ФИЗИОГНОМИЯ

[Hristo Vatev]

ФИЗИОГНОМИЯ

 

Мислите произтичат от човешки способности, които се отразяват на лицето му. Има мислеща, чувствена и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част - това, което чувства; долната част - това, което работи. По отношение на цялата глава някои казват: „У човека има чувства и способности". Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. А и самите чувства се различават. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот; има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. А способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек". Но силите се дължат на способностите. Един човек е силен само тогава, когато неговите способности са групирани. Например, ако са групирани умствените и наблюдателните му способности, той е силен човек. Разбирането зависи също така от неговите способности. Това са много специфични дейности, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това.

 

Челото е израз на мисълта, носът - на чувствата, брадата - на волята.

 

Щом започнат да осиромашават чувствата, косите почват да намаляват. Чувствата на човека са свързани с неговите коси. Интелигентност е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човек е по-умен. Грубо ли е лицето, груб е умът. Косите груби ли са, дебели и остри, и чувствата са такива - недодялани.

 

Всяка линия, точка, размер, цвят на човешкото лице говорят за качества ипи недъзи, за вътрешния живот на човека. Някои пинии са неподвижни, понеже съответните способности и съответните чувства не са започнали да функционират. Има линии, които са много подвижни.

 

Когато милосърдието е развито, мускулите на лицето имат особен строеж. Когато милосърдието не е развито, мускулите на лицето не са хармонични.

 

На челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така има известни максими на устата си, на очите, на ушите, на веждите, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се открият на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем ипи повече сантиметра, но ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела хората пак вършат престъпления. Защо? Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всички части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимално оформени, ще има едно пълно равновесие. Но ако има само едно изключение от това равенство, тази хармония се нарушава, равенството, което съществува, също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: човек може да живее в един физически неорганизиран свят или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това, в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполуката в живота. В неорганизирания свят сполуките ще бъдат много малко, в организирания свят - повече, а в разумния свят постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега, и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят.

 

Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път - носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно.

 

Коя е причината на едного лицето да е обло, на другиго - продълговато? Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта, толкова повече енергия приема този човек и я отправя към центъра на Земята - това прави лицето продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които живеят охолно, имат кръгли лица. Малките деца имат валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно желание на детето, лицето му веднага ще се удължи.

 

Голата част от лицето представлява разумния човек. По челото, по скулите, по лицето ти познаваш дали може да се разчита на човека, или не, дали той е прост. Ухото показва през какви условия е минала нашата Земя в своето развитие, то представлява цялото битие. Очите, носът, ушите, ръцете говорят по какъв начин е работила и се е развивала природата.

 

Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека. Челото трябва да съставлява 1/3 от лицето. Ние може да запитаме защо именно лицето трябва да съставлява 1 /10 част от целия ръст? Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми. Например в жълтата раса челото долу е широко, а горе - тясно, има форма подобна на трапец. Докато у бялата раса горната част на челото е малко по-издадена навън в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгълна. У индивидите на бялата раса камперовият ъгъл е 80°, а у жълтите е 75°. Туй показва, че долната част на челото им е по-издадена, а горната е права, легнала малко назад. Вие може да питате какво отношение може да имат тия мерки, че у едните камперовият ъгъл е 80°, а у другите 75°, или каква разлика може да има в интелигентност, ако челото горе е по-тясно, а долу по-широко, или горе по-широко, а долу по-тясно? Простият човек не може да намери нещо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намери и причините, защо горната част на челото да е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучва тия неща. Забелязано е, че когато човек се занимава с философия, неговото чело отгоре се разширява. И между вас ще забележите, че ония, у които горе челото не е широко, в тях разсъдителните способности са по-слабо развити. Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили.

 

Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки безпогрешно ще познае какъв сте - това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки - а, б, в на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата - брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа Еф). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване.

 

Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието.

 

 

Лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик, всяка интелектуална сила, също имат свои специфични признаци.

 

Умът е в носа, разумност е горе в челото, а пък доброто е в устата. Доброто е сила, която е в устата. Ако вашите устни почнат да изтъняват, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в храносмилателната ви система има известна ненормалност. Ако цветът на вашите устни почне да потъмнява, става черен, това показва, че преобладава венозната кръв. Същевременно устата показва колко е добър човек, показва степента на неговата доброта. Като погледнеш устата - кривата линия - ще познаеш добро ли мисли този човек. Някой път човек иска да направи добро, но ако няма подходяща уста, добротата не може да се прояви. Ако вие нямате една добре изорана нива, нищо не можете да посеете. Ако нивата е добре изорана, ще я посеете. Какво ще посеете на камениста почва?

