Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_01_05 Обичайте положителното5 януари 1934 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 19 юни 2011 - 10:15

Аудио - чете Ганка Кирилова

"Перпендикулярно отношение", Младежки окултен клас Година 13 (1933 − 1934),
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ОБИЧАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО



“Добрата молитва"

Ще прочета няколко стиха от 27 глава на Притчите.

Какво имате сготвено за днес, паприкаш ли? Изпейте някаква песен. Изберете някоя песен, в която да няма студ. Има песни, които охлаждат. Има други, които стоплят. Понеже отвън е студено, и отвътре студ не бива. Отвътре трябва да има една топла песен. Изпейте „Тъги скърби", „Грее слънцето".

Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?" - „Не зная какво да правя." Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? - Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може." Казвам: Може. Може да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се препъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.

Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно? Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви. Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).

Публикувано изображение

Щом обаче външните и вътрешните условия се изменят, когато двете успоредни линии влязат в една по-гъста среда или в една по-рядка среда, веднага ще се измени пътят на тяхното движение.

Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека." Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът." Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?

Какво е това, на какво прилича (фиг. 2)?
Публикувано изображение

Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.

Каква е разликата между първия, и втория човек (фиг. 3)?

Публикувано изображение

Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви. В последния устата има надмощие. Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие. И вследствие на това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят.

Има постоянни черти в характера, има и непостоянни черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на брадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да постигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука. Като посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене.

Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен?" Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш?

Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.

Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо по-лошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете.

Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване. Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека. За да се поправи друго едно състояние. По-малките неща ще се поправят чрез по-големите.

Публикувано изображение

Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, по за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно с тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)

Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.

В какво седи един триъгълник. Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета. Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е. образуват един триъгълник.

Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта?" Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат." Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно." Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ти живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям." Този стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш да губиш вяра в стомаха.

Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички.

Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате?

Казвате: „Разлага се." Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, туй, което има то, ще има отношение между него и тебе. Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. 1/1 в живота това става. Този закон може да го приложите. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в тази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък.

По някой път, като ви се говори така, идеята за това е съвсем изопачена. - „Защо да вярваме в Бога, защо да Го обичаме?" Чудни сте вие. В света за едно нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам." Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да  накараш някой човек да съзнава, че ти го обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 - прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали.

Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш?

Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега.

Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ.

То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.

При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си.

Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима." Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно - може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност.

Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става.

Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ - 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. Нещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до вашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов?

Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого." После казваш: „Нима роб ще стана в света?" Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: „Ама как да обичам?" И този въпрос не решавайте. Досега вие знаехте как да обичате. Обичта и любовта по какво се различават. Нали туй е любов (фиг. 5)?

Публикувано изображение

Значи две същества, които се пресичат в Бога. После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може да се прояви – Ю. Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може да расте. О - това е второто условие. В - аз представям въпроса така. Устата е извор, туй, което може да даде. Любовта е туй, от което животът може да излезе (фиг. 6).

Публикувано изображение

Това е любов. Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия. После туй, което е посято, което започва да расте - туй е човешкото лице. Любовта има свое лице. Второто, това е вашето лице.

Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов. Тия линии са успоредни, те се пресичат. Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може да се обичат. То е Божествено - и двата имат същите принципи. Излезли са от един център. Пресичането на две прави линии, това са радиуси.

Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за да придобиете туй, което ви липсва. Оставете второстепенното. Обичайте положителното, за да придобиете ония условия, които са ви необходими. Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите. Сиромаха трябва да го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели. Той е щедър. Бедният човек - обичай и него. Във всички трябва да виждате нещо добро. Не се заблуждавайте от привидната външност. Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва да обичате, то е грехът. Единственото нещо, което човек не трябва да обича, то е грехът. Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте. Що е грехът? - Туй, което разваля хармонията на всичко в живота. Не го обичайте. Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата си и тогава ще стане цяла една каша. Мисля, че е ясно, нали? Практично ви давам. Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите. Тъй ще бъде.

От тази лекция извадете само 10 предложения, които да ви бъдат като правила. Аз ще ги формулирам така: Обичайте туй, от което вземате нещо.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът."

12 лекция от Учителя, държана на 5 януари 1934 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни