Писма до Пеньо Киров 135

28 Май, 2013
497 прегледа
View Hristo Vatev's images

Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест – Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях

[156] особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас[157], но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.

Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно.

Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно.

156. По-нататък от „двамата“ само веднъж се споменава „младият приятел“ в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.)

157. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.)