 

Изучавайте лицето на човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човек наблюдава с очите си, непрестанно гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота край себе си, без да се е вглъбявал в себе си, долната част на челото, областта над веждите изпъква навън и челото става полегато. Когато наблюдателност е силно развита, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до област над веждите. Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити. Когато са добре развити, линията на челото започва да се изправя, докато се слее с перпендикуляра. Те са основни линии, значи, когато умствените способности са добре развити, челото се приближава до перпендикуляра, а устните се отдалечават. Защото, ако устните са издадени напред, а челото е с наклон назад, това е една несъразмерност, която не отговаря на известни математически отношения, които са задължителни за художниците. Тези пропорции се изучават от тях. При това положение, ако спуснеш един перпендикуляр, ще има малък наклон. Значи, трябва да имате два центъра, а това е цял един свят. Зависи какво е отношението на това лице към тия два свята, какво е отношението на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Това е методът. Умът, това е горната част на лицето - челото. Средната е сърцето, областта на чувствата, и долната е волята на човека - брадата. От основата на носа до края на брадата е областта на вашата воля - физическото тяло. Следователно всяка деятелност се отразява на лицето, функциите на волята се отразяват от носа надолу. Сърцето оформя средната част на лицето. Умът изгражда горната част. Съществуват известни течения - когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото, когато се приближава към устата, отдалечава се от челото. Такъв човек се интересува само от ядене и пиене. То е карикатура, развити са известни желания, които не са под контрола на волята, нито под контрола на ума, те са животински.

 

Лицето на човека е мястото, където може да се прояви истината. Това е единственото място, където тя може да се прояви в човека. Там е истината. У животните лицето е покрито с козина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно дотолкова, доколкото лицето на човека е правилно - трябва да се знае какви са пропорциите на лицето - дотолкова истината е проявена. Там няма абсолютно никаква измама. Казваме, че лицето не лъже. Има дегизирани лица. Ако има известни линии на човешкото лице, никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, което не е маска. За онова лице, което постоянно се мени от сутрин до вечер. Няма да го видиш и две минути, през които да е едно и също-това е вечното разнообразие на човешкото лице. Туй вечно разнообразие аз наричам красота. Красотата зависи от вечното разнообразие, което е израз на великата природа. Нашето лице е дотолкова красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище ние можем да съдим и физиогномически. Има степени на истината: умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Най-хубавото и най-опасното е човешката уста.

 

Ако погледнеш лицето от двете страни на скулите, ще разбереш какво е състоянието на стомаха. Ако лицето под скулите е хлътнало, стомахът е слаб.

 

Когато черният дроб функционира правилно, лицето има приятен розов цвят.

 

Помнете: зад очите е Истината, зад ушите е Мъдрост, зад устата е Любовта, зад носа е човешкият ум, зад устните е човешкото сърце. Зад ръцете е правдата, зад краката - добродетелта.

 

Човешката зеница е онзи център, от който човек е излязъл. Ухото е посятото семе, което е разцъфтяло; носът е семето, което е поникнало, а устата - клоните, които са се огънали под тежестта на плодовете. Може да ядеш и пиеш. Следователно човек сега е дошъл до положението да яде и пие. Блажени, които ядат и пият, и горко на онези, които не ядат и не пият.

 

Колкото е по-интензивна светлината, толкова по-дълги са нейните линии. Оттук правим заключението, че носът на човека се удължава под въздействието на светлината, която прониква в неговия ум. Ухото се удължава под въздействието на топлината. Големите уши показват добре развити чувства.

 

Всяко ваше действие може да се отрази или на челото ви, или на носа ви, или на веждите. Веждите са граница. Носът и устата също са граница. Човек винаги наблюдава нещата, които са за ядене. Между очите и храната има известно правилно отношение - те хармонират. Човек всякога наблюдава с интерес това, от което той ще се ползва. Наблюдаваш известна храна, искаш да я вкусиш. Значи, тя е в хармония с твоя вкус. Очите по същия начин възприемат светлината. Има известно сходство между веждите и устата. И веждите, и устата имат хоризонтално положение. А защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е отвесен? Имате два свята, които са съвсем различни. Светът на зрението е един свят, а светът на храненето е съвсем друг. Носът е, който съединява тия различни светове. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е единствената връзка между тях.

