Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1914_04_13 Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни13 април 1914 г., Извънредни беседи, Бургас

Извънредни Беседи Бургас Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 16:18

Аудио - чете Кирил Кирилов

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ



13 април 1914 г. Бургас.

Стремлението на всеки един е свободата в света. Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия.

Свободата е едно качество на Духа.

Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата.

Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата. Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода. Всяка дума е хвърлена граната. Всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и желания идат от разни направления. Трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват.

Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, да го ядат. Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее.

В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта.

Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина. Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, за да добием благата.

Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва да знаем техните функции, за да работят правилно. Сега създаването на духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста. Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го обичаме. Той ни го е оставил, за да се ползуваме, а не да го вземем да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвувал. Ако не го ползуваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите.

Христос иска да ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката - пробния камък. Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог и ангелите изпраща да слугуват на някоя грешна душа за изправлението й. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа. Господ е създал земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши земята.

Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение - една полица, и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова да не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати!", а като нямаме да платим задължението си, идват страданията ни, лишения, болести и прочие..

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да следи в своята "къща" - тялото си - това е свобода. Сме ли в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят.

Първото важно нещо е сега да различаваме нашите желания и мисли: които от тях са за наша полза, тях да искаме да се изпълнят. И тогава казва се: Господ ги е предназначил за нас.

13 април 1914 г. Бургас. (26 април 1914 г. нов стил)

По бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Извънредни Беседи, Бургас, Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни