения. Ние няма защо да се занимаваме с нисшите животни, ще ги оставим настрана. Няма защо да изтребваме гъсениците. Намерете начин да не се размножават чрезмерно.

Един познат ми разправяше, че чел някъде за нови открития на учените. Един учен намерил начин за сгъстяване на микробите, докато се превърнат във вещество за приготвяне на различни украшения, главно колани за жените. В бъдеще, жената ще носи колани от микробите на най-страшните болести. Нека след това се опита някой мъж да оскърби жената. Тя ще му каже: Знай, че мога да те ударя с колана си! Според мене, учените са на прав път. Вместо да се мъчат хората и да страдат от холера и чума, по-добре нека използват тези микроби в услуга на човечеството. Новата, положителна наука ще впрегне злото на работа. Ще кажете, че само учените могат да свършат тази работа. – Не, всеки човек може да впрегне микробите на работа.

И тъй, трептенията на новата светлина ще слязат в низките области на човешкия живот и, веднъж завинаги, ще освободят хората от пертурбациите, на които всеки ден се натъкват. – Наистина, можем ли да се освободим от тези условия? – Който има запалена свещица, лесно може да се освободи. Аз мога да запаля свещицата на всеки човек. Достатъчно е да драсна една клечка кибрит, за да запаля тази вечногоряща свещ. Някои хора и досега държат запалената си свещ под шиник. Обаче, Христос казва, че умният, който сам е запалил свещта си, никога не я туря под шиник. Учените казват, че запалените свещи са новите идеи, които ще преобразят света. Нека проблесне светлината на тези идеи!

Казвате: Като отидем на онзи свят, там ще научим всичко; там ще разберем истината. Ако на земята не се стремите към истината, и в другия свят няма да се стремите. Ако тук имате стремеж, и в другия свят ще се стремите. Следователно, колкото и да е слаб стремежът ви към истината, приложете го, докато сте на земята. Търсете истината! Бъди готов, за най-малкия скъпоценен камък, да продадеш всичко. Готови ли сте и вие, да продадете всичко, за да купите тази малка свещица? Казвате: Да оженим децата си, поне така да ликвидират със своята карма. – Не се занимавайте с кармата. Две хиляди години все с кармата си ликвидирате, и още не сте ликвидирали. Друг ще ликвидира вашата карма. Друг ще разреши този въпрос. Питате; Дали е узряла вече кармата ни? – Тя е узряла и презряла даже. Това всички трябва да знаете. Ако чакате още 50 години, да узрее кармата ви, вие сте загубени. Вашата еволюция ще се спре. Така ще изгубите благоприятните условия за развитие. Няма време за отлагане. Ликвидирайте още сега! Изхвърлете вън от себе си всяко съмнение, всичко отрицателно. Намерете свещицата и я запалете. Тя ще внесе във вас новите идеи.

Христос казва: „Като дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко." Божият Дух, Който иде сега в света, ще внесе във всички новата светлина. – Кои всички? – Които са готови да запалят своята свещ. Ще кажете, че тогава ще стават чудеса в света. – Тия чудеса са подобни на гласовете, които Илия чул в планината. Така той разбрал, как ще се подобри света и закрил лицето си. – Какво означава закриването на лицето? – Ликвидиране с този свят. След това Илия намерил Елисея, оставил му кожуха си и си заминал. Елисей, като взел кожуха на Илия, ударил реката и казал: В името на Илиевия Бог ще премина реката! Елисей се домогнал до закона, чрез който се уравновесяват противодействащите сили. Дето минавал, всичко се нареждало добре, благодарение на Илиевия кожух. Когато се запали малката свещица, тогава ще чуете Божия глас. Тогава ще оставите кожуха си и ще закриете лицето си. Това значи, да възприемете Христовото учение и да кажете: В името на Господа Исуса Христа ще премина реката! Христос казва: „Отивам при Отца си и при вашия Отец." – За кои се отнася това? – За онези, на които свещицата е запалена. Христос каза на учениците си: „Идете в света, палете малките свещици и проповядвайте моето учение. Обаче, дойде после дяволът и изопачи Христовото учение. Той вложи в него това, което не отговаря на истината. Днес, между християните, има прости и учени, благородни и неблагородни хора. Истинският християнин е благороден, ако знае как да постъпва със своя ближен.

При един евангелски проповедник в свищовско, отишъл един беден селянин, с молба, да му се помогне. Проповедникът го приел в дома си, нахранил го добре и го поканил да си почине на едно меко, топло легло. Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това село? –Днес.

