Майя

[Sheny Idaet]

7. МАЙЯ

 

За вечната радост и вечното блаженство индусите са употребили думата „майя“. Що е майя? За да схванете понятието майя, изисква се дълбоко разбиране. (88, с. 344)

 

Убежденията на човека трябва да пуснат корени в материята, да се закрепят. Материята, наречена според индусите майя, представя външната обвивка на нещата. Тя съдържа в себе си неизброими богатства. Материята създава големи мъчнотии и страдания на хората, но това са маски само, чрез които невидимият свят ги изпитва. Страхливият ще се уплаши и ще бяга, ще се крие от живота, а смелият ще се ползва от мъчнотиите и страданията, ще се учи от тях. Като изучава уроците си добре, той ще извлече от материята онова богатство, което Бог е вложил. Следователно докато е на физическия свят още, човек трябва да се справи с материята, да реши задачите си. (168, с. 64)

 

Отражение трябва да станете на Божественото. И всички трябва да бъдете отражение на Божествения свят... Учителят трябва да бъде едно огледало за учениците и учениците трябва да бъдат едно огледало за учителя. Мъжът трябва да бъде едно огледало за жената и жената – за мъжа. Това го наричат в индуската философия майя, но аз го наричам едно отражение на Божествения свят. И ако ние разбираме това, ще бъдем щастливи на Земята. Пълно щастие тук не може да има. Някой казва: „Аз искам да бъда светия.“ За да бъдеш светия, трябва да бъдеш едно вдлъбнато огледало. Ще събираш повече лъчи и по-голямо отражение ще дадеш навън. (127, с. 300)

 

Логическите изводи, това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква действителност... По огледалото можем да намерим реалността точно обратно – перпендикулярно, в противоположна посока. Тогава, когато ние казваме „Всичко е суета на света“ – това е отражението. Според индуската философия този свят е отражение, майя – значи реалният свят е в обратна посока на материалния. Материалният свят е резултат, той е дотолкова реален, доколкото се отразява вътре в огледалото. Следователно може да поставя някакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го няма в огледалото, това ни най-малко не показва, че реалността не съществува. Сянката може да изчезне, но реалността ще остане; но никога в света не може да има сянка, зад която няма реалност. Тъй щото онези, които казват, че всичко е суета, както е казал Соломон, не са прави. Трябва да изтълкуваме какво значи суета. Суета значи да не разбираш нещо. Търсиш реалността на нещата там, дето я няма – суетиш се. Търсиш живота в удоволствията на Земята – там никога няма да го намериш. В удоволствието живот няма. Сега, когато аз говоря така, ще кажете: „Човек не трябва ли да има удоволствия?“ Той не трябва да се заблуждава в удоволствията, ние идваме до крайност. (32, с. 167)

 

„Ами какво е това, което омагьосва света?“ Мъдрецът е магьосник. Значи, човек е станал магьосник, след като е придобил голяма мъдрост, след като е станал мъдрец. Това е пък, което индусите наричат майя – това е силното, мощното, великото, което е създало света. Когато говорите за заблужденията в света, вие трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на Реалността. Тази е единствената причина за заблужденията в света. Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В Природата няма заблуждения. Значи Майката съставя великото в света, великото в човека. Като разбереш нещата, тогава ще разбереш и Майка си. (102, с. 241)

 

Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с душата си... Душата е майката на човека. Майката означава майя – това, което е облякло човека в материя. Всъщност човек има две майки: едната е от духовен произход, а другата – от материален. Първата майка се нарича Божествена душа, а втората – материя. Тя създава за човека всички противоречия и заблуди. Под Божествена душа разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. Думите на Христа „Ако не се отречеш от майка си“ подразбират отричане от майя, която настоява, че те е родила и следователно има право над тебе. Тя казва: „Ти имаш морал, но ще ме слушаш, ще гледаш да се осигуриш. Когато се отнася до твоето благо, можеш да направиш и престъпление.“ Майката майя не възпитава добре децата си – тя ги води в крива посока. (112, с. 188)

 

Материята се гради, материята се завладява, но никога не се подчинява. Досега никой не е успял да я подчини. Затуй в Индия философите казват: „Щом вярваш в материята, ще намериш един илюзорен свят.“ Ти всякога можеш да бъдеш изненадан. Ти си млад – остаряваш. Ние се изненадваме в материята. Как ти е побеляла главата, не знаеш. Как си се изменил, не знаеш. Как си остарял, не знаеш. Толкоз незабелязано, че не можеш да видиш. Мислиш, че си млад, започваш да старееш. Току започват да ти връзват краката, ревматизъм имаш, ставаш неврастеник. Материята постоянно те връзва. Станеш набожен – ще те сплаши, че има ад, че има огън, ще гориш. Вкиснеш се. Влезеш в рая – тя казва: „Като седиш хиляди години в рая, ще ти дотегне.“ Какъв ще бъде краят? Даже ако ти внесеш материалния живот в рая, материята е в сила да развали твоето щастие. Затуй Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи.“ Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не можеш да разбереш законите. Не може да градиш новия живот. Не да напуснеш стария живот и да бягаш – това не е отричане. Хората бягат от живота. (102, с. 547)