 

Трябва да знаете в какво се състои красотата на носа. И после каква форма трябва да има. Носът трябва да бъде в изправно състояние. Сега хората много безразборно третират носа. Всеки ден по три пъти трябва да се молите за носа! Ще кажеш: „Господи, поправи носа ми". Господ да поправи дължината и широчината на носа. Ще кажеш: „Господи, да разшириш дупките на носа ми, защото са тесни". Широки дупки трябва да има носът - ако са стеснени, трябва да се разширят. После, този нос не трябва да бъде сраснат. По три пъти на ден трябва да се мопиш за носа си, по три пъти на ден трябва да се молиш и за очите си, по три пъти трябва да се молиш за устата си, по три пъти трябва да се мопиш за ушите си, по три пъти трябва да се мопиш за ръцете си, по три пъти трябва да се молиш за краката си.

 

Колкото носът е по-правилно оформен, толкова и разбирането ни е по-правилно. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да изгради един мост, който да е връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом някой е недоволен от живота, какво показва това? Причината е в него. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, пипни си носа с показалеца, побутни го малко. Бутни си носа веднъж, два, три, четири, до десет пъти. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата по някой път по изкуствен начин ви заставя да бутате носа си. Събира се нещо в него и си принуден да извадиш кърпата, за да го изчистиш. Благодарете на това, понеже по този начин вие се уравновесявате. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нищо не е безсмислено. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. По този начин влиза в контакт с по-висш свят, само трябва да знае как да хваща носа. Понякога се пипа с двата пръста, друг път - с трите. Като ви говоря така, не искам да станете суеверни, но казвам: всички неща в природата имат своето значение. Долната част на носа е израз на чувствителността. Колкото по-развити са ноздрите, толкова и чувствителност е по-голяма.

 

Когато носът е сплеснат, ноздрите имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-добре развити, толкова по-широки, по-правилни са ноздрите. Мисълта има отношение към правилност на носа, към дължината му. Широчината зависи от доброто състояние на дробовете. Ако носът е стеснен, това показва, че дробовете не функционират правилно.

 

Носът е най-благородният орган на човешкото лице, но вие така го чоплите, бъркате, че човек може само да ви съжалява. Аз не съм срещнал досега нито един българин, който да бърше носа си леко с бяла копринена кърпа. Много внимателно трябва да се пипа носът, да се милва с мека копринена кърпичка, понякога нарочно с чиста водица ще го измивате.

 

Носът, това е човекът, това е характерът. На носа е написано и бъдещето на човека.

 

Казват: „Колкото носът е по-дълъг, толкова човек е по-интелигентен; колкото носът му отдолу е по-широк, толкова той има по-добро сърце". Това е общо казано. Колко може да бъде дълъг човешкият нос? 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 сантиметра - повече от това може ли да бъде? 10 сантиметра дълъг нос едва ли ще намерите. Изобщо за носа това е прекомерно. Носът на слона е дълъг един метър - това е неговият хобот. Той е много проточен надолу. Слонът минава за най-интелигентното същество сред млекопитаещите. Под човека няма по-интелигентно същество от слона. Казвам: вие изучавате носа колко е дълъг, но това е само проекция. Вие не трябва да изучавате носа само в една аритметическа проекция. Аритметиката се занимава с мъртви величини. Носът може да се разглежда и от алгебрично гледище, или от алгебрично-органическо гледище. Широчината на носа, като проекция, се раздвоява в раменете, после се стеснява; като слезе в краката пак е по-голяма тази широчина, отколкото онази, която сегашният нос има.

 

При сегашната широчина на човешкия нос ще дойде някой при мене и ще ми разправя, че бил много интелигентен или че е човек с широко сърце. Човек, който има такава широчина, не може да бъде особено интелигентен или с кой знае колко широко сърце. Човек, който има тесен нос, неговите чувства са толкова ограничени и любовта му е толкова слаба, че не може да издържи и половин ден в любовта си.

 

У някои хора носът е по-широк, което означава, че гърдите са по-добре развити. Тия хора дишат по-дълбоко, повече въздух поемат. Това е наследено. Не само последните, но 15, 20, 50, 100, 200 поколения са дишали много добре. Вследствие на това носът е добре развит, плътен е. Но освен това, тези поколения са влагали и известна интензивност на чувствата. Туй развитие на чувствата се отразява и на носа. Тази малка заобленост на ноздрите е направена от симпатичната нервна система.

