Борис Георгиев – „Странстващият пастир“

21 Ноември, 2013
2343 прегледа
View Hristo Vatev's images

В писмо до приятеля си Йордан Ковачев от Пловдив Борис споделя творческите си вълнения по време на създаването на картината „Странстващият пастир“:

„След заминаването ми от България прекарах два месеца в планините на Абруци (Сев. Италия). Тук, благодарение на уединението и самовглъбяването, можах да изработя НАЙ-ЗНАЧИТЕЛНОТО СИ ПРОИЗВЕДЕНИЕ – „Странстващия пастир“. Исках да изобразя идеята за един възвишен образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие, такъв, какъвто си го представят поетът, мислителят и пантеистично настроените хора. Това е образ-символ на абсолютната и етична идея, закон на Любовта. Нейнота сила чувстват и всички безсловесни същества, изправени пред мистерията на смъртта. Това е пастирът с маслинения венец на мира. Това не е Ницшевия Заратустра, който слиза от планините с камшик, а Заратустра, чиято мъдрост е изписана в кротката му усмивка и очите, отразяващи небесния лазур. Символ на вечна надежда е огромната дъга, която обгръща всички страдащи същества.“