Image Tools

Download

Писма до Пеньо Киров 221

От Hristo Vatev

28 Май, 2013
624 прегледа
View Hristo Vatev's images

Сподели

Последователи 0

№88

Плевен, 9 апр. 1903 г.

Любез. брат Киров,

Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.

Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат.

В следующия брой на „Виделина“ ще има една доста интересна статия

[103]. Четохте ли предишните две[104]? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е.Ч. Д.“.

Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия – бях нa път по Дунава

103. Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903 г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.

Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по-късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих:

Любовта е извор. Тя живота ражда.

Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви,

нагоре към доброто да се стреми.

Това тя върши непрестанно,

като нежна майка в душата человеческа

тя постоянно посажда скромни малки семена

на благи чувства, с благи добрини.

Тази тайна който разбира,

той ще своята душа да остави вечно да се полива

от небесната утренна роса.

А пък слънцето на живота, то ще овреме

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори

всички плодовити семенни истини и добрини.

Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.

На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г. І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П. Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове. Така стихотворението придобива следния вид:

Любовта е извор, тя живота ражда,

Света длъжност благодатно нему всажда;

Тя го тика към доброто да се стреми,

Във напредък стъпки трайни той да вземи.

Туй тя върши без умора непрестанно.

Във душата человешка постоянно,

Като нежна майка, сее добрината,

Благи чувства – скромни семки във душата.

Тая тайна кой напълно разумява,

Той ще да остави да се оросява

Своята душа от любовта всевечна:

Благодат е на света тя безконечна.

Слънцето пък на живота ще изгрее,

Тъмнината по света ще разпилее;

Ще озари на човека то душата

И разплоди на любовта семената.

По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през 1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“ неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.

104. Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“.

Е.Ч. Д. - Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]