 

Как трябва да изобразите носа? Можете да нарисувате един гръцки нос.

 

Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с голяма гърбица, която означава енергичност и войнственост. Гръцкият нос е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам, но не е чувствен. Защото чувственият нос има съвсем друга форма. При чувствените носове са развити страничните части, тези две запетаи. Човек има две запетаи отстрани на носа, в еврейския език ги наричат „йодове". Според еврейската наука всичко в света е създадено само от „йодове". Тези странични извивки на носа показват известни течения, които са свързани с един център, а той от своя страна е свързан с друг - по-далечен център, също като радио. Върхът на носа е едно радио, което е предназначено за особени възприятия, а пък страните на носа имат съвсем други възприятия. С върха на носа не може да се възприеме Любовта. Чрез него ще възприемеш само посоката на движението, така както някое куче разпознава. Но за да разбереш характера на съществото, което наблюдаваш, трябва да имаш други възприятия, които са в обсега на основата на носа - между веждите.

 

Ако носът на човека е по-дълъг, отколкото е предвидила природата, той ще бъде амбициозен. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос непрекъснато мисли как след хиляда години ще живее на земята. А пък ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го удари нашироко - занимава се само с ядене и пиене. Ще кара така първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, че като яде много, ще се оправи.

 

От какво се определя правилният нос? Носовете са условия. В някои има влага, други са сухи. Някои хора страдат от сухота, а други - от много влага. Има носове малко завъртени накрая. Такъв нос има повече влага. Когато носът е завъртян накрая, задържа влагата. Защо да не харесваш носа си? Ако имаш прав нос, ще бъдеш въздържан. Ако махнеш вдлъбнатините на един нос, той ще остане без влага. Носът ще се оправи, но и ти ще пострадаш. Ако недостатъците се отстранят, и ти нещо ще загубиш. Благодарете на тази вдлъбнатина. Тя продължава живота. Някои не си харесват носа. Не е хубаво носът да е широк, но не е хубаво и да е много тесен. То е като в термометъра. Ако живакът не се движи нагоре-надолу, тогава за какво ще ви служи? Какво ще разберете? Ако на лицето ви не стават никакви промени, какво ще бъде положението ви? Не се бойте от промените, които стават. Често някои от вас се страхуват, че когато не сте разположени духом, имате много дефекти. Благодарете за всички промени, които стават във вас. Считайте, че каквото става в ума, в сърцето, в челото е за ваше добро.

 

Защо носът на някого се изкривява на една или на друга страна? Има причина за това. Защо носът на свинята е вирнат нагоре? Защото обича да рови. Всяка силно отрицателна черта се отбелязва върху носа, върху дължината и широчината му, върху формата му. Енергията, която се предава на носа с удължаването му, колкото малка да е, ще се влее в целият организъм, тя прониква в него, а не се разлива навън. Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата са недъзи на сърцето. Тези недъзи трябва да се изхвърлят вън от човека.

 

Ако носът се е огънал, това показва, че има някаква неестествена тежест. Ако пък носът е станал гърбав, тежестта е отвътре. Когато носът е огънат навътре, има едни качества, а пък ако е огънат навън, той има други качества.

 

 

Тази площ не трябва съвсем да се огъне, а да има едно малко огъване. И като се премахне тежестта, плоскостта трябва да не е изгубила своята еластичност. Човек трябва да има силен характер, да не се огъва. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да се огъва. Той трябва да държи закона на правата линия, да бъде прав. Временно може да завиеш, но пак непременно трябва да тръгнеш по правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, придобивки и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието на правата линия, ти няма да знаеш как да си почиваш. Трябва да обясня с ред картини какво разбирам под това. Да преведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.

 

Да кажем, че имате една права линия: тя трябва да е жива. Вие трябва да изучите характерните особености на тази жива права линия. Тя е вечно подвижна. Правата линия аз я наричам линия на почивката. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. Аз наричам тази почивка така: да имаш мир и Любов в душата си, да си радостен, да си весел. Това е почивка. Оттук започват другите линии. Правите са условие за радост.

 

Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос.

 

Ако носът е широк, дишането е добро, чувствата са развити. Ако носът е сплескан, чувствата не са развити, този човек не може да дава, дихателната система е слаба.

 

Трябва да имаш следните възприятия: с горната част на носа, между веждите (в основата на носа), после с върха на носа и със страничните части. Тогава ще имаш ясна представа за нещата. Ако си възприел само чрез върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно" искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни. Мисълта не е нещо отвлечено. Тя е нещо много реално. И ако ти не я съобразиш със закона на Любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на Любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответстват на три точки на носа. Или другояче казано, ако една мисъл не може да я възприемеш с основата на носа, да я почувстваш отпред и да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана.

 

През очите на човека прозира неговият духовен живот.

 

Промяната в цвета на очите е в зависимост от промяната на умственото състояние. Всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък. Това отслабване на вибрациите пък се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те менят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне на умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Очите са огледало на вътрешния живот на човека.

 

Очите на някои хора са дълбоки езера, в които ако не знаете да плувате, ще се удавите. Има очи изпъкнали, подобни на планински връх. Ако се подхлъзнете на такива очи, ще отидете дълбоко в долината.

 

Сегашните хора не знаят предназначението на веждите. Някои казват, че служели попа да не пада в очите. Туй е на второ място. Веждите имат велика цел в мисловната форма на човека. И в нашите наблюдения всички, които имат надвиснали вежди като на Тарас Булба от Гогол, са хора на един крайно материален свят. Такъв човек сиромах не може да бъде. Веждите на такъв търговец не са тънки. Един човек с такива дебели вежди учител не може да бъде. Защото той оперира с дългите вълни на човешкия живот. Тънките вежди оперират с късите вълни на електричеството и магнетизма. Следователно една жена с тънки вежди, като види човека, ще каже на мъжа си: „Ти с този човек да нямаш работа!" На мъжа й му трябват десет години да разбере това. Това са проверени факги. Тъй става, няма време за дълги обяснения сега. Тънките вежди, то е вече школа. Но трябва да се знае кои са тънките вежди. Трябва да се вземат определени косми, да се знае кои са тънки. Човек с тънки вежди и дебели вежди, това са два различни характера. Човек с дебели косми на главата може да стане един обикновен човек, може да стане разсилен, може да стане орач, може да стане ковач, но учен не може да стане. За учения човек се изисква коса, тънка като коприна. Всеки косъм си има специфична служба в природата. Косата и да падне, трябва да остане коренът й. Когато и коренът на човешката коса падне, с този човек е свършено, трябва да си вземе билет за онзи свят. Някой път някой, като дойде при мене, пита има ли да живее още. Аз нищо не казвам, поглеждам главата. Казвам: ще живееш толкова, колкото Господ ти е дал. Виждам, че след 10 години ще си иде, останали десет години на главата му, всеки корен за една година. Човек има 300 хиляди косми, значи триста хиляди години има да живее. Значи има 300 хиляди години кредит. А сега колко живеете?

 

Веждите означават интелигентност, те означават една вътрешна интелигентност. Тънките вежди означават обективен ум. Ако имаш тънки вежди, уповавай на обекгивния си ум. Ако имаш дебели вежди, уповавай на вътрешния си ум. Някои си търкат космите на веждите. Не си търкай веждите, но уповавай на тях. Някои ги бръснат. Други от тънките вежди искат да си направят дебели, а трети от дебелите искат да си направят тънки. Оставете ги точно такива, каквито са.

 

Тънките вежди „гайтанлии" показват фино чувство, интуиция, вътрешно схващане, а пък дебелите вежди показват развито чувство към материален живот.

 

Хубавата уста, която имате, може да е наследена от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху нея. През целия си живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отражение на една разумност извън физическия свят.

 

Устата може да е много голяма или много малка. Доброто на човека се намира в горната и долната устна. Ако долната устна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно; а пък ако горната устна е развита, тогаз доброто в него е активно, то ще се прояви. Някой казва: „Аз пасивен ли съм?" Не е лошо човек да бъде пасивен, но той се смущава. Това зависи от устата. Нека отправи молба към Господа и тогаз един ангел ще дойде и с четката си ще направи поправка, където е нужно. И всеки ден ангелът трябва да идва със своята четка, фигуративно ви говоря. Устата е израз на доброто, защото е място на Любовта.

 

Ако брадата е дълга и широка - енергията на този човек не само е възбудена, но и много активна. Където мине този човек, носи разрушение.

 

Научете се да наблюдавате устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало, да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа как. Неестествени са грубите докосвания. Има едно пипане, което е ретуширане.