 

По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една тъга. Знаете ли защо? Лицата ви са тъй омърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде.“ Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на майя, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи един друг велик закон, вие сте при един възел на най-големи възможности и от Черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. (132, с. 265)

 

Ние сме под една майя, дето я наричат индусите, обвити сме в едно лъжливо учение. Започваме с щастието и свършваме с нещастието. Започваме с живота и свършваме със смъртта. (129, с. 439)

 

Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцените, ние сме вече братя. Като отидем на Небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота ни на Земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на Небето, пожелал да му се позволи да слезе на Земята, да си поживее. Позволили му и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно малко прасенце. Започнал да живее като всички прасета – ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица – около 10-15; живеел си мирно и щастливо. Почакали го на Небето година, две, три, десет – той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. „Мен ми е тук много добре“ – казвал. Решили да му вземат прасенцата – така да го принудят да се върне, но и при това нещастие пак не искал да се върне. Взели после и жена му, но пак не успели – той започнал да си търси друга жена. Решили най-после да поразят него самия и затова му изпратили тежка болест, която го и върнала на Небето. Като се събудил на Небето, започнал да се смее на живота си, който прекарал на Земята. Много съвременни хора имат опитността на този бог, но не знаят какво са били по-рано. Много хора имат опитността на този буржоа, плачат и решават разни въпроси на Земята. Идват разни нещастия да вразумят хората, но като напуснат свинската форма, тогава ще разберат какво е било тяхното състояние. Какво представлява свинската форма? – Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво се състои той? – Именно в това: събират се хората и говорят за това-онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: „Тези хора за онзи свят говорят, за Бога живеят, но знаят как да живеят на този свят.“ И така, на бедните хора харесва живота на богатите, техния материализъм те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма. Бедните хора казват на богатите: „Ние искаме да живеем като вас.“ Понеже богатите хора станаха причина за отклоняване на бедните от правилния път, Господ ще ги сложи на тяхното място, за да изправят грешките си. Такъв е законът. И затова Христос казва: „Аз дойдох виделина на света, за да разясня нещата.“ В Природата няма противоречия, ние сами ги създаваме. Как? – Част от материята, която Бог ни е дал, ние не може да я управляваме и затова създаваме злото. Всички грехове имат началото си в материята. Всеки грях има форма! (161, с. 106)

 

Докато човек не възприеме идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа; да знае де се намира той и де живее. Да намерите себе си – това е свещен момент в живота на човека! Да се види човек – това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие, това не е истинският човек... Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека – когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз като велика Реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.“ Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте – това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на Земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота. Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на Любов към Бога. Само по този начин той ще прояви Любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии... Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, Който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее. (35, с. 90)

 

Истинският живот се заключава в това, което не се повтаря. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на Реалността, но си в пътя, наречен от индусите „майя“. (188, с. 63)

 

Който срещне Любовта, той непременно трябва да се спре, докато тя замине. Любовта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щом го поздрави, той ще продължи пътя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира пред Любовта, той е изгубил едно от великите условия на живота. Най-малкият проблясък на Любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. Без Любовта всичко е майя. Един поглед на Любовта дава сила през целия живот на човека. Той остава завинаги паметен. (168, с. 90)

 

Вие смесвате понятията. Материята не произвежда противоречия в живота. Казвате „материален живот“, но винаги разбирате „плът“. Смесвате понятието „плът“ – туй, което е въплътено в материята. Идеята за материята е съвсем друга... Противоречието е в плътта. Нали в материалния свят са скрити съкровища? Материята е това, което събира нещата. Материята носи бременността на идеите. Много идеи са вложени в материята... Материя е това, което обвива Духа и го прави понятен за нас. Духът е това, което дава цена на материята. Материята дава възможност на Духа да се прояви, да изяви някаква форма... В индуската философия под „материя“ подразбират „майя“ – материя е туй, което обгръща, заблуждава човека. Те имат такова понятие за материята, че заблуждава. Всичките заблуждения стават зад материята. Ако няма материя, никакви заблуждения не може да има. Заблужденията винаги се скриват зад материалните работи. Материята считат като носителка на заблужденията. Когато духът направи погрешка, скрие я зад материята. Материята става виновата. Кое бихте предпочели, ако вас ви предложат: дух ли да сте, или материя? Казва: „Чистият въздух.“ В какво седи чистият въздух? Аз разсъждавам сега: каква нужда има чистият въздух да създава материята? Ако материята е едно зло, каква нужда имаше да се създаде това зло? И чудно е как го създали! Те са философски спорове. И такива спорове съществуват. Този спор съществува в нашия живот. Противоречия съществуват в умовете, но дали тия противоречия съществуват в Природата, то е въпрос. (121, с. 115)