Хайде, тогава носи много здраве на селото си. Понеже дрехите на бедния селянин не били чисти, проповедникът не бил готов да го задържи повече у дома си. Той се страхувал от жена си. Казвам; Долу фалшивата аристокрация! Долу фалшивото благочестие и благородство! Бих желал да има повече такива българи, какъвто е бил бедният селянин. В селата има повече такива българи, отколкото в градовете. Те ще спасят България. Ако българите вървят по стария път, работите им няма да се оправят. Обаче, приемат ли новото учение и запалят малката свещица, всичките им работи ще се оправят. Ако духовенството запали всички свещи на хората, контрибуцията ще се стопи изведнъж. А сега, те първи са недоволни, първи мърморят против неправдата. Достатъчни вече мърморене! Не произнасяйте името на Господа напразно! Не говорете за пари!

Казано е: „Горко на онези проповедници и духовници, които работят с пари!" Ако свещениците не запалят свещите на хората, ще дойдат простите хора, те ще ги запалят. Но тогава няма да има свещеници. Народът ще изпълнява службата и на свещениците, и на проповедниците, и на учителите. Това ще бъде наказанието им. Всички ще проверите думите ми, ще разберете, право ли говоря. Кажете това на свещениците и проповедниците. Ако не ме послушат, ще снема всякаква отговорност от себе си. Отсега нататък, Господ ще им говори. И вие ще говорите на себе си, няма аз да ви говоря.

Сега аз искам от вас чистота. На мнозина не харесвам работите. Много от вашите прояви не са похвални и, заради вас, се сипят много хули върху мене. Аз отблъсквам всякаква отговорност от себе си. Няма защо, в мое име да се вършат престъпления. Който иска на служи на някого. да служи на живия Господ – Бог на всички народи, Бог на Любовта. Служи на душата си, служи на своя ближен. Аз нямам нужда да ми служат. И Христос казва: Нямам нужда от вашите свещи, от вашия тамян; няма нужда, духовенството да се облича в тези скъпи одежди в мое име. Нека всеки подаде ръка на брата си и заживее в любов и истина.

Казвам: Ако българите, както и всички останали народи, не приемат новото учение, което сега им се проповядва, никакво бъдеше не ги очаква. Помнете: Всеки дом, който не приеме новото учение, няма бъдеще; всяка партия, която не приеме това учение, няма бъдеще; всеки народ, който не приеме това учение, няма бъдеще. Всички трябва да приемат учението на любовта, правдата и истината, не по форма, но вътрешно; да заживеят като братя, като чада на едни Баща.

Като говоря строго, не мислете, че се карам на вас. Казвам ви да запалите своята свещ, да дадете място на живия Господ в себе си, да опитате Неговата благост. Бог не е такъв, какъвто Го проповядват. Колкото съм ви говорил за Господа, не съм засегнал даже една милионна част от Неговата благост. Велик е Господ в своите действия. Той е жив. Той ще оправи света. Не се противете на великата истина, която иде в света. Бъдете като житното зрънце. Използвайте светлината и топлината, и Бог ще ви благослови. От вас се иска духовна чистота. Да се освободите от всички раздори и недоразумения помежду си. Мъже и жени, всички трябва да бъдат чисти. Това не значи, че те не трябва да ядат и пият, да нямат желания. Може да имаш удоволствия, но законни, от които и ти, и окръжаващите, да сте доволни. Ако се срамуваш от това, което правиш, не го прави. Прави всичко съзнателно, чрез закона на жертвата. Това не значи, да живееш като калугер, но по закона на свободата, както живеят ангелите. Това е живот в хармония.

Желая ви, да получите благословението на живия Господ. Нека Той ви ръководи. Нека Той ви учи.

Сега, давам ви почивка за четири – пет месеца. През това време ще проповядвам на себе си, а Бог да ви учи. Ще отида за малко време сред природата, да правя научни изследвания. В София има много проповедници, може да отидете да ги слушате. Не казвам, че само мене трябва да слушате. Свободни сте да ходите, дето искате: на театър, на концерт, на разходка, накъдето сърцето ви тегли. Ние не туряме преграда на пътя на хората, не ги ограничаваме, оставяме ги свободни.

Сегашните хора трябва да поплачат малко, като децата. Дъжд е нужен на света. Като мине и замине дъждът, всичко ще се нареди добре.

Беседа от Учителя, държана на 9 май, 1920 г., София.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни