Мировата скръб 1914

Тази картина принадлежи към първия период от творчеството на Борис Георгиев, когато той формира творческия си възглед за изкуството и го насочва към философията. Изображението на ранената сърна се превръща в метафора на „Мировата скръб“, която става основна тема за изкуството на художника, особено за Индийския цикъл произведения (1931-1936).

Картината е създадена през 1914 г., като пророческо видение за невинните жертви на Първата световна война. Поводът е конкретна случка, многократно разказвана от автора. Една зимна вечер в алпийската хижа, където Борис Георгиев живее с по-малката си сестра Катя, се чуват ридания, подобни на детски плач. Художникът излиза навън и недалеч от прага си вижда смъртно ранена сърна, която плаче с човешки глас. От очите й, премрежени от смъртта, се ронят сълзи. Кръвта й се стича по белия сняг и още преди той да стигне до нея, сърната умира, като оставя в живота му спомен за безсмислената човешка жестокост. Твърди се, че картината „Мирова скръб“ е дала стимул на много хора да се откажат от месоядството.