Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_04_14 Дървото на живота14 април 1940 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 януари 2011 - 15:11

От книгата, "Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Дървото на живота


„Отче наш“

„Благост, благост“

Послание към Евреите, 12-а глава, 26-и стих.

„Духът Божи“

Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.

Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва. Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“

В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва!“ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.

Много хора мязат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух. Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.

Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно. Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той?“ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана. Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“

След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.

Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш. Ако не я разбираш, тя ще те погълне. Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.

Сега вие се интересувате коя е тази дама. Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине?“ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.

Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.

Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.

Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал?“ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.

Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?“ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.

Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.

Днес всички хора спорят кой стои по-високо. Не е въпросът там. Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз?“ Ръката ще пита: „Дали съм аз?“ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз?“ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз?“, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре. Когато човек загази, и те ще загазят.

Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро. Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е?“

За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята. Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха. Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава. Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала. Но да оставим тези работи настрана. Да знаете, че дето е законът, там е Илия. Дето има дърво, там е Илия. Дето има Изабела, там е Илия. Дето има Ирод, там е Иоан. Дето има Иродиада, там е Иоан. Дето е Иоан, там ще има снемане на глава. Защо снемат главите на хората от рамената им? Защото има закон. Законът винаги сваля главите на хората. Той казва: „Много глави не трябват. Една глава е достатъчна.“ Той реже главите на хората, докато остане само една глава.

Когато дойде любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.

Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения. Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели. Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.

Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така? Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат?“ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.

Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме?“ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това?“

За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример. Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи. Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“

Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята. Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.

Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен? Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?

Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си. Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв?“ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа?“ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него?“ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр?“ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.

Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света. Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората.

Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това?“ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно. Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?

Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.

Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.

Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?“ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.

Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.

Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.

Казвам: Светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, оживейте. Като чуете гласа Му, възкръснете.

Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки. Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните. Елате всички, а не само един.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

27-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 14.IV.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни