Адам и Ева

[Sheny Idaet]

5. АДАМ И ЕВА. ЧИСЛОТО 13 СЪЗДАДЕ ЖЕНАТА, ЗА ДА ГО УКРОТИ ТЯ. ДОБРОТО И ЗЛОТО

 

Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел – била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там, дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: „21 години те носих, но не съжалявам, струва си!“ Това е едно еврейско предание. (32, с. 128)

 

Казваме, че Ева дойде не навреме. В еврейската Кабала има един анекдот. Кабалистите са казали много фантастични неща. Господ направил Адама и Ева била на гърба му едно момиченце. Най-първо не е усещал, че носел нещо на гърба си. Като започнал да се интересува, и тя започнала да расте на гърба му. И той, понеже не може да я види, забелязал една промяна и се зародило в него желание да види тази, която носи. Тя като расте, започнала да мисли – искала да узнае кой е този, който я носи. В него се явило желание да види коя е тази, която той носи. Вие казвате, че Ева е направена от двете ребра, а според този анекдот, еврейския анекдот, Господ приспал Адама, отрязъл само нарамките, с които била свързана. Като я видял, казал... Той усетил, че му е леко, но не знае откъде е дошла тя. Казва: „Имах една голяма тежест и много ти благодаря, че ти като дойде, я няма. Леко ми стана.“ Защото тя слязла от гърба му. Той не е разбрал, че тя слязла от гърба му. Помислил, че тя, като влязла в рая, го избавила от голямата тежест. Не знаел, че той нея е носел. Адам трябваше да си тури ръцете да я побара, че да види, но той се плашел да пипа, да не би да развали. Като рекъл да пипа, тя се отстранявала. Като си тури ръцете отпред, тя пак се приближавала и така по никой начин не е могъл да я пипне. Тъй е казано в тази кабалистична история. Казвам, помнете: щом ви дойде едно страдание, то е не навреме. Щом ви дойде една радост, тя е навреме... Ако човек влиза в рая не навреме, той ще направи някоя пакост. (117, с. 19)

 

Адам в рая имаше една голяма вътрешна тъга, образува се един тумор на гърба, нещо много тежко му станало, счупил му двете ребра, мъчил се, дълго време го носил на гърба си и най-после Господ е трябвало да го приспи, че тия две връзки, като ги отрязал, той казал: „Брей, това ли беше, дето ме мъчеше? Чудно същество! Защо си се качило на гърба ми? Не знаеш ли, че съм учен човек?“ Тя казва: „Понеже бях толкова свенлива, не исках да те безпокоя, затова се качих на гърба ти.“ Сега аз искам, като се посмеете, да разбирате не външната форма, но да разбирате сегашната жена. Сегашната жена има голяма разлика, голям успех има. Тя никога няма да се качи на гърба на мъжа си. (136, с. 272)

 

Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра. Отидоха двете ребра на Адама. То беше същественото. Две ребра извадиха от мъжа. Ако разбираш числото две, то е човечеството. Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв. (136, с. 285)

 

Женитбата е едно учреждение за работа. Тя е една постоянна работа от памтивека, от самото му създаване. Тя е най-старият институт. Най-старата наука е хирургията. Като извадил Господ реброто на Адама, в света започна хирургията. А пък още по-стара наука е психологията, понеже Бог като казал Слово, всичко станало. Това пак е наука. Когато се създаде жената, тогаз се създаде хирургията. Сега човек, и той станал хирург. Когато Бог е правил хирургическа операция, привел е човека в дълбок сън и когато му взел ребро, човек не е знаел какво му е взел. Мойсей казва, че едно ребро му взел. Две ребра му взел. От две ребра е създал жената. И там е лошото, че жената е създадена от две ребра, според кабалистическите закони. От един чифт ребра. Колко ребра има сега човек? – „12 чифта.“ – Жената е тринадесетото ребро, а тринадесетото число е фатално. Какво трябва да се прави? Вие как се справяте с числото 13? Числото 13 е мъжко число. То е число, което руши. То не е меко число. Числото 13 създаде жената – мекото число, за да укроти това число. Това число е силно. То е силен огън. Когато топиш калай, не е необходима силна топлина, три хиляди градуса. Той се стопява при сто градуса. (127, с. 290)

 

Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено... Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости. Всеки човек е една кост. Под думата „кост“ се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира. (22, с. 97-99)

 

Физическите резултати имат отношение към умствените, а умствените – към духовните... Всичко е написано на костта – характерът на човека, успехите и неуспехите в живота му. Това може да се изрази и чрез числа. В математиката се работи с арабски и римски числа. Арабските числа са взети от Кабалата. От числата зависи дали ученикът ще пропадне на изпита или ще го издържи. Европейците се страхуват много от числото 13. На 13-то число малцина отиват на работа. В материалния свят на това число не му върви. То има особен характер, огнен тип. То всичко изгаря. (63, с. 59)

 

От туй число 13 и дяволът го е страх. Дяволът и до днес казва: „Тази глава ми побеля от жената! Що ми трябваше да кажа на тази жена да яде от забраненото дърво? Главата ми побеля от туй.“ Той се оплаква и казва: „Никога не бих накарал една жена да яде плода. Нейната глава не побеля, но моята побеля. Вижте на какъв хал е главата ми – смазала я, толкоз хиляди години все заради нея ме гонят – все заради жената.“ Туй е фигура на речта. Гонят го, понеже дяволът предаде едно учение на Ева без Любов. Той създаде ада. В този ад го тури Господ, във вечния огън. (143, с. 256)

 

Нашата Земя, от чисто органическо гледище, излиза от една област на много гъста материя – етерна, гъста, неорганизирана материя, наречена 13-та сфера, дето се раждат всичките несъответствия и престъпления. Туй, което Писанието казва, че влязъл онзи Луцифер в рая, бих задал въпроса: как са пропуснали ангелите той да влезе в рая? То е един вътрешен процес. Ева имала желание да научи нещо. Злото не е нещо външно, то е вътрешен процес. Направиха хората погрешката в един свят, дето злото не може да се обуздае. Злото се обуздава, като опитаме последствията. (143, с. 13)

 

Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент! Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исайя Бог казва: „Аз съм, Който творя и зло, и добро!“ Изучавайте Кабалата, геометрията и математиката, за да разберете отношението, което съществува между доброто и злото. Само така ще дойдете до положение да гледате на тях като на две мощни сили, без които човечеството не може да се развива. (1, с. 239)

 

Като ученици вие трябва да изучавате Кабалата не само на теория, но и на практика – приложението Ă в живота. Всеки човек е определено число. Не само това, но и мъжът, и жената представят строго определени, неизменни числа. Истинската жена представя числото две. Намерите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рядко се среща това число, все има някакъв придатък към него или някакъв недоимък. Щом числото две не е цяло, жената не е само жена, все има някакви силно проявени мъжки черти. Ако днес мъжът и жената не живеят добре, причината за това се крие във факта, че мъжът се жени за жена, която е повече мъж, отколкото жена; и жената се жени за мъж, който е повече жена, отколкото мъж. Това е едно от големите нещастия на съвременното човечество. Докато хората не разбират числата и тяхното значение, човечеството ще бъде изложено на големи страдания. Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че целият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъзможно. Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. Като знаете това, изучавайте целите числа като прояви на мисли и на чувства. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които представят цели числа, внасят мир и спокойствие в човека. (20, с. 194)

 

Човек трябва да мине през двата полюса – през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той неизбежно трябва да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т.е. Любовта и Мъдростта като велики сили в живота. Значи, човек е дете на нещо възвишено и велико. Ако няма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс. И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятна, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава Природата, човек вижда, че някои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената. Като знаели това, старите кабалисти разделяли дните на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни те изразявали с числа. Човек трябва да знае кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тях. Които не разбират закона на числата, могат да изпаднат в две крайности – или в крайно суеверие, или в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва сляпо да вярва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата... Който разбира закона на числата, знае, че всяко число, независимо от значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото щастието на числата не се съдържа само в тях, но и във връзката им с известни планетни съчетания. (45, с. 182)