 

Този квадрат е една правилна форма, върху която трябва да се оформи човешката глава. Тези криви линии трябва да се закръглят добре, за да се образува една правилна глава. Трябва да знаете как да си образувате кривите линии.

 

 

Искаш да си изработиш една правилна черта на лицето. Но трябва да знаеш какви мисли, чувства и постъпки са нужни за тая цел. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се създаде една добре закръглена крива линия около устата ти, която показва Любов.

 

Всеки един звук, всяка една дума трябва да имат само едно значение. Първоначално всички думи имат само едно значение в нашето съзнание. Човек непрекъснато трябва да се учи. Всяка дума произнесена правилно оказва известно влияние върху мускулната система на лицето. Това влияние е микроскопично, но като се повтаря няколко пъти, тази дума ще остави известни изменения върху лицето на човека. Например, ако произнесеш думата „скръб", даже и да си радостен в този момент, лицето ти ще придобие друг израз. Същото е, ако произнесеш думата „радост", и тя ще остави своя отпечатък върху лицето ти. Ето как се моделира лицето на човека. Някой пита как да си помогне. Започни да си казваш: „Аз съм даровит, аз съм даровит".

 

Мнозина от вас не харесват носа си. Кажете на природата: „Така, както ми е поставен носът, не ми харесва. Направи го както трябва".

 

Ти не харесваш лицето си. Какво не харесваш в него? „Аз не съм красив." Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдлъбне малко!"

 

Ако носът ти е прав, ще кажеш на природата: „Не ми харесва този нос. Ето, тук малко да се вдлъбне". (Учителя сочи мястото при основата на носа, под точката между веждите.)

 

Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство! След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк". Няма да се мине много време и ще кажеш: „Харесва ми този нос". Защото, щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!" Господ обича да му се говори конкретно.

 

Меката част на ухото е мястото на живота - там е благородният елемент на човека и жизненият капитал, отпуснат за него. Няма ли я тази част, съкращава се животът. Хора, които имат много къса тази част на ухото, ще имат къс живот. Такива хора ще са все недоволни, кисели. Когато тази част е дълга, добре оформена, месеста, такъв човек е много разположен, магнетичен - това е едно благо. Като хващате тази мека част на ухото, мислено си казвайте - „да се удължи".

 

Но ще ми кажете: „Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години?" В света живеят два вида хора - митари и фарисеи; от тях са произлезли много други, но те си остават основните. Вие може да спадате или към единия, или към другия вид - безразлично дали сте свещеник, или не, дали сте благородник, или не, дали сте учител, или не, дали сте философ, мъж или жена. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи така нагледно.

 

Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст -175-180 сантиметра, по-горе от обикновения. Ръце и пръсти - въздълги; палец - дълъг, симетричен - признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалец - равен с безимения; показва, че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните й предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст - възтънък. На възраст - преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамена-малко възкръгли; лице - малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долна челюст - правилно сформирована, с брада продълговата и заострена - признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста - средни; устни - нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати, с една усмивка на презрение: „хората, това са тълпа"; но вътрешното свое презрение никога не изказва. Очи - сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво - човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело - хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено - признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области - средно развити; уши - правилни и близо прилепени при главата - белег на материален порядък. Влакната на брадата - малко възредки и възчервени - белег на импулс и упорство. Глава - валчеста, общ размер околовръст ушите - 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област - белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие. Религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице - възбледо, бяло, с нос от гръцко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само върху своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет; и на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и другите светци - наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви: „Славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската Кабала и с принципите на тогавашната цивилизация. И ако би живял в наше време, щеше да мине за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.

 

Сега да се обърна към другия тип - към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака-възкъси, ръце-дебели, пръсти-също въздебели и заострени, лице-валчесто; стомашна система-прекрасно развита, обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" - така си философства той и затова става бирник; оттук ще изпроси, оттам ще вземе и пооткрадне - напълва си торбата. „Ти правиш като мене; ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна." Казах: митарят има лице възвалчесто, вежди - дебели, брада - отдолу широка - каквото предприеме, с успех го свърша. На възраст е между 40-45 години. Брада - с черни рошави влакна, мустаци - също - белег на голяма горещина; нос - развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система. Човек на чувства, импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочни области - силно развити; уши - възголеми, почти като толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава. „Бащата и майката крадяха; хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете." Очи има кафяви или винени - белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава - правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на Добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Теб. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, станал съм като свиня; прости ми, че не мога да използвам благата, които Си ми дал."