Отговорността на ученика в окултната школа

[Sheny Idaet]

7. ОТГОВОРНОСТТА НА УЧЕНИКА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА.

„ДАЙ МИ МАЛКО ОТ ТВОЕТО БРЕМЕ!“

 

Мъчнотии, изпитания ще ви се дадат, но правилно трябва да ги решавате. Така трябва да ги решавате, че да бъдете за пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, а не на думи. Веднъж влезли в Школата, вашата задача е да се справите с кармата си, да се освободите от всички свои кармични връзки, правилно да се развържете. (54, с. 127)

 

Не работите ли, както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: „Прави правете Божиите пътища!“ Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора... Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. (57, с. 205)

 

Една необходимост е да говорим Истината. Горко ни, ако не я говорим! И в края на краищата, всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната Истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго освен едно отклонение от Истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини, и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим Истината и да започнем да я прилагаме в живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате Истината абсолютно, без никаква лъжа. – „Ама малко бяла лъжа?“ – Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина! За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа! Това е моралът на новия живот, моралът на новия ден. (11, с. 166)

 

По естество човек не е лош, но нещо лошо е написано на неговата книга. Човек представя книга, на която от векове се пише добро и зло. Като знае това, човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете. Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира. Лошият живот трябва да се изправи. Задачата на сегашния ви живот се състои именно в това – да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцяло ще ви погълне. Тогава вие ще се чувствате празен, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е ставало ваша плът и кръв, никой не може да го отнеме. (20, с. 36)

 

Туй остаряване, което вие чувствате, то се дължи на съвсем други причини. Ученичеството е закон за подмладяване. Ако не станеш като дете, няма да се учиш. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца...“ Малкото дете няма какво да става, а възрастният трябва да стане като малкото дете и да започне да учи – неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. Затуй хората се раждат. А ние няма да идваме пак, да се превъплътяваме отново. То е един тежък закон. Кармически закон! Ще те приспят, после ще те пробудят наново. То е дълъг процес. А тъй, в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно! И сега окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание... Всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. (131, с. 232)

 

Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. – „Какво да правим с кармата си?“ – Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, Любовта и Мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек – малък или голям, ще бъде изпитан. Като ученици на окултната наука вие ще имате по-големи страдания от тия на обикновените ученици. – „Защо?“ – В окултната наука има опасни места, в които ученикът неизбежно ще загази. За пример, той ще се натъкне на закона, според който, каквото мисли човек, добро или зло, непременно ще го привлече към себе си. Ако мислиш, че някой човек е лош, ти непременно ще привлечеш лошавината му. Ако мислиш, че някой ще те излъже, ти непременно ще привлечеш лъжата към себе си. Мислиш ли положително за някого, че той ще изпълни дълга си – така става. (168, с. 130)

 

Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие – ни повече, ни по-малко трябва да станем като децата. „Не трябва да даваме място на съблазните“, не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим да я премахне Господ. (186, с. 32)

 

Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? Ще дойде ден, когато ще плащате задълженията си с лихвите заедно. За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една с добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. Ако в продължение на десет години изпращате по една добра мисъл на Природата, вие ще превърнете нейните градини в рай. Най-добрият начин за плащане на дълговете е Любовта. Чрез Любовта човек може да изплати и най-тежката си карма. Обаче който си служи с безлюбието, сам си пакости. Страшно е положението на ученика, ако обиди с нещо Учителя си. Това значи да огорчи Любовта. Това не се позволява на никой ученик, а особено на способния. Кой ученик е способен? – Който разбира Учителя си и учи добре уроците си. Той слуша Учителя си, който преподава за създаването на света, за произхода на кармата и на полюсите, но не си прави илюзии, че всичко разбира и знае. Това са далечни въпроси, за които само онзи може да говори с точност, който е взел участие в създаването им. Ученикът слуша само, но не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш всеки е присъствал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящо състояние, в което се намират много хора. Който се е пробудил, знае вече кои сили да развива в себе си, за да подобри своя живот. (177, с. 106)

 

Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това колко години сте посещавали училището, колко сте богати, какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „ По пет лева на човек.“ – Това показва доколко си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре, и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. (158, с. 73)

 

Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са толкова големи, колкото вие ги преувеличавате. Туриш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма.“ Това е вярно. Твоите мъчнотии са точно за тебе. Ще се приближите, ще вървите по пътя на Любовта и ще видите какво може да направи Господ заради вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточавате мислите си, да поутихнете вътре малко, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които ви идат, са кармически, неизбежни. (2, с. 77)

 

Окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел: ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице в лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятел, няма защо да стреляш! Ако си обиден нещо от мен, аз съм готов да изправя погрешката си. Ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре.“ Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши. Като ученици вие минавате известни мъчнотии, които не са нищо друго, освен последствия на вашия минал живот, т.е. преживяване на вашата карма. Ако не се възползвате от опитностите на вашия живот, вие нищо не сте придобили. Ако не извадите никаква поука от противоречията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които ученикът може да превръща отрицателните състояния в положителни. (57, с. 248)

 

Вие казвате: „Какво трябва да правим?“ Аз ще ви кажа какво трябва да правите... Един български кираджия софиянец натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят бял, но е слаб, едва ли 150-200 кг може да изкара. Като идва там на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: „Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!“ Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, че отгоре идват десетина души млади, ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда – как стана тази работа? Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: ето една благородна черта у тези ученици! Няма никакво разпореждане, никакви заповеди – изведнъж налепят се отзад и казват на коня: „Хайде напред!“ Казвам: ето един хубав пример заради нас. И ние сега трябва да се налепим на Божествената каруца! Конят не може да тегли сам, ще се налепим всички там – и братя, и сестри, от едната страна, от другата на тази каруца, и ще се изкачим нагоре. Е, сега питам: не можем ли да направим колкото тия ученици? Можем, примерът е много заразителен. Та казвам ви, вижте този дух у тия, младите! Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат. Значи Духът е, който работи. Туй е сега новото в света! По този случай хората могат разумно да разискват. Някой може да каже: „Кармата на коня е такава.“ Пък някой ще каже на селянина: „Защо ти трябва толкова кюмюр да носиш? Не виждаш ли, че конят не може да тегли?“ А тия, младите, изведнъж се съберат: „Ха да помогнем на коня!“ Налепят се отзад, бутат каруцата и изваждат колата на равно. Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят – виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят – кис-кис-кис! Казват на коня: „Карай нагоре, сега е леко!“ (174, с. 95)

 

Вие няма да отхвърлите светското знание, ни най-малко тая опитност няма да отхвърлите. При нея ще прибавите духовното. То е по-високо разбиране на живота. Животът е един. Едното е ниско разбиране, а другото е високо разбиране. Тогава можете да намерите едно несъответствие. Че аз съм виждал светски хора, които са много щедри. Светски човек! А срещнеш някой набожен човек и искаш да ти помогне. Той е някой окултист – ще види дали е съгласно с кармата – мисли, мисли. А пък светският човек в момента изважда, човекът услужва, дава. И разписка не взема. Казвам: той е от нашите! Всеки човек, който спонтанно прави добро, той е от нашите. А пък и да мислиш, и то не е лошо. (72, с. 53)

 

„В това се прославя Отец Ми – да приносите много плод, и така ще бъдете Мои ученици“ (Йоан 15:8). В какво седи този плод? – Той е плодът на Любовта!... Всички съвременни окултисти, даже на Запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се повдигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново – то е едно старо учение! Туй не е плод, а дело. И затова казва Христос: „Да приносяте плод“ – плода на нашия Баща, Който живее в нас... Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста!“ И плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава!“ И после: „О, Господи, как си страдал на кръста!“ Това е едно заблуждение на Черното братство... Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа Истината. И ви казвам: вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеем по старому. Ние сме длъжни, в името на тази Любов, да живеем на света братски и ще живеем, и залъка си можем да делим; един като работи, друг ще почива, но всинца да си носим бремето, и на всички ще бъде леко. Като срещнеш някого, да кажеш: „Я ми дай малко от бремето си!“ Да има едно състезание, че животът да е красив. А сега ще кажат: „Тъй е наредил Господ“, „Тъй е писал Господ“. Не е писал така Господ! Господ е писал всички хора да бъдат разумни и щастливи на Земята и всички да имат да ядат и да пият, да бъдат доволни и да благодарят на Бога. (163, с. 334-339)

 

Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на живата Природа – туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете – това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата Природа – тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. В годишното събрание пригответе се да няма вече повръщане към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази новият живот. Аз не желая никой от вас да се спъне в нищо. Сега ще изучите закона на смирението и кротостта – то е първото нещо, а второто е електричеството и магнетизмът, и третото е мъчението. А вие в София започнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. Софиянци трябва да изгладите туй. Ще кажете: „Как?“ Можете! ... Време нямате. Вие сте в двадесетата година на двадесетия век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон, имайте опитността на миналото – разбирате много добре работите, не сте слепи. (2, с. 121)

 

Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан... Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще поблее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън Школата, но и между вас, в Школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитството си. Задача на всеки човек е сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат... За вас като ученици не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради, и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога досега не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. (177, с